Сандра Браун
Сънувам твоите нощи (4)

Четвърта глава

Син метна чантичката си на леглото и сложи ръце на кръста. Неочакваният развой на събитията помрачи краткотрайния й възторг.

— Точно сега ли намери да се шегуваш, Уърт?

— А какво друго да правя?

— Би могъл да помолиш за още една стая.

Уърт се обърна към пиколото, застанал наблизо и хвърлящ разтревожени погледи ту към единия, ту към другия, чудейки се от какво ли тия двамата чужденци са недоволни, та са готови всеки момент да се скарат.

Уърт се помъчи да подреди няколко думи от ограничения си речник от учения в училище испански.

— Ъ-ъ, сеньор, ъ-ъ, рог favor…

— Si? — приближи се пиколото, готов да услужи.

— Имате ли, ъ-ъ, tiene un, ъ-ъ una… ъ-ъ…

— Дотук добре се справяш.

— Нямам нищо против да се включиш, когато пожелаеш — отвърна Уърт, отбивайки подигравката на Син.

— Аз съм учила френски.

— Чудесно. Ако някой ден отидем във Франция, може да се окажеш полезна, а засега аз правя всичко, което мога, ясно?

— Ясно.

Уърт отново се обърна към пиколото, чиято тревога междувременно бе нараснала.

— Стая — нарисува той във въздуха въображаем квадрат.

— Los ventanas? — посочи с надежда пиколото към спуснатите щори на прозорците.

— Не, прозорците са добре така. Трябва ни още една стая. Стая. Стая, сещаш ли се? С две легла. — Типично за човек, неразбиращ местния език, английският на Уърт внезапно придоби испански акцент, а гласът му прогърмя из огромното помещение. — Dos! — викна той, вдигайки два пръста.

— Dos?

— Si, dos, легла. — Наведе се и потупа леглото няколко пъти — Легла. Две.

Реакцията на пиколото бе крайно изумление.

— Quiere un cuatro con dos camas?^[1]

— Така мисля — отговори Уърт неуверено. — Si.

Мексиканецът разпери широко ръце и изстреля няколко колко бързи изречения. Жестикулирайки енергично, той се впусна в никакво дълго обяснение.

— Какво казва? — поиска да узнае Син.

— Мисля, че каза да го духаме.

— Какво?

Уърт прокара безпомощно пръсти през русата си коса.

— Казва, че нямат. — Бъркайки в джоба на панталоните си, той извади няколко банкноти от американската валута и ги сложи в ръката на пиколото. — Благодаря, сеньор пиколо. Много ни помогнахте. Muchas gracias.

Той изтика смутеното пиколо през вратата и се извърна към Син… и подготвения за него спектакъл.

Тя бе кръстосала ръце на гърдите си и обувката и потропваше ритмично по пода. Уърт моментално усети обвинението в заетата поза и вдигна отбранително ръце.

— Кълна се, че не знаех.

— Защо ли ми е толкова трудно да ти повярвам?

— Кълна се, Син. Изобщо не ми мина през ум да проверя. Повечето хотели ти дават стаи с две легла, освен ако не ги помолиш за обратното. Как да ми хрумне, че ще ни вкарат в рая на младоженците? Грета може и да е знаела, всъщност сигурно е знаела, но с нея не ми се е налагало да обсъждаме кой къде ще спи.

— С Грета това е нямало значение.

Син огледа стаята преценяващо и чак сега видя това, което би трябвало да й се набие в очи още в самото начало. Това бе рай за влюбени.

Отпускайки се на леглото, посипано със свежи цветя, тя промърмори:

— Фоайето бе пусто, с изключение на нас двамата.

— Тук е само за двойки.

— Да си видял семейство с деца?

— Не.

— Нямаше никакви признаци на каквато и да е дейност.

— Не и извън апартаментите във всеки случай.

Тя вдигна поглед към него, после го отмести встрани.

— На вратата имаше надпис „Не безпокой“.

— А пиколото се скъса да обяснява за отделението с двойно отваряне, където всяка сутрин оставяли закуската.

— Хм… уединената веранда с басейна.

— Душът, достатъчно голям да побере двама души.

Замислените им погледи се срещнаха и изведнъж и двамата избухнаха в смях. На Уърт даже му стана толкова смешно, че се търколи на леглото до нея, хванал се за корема.

— Трябваше да се видиш отстрани каква физиономия направи, като влезе и видя леглото.

— Ти също не бе кой знае каква гледка, мистър Лансинг — Тя избърса сълзите от очите си — Нещо твърде злокобно започва този прословут уикенд.

— Поне не можеш да кажеш, че е скучен.

— В никакъв случаи не е скучен — След като успя да си поеме дъх, тя добави — А сега, преди да е станало късно, свържи се с някои друг хотел и ми намери стая.

— Чуй сега. Син — Уърт се изправи и стисна ръце те и в своите.

— Хайде, пак започваш с думите, означаващи гибел.

— Чуй ме първо, преди да се махнеш.

— Ако ще ми предлагаш да оставаме тук двамата, просто си спести дъха и чара. Трябва да си взема отделна стая.

— Защо?

— Защо ли?

— Но ние и друг път сме лягали на едно и също легло с теб, голямо като това. — Тя отвори изумено уста. — Но си ли спомняш онзи уикенд, когато се наложи тримата да използваме едно легло?

След като се поразрови в паметта си, тя затвори уста и поклати упорито глава.

— Онова беше съвсем различно — възрази. Тогава беше и Тим, бяхме и млади, и глупави, и бедни.

— Ходихме до Хюстън с колата, за да гледаме мача между Кутуарите и Мустангите. След като заредихме бензин и си купихме храна, останаха ни пари колкото за една стая в мотела. В нея имаше само едно тегло и ние всички се набутахме в него. Адски хубаво си прекарахме. Целомъдрено като в църква.

— Знам, но…

— И сега ще бъде така — увери я той.

— Надявам се, не мислиш да каниш още една двойка.

Той й отправи уморен поглед.

— Ще спим с дрехите. Аз ще спя извън завивките.

— Не.

Той изпъшка името и отчаяно.

— Защо трябва да търчим из цяло Акапулко по никое време и да търсим стая, която ще ни пробутат кой знае на каква цена и бог знае колко далеч оттук? А опитвала ли си да шофираш в това движение тук? Повечето от времето ще прекарваме да се търсим един друг и време за забавления и приятно прекарване, което е и целта на този уикенд, изобщо няма да ни остане. Освен това няма да ми е приятно да те оставя сама. В курортите е пълно с жигола, дето само чакат такива като теб. Обещах на Ладония да се грижа за теб и тя никога няма да ми прости, че съм те изоставил.

Аргументите му започнаха да придобиват някакъв смисъл, което ужасно и обезпокои.

— Не знам, Уърт. Ако някой…

— … разбере ли? Какво, по дяволите, те интересува това? Ти все пак си голямо момиче, не е ли така?

— Фал! Удар под пояса!

— Просто такава е ситуацията. Възрастни хора сме в края на краищата.

— Внимавай! Почват да говориш като Джош.

— Опазил ме бог! — Той стисна ръцете й и продължи да отстоява позициите си. — Трябва да се справим със ситуацията по най-интелигентния начин, Син. За бога, няма да хукна да гоня из спалнята вдовицата на най-добрия си приятел — добави развълнувано.

— Аз не се страхувам от това.

— А от какво тогава?

— Какво ще стане, ако решиш да гониш никоя друга из спалнята?

— А?

— Какво ще стане, ако си намериш някоя жена и я доведеш тук? Аз какво — трябва да чакам отвън ли?

— Бих могъл да си доведа жена и ако се намирахме с теб в една стая с две легла.

— Така е — призна тя неохотно.

— Но аз не искам да го правя. Този уикенд ще го изкарам на сух режим. Просто искам да му се порадвам с приятел и нищо повече.

Тя погледна замечтано през прозорците към верандата. Басейнът беше прекрасен, луната — величествена, ветрецът — галещ, гледката — великолепна.

— Красиво място. Много по-красиво, отколкото очаквах.

— Значи всичко е наред! — каза Уърт весело и скочи от леглото. — Ти ще си от онази страна, а аз — от тази. Кои чекмеджета на бюрото искаш?

Започна да разопакова куфара си, сякаш съгласието бе постигнато. И май бе наистина така, помисли си Син. Ставаше й неприятно само като си помисли, че би могла да прекара уикенда в непознат град, в хотел, който в никакъв случай нямаше да е хубав като този, сред хора, говорещи чужд език, и непрекъснато да се опитва да намери единствения човек тук, който може да направи този уикенд приятен.

Глупаво бе да драматизира така нещата заради някакво си легло. Както бе казал Уърт, възрастни бяха в края на краищата и трябваше да се държат като такива.

— Виж какво има за ядене в бара, докато аз се преоблека — каза той. Взе банските си и се отправи към банята.

Син седна на края на леглото и мрачно си помисли за думите на майка си да внимава какво си пожелава. Бе се надявала нещо да разтърси и промени монотонния й живот. Е, още веднъж получаваше повече от това, за което се бе спазарила.

 

 

— Вкусно! — Петнайсет минути по-късно тя облизваше солените си от чипса пръсти — Как са крекерите с фъстъчено масло?

— Поносими… като си толкова гладен. Чудя се в колко ли часа донасят закуската.

Бяха до шия в копринената вода на облицования с плочки басейн. Бяха унищожили целия запас от закуски в малкото барче и бяха изпили две бутилки сода.

— М-м-м! — Син въздъхна доволно, отпускайки глава на ръба на басейна. Мърдайки съвсем лекичко крака, колкото да не потънат, тя отправи поглед в небето. — Защо ли не ми се спи?

— Твърде много впечатления насъбра.

— Сигурно. Би могло да помисли човек, че… Какво беше това? — попита тя и седна.

— Кое?

— Това тихо писукане. Ето го пак. Мисля, че са онези птички. Чуваш ли ги?

— Птички ли?

Разплисквайки водата, Уърт се надигна и излезе от басейна. Отиде до перилата на верандата и се заослушва, търсейки с поглед птичките, за които бе споменала Син.

Тя се присъедини към него, потрепервайки в чаршафа, с който се бе увила. Хладният тихоокеански бриз накара мократа и кожа да настръхне.

— Ето една! — извика тя тихо, кимайки с глава по посока на едно от крилатите създания, впуснало се подир мушичките, събрани около осветителните тела.

Застанал до нея, Уърт се усмихна.

— Птички. Права си.

— Да, а ти какво си помисли?

— Хайде да влизаме. — Прегърна я през рамо.

Тя обаче заби упорито пети в пода.

— Какво ти е толкова смешно?

— Нищо.

— Лъжеш, Уърт Лансинг. Кажи какво ти е толкова смешно.

— Твоите птички — каза той, вече смеейки се открито — са прилепи, скъпа.

Син безмълвно повтори думата само с устни, после се обърна и се спусна към вратата. Ръката на Уърт се стрелна подир нея и успя да сграбчи развятия зад нея чаршаф. Това я спря и той я притисна силно към себе си, продължавайки да се смее на опитите и да се скрие на безопасно място.

— Това не са прилепи-вампири, Син.

— Откъде знаеш? Какво, по дяволите, разбираш ти от прилепи?

— Сериозно ти говоря — каза той, все още тресейки рамене от смях, — това са безобидни създания, просто търсят да хапнат нещо. Веднага щом се развидели, те се прибират у дома.

— Също като Дракула. — Тя потрепери и Уърт отново я притисна към себе си.

— Те нападат хора само във филмите на ужаса. Една дебела и сочна буболечка ще им хареса далеч повече от вкусната ти кръв.

Тя се отдръпна от него и чаршафът се изхлузи на пода.

— Сигурен ли си? — попита и тревожно огледа небето.

— Абсолютно. — После изведнъж отвори широко очи, оголи зъби и изръмжа като граф Дракула. — Аз, от друга страна пък, искам да ви ухапя по шията.

Което и направи. Спусна се към нея, захапа меката част на ухото й със зъби и лекичко стисна. Син изпищя престорено от страх и се изви назад, опитвайки се да се измъкне от него. И двамата се смееха.

Но в момента, в който езикът му докосна плътта и, смехът им рязко секна. Бе станало случайно, но физическият контакт им подейства наелектризиращо.

Замръзнаха на място и моментално си дадоха сметка за положението, в което се намираха телата им. Той бе обул банските си гащета, а тя — цял бански, но това, което изведнъж и двамата забелязаха, бяха оголените места. Като например изхвръкналите над сутиена й гърди или пък обраслият му с косми корем, притиснат към нейния. Краката им — здраво прилепени един към друг.

Мина известно време, преди да се усетят, после неловко отпуснаха ръце и се дръпнаха един от друг. Син се наведе да вземе чаршафа, при което едва не загуби равновесие от завъртелите се като вихър противоречиви чувства. Тя си повя с единия край на чаршафа и каза:

— Става горещо.

— Много — каза Уърт с приличен на скърцане глас.

— Идваш ли?

— А?

— Вътре.

Той преглътна с усилие.

— Вътре?

Тя посочи плъзгащата се стъклена врата.

— А-а, вътре, да — каза той и се прокашля високо и неестествено — Ти отивай. Този път си първа на душа.

— Няма да се бавя. Искам само, нали знаеш… да си измия зъбите и… и други такива.

Чувствайки се глупаво, без сама да знае защо, Син прекоси стаята и влезе в банята.

Първото нещо, което направи, след като затвори вратата зад себе си, бе да огледа шията си в огледалото. И както и трябваше да се очаква, точно зад ухото си откри съвсем малко червено петънце. Стомахът й се изпъна и веднага след това се отпусна като корабно платно на променлив вятър.

— Глупачка! — каза си тя раздразнено и изстиска малко гел за коса върху четката си за зъби. За щастие откри грешката навреме.

След като изкара яда си на зъбите, търкайки с малко по-голяма от необходимото сила, тя безмълвно започна да ругае Джош Мастърс, задето бе обърнал внимание върху женствеността й, която, от смъртта на съпруга й насам, си спеше съвсем спокойно, поне допреди около деветдесет секунди.

Бръмченето на сешоара заглуши прерасналата в приглушено мърморене лекция, която тя си изнесе за това, че реагира като глупачка на една съвсем лека целувка по шията, топла, влажна, прекрасна, разтърсваща лека целувка по шията.

— Но това беше Уърт, за бога! — каза тя на отражението си в огледалото.

Отражението й се взираше замислено в нея — същата златисто кафява, дълга до раменете коса, която не можеше да се къдри добре, но пък изглеждаше по-добре така — като на паж; същото малко, с триъгълна форма лице, само че сега три пъти по-червено; същите големи зелени очи.

Ако лицето, в което се взираше в момента, принадлежеше на Брендън, тя би го пипнала да провери дали няма температура. Очите й имаха онзи стъклен блясък, показващ вътрешен огън.

Нетърпеливо нахлузи нощницата си и излезе от банята, преди да се е поддала на някой от неудържимите пориви на въображението си.

Очите на Уърт моментално се спряха на шията й, когато тя влезе в стаята, но яката на нощница бе покрила мястото, където я бе целунал.

Той бе отвил леглото и сега лежеше на него, опънат по гръб, пъхнал ръце под главата си. Влажните му бански гащета бяха заменени с къси найлонови спортни панталонки.

— Мой ред ли е? — попита.

Тя кимна. Той стана от леглото и отиде в банята. Син се вмъкна в леглото и грижливо нагласи чаршафите така, че да е завита цялата от шията до петите, въпреки че нощницата бе повече от достатъчна. За да си намери занимание, започна да прелиства рекламните брошури, оставени от управата на хотела на нощното шкафче.

— Нещо интересно? — попита Уърт, излизайки от банята след няколко минути.

Чак когато той се намести до нея в леглото, тя си даде сметка колко много й е липсвала миризмата на влажна мъжка кожа.

— Водни ски с парашут.

— Страх ме е от високо.

Тя бутна брошурата настрана и взе нова.

— Обиколка на залива със спирка за обед на един от островите.

— Много туристически звучи.

— Езда на кон през…

— Махай го. — После, след като изръмжа с отвращение, добави. — Ако слушаш мен, няма да се спра на нищо. Искаш ли да опиташ от тези работи или не? Защото ако искаш, аз съм готов да се жертвам.

Още преди да свърши, тя вече бе започнала да клати отрицателно глава.

— Най-ми харесва да не върша нищо. Никакви графици. Не искам да забелязвам времето. Искам да се пека на слънце и това е всичко.

— Чудесно. Аз също.

Той загаси лампата и леглото леко се поклати, докато лягаше. После оправи възглавницата си.

— Може би един коктейл-круиз из залива по залез — предложи той, след като се настани удобно.

— Няма да е зле.

— Бихме могли да посетим някои нощен клуб.

— И това не ми звучи зле.

— Може би малко танци.

— Танци — каза тя сънливо. — Не съм танцувала от години.

— Ако искаш, ще отидем.

— Както кажеш.

Той замълча за момент, после каза:

— Син?

— М-м-м?

— Откога станахме толкова вежливи един към друг.

Тя се размърда неспокойно.

— Така ли стана?

— Да. Започнахме да си говорим като непознати и това стана, след като те целунах по шията. — Той се изви към нея, лягайки на едната си страна. — Стана случайно, Син. Просто рефлективно движение на устните ми. Кълна се.

— Знам това, глупчо.

— Понякога първичните инстинкти надделяват. Искам да кажа, че ако изпаднеш в такава ситуация и държиш в ръцете си жена, всички онези спонтанни движения идват кой знае откъде и докато се усетиш, вече правиш нещо, което след малко не можеш да повярваш, че си сторил.

— Не съм си и помисляла друго, Уърт.

— Наистина ли?

— Да — излъга го тя.

— О! Хубаво Добре.

Не изглеждаше убеден, нито пък доволен, но отново легна по гръб. Син изпусна тиха въздишка да освободи напрежението, събрало се в гърдите й.

— Син?

— М-м-м?

— Спи ли ти се? Ако ти се спи, просто ми кажи да млъкна.

— Не, всичко е наред.

— Ами-и… просто се питах дали не ти липсва…

— Какво?

— Това да спиш с някого. — Сигурно бе почувствал тревогата й, защото побърза да добави: — Искам да кажа, не ти ли липсва това да си лягаш всяка вечер с някого и да знаеш, че сутринта, като се събудиш, ще го намериш до себе си? Не ти ли липсва това да знаеш кой е този някой и какво обича на закуска?

Този път тя легна на една страна и се обърна към него.

— Не долавям ли нотка на съжаление от начина на живот на някого?

— Не. По дяволите, не! — След няколко секундна пауза той призна виновно: — Е, може и така да е. Сигурно остарявам. Или пък твърде много се опитвам да играя. Не знам. Просто напоследък започнах да си мисля колко хубаво би било да имам човек, с когото да съм така, както бяхте вие с Тим.

— Чудесно е, Уърт, да си сигурен в любовта на някого.

— Да, сигурно може да се каже някоя и друга добра дума за моногамията… И да си имате дете. — Той също легна на една страна и сега двамата лежаха с лице един към друг. — Какво е това да си имаш дете?

— О, това е смърт.

Той се усмихна на саркастичния й отговор.

— Нямам предвид самото раждане. Господи, сигурно много боли! Даже ме е страх да си го представя — каза той и потрепери. — Какво е това да чувстваш, че в теб се заражда един напълно нов живот.

— Би трябвало да знаеш. Докато бях бременна, винаги когато ме видеше, ме молеше да ти позволя да пипнеш как рита бебето.

— Е, това е, защото бях един на мама и на татко. Никога не съм изпитвал удоволствието от нетърпеливото очакване на братче или сестриче.

Син започна да се смее.

— Помниш ли как веднъж отидохме на кино и Брендън започна да буйства. През цялото време играеше футбол вътре в мен и ти непрекъснато си държа ръката на корема ми.

— Защото мислех, че Тим ще ме излъже в бройката.

— Точно така! Вие се бяхте обзаложили колко пъти бебето ще ритне, преди да е свършил филмът.

— Спечелих десет долара.

— Глупаци — каза тя с тих смях. — Аз се мъча с оня огромен корем и подути глезени, а те, видите ли, облози си правят за моя сметка. Тази система просто вони.

— Вярно е. Във възпроизводителния процес мисля, че мъжете са извадили по-добър късмет.

— Определено вършите по-лесната част от работата.

— Странно — отбеляза той, лягайки отново по гръб. — А бях сигурен, че на нас се пада по-трудната част.