Сандра Браун
Сънувам твоите нощи (7)

Седма глава

На другата сутрин Син бе станала и опаковала багажа си още преди Уърт да се събуди.

Седнала сковано на стола, тя гледаше как пръстите му обхващат въздуха, където само преди няколко часа е била гръдта й. Той сънливо попипа разхвърляните около себе си чаршафи, докато накрая се събуди и разбра, че тя вече не лежи в обсега на ръцете му.

Примигна няколко пъти, за да я докара на фокус, после видя напрегнатия и поглед и чантата в краката й. Разбра какъв ще бъде отговорът, но все пак запита:

— Какво правиш?

— Тръгвам си.

— Правилно. Само че довечера.

— Грешиш. Хващам първия полет за Далас.

— Виж сега. Син…

— Не можеш да ме разубедиш, затова изобщо не се опитвай.

Тя стана от стола и му обърна гръб, защото изглеждаше дяволски привлекателен, както бе седнал, покрит с чаршафа до кръста — рошав, небръснат, сънлив — сред неоправеното легло, все още носещо аромата на неотдавнашната им любов.

— Билетите са невалидни за други полети.

— Още щом станах — осведомя го тя, — се обадих на авиокомпанията и се съгласих да заплатя разликата в цените, ако променят времето на полета ми.

— Твоя полет?

— Точно така. Не си правя труда да променяш и твоя. Остани и се наслади на почивката си до края.

— Няма да стане. — Отмятайки завивките, той отиде пра нея, хвана я за ръката и я завъртя към цялото великолепие на голотата си. — В това престъпление ние сме съучастници и ако ти си отидеш по-рано, и аз ще си ида по-рано.

Тя рязко издърпа ръката си от хватката му.

— Ами чудесно. Прави каквото искаш.

Той се отправи към банята и затръшва вратата след себе си. Син чу, че някой оставя закуската в отделението. Самата мисъл за храна я отврати, но докато Уърт се изкъпе, облече и събере багажа си, тя изпи една чаша кафе на верандата.

После го чу да разговаря по телефона и да урежда формалностите по собствения си полет. Когато в очите й започнаха да парят сълзи, тя го отдаде на изгряващото тропическо слънце и на отражението му от ослепително бялата мазилка на сградата.

— Готова ли си? — Бе застанал на вратата към верандата. — Трябва веднага да тръгваме, защото иначе ще изтървем самолета.

Устоявайки на желанието си да хвърли последен поглед на великолепната гледка или поне на апартамента, тя се отправи с твърда крачка към изхода и се качи в джипа.

Уърт уреди формалностите по отписването от хотела и предаването на джипа. Син го остави да се оправя сам, решила да си плати своята част по-късно, в някаква неопределена точка в бъдещето, когато ще маже да застане срещу него, без да се свива или да се страхува, че ще избухне в сълзи, нещо, което чувстваше, че може да се случи всеки момеят.

Таксито, което ги откара до летището, бе по-прашно, по-шумно и по-претъпкано от онова, което ги докара. Платиха разликата в билетите, отидоха в залата и заедно с останалите приятно изморени, загорели и шумни пътници зачакаха да обявят полета им. Залата бе шумна, всеки бързаше да сподели веселите преживявания от уикенда на родния си език и на Син и се стори, че мина цяла вечност, докато обявят полета им.

Син се бе надявала, че след направените промени с билетите те няма да седнат заедно, но явно Уърт се бе погрижил и за това. Седнала до прозорчето, тя впери невиждащ поглед навън, докато самолетът не напра нормалната височина.

За разлика от полета към Акапулко, в които цареше празнична атмосфера, пътниците от обратния полет бяха кротки и тихи, а някои даже и направо навъсени. Повечето заспаха веднага след като поднесоха закуската.

Уърт положи лакът на облегалката между тях и се наведе към нея.

— Син, повече няма ли да ми говориш?

— Разбира се, че ще ти говоря. Не ставай глупав — отвърна тя на облаците през прозореца.

— А няма ли да ме погледнеш?

Тя се обърна към него и моментално съжали, като видя пресилено лекомислената усмивка на лицето му.

— Теб може и да те погледна, но няма да мога да погледна себе си в огледалото.

— Защо? Защото легна с мен ли?

— Тихо! Защо не вземеш микрофона от капитана и не го обявиш пред всички? — Тя се огледа нервно наоколо, но доколкото успя да прецени, никой не бе чул нищо. После прошепна: — Не искам да говоря за това, което се случи снощи.

— Да, но аз искам.

— Тогава си говори сам, защото няма да те слушам — отговори тя и извърна глава.

Минаха няколко минути. Син си помисли — и се надяваше да е така, — че той ще се подчини на желанието й. После чу тихия му глас съвсем близо до ухото си:

— Ти искаше да го направим точно толкова, колкото и аз, Син. — Тя тихичко изхлипа с наранено сърце и отново се обърна към него. — На кого се сърдиш? — попита я той спокойно. — На себе си за това, че ти хареса? Или на мен, задето направих така, че да ти хареса?

— Не ми хареса!

Това вече го разсърди.

— Как не! — възрази остро той, приближил лице до нейното. — Ти не се преструваше и проклет да съм, ако аз съм се преструвал. Самозалъгвай се колкото си искаш, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, но това просто няма да е истина, а това, което е — най-обикновена лъжа. Ти направо ме изстиска, и то два пъти, така че изобщо не се опитвай да ми кажеш, че не ти е харесало.

Бузите й пламнаха.

— Исках да кажа, че не ми хареса след това.

— О, да, разбирам — каза Уърт с натежал от сарказъм глас. — Не ти хареса да лежиш, сгушена в мен, притиснала дупето си в скута ми, с едната ми ръка на гърдата ти.

Тя вдигна студените си и влажни длани и ги притисна към сухите си и горещи бузи. Много ясно си спомняше как през нощта се бе събуждала от нежните движения на пръстите му по зърното си и всеки път бе измърквала от удоволствие, притискайки се по-плътно до него, преди отново да потъне в сън. Ама че гадняр — да й напомня колко необуздано бе реагирала на ласките му.

— На дневна светлина — натърти тя — осъзнах колко ужасно съм се държала. Не хвърлям цялата вина върху теб. Въпреки че ти си този, който има по-голям опит… във…

— Плътските удоволствия.

Думата „удоволствия“ дори не се и приближаваше до точното описание на това, което той извлече от плътта й. Мръщейки се на собствените си непокорни мисли, тя упорито продължи:

— Станахме жертва на обстоятелствата. Климатът и романтичната обстановка. Това е всичко. — Строго, като класна наставница, тя добави: — Просто искам да го забравя.

— Чудесно.

— Хубаво.

— Ще го забравим.

— Добре. Точно това казах и аз.

Тя отвори списанието, което си бе купила на аерогарата. За нейно облекчение. Уърт отпусна глава на облегалката и затвори очи. Минаха няколко минути, през които тя се преструваше, че поглъща напечатаните с дребен шрифт думи, а той — че дреме.

Накрая Уърт обърна глава към нея, без да я вдига от облегалката.

— Син?

— М-м-м?

— Струва ми се, че никога няма да го забравя.

Тя отчаяно подпря челото си с длан. Уърт я докосна по коляното успокоително.

— Просто беше ужасно хубаво.

— Наистина ли?

Преди още да разбере какво иска да направи или каже, главата й рязко се бе вдигнала нагоре и въпросът излетя от устните и. Ако трябваше да бъде честна със себе си докрай, би трябвало да си признае, че по-голямата част от гнева й произлизаше от чувството за несигурност. Уърт бе спал с дузини жени, със стотици жени, жени, сред които имаше и по-млади, и по-хубави, и по-сексапилни от нея. Терзаеше я мисълта как се е справила в сравнение с тях.

— По дяволите, да, хубаво беше. Фантастично. — После Уърт стана сериозен и леко сви рамене. — Във всеки случаи така мисля. А… ъ-ъ… на теб хареса ли ти?

Неспособна да го погледне в лицето, тя затвори очи и кимна.

Ако не бе толкова погълната от собственото си чувство за несигурност, Синтия щеше да долови същото чувство и в гласа на Уърт:

— Разбира се, ти си била само с Тим и само с него можеш да ме сравниш.

Прехапала долната си устна, тя поклати непреклонно глава.

— Не споменавай Тим.

— Знам как се чувстваш, Син — каза той с тежка въздишка. — Мислиш ли, че съм толкова нечувствителен, та да не чувствам вина, задето спя с жена му?

— Вдовицата му.

— Точно така! — възкликна той с гръмък шепот. — Неговата вдовица. Негова вдовица от две години. През цялото време, докато беше омъжена за него, нито за момент не ми е идвала и една неприлична мисъл за теб. Кълна ти се.

— Знам.

— Тогава защо, по дяволите, изпитвам такова чувство за вина от снощи насам? — запита риторично младият мъж. — Изобщо не ми идваше наум за Тим, докато седях на масата срещу теб и гледах как изражението ти се променя на светлината на свещите, и непрекъснато исках да усетя косата ти върху кожата си, да целуна устните, които с такава наслада се занимаваха с крема, поднесен ни за десерт.

— Недей, Уърт.

Без да обръща внимание на мъката и, той се наведе към нея и сниши гласа си с още един децибел.

— Син, когато устата ти се отвори под моята, когато докоснах гърдите ти, ти беше единственият човек, който занимавате мислите ми. Не Тим, или които и да било друг. Беше така топла, така сладка, така…

— Моля те, стига.

— Не бих могъл да се спра да проникна в теб, дори и Тим да беше се появил в този момент на вратата.

Тя покри ушите си с ръце, но той ги свали и продължи:

— Трябва наистина да променим възгледите си за някои неща, но не бива да чувстваме никаква вина.

— Не бива ли? — попита тя тихо. — Уърт, плаши ме това, че откликнах с такава самозабрава. Никога преди не съм правила такива неща.

— Знам.

— Бях изцяло отдадена на…

Бе все едно да се удариш в бетонна стена със сто мили в час. Точно по този начин думата му проникна в съзнанието й и емоциите и се изпариха.

— Какво каза?

— Кога?

— Току-що. Ти каза: „Знам“, когато ти казах, че никога преди това не съм правила такива неща.

— О, това ли? — Той се размърда в креслото и смутено се прокашля. — Исках да кажа, че е… такова… че не си лягаш с мъже.

Тя не откъсна втренчения си поглед от него и недоверието и нарасна.

— Тим споделял ли е нещо с теб за личния ни живот?

— Не. Хей, искаш ли да пийнеш нещо? Ей сега ще извикам…

Син обгърна китката му с пръсти и силно я стисна.

— Тим споделял ли е нещо с теб за личния ни живот?

— Беше най-добрият ми приятел, Син — каза тъжно. — Знаеш мъжете понякога как се разприказват. Сядат някъде заедно, пийват някоя и друга бира и почват да дрънкат неща, които не искат да кажат.

В очите й бликнаха сълзи, но причината за тях бе ярост, а не тъга.

— Тим е бил недоволен от мен в леглото, така ли? Това ли ти е казвал?

— Не.

— Уърт!

Той захапа устната си.

— Добре де, може и да е намекнал нещо в този смисъл. Кой съпруг не би желал в някои моменти жена му да бъде по-изобретателна в леглото?

Тя преглътна няколко пъти, за да възпре повдигането си. Гърдите и сякаш щяха да се пръснат.

— Значи Тим е бил разочарован от сексуалния ни живот.

Уърт промърмори цяла поредица от отбрани ругатни.

— Да си ме чула да казвам такова нещо? Не. Това, което казах, бе, че Тим — и това стана скоро след раждането на Брендън — спомена, че любовният ви живот не бил толкова вълнуващ, колкото би трябвало, че ти не си го стопляла както…

— Казал ти е, че съм студена?

— Не студена — отвърна раздразнено. — Не ни приписвай твои думи, Син. Тим просто мрънкаше, че нещата между вас малко са позамрели. Станали нещо като задължение, да, мисля че употреби думата „рутинни“. Казах му, че за това вина има и той. Разбираш ли, някои мъже, след като жените им родят, започват да гледат на тях като на майки, а не като на сексуални партньорки. Посъветвах го да се отнася с теб като към любовница и ти щеше да започнеш да се отнасяш към него по същия начин.

Син трепереше от гняв.

— Щом става дума за жени, на теб всичко ти е ясно, нали. Уърт?

— Това пък какво означава?

— Искал си сам да се убедиш дали ме бива в секса. Отведе ме в леглото, за да се убедиш сам колко неумела съм в леглото.

Ругатните, изречени от него преди малко, направо бледнееха пред тия, които започна да сипе в момента, стисна инстинктивно юмруци и рече със задавен от ярост глас:

— Знаеш, че плещиш глупости, Син! По дяволите, знаеш го!

— Извини ме. Искам да отида до тоалетната.

Тя прекрачи през краката му и едва не падна в прохода между креслата. Отиде в тоалетната и повърна. Дълго след като изпразни стомаха си, остана заключена в миниатюрната стаичка и ушите й бръмчаха по-силно от реактивните двигатели, монтирани в опашката на самолета.

Докато миеше лицето си, прииска й се да остане пет минути насаме с Тим, за да си излее всичкия гняв върху него. Как е могъл да обсъжда сексуалния им живот с Уърт? От всички мъже точно с Уърт ли намери? Свалячът. Плейбойът. Бонвиванът.

Какъв съвет е очаквал Тим да получи от такъв човек, ерген при това, за семейното положение? Ако е имал нещо за казване по този въпрос, защо не е дошъл при нея? Тя бе била отвратително доволна от сексуалния им живот и не би могла да се чувства по-предадена дори ако бе научила, че Тим е имал извънбрачни връзки.

Но престъплението на Тим бе нищо в сравнение с това на Уърт. Той бе използвал информацията, която починалият му приятел бе споделил с него. Тя не познаваше човек, какъвто и да е бил той, който да е падал толкова ниско. Единственото нещо, което не можеше да разбере, бе защо бе чакал толкова дълго да задоволи любопитството си.

Върна се на мястото си, но отказа да разговаря с него. Стори й се, че полетът до Далас продължи с три часа повече, отколкото до Акапулко. Най-сетне пристигнаха и започнаха да слизат.

Тя се промъкваше покрай другите туристи, навеждайки се под изпъстрени с пайети сомбрера и закачайки шарени наметала. Тъй като багажът й бе само ръчен, тя нямаше защо да чака на лентата, затова беше от първите, наредили се на опашката пред митницата. За нещастие обаче и Уърт бе в същото положение. Той се нареди на опашката точно зад нея.

— Побърза да си направиш погрешно заключение, Син. Тим го спомена само веднъж, кълна ти се. Сигурно се бяхте карали или нещо от този род. Не е кой знае какво. Дори въобще бях забравил този разговор, докато ти не ме попита.

— Обзалагам се, че е така — процеди тя през рамо, без да се обръща към него.

— Това е истината. По дяволите, кълна ти се, че изобщо не съм мислил за това снощи.

Тя рязко се завъртя, за да го погледне право в очите.

— Подмами ме да дойда с теб в Акапулко…

— Не съм те подмамвал да правиш каквото и да било.

— … защото бях една от малкото жени, с които не си спал, така ли е?

— Не е така.

— Възползва се от неприятностите, които имах, за да ме вземеш със себе си, защото е трябвало сам да видиш дали вдовицата на Тим е толкова студена и без фантазия, колкото той ти е казал.

Разгневен, защото бе убеден в правотата си, Уърт каза:

— Доколкото разбрах снощи, той е нямал никакво основание да се оплаква. Не и ако си го яздила така здраво, както язди мен.

Тя ахна тихо и потрепери, но повече от силата на спомена, отколкото от срам.

— Ако си успял да ме накараш да реагирам малко по-топло…

— Топло! Извинявай, но това е много слабо казано. Огнено — може би. Горещо май е най-точно. Тъй или иначе — далеч, далеч над „топло“.

— Ако си успял въобще да ме накараш да реагирам, спокойно можеш да се задавиш с това, знаейки, че си надминал най-добрия си приятел в единственото състезание, което мъжете уважават.

— Следващият! — подвикна митничарят и Син се приближи до плота.

— Син, почакай — извика Уърт и прекрачи жълтата линия.

Един от служителите му препречи пътя.

— Още не е дошъл редът ви, сър.

— Аз съм с онази жена.

— Жена ви ли е това?

— Не.

— Чакайте си реда.

— По дяволите!

— Каква беше целта на посещението ви в Мексико, мисис МакКол? — попита служителят зад плота, отваряйки паспорта й.

— Почивка.

— Имате ли нещо за деклариране?

— Син! — извика Уърт.

— Две сребърни гривни и един камшик.

Служителят удари печата.

— Благодаря ви.

Тя си събра нещата и се отправи към ескалатора. Уърт се спусна към опразненото от нея място.

— Ходих до Мексико на почивка и не съм купувал нищо.

Служителят проучи паспорта му.

— Дайте да видим какво има в тази чанта, моля.

— Но… — Уърт се огледа.

Ескалаторът отнасяше Син нагоре и скоро тя щеше да изчезне от погледа му.

— Моля, отворете чантата, мистър Лансинг.

Силно потиснат от неприятния край на уикенда, Уърт въздъхна и отвори ципа на чантата.

 

 

Син плати на таксито, спряло пред тяхната къща. Неделните вестници още лежаха, хвърлени от пощальона на алеята — нещо, което бе твърде необичайно, тъй като Ладония винаги ги четеше със сутрешното си кафе.

Изненадана, Син ги вдигна и закрачи по алеята, приближавайки се към къщата откъм задния вход. Вратата към кухнята бе заключена, но Син видя, че майка и стои пред печката и обръща бекона на скарата. Почука по стъклото. Ладония хвърли поглед през рамо и като видя, че на вратата стои Син, по лицето й се изписа изненада. Сваляйки скарата от котлона, тя побърза да отвори вратата.

— Син, какво, за бога…

— Дълго е за разказване, майко — прекъсна я тя и уморено стовари багажа си на един стол.

— Мислех, че няма да се върнете по-рано от тази вечер.

— Така беше, но решихме да се върнем по-рано.

— Къде е Уърт? Как се прибра? Защо решихте да се върнете по-рано?

Главата на Син вече се пръскаше от болка и въпросите падаха един след друг в нея като топки за боулинг. Търкайки слепоочията си с пръсти, тя каза:

— Защо закусвате в столовата?

През преходната врата бе видяла, че на масата са сложени новите прибори, колосани салфетки и в центъра й се мъдри ваза с цветя. От фурната се носеше страхотен аромат, но от мисълта за храна стомахът отново я сви.

— Синтия, да не си болна? Защо се върнахте по-рано?

— Просто решихме да се върнем.

— Да не би да са ви настанили в лош хотел?

— Всъщност всичко надмина очакванията ми.

— Тогава да не си изгоряла от слънцето?

— Мазах се с плажно масло против изгаряне.

— „Отмъщението на Монтесума“?

— Не.

— Е, в такъв случай нищо не разбирам.

— Просто ни доскуча и това е всичко — отвърна тя кратко.

— Защо?

— Къде е Брендън?

— Къде е Уърт?

От ритъма, с който Ладония задаваше въпросите си, й се замая главата.

— Уърт и аз се разделихме на летището. Аз си хванах такси. — Тя закрачи към вратата, отделяща кухнята от останалата част на къщата. — Ще видя Брендън, после ще се изкъпя и ще си легна. Сутринта трябваше да ставаме ужасно рано, за да не изпуснем самолета. По-късно ще ти обясня всичко.

Тъкмо посягаше към дръжката на вратата, когато внезапно тя се отвори и на прага й застана мъж с весела усмивка на уста и раирана хавлия на раменете. Почти сблъскали се на вратата, двамата застинаха на място и бе трудно да се прецени кон от тях бе по-изненадан.

— Син — каза Ладония с любезен глас, — мисля, че познаваш съседа ни, мистър Тантън?