Чарлс Шефилд
Превъзходство (3)

Глава 2

— Позволете ми да ви представя капитан Ханс Ребка.

Дариа се беше приготвила да изтърпи погледите, които щяха да отправят към нея, когато Ханс влезе в трапезарията на института. Въпреки това се притесни.

— Капитан Ребка е от Тюфел, във Фемас Съркъл — продължи тя, — макар че съвсем неотдавна е бил на Миранда.

Учените, насядали около дългата маса, явно се мъчеха да не се вторачват в нея, но не успяха. На Дариа не й беше трудно да ги разбере. Те видяха един дребен, слаб човек, наближаващ четирийсетте, облечен в кърпена, мръсна униформа. Главата му беше малко големичка за тялото, мършавото му лице обезобразено от десетина белега, най-големият от които се проточваше като двойна линия от лявото слепоочие до челюстта.

Дариа знаеше как се чувстват колегите й. Тя самата беше реагирала по подобен начин, когато за първи път срещна Ханс Ребка. Нямаше как да се оценят куражът и уменията му — трябваше време.

Тя погледна към масата. Професор Мерада беше направил една от редките си екскурзии от кабинета си до голямата трапезария. Срещу него в далечния край на масата седеше Кармина Голд, втренчена съсредоточено в ноктите си. Дариа познаваше добре и двамата и високо ценеше тяхното мнение. Ако беше необходимо, някой да извърши отегчително подробно и енциклопедично изследване на елемент от историята на спиралния ръкав, като отбелязва всяко дребно несъответствие на данни или липсващи доказателства, тогава замисленият, лишен от чувство за хумор Мерада, може да бъде ненадминат; ако някой се нуждае от човек, който да анализира и изясни най-заплетената логическа мисъл, да я опрости до нейната същина и да я представи така, че дори едно дете — или съветник — да може да я разбере, тогава Кармина Голд, иначе меланхолична и простодушна, беше най-подходяща.

Но ако човек се намира в голяма беда без надежда за избавление и толкова близо до смъртта, че може да усети дъха й… Е, тогава затваряш очи и се молиш за помощта на Ханс Ребка.

Но това не личеше. В очите на всички от богатия свят на Четвъртия съюз новодошлият не представляваше нищо повече от лошо облечен провинциалист от покрайнините на спиралния ръкав. Той съвсем не се вписваше в изтънчената, спокойна и културна научна общност, събрана на вечеря в института.

Другите на масата поне полагаха усилия да бъдат учтиви.

— Били сте неотдавна на Миранда? — каза жената до Ребка, когато той седна. Беше Глена Омар, един от старшите специалисти по информационни системи, според Дариа ненужно красива. — Никога не съм била там, макар да предполагам, че е трябвало да бъда, тъй като там е главната квартира на Четвъртия съюз. Какво мислите за Миранда, капитане?

Ребка гледаше безизразно в чинията си. Дариа, седнала срещу него, очакваше напрегнато да чуе отговора. Когато след полета със скоростта на светлината имиграционните власти го въведоха в трапезарията да се срещне с нейните колеги, тя има време само за една кратка прегръдка и едно набързо казано „добре дошъл“ и не можа да го предупреди, че тук, в нейния дом, не бива да бъде груб, намусен или раздразнителен.

— Рай — каза неочаквано Ребка. Той се обърна към Глена Омар и я дари с възхитителна усмивка, примесена със сексуални обертонове. — Аз съм от Тюфел, където казват, че най-добрият път, който човек може да намери, е онзи, който ще го отведе на друга планета. Затова някой може да възрази, че лесно се впечатлявам. Но аз мислех, че Миранда е чудесна, моята представа за рай… докато не пристигнах тук, на Сентинел Гейт, и не разбрах, че греша. Това сигурно е най-красивата планета в целия Четвърти съюз… в целия спирален ръкав.

Дариа си пое дълбоко дъх успокоена. За половин секунда. Ханс демонстрира най-доброто си поведение, но реакцията на Глена Омар беше прекалено сърдечна.

— О, вие просто сте любезен с нас, капитане! — възкликна тя. — Аз, разбира се, никога не съм била на никой от световете от вашия Фемас Съркъл. Как ще ми ги опишете.

„Мрачни, мръсни, безрадостни и опасни — помисли си Дариа. — Далечни, бедни, скотски, изостанали и варварски. И всичките мъже — сексуални маниаци.“

— Не съм бил на всички светове на Фемас Съркъл — отговори Ребка. — Но ще ви кажа какво казват в Съркъл за моя роден свят — Тюфел: „Какъв грях трябва да е извършил човек, в колко от миналите си животи, за да се роди на Тюфел?“

— Е, хайде, хайде. Не може да е чак толкова лошо.

— По-лошо, отколкото можете да си представите.

— Най-ужасната планета в целия Фемас Съркъл?

— Не съм каза такова нещо. Скалдуорд може би е също толкова лош, а хората от Стикс казват, че прекарват почивката си на Тюфел.

— Сега вече съм сигурна, че се шегувате. Ако целият Фемас Съркъл е толкова ужасен, както казвате, никой не би останал там. Какво сте работили, когато сте били у дома?

— Предполагам, че можете да ме наречете „специалист по решаване на проблеми“. Ако има нещо, което никога да не липсва на Фемас Съркъл, това са проблемите. Тази е причината, поради която професор Ланг и аз — той кимна към Дариа — се срещнахме. Двамата бяхме на Куейк, една от двойката планети в системата Мандъл.

— И тя ви доведе тук, на Четвъртия съюз? Умница! — Глена не откъсваше очи от Ребка.

— Не направо — Ребка замълча с израз на лицето, който Дариа добре познаваше. Той се готвеше да направи някаква голяма стъпка. — Преди това свършихме някои други неща. Ние и неколцина други… хора и извънземни плюс един съветник на Съюза и един хуманоид… отидохме на една от гигантските газови планети от система Мандъл, Гаргантюа, където се натъкнахме на изкуствен планетоид. За да отидем там, летяхме през рояк свирепи фейджи и освободихме някои от нас от лотосово поле. После една интелигентна конструкция прехвърли нашата група с транспортната система на Строителите на трийсет хиляди светлинни години извън спиралния ръкав на извънгалактически комплекс на Строителите в открития Космос, наречен Серенити. Когато пристигнахме там, професор Ланг и аз…

Щеше да разкаже всичко! Всичко! Всички факти, които цялата група беше се съгласила да останат абсолютна тайна, докато от най-високо място не получат разрешение за обсъждане. Дариа се опита да ритне Ребка по крака под масата, но не улучи нищо, освен празен въздух.

— Намерихме малка група зардалу… — продължи той.

— Искате да кажете, че сте намерили хора от Зардалската общност?

— Не. Искам да кажа, каквото казах. Намерихме зардалу, автентични земни цефалоподи.

— Но те са изчезнали преди десет хиляди години!

— Повечето. Ние обаче се натъкнахме на живи…

— Единайсет хиляди години! — пискливият глас на Мерада от края на масата показа на Дариа, че всички в трапезарията слушат внимателно.

Край на градената цял живот репутация на сериозен и задълбочен изследовател! Дариа отново ритна по посока на Ребка под масата. Беше възнаградена обаче с болезнен и гневен вик от Глена Омар.

— Дори повече от единайсет хиляди — уточни Мерада. — Доколкото мога да преценя, единайсет хиляди четиристотин и…

— … зардалу, държани в поле на стазис от времето на Голямото въстание, когато видът е бил избит. Но онези, които срещнахме, бяха живи и много свирепи…

— Това е ужасно! — Кармина Голд беше излязла от своя унес и гледаше навъсено Дариа. — Вие сигурно знаете за страховитата им слава…

— Не само славата — Дариа се отказа от решението си да не се намесва в разговора. — Зная го от личен опит. Те са по-лоши, отколкото им се носи славата.

— … ние успяхме да ги изпратим обратно в спиралния ръкав — Ребка беше поставил ръка върху рамото на Глена Омар и изглежда не обръщаше внимание на вдигналата се от всички страни на дългата маса врява. — А по-късно всички се върнахме от Серенити, с изключение на една сикропеанка, Атвар Х’сиал, и един карелианец със зардалска приставка, Луис Ненда, който остана там да…

— … въз основа на, по общо признание, непълни, субективни и ненадеждни източници на сведения — намеси се високо Мерада, — като например хименоптска расова памет и файлове на…

— … за живите зардалу определено трябва да се съобщи на Съвета на съюза! — Кармина Голд се надигна. — Веднага! Аз ще го съобщя, дори вие да не искате да го сторите.

— Вече съобщихме! — Дариа също стана. Изглежда всички едновременно казваха „зардалу“. Групата зажужа като разлютен рояк оси. — Какво мислите е правил капитан Ребка, преди да дойде тук? — извика тя към присъстващите около масата. — Слънчеви бани?

— … около четири метра високи — главата на Ребка беше съвсем близо до тази на Глена Омар. — Един изправен зрял екземпляр със среднощно син торс, подпрян на дебели сини пипала…

— … живо зардалу…

— Боже мой! — пискливият тенор на Мерада проехтя през врявата. Неговото безпокойство относно точната дата на изтребване на зардалу очевидно беше изместено от нещо по-важно. Той се обърна към Дариа: — Свирепи фейджи, съветник на Съюза и хуманоид. Професор Ланг, онези бележки за петото издание на каталога, за които вие обещахте да осигурите доказателства. Да не искате да кажете, че единствените източници на доказателства, които ще ми предложите, са…

Чу се силен трясък. Кармина Голд, която бързо излизаше от трапезарията, обърнала поглед към Дариа, се беше сблъскала с един тумбест робот, който носеше голям супник с гореща супа. Течността се плисна върху грациозния гол врат на Глена Омар. Тя изквича като прасе на заколение.

Дариа седна отново и затвори очи. Със или без супа, вечерята беше провалена.

 

 

— Мисля, че представих нещата доста добре — Ханс Ребка лежеше на дебелия килим в дневната на частния апартамент на Дариа. Той твърдеше, че килимът е по-мек от леглото му на Тюфел. — Вие трябва да разберете, Дариа, нарочно казах всички онези неща за Строителите и зардалу.

— Убедена съм, че го направихте нарочно… и то след като всички се бяхме съгласили да не казваме абсолютно нищо на никого! Вие също се съгласихте, и то лично.

— Вярно. Грейвс го предложи, но всички се съгласихме, че до официалния брифинг пред Съвета трябва да запазим всичко в тайна. Последното нещо, което искахме, беше да създадем паника в спиралния ръкав със съобщението за живи зардалу на свобода.

— А на вечерята направихте точно това. Защо неочаквано направихте тъкмо обратното на онова, което бяхме реши, противно на нашата уговорка?

— Казах ви, че брифингът на Съвета беше абсолютен провал. Необходимо е сега да разбуним духовете на хората относно зардалу. Нито един член на Съвета няма да повярва и дума от онова, което имаме да кажем.

— Но Джулиъс Грейвс е съветник… Той е един от тях, вътрешен човек.

— Беше. Вече не е. Беше избран за член на Съвета, но, разбира се, неговият вътрешен двойник, Стивън Грейвс, както някой посочи на брифинга, никога не е бил избиран за нищо. Никой не е очаквал една обикновена приставка за разширяване на паметта да развие самосъзнание, а след избирането на Джулиъс за член на Съвета се случи точно това. Сега личностите на Джулиъс и Стивън са обединени… Комбинацията се нарича Джулиан и се дразни, ако някой забрави и го нарече Джулиъс или Стивън. Но много съветници подметнаха, че докато се е извършвало обединяването, развитието — на Стивън е изместило личността на Джулиъс. Целта им е пределно ясна — съветниците не лъжат, нито измислят случки, но Джулиан Грейвс не е и никога не е бил съветник и следователно не може да му се вярва.

— Ами Е. С. Тали? Един компютър дори и вграден в човек не може да лъже. Той има повече от всеки друг какво да каже… Неговото оригинално тяло беше разкъсано на парчета от зардалу.

— Опитайте се да докажете без нито едно веществено доказателство, че зардалу не са изчезнали преди единайсет хиляди години и все още съществуват. Един компютър не може да лъже, съвсем вярно… но е адски сигурно, че той може да бъде препрограмиран с фалшива памет.

— И защо някой ще иска да го направи?

— Това не е проблем на Съвета. А опитният Е. К. не направи нищо да защити своята кауза. По средата на свидетелското си показание той започна да изнася пред Съвета лекция за непълнотата на централните база данни на Четвъртия съюз и за глупостите, с които са му натъпкали паметта за другите видове в спиралния ръкав, преди да го изпратят на Фемас Съркъл. Специалистката по данни на Съвета го прекъсна и каза, че това е смешно, че нейните бази съдържат пълни данни. Тя настояваше да направи корелация на високо ниво между мозъка на Е. К. и съдържанието на централните база данни. Това убеди Съвета, че мозъкът на Тали е подправен. Неговата базова памет показа, че сикропеанците смятат себе си за превъзхождащи човека и всички други видове и че ло’фтианският преводач на един сикропеанец при необходимост може да действа съвсем независимо от своя сикропеански господар. Тя показа, че хименоптите също са интелигентни… вероятно по-интелигентни и от хората. Тя показа, че съществуват интелигентни конструкции на Строителите на милиони години, но все още способни да общуват с хора. Тя показа, че пътуване със скоростта на светлината е възможно дори без използване на мрежа Боуз.

— Да, това е вярно… ние го видяхме на Серенити. Всичко това е вярно. Всяко едно от твърденията, които току-що изброихте.

— Не и според вашия велик и чудесен Съвет на съюза — гласът на Ребка беше язвителен. — Според тях Серенити дори не съществува, защото го няма в техните бази данни. Информацията в тези бази е свето писание, тя не се оспорва и ако нещо го няма там, то просто не съществува. Това е същият проблем, с който се сблъсквам през целия си живот. Някой на сто или хиляда светлинни години от проблема мисли, че може да притежава по-надеждни факти от специалистите на място. Но този някой не може да има и няма такива факти.

— Но вие не им ли казахте, че всичко това е вярно?

— Аз да го кажа? Кой съм аз? Според Съвета на съюза аз съм никой, човек от някакъв неизвестен малък регион, наречен Фемас Съркъл — нито достатъчно важен, нито достатъчно голям, за да имам влияние в човешкия или междувидовия Съвет. На мен те обърнаха по-малко внимание, отколкото на Е. К. Тали. Аз започнах да описвам физическата сила на зардалу и тяхната феноменална скорост на размножаване. И знаете ли какво ми казаха? Обясниха ми, че зардалу отдавна са изчезнали, защото ако не беше така, сигурно някъде щяха да знаят за тяхното съществуване — в Четвъртия съюз, в Сикропеанската федерация, или в Зардалската общност. После казаха, че Четвъртия съюз е разработил неизвестни на Фемас Съркъл техники за „лекуване на хора с психични отклонения“ и ако се държа добре, може би ще могат да ми уредят лечение. Тогава Грейвс избухна.

— Не мога да повярвам! Той никога не избухва… знае как да го направи.

— Този път го направи. Джулиан Грейвс е различен от Джулиъс или Стивън. Той каза на Съвета, че са стадо безотговорни маймуни — старши съветникът Кнудзен наистина изглежда като горила, сам го забелязах, — които са прекалено ограничени, за да разпознаят една опасност за спиралния ръкав дори когато са изправени пред нея. И после напусна.

— Напуснал е залата?

— Не. Подаде оставка от Съвета… нещо, което никой досега не е правил. Каза им, че следващият път, когато го видят, ще направи така, че всички да си вземат думите назад. След това излезе от залата и взе Е. К. Тали със себе си.

— Къде отиде?

— Никъде… Все още. Но ще отиде веднага щом си набави кораб и събере необходимия му екипаж. Междувременно той ще разкаже на всеки, който иска да слуша за зардалу, каква опасност представляват. А след това ще отиде да ги търси. Той и Е. К. Тали са сигурни, че ако зардалу се появят някъде в спиралния ръкав, това ще бъде светът на техния вид, Дженизий.

— Но никой няма ни най-малка представа къде е Дженизий. Местонахождението му е било изгубено при Голямото въстание.

— Затова ние трябва да го потърсим.

— Ние? Искате да кажете, че вие ще отидете с Грейвс и Е. К. Тали?

— Да — Ребка се изправи. — Ще отида. Всъщност след няколко часа трябва да замина. Аз не по-малко от Грейвс искам да накарам Съвета да си вземе думите назад. Но най-вече не искам зардалу да се размножат и да се превърнат в заплаха за световете. Аз не се плаша лесно, но те наистина ме плашат. Ако са някъде в спиралния ръкав, искам да ги намеря.

Дариа рязко се изправи и отиде до отворения прозорец.

— Значи заминавате — беше топла ветровита нощ, звукът от шумолящите палмови листа приглуши болката в думите й. — Вие пътувахте четири дни, изминахте разстояние девет светлинни години, за да дойдете тук, прекарахте с мен само два часа и вече искате да ми кажете довиждане.

— Ако това е всичко, което мога да кажа — Ханс Ребка тихо се изправи на крака и мълчаливо мина по дебелия килим. — И ако това е всичко, което вие можете да ми кажете — той прегърна Дариа. — Но аз не съм дошъл просто на посещение, скъпа. Дошъл съм да събера екип. Джулиан Грейвс и аз ще трябва да отидем далеч. Никой от нас не знае колко далеч и дали изобщо ще се върнем. Можете ли да дойдете с нас? Искате ли да дойдете с нас?

Дариа погледна към терминала, където останалите статии за петото издание на каталога чакаха за корекция и към дневника си на бюрото озаглавен: „Важни събития — семинари, колоквиуми, дати за представяне на публикации и пристигане на гостуващи академици, рождени дни, ваканции и пикници, тържества и вечери.“

Тя отиде до бюрото, изключи терминала и затвори дневника.

— Кога тръгваме?