Чарлс Шефилд
Сливане (13)

Глава 11

Луис Ненда наблюдаваше залеза на Сентинел Гейт.

Поразително! Никакво изпускане на отровни газове, каквито човек трябва да очаква при залез-слънце на Стикс. Никакъв свистящ вихър като при изгрев и залез-слънце на Тюфел. Никакъв пороен дъжд като на Сколдуорд, където всеки, който е навън в неподходящо време, бърза да се прибере на сухо. Никакви комари с размерите на човешка длан като на Пепърмил, пикиращи бомбардировачи, които се спускат бързо и неочаквано и забиват осемсантиметровата си сонда на всеки квадратен сантиметър незащитена кожа.

В далечината се смееха хора, пееха птици, цветята затваряха цветчета в спускащия се мрак и запазваха най-деликатните и най-фини аромати за вечерните часове.

Всеки момент щеше да дойде Глена Омар.

Атвар Х’сиал можеше да си мисли каквото си иска, но Луис не копнееше за това. Най-малкото не толкова силно.

В един по-ранен спор с Атвар Х’сиал той й се беше озъбил може би малко по-остро, отколкото беше оправдано.

— Аз върша цялата работа, докато ти седиш тук и се шляеш.

— Да не искате да кажете, че съм приемлив заместител в тази дейност? Че моето тяло е приемлива алтернатива на вашето в странните човешки ритуали на чифтосване?

— Ти я изплаши до смърт и я остави да скимти от страх. А какво става с мен? Да не съм предвиден като някаква човешка жертва за Глена Омар, в случай че научим къде е отишъл Д’жмерлиа? Ти се нуждаеш от твоя преводач, за да можеш да комуникираш с хора, това е всичко.

— Аз работя върху алтернативни методи на комуникация. И ако аз открия Д’жмерлиа, вие също ще откриете Калик… — речта на Атвар Х’сиал премина в лукави феромонни инсинуации. — … и вашата приятелка-жена, Дариа Ланг. Аз имам нужда да обсъдя с нея промените на артефактите на Строителите, но се чудя дали отхвърлянето на Глена Омар не произтича от някакво предишно споразумение от ваша страна с личността Ланг. Чудя се дали това не е главната причина за вашето нежелание да се срещнете с Глена Омар.

— Казал ли съм, че няма да се срещна с Глена? Разбира се, че ще се срещна. Тази вечер. Вече се уговорихме — и ако няколко изтощителни часа, прекарани с Глена Омар беше всичко необходимо да премахне подозрението на Атвар Х’сиал за Луис и Дариа Ланг, цената не беше голяма.

Луис беше готов да я плати сега. На залез-слънце в третата градинска беседка надолу по хълма, където беше стоял Ханс Ребка.

Беше по залез, третата градинска беседка, той беше тук. Но къде се бавеше Глена?

Той чу женски смях нагоре по хълма. Полузаслепен от залязващото слънце, Ненда погледна нагоре. В отговор чу приличен на магарешки рев мъжки смях.

Глена се приближаваше, ала не беше сама.

И облекчението, и разочарованието изглеждаха преждевременни. Луис се изправи и тръгна към двойката. Глена дойде по пътеката, сложила собственически ръка върху рамото на висок мъж, който вървеше до нея. Беше облечена със светлозелена дълга рокля с висока яка, която оставяше малко непокрита кожа и определено й придаваше вид на девица.

— Здравейте, Луис — тя му се усмихна топло. — Очаквах да ви намерим тук. Има промяна в плановете. Бях по средата на една дискусия с професор Блум…

— Куинтъс.

— Да, Куинтъс Блум — Глена се притисна до мъжа. — Не можахме да си довършим разговора. Затова той ме покани да продължим по време на вечерята. И естествено…

— Няма проблем — Луис наистина смяташе така. Той се възхищаваше на самоувереността, а в държането на Глена нямаше и следа от извинение.

— Здравейте, професоре. Аз съм Луис Ненда.

— Наистина ли? — Блум освободи ръката си от Глена и махна сковано. Той разгледа Луис с ентусиазма на човек, срещащ карелианец с пълна с въшки глава, като нещо, което изскача от дупка в скалата и с едно щракване на челюстите ти отхапва главата. — И с какво се занимавате?

— Главно работа, свързана с изследователски проекти. При последното ми пътуване бях на Торвил Анфракт. Върнах се през системата Мандъл.

— Наистина ли? — още преди Луис да му беше отговорил, Блум се обърна да погледне нагоре по хълма.

Глена задържа за момент пръсти върху голата ръка на Луис.

— Той е абсолютен гений — прошепна тя. — Надявам се разбирате, но възможност като тази…

— Казах, че няма проблем — познавам тази игра, мила. Сега вземате онзи, който искате, но се постаравате да си запазите и другия, в случай че ви потрябва по-късно. — Вървете и се насладете на вечерята.

— Някой друг път обаче вие и аз…

— Можете да сте съвсем сигурна.

Щастлива, Глена стисна ръката му. Но Куинтъс Блум се беше обърнал с кисела физиономия.

— Слушайте. Вие току-що казахте нещо, Торвил Анфракт ли споменахте?

— Точно така. Току-що се върнах оттам, далеч в Зардалската общност.

— Това е името, което спомена Ланг на вечерята миналата вечер — Блум обясняваше на Глена, напълно игнорирайки Луис. — Тя каза, че Торвил Анфракт бил артефакт на Строителите, но, разбира се, професор Мерада посочи, че няма доказателства за това. Ако беше артефакт обаче, това може да бъде откритие с огромно значение — Блум най-после се обърна директно към Луис.

— Познавате ли Дариа Ланг?

— Разбира се.

— Случайно да е била с вас на Анфракт?

— На него и в него. Вътре в него.

— Преди три дни на една вечеря тя напусна института — Блум вдигна поглед над главата на Луис и остана така, загледан в нищото. — Не каза на никого къде отива. Така че почти сигурно е…

Куинтъс Блум не разкри докрай мислите си пред Луис. Не беше необходимо. Луис беше готов с отговора на следващия въпрос още преди Блум да го беше задал.

— Ако ви осигуря кораб, бихте ли могли да ме закарате на Торвил Анфракт?

— Бих могъл и ще го направя. Дори имам кораб. Ако цената е добра, искам да кажа.

Последното изречение изрече, без да мисли, но Луис не се опитваше да си прави шега със себе си. „Добра“ цена. Дори ако Блум няма повече от два цента, самото отиване там ще е достатъчно.

 

 

Изгревът на Сентинел Гейт беше, ако изобщо е възможно, по-грандиозен от залеза. Въздухът беше магически чист, цветята и храстите покрити с дъхава роса. Птиците събудени, но още не в движение, приветстваха слънцето с песни от скришните си гнезда.

Глена се върна в къщата си, без да види нищо от това. Тя често се беше прибирала вкъщи в ранните часове на деня, но прелестите на събуждащия се растителен и животински свят не я вълнуваха. Всъщност, чувстваше се леко разочарована. Куинтъс, изглежда, я харесваше достатъчно и желаеше да прекарат много часове заедно. Те бяха говорили и се бяха смели, яли и пили, приказвали. Бяха се разхождали хванати за ръце из института, вътре и навън. Бяха наблюдавали романтичния залез на Сентинел Гейт. Допирът на неговата ръка върху рамото на Глена беше накарал всичките й сокове да потекат. А после, когато всичко изглеждаше готово да тръгне с пълна скорост напред, той се беше прибрал в квартирата си.

Глена въздъхна. Може би скромната рокля беше тактическа грешка? Без да изпада в подробности, тя бе познавала и по-бързи мъже. В случая с Куинтъс Блум тази мудност беше може би фатален недостатък. Той беше мъж на кариерата, мъж на действието, стремящ се да се издигне и вече изгарящ от желание да напусне Сентинел Гейт. Беше сбъркала, като го представи на Луис Ненда с неговите приказки за Анфракт, защото двамата скоро щяха да тръгнат нататък. Глена може би нямаше да има втора възможност — с никого от двамата.

Тя беше близо до дома си, достатъчно близо да види меката светлина пред входната врата, която беше оставила да свети през нощта. Достатъчно близо, за да види, че вратата, която беше сигурна, че бе оставила отворена сега беше затворена. Някой беше влизал в къщата. Може би още беше вътре.

Глена се намръщи — озадачена, не разтревожена. Кражбата и насилието бяха почти непознати на Сентинел Гейт. Тя живееше сама. Роботите по почистване и поддържане на дома бяха педантично точни и оставяха вратите на къщата, както ги намираха.

Тя изпита изгарящо желание въпреки неочакваната заплаха. Куинтъс Блум беше я разочаровал. За съжаление той се беше оказал нерешителен. Но Луис Ненда нямаше да е такъв. Той беше истински чуждоземец, без морални задръжки, от една от неспокойните планети на Зардалската общност. Тя беше отложила срещата с него и всичко, което щеше да последва от това. Но той не желаеше да чака.

Глена свали обувките си, отвори леко вратата и влезе. Дневната беше празна, но тя надушваше слаб извънземен мускус. Разбира се, той вече е в спалнята, легнал и чакащ на мекото, широко легло. Дали си е свалил тъмните, прилепнали по тялото дрехи? Или чака Глена да му ги свали? Чака, ако е мъжът, какъвто се надяваше да е. Той знае колко силно иска тя да изследва присадената му приставка.

Глена влезе на пръсти в спалнята. Когато наближи леглото, тя се спря. Луис не лежеше на него. Наведено до него…

Едно голямо тяло, кошмар от сънищата, се изправи високо до тавана. Чифт дълги многоставни крайници вдигнаха Глена от пода. Викът й беше заглушен от мека черна лапа. Тя беше притеглена напред към една широка безока глава с тънък хобот, който потрепваше в центъра на лицето. В ушите й прозвучаха тихи пронизителни писъци.

Глена се бореше, но не толкова силно, колкото може би трябваше. Беше познала нападателя. Сикропеанка. Тя знаеше от съобщителната система на института, че неотдавна е пристигнала една женска от този чуждоземен вид. Пристигнала, според информацията, заедно с Луис Ненда.

— Какво искаш?

Въпросът беше безсмислен, защото всички знаеха, че сикропеанците не могат да говорят. Но при звука бялата безока глава кимна и отнесе Глена обратно при вратата на дневната. Един черен крайник посочи мълчаливо през входа към комуникационния терминал на Глена, до който имаше оставен сив кашон. Глена се намери поставена внимателно на пода до входа. Тя беше веднага освободена.

Можеше да избяга. На неканената гостенка щеше да й бъде трудно да се промъкне обратно в дневната, макар че беше влязла оттам. Беше й трудно обаче да повярва, че нещо, което й мислеше лошото, щеше да я остави на място, откъдето можеше свободно да избяга. Глена отиде нерешително до комуникационния терминал и зачака.

Сикропеанката мина през вратата и застана до сивия кашон. Пъргави черни лапи започнаха сложен танц пред него. Екранът на терминала светна и на него се появиха думите:

Говорете на човешки език. Апаратът ще го преведе.

— Коя си ти? Коя си ти? — Глена го каза два пъти, толкова беше задъхана. — Какво искаш?

Екранът затрептя и се появи дълго обяснение.

Името ми е Атвар Х’сиал. Аз съм сикропеанка. Делови партньор на Луис Ненда. Ако вие сте жената Глена Омар, искам да говоря с вас.

— Аз съм — Глена погледна сивия кашон, след това тъмночервената раковина и отворения чифт жълти рогца на главата. Докато говореше, чу отново онзи слаб пронизителен звук. — Аз мислех, че сикропеанците виждат чрез звук и говорят помежду си, като използват някакви миризми.

Този път думите на екрана се появиха мъчително бавно.

Наистина е така. Аз имам вграден прибор, който приема човешка реч и я конвертира в двуизмерна структура от звуци извън вашия честотен обхват. Аз виждам тази структура като картина, вътре, в която са написани формите на моя собствен език. По такъв начин „чета“ вашите думи в тази визуално-звукова схема. „Говоря“ по подобен начин чрез превръщане на моите жестове в двуизмерен образ, който на свой ред се конвертира в двумерни звуци, наричани от вас думи. Това е груб метод за говорене. И неточен, но най-добрият, който мога да постигна. Нося го със себе си. Да подготвя изказване, думите, на което не съм записала предварително, е много трудно.

— И какво искаш?

Да ви предложа една необикновена за вас възможност. Вярвам, че вие много искате да правите любов с моя партньор Луис Ненда и с човека Куинтъс Блум.

— Не бих го казала по този начин — Глена Омар направи всичко възможно да извини сикропеанката за липса на разбиране на най-фините действия в човешките социални навици. — Но само за да продължим разговора какво, ако е така?

Екранът се изпълни с думи. Атвар Х’сиал сигурно предварително си беше приготвила отговора.

За да направите това, вие трябва да имате продължителен достъп до тях. Мъжът Блум заедно с Луис Ненда и аз скоро ще напуснем Сентинел Гейт. Куинтъс Блум ни помоли да го заведем до един регион на спиралния ръкав известен като Торвил Анфракт, където предполага, че жената Дариа Ланг сега прави изследвания. Ненда и аз познаваме региона Анфракт достатъчно добре и можем лесно да заведем там Блум. Но ако Ненда и Блум напуснат Сентинел Гейт, вашето желание да правите любов с тях няма да се осъществи. Нито ще имате достъп до тях по-късно. Аз мога да уредя вие да участвате с нас в експедицията. Като специалист по информационни системи официално вие ще ми помагате да постигна по-добро общуване с хората, посредством средствата, които използваме тук. Неофициално ще имате малко задължения и ще бъдете свободна да преследвате собствените си цели.

— Наистина ли мислите, че имам толкова голямо желание за това? Не си правете труд да превеждате и отговаряте на този въпрос. Да предположим, че е така… И може би наистина е така. Не разбирам вас какво ви засяга.

Атвар Х’сиал дълго мълча. Омар не беше сигурна дали мислеше или просто имаше затруднения с превода. Най-после се появиха думите:

Моят роб и преводач, Д’жмерлиа, е с Дариа Ланг. Искам да го върна. Изгарям от желание Луис Ненда и аз да тръгнем на това пътуване. Но от дълго време съм обезпокоена, че Ненда може да е емоционално неуравновесен заради жената, Дариа Ланг. Вие сте, разбирам, привлекателна жена. И той е податлив на вашия чар. Ако вие пътувате до Торвил Анфракт и Луис Ненда е в компанията и на двете…

— Няма да има борба.

Глена беше отнела Ханс Ребка от Дариа без изобщо никакъв проблем. Същото можеше да направи и с Луис Ненда. Тя беше заинтригувана. В същото време това беше предизвикателство и възможност да стане по-близка с Куинтъс Блум. Известно време Ненда би бил интересен, но Блум беше нещо друго. Няма да е лошо да пътува из Спиралния ръкав като законна съпруга на един признат гений. Колкото до демонстрираната свенливост, тя знаеше начини да се излекува от нея.

Глена имаше само още един въпрос.

— Аз съм сигурна, че мога да накарам Луис да забрави, че Дариа Ланг някога е съществувала. Но се чудя за теб. Ти не го ревнуваш от Ланг, нали? Искам да кажа, разбирам, че ти самата си жена. Аз мислех, че няма начин хора и сикропеанци — че Луис Ненда и ти — искам да кажа, как все пак мъжките сикропеанци правят любов с женските?

Може би Глена беше отишла твърде далеч. Отговорът определено закъсня твърде много.

Впечатлението ви е погрешно. По-точно би било да попитате: как ние жените, сикропеанки, оправяме мъжките по време на чифтосване? И също след това.

Чифт предни крайници започнаха енергично ритмично да замахват и да се движат към тъмночервената долна част на Атвар Х’сиал. След още няколко секунди дългият хобот се пресегна надолу и запита:

Това обаче е много личен въпрос, на който предпочитам да не отговоря. Ще кажа само следното: вие може би ще бъдете по-малко смутена от отговора, отколкото Луис Ненда или Куинтъс Блум.