Чарлс Шефилд
Сливане (10)

Глава 8

Мрежата Боуз позволява мигновен преход между възли, разделени един от друг на много светлинни години. Нейното използване освободи съществата от Спиралния ръкав от тиранията на пътуването с малки скорости. Малко хора разбраха, че тя им създаде нова нагласа и те започнаха да смятат, че всяко „значително“ пътуване трябва да бъде на междузвездни разстояния.

Така при думите на Дариа, че напуска Сентинел Гейт, Ханс Ребка реши, че тя ще пътува далеч през междузвездното пространство, може би до отдалечените краища на Зардалската общност или до още по-далечните региони на Четвъртия съюз. Когато той излезе в мекия утринен въздух със замъглени очи, нетърпелив и виновен. Вътре Глена дълбоко спеше. (Ако миналата нощ беше изтощена, той не би желал да я среща, когато е свежа и отпочинала.)

Истината беше, че Дариа все още можеше практически да се види. С най-големия телескоп на Сентинел Гейт и подходяща адаптивна оптика Ханс би могъл фактически да види кораба й.

Тя бе поела към артефакта Сентинел, който беше само на двеста милиона километра от Сентинел Гейт. От повърхността на планетата той се виждаше като светещо раирано кълбо, една маломерна луна, закрепена върху утринното небе.

Тя се нуждаеше от доказателство да обори теориите на Куинтъс Блум, а никой във Вселената не познаваше Сентинел по-добре от Дариа. Още като дете, растящо на Сентинел Гейт, видът му беше събудил у нея интерес към Строителите и техните артефакти. Сега пътуването към него беше връщане към безметежните дни на детството.

Разбира се, имаше разлика от онези дни. Някой момент беше трудно да пренебрегне. До нея беше клекнало едно същество и гледаше екрана отпред, изпълнен от Сентинел. Хименоптата до Дариа беше осемкрака, с пълничко като варел тяло покрито с къса лъскава козина. Нейната малка гладка глава беше обрамчена околовръст от блестящи черни очи. В края на бъчвообразния си корем тя имаше смъртоносно жълто жило, което сега беше прибрано и не се виждаше.

В детството на Дариа не бе имала нищо, което макар и малко да прилича на хименопти или други извънземни. Но тя нито за момент не беше помисляла за това. От Куейк до Дженезий двете с Калик бяха минали заедно през толкова много трудности и опасности, че се чувстваше по-близка с хименоптата, отколкото с повечето хора.

А Калик беше умна. Тя знаеше толкова, колкото и Дариа за много артефакти на територията на Четвъртия съюз и много за всичко в Сикропеанската федерация. Дариа беше много изненадана, като срещна Калик и ло’фтианеца Д’жмерлиа на космодрума на Сентинел Гейт. Двете малки извънземни и бивши роби бяха точно онова, от което имаше нужда — някой, на когото да говори… и някой, който няма да я измами и предаде.

Мислите на Дариа бяха отклонени от тракане и свирене до нея. Калик беше взела файла на Дариа за Сентинел заедно с бележките й върху теориите на Куинтъс Блум. Тя ги беше прочела мълниеносно и докато корабът бавно се приближаваше към целта, беше започнала да си съставя собствени впечатления за артефакта.

— Да обобщя — Калик все още тракаше по малко, докато говореше, но за Дариа, която не беше усвоила нито едно тракане от хименоптския език, нейното владеене на човешкия език, беше много впечатляващо. — Непроницаемата повърхност на Сентинел е с радиус половин милион километра от централната структура. При вашето последно посещение каква беше съдбата на всеки обект, който е искал да проникне през тази повърхност?

— Бях там с изследователска група преди две години. Разгледахме я най-напред отвън с ултравиолетови лазери. Измерихме промяната в големината на пирамидата в центъра на Сентинел. Беше по-малка, със страна осемдесет и осем километра вместо деветдесет. Както винаги повърхността беше напълно непрозрачна за радиация. Затова изпратихме сонда. При контакта с видимата повърхност нейният радиален инерционен момент беше напълно обърнат по знак. Когато срещна повърхността, сондата пътуваше със скорост само осем метра в секунда, но бордовите уреди бяха записали краткотрайно ускорение от сто и осемдесет единици. Сондата беше без екипаж, но при такова ускорение всеки на борда би бил унищожен… Най-малкото всеки човек.

— Или хименопта — Калик изсвири в израз на смях. — Ние сме издръжливи, но съществуват граници. Сто и осемдесет единици ускорение за обръщане до скорост от осем метра в секунда. Ако повърхността беше еластична, разрешеното проникване, преди сондата да бъде отблъсната, щеше да бъде само два сантиметра.

— Правилно. Същото, както когато бяхме последния път там — Дариа беше свикнала с идеята, че Калик може да извършва пресмятания с бързината на компютър. — Дълбочината на проникване не зависи от скоростта. Това е едно от нещата, които искам да проверя този път. Чувствам със сигурност, че Куинтъс Блум греши, но ако той е прав, можем да очакваме да видим промени на Сентинел.

— Моите уважения, професор Ланг — почтителният глас дойде откъм пилотската седалка, вдясно на Дариа. — Ако е така, тогава въз основа на това доказателство има достатъчно основания теорията на Куинтъс Блум да бъде приета.

Тялото на Д’жмерлиа беше тънко като водопроводна тръба, но със също толкова крака, колкото и тези на Калик. Те бяха повече от достатъчни да управлява кораба й да му останат свободни за работа с дисплеите. Той показа ново изображение пред Дариа.

— Тъй като вие споменахте ултравиолетови лазери, докато разговаряхте, аз си позволих да използвам същия вид прибор. Това е отразеният образ от вътрешността на Сентинел. Виждам няколко обекта — сфери и цилиндри, конуси… Но моите уважения… — ло’фтианецът обърна лимоновожълтите си фасетъчни очи на очни пипала към Дариа. — Моите уважения, но не виждам нищо, което може с основание да бъде оприличено на пирамида.

Масата на Сентинел лежеше точно пред кораба. Дариа гледаше недоумяващо екрана. Пирамидата трябваше да е там. Тя беше най-интересният обект във вътрешността на Сентинел, обектът, който някои изследователи предполагаха, че може да е централна библиотека за знанията на Строителите. Дариа знаеше точно къде трябваше да е тя по отношение на другите обекти във вътрешността. Тя трябваше да е…

— Изчезнала е. Наистина я няма. Куинтъс Блум беше казал, че може да е изчезнала.

— Нещо повече — гласът на Д’жмерлиа както винаги беше хрисим, подобаващо за един бивш роб. — Докато вие с Калик бяхте заети с важна работа, аз си позволих да докарам нашия кораб по-близо до бариерата на повърхността. Естествено направих го много бавно, така че да не бъдем наранени, нито корабът повреден, когато повърхността го отблъсне.

— Не се тревожи за това. Всички кораби на Сентинел имат вградена защитна система, която ги спира при доближаване до отблъскваща повърхност.

— Много умно — Д’жмерлиа кимна. — Само че тази система не ни спря… и сега според инерционния навигационен прибор ние сме два километра отвъд граничната повърхност. Ние сме вътре в Сентинел.

Вътре в Сентинел, където Дариа толкова често беше мечтала да отиде! Но удоволствието от това беше малко. Това беше доказателство, че Куинтъс Блум е прав, а тя греши. Може би щяха да могат да стигнат до центъра и да разгледат обектите, които хората бяха видели, но не бяха пипнали, откакто беше открит Сентинел.

И след това нямаше да й остава нищо друго, освен да се върне на Сентинел Гейт с подвита опашка и да стане за смях пред Куинтъс Блум, като признае, че всичко се е променило, че неговите хипотези са по-верни от нейните. (Само че, по дяволите, тя не го вярваше.)

— И ние сме щастливи да сме тук и също да сме свидетели на това — отново говореше Д’жмерлиа повече на хименоптата, отколкото на Дариа. — Ти беше съвсем права, Калик, и добре, че не зададохме въпрос. Той го е знаел, когато ни каза да намерим професор Ланг и да отидем с нея, където тя реши. Той е знаел, че ще има откровение, за което, като се върнем, ще докладваме.

Дариа изведнъж разбра. Калик и Д’жмерлиа не се бяха оказали случайно на космодрума.

— Искате да кажете, че Куинтъс Блум ви е казал да дойдете на космодрума и да ме намерите?

— Разбира се, че не е — Калик изтрака в самозащитно неодобрение. — Не се изразих достатъчно ясно, но ние никога не сме се срещали с Куинтъс Блум. Д’жмерлиа имаше предвид капитан Ханс Ребка. Той ни извика и ни каза да ви пазим и да ви върнем жива и здрава на Сентинел Гейт.

— По дяволите този мъж! Казал ви е да ме пазите? Е, майната му.

— Наистина? — Д’жмерлиа наклони учтиво глава и посочи с един преден крайник към контролния пулт. — Искате ли да продължим към вътрешността? Или предпочитате да се върнем на Сентинел Гейт?

— Не! Няма да се върна на онази гадна планета. Да се махаме оттук!

Д’жмерлиа завъртя очи на очните си пипалца.

— Моите уважения, но къде? Аз не мога да избера маршрут, ако крайната цел на пътуване не ми е зададена точно.

Дариа се облегна на стола си. Беше очевидно какво трябваше да направи. Куинтъс Блум винаги щеше да има един кос в ръкава, неговия частен артефакт… Докато Дариа не отиде там и сама не проучи нещата.

— Намери система от преходи Боуз, която да ни изведе на света Джером — Дариа мълчаливо прокле всички мъже, най-вече Ханс Ребка и Куинтъс Блум. Ще отидем да хвърлим едно око на Лабиринт.