Сюзън Симънс
Сълзите на милейди (23)

Двадесет и трета глава

— Аз няма да кажа това нещо — заяви драматично лейди Чаб. — Какво означава впрочем „Вън, противна пихтийо!“ Кой би могъл да напише такова отвратително нещо и да го нарече проза.

— Уилям Шекспир, милейди — информира я Блант.

— И това: „Мъдростта и добротата за низкия изглеждат низки, мръсотията се наслаждава само на самата себе си“ — продължи тя сприхаво. — Откъде е всичко това, питам ви?

— „Крал Лир“, четвърто действие, втора сцена — намеси се Ема Пибъл, вдигна поглед от текста и надникна над очилата си. — В края на краищата ние правим сцени от пиеси на барда, лейди Чаб.

— О, Ромео, Ромео! Къде си, Ромео? — провикна се госпожица Чармел Чаб от беседката, където репетираше своите реплики с Хю Пюърхарт.

— „Това е изток, а Жулиета е слънцето!“ — заяви сър Хю абсолютно монотонно.

— Защо не може аз да играя ролята на Жулиета? — попита лейди Чаб със смях на кокетка.

— Жулиета е млада невинна девойка на не повече от 13–14 години — изтъкна Ема Пибъл с обичайния си делови тон. — А вие сте жена в зряла възраст, милейди.

— С други думи малко са ти пораснали зъбките, старче — измърмори сър Алфред към жена си. След това каза високо и информира целия състав, който се бе събрал: — Не мога да седя тук. Това е загуба на ценното ми време. Имам важна работа. — Потупа нервно овчите си бакенбарди и отново промърмори тихо: — Не разбирам каква е целта на това глупаво представяне на пиеси.

— Къде е лейди Алиса? — викна лейди Чаб, сякаш беше нейно право да изисква и да знае. — Тя би трябвало да е тук, за да види как вървят нещата. Идеята беше нейна.

— Всъщност първоначалната идея да поставим откъси от драми беше на маркиза, но милейди ще се присъедини към нас скоро — увери хладно дамата Блант.

— Тя защо отсъстваше вчера от репетицията? Всички ние трябваше да бъдем там точно в три часа и нито минута по-късно. Дали господарката на имението отново е в леглото с главоболие, или просто се е отдала по-дълго на молитвите си?

„На Майлз не би му било приятно да бъде обявен за причинител на моето главоболие“, помисли си Алиса, забавлявайки се донякъде. Тя беше видяла и чула достатъчно през пролуката на Балната зала. Пое смело въздух, изопна рамене и като вирна брадичка, отвори широко вратата и се приготви да влезе в свадата.

— А! Ето я! Нали ви казах, че ще пристигне всеки момент, за да оправи тази работа? — възкликна лейди Чаб, като се отправи наперено към Алиса, блестяща в роклята си за следобеден чай в цвят на зелен мъх и светлолилави ширити на врата и на ръкавите.

— Добър ден, лейди Чаб. Добър ден на всички. Извинявам се, че закъснях.

Алиса не възнамеряваше да обяснява причините за своето закъснение. Още по-малко имаше намерение да обяснява защо е отсъствала от вчерашната репетиция. Истината бе, че от два дни тя едва сега се бе облякла за пръв път. Бе прекарала последните тридесет и няколко чудесни скандални часове без никакво облекло по себе си. Съпругът й бе открил, че я харесва най-много в „тоновете на плътта“. Тази сутрин й бе дяволски трудно да прерови гардероба си отпреди няколко сезона, опитвайки се да намери приемлива дреха, която да облече. Накрая се бе спряла на прост памучен муселин, определено демоде дори според стандартите на Уест Кънтри, но това бе едно от малкото неща, които бе успяла да измъкне и не беше черно или сиво. Имаше няколко синини, а определени части на тялото й бяха схванати и я боляха, сякаш бе яздила кон в продължение на часове, а за пръв път се бе качила на седлото.

Всъщност точно така си беше.

Алиса със задоволство обаче бе открила, че е отлична ездачка…

Лейди Чаб разтвори зелено ветрилце, гарнирано в тон с роклята й, и започна да го размахва напред-назад пред мощната си гръд.

— Не искам да играя вещица! — каза тя.

Алиса я погледна и каза, сякаш съвсем невинно:

— Но вие сте точно за тази роля.

Другата жена не изглеждаше разубедена.

— По-подходяща съм за ролята на Жулиета.

Алиса прехвърли поглед от своята гостенка към Блант и Ема и след това отново към лейди Чаб.

— Сигурна съм, че госпожица Пибъл и господин Блант са обяснили, че ролята на Жулиета трябва да се играе от млада и невинна девойка като госпожица Чаб.

— Не разбирам как могат вашите слуги да знаят толкова много за Шекспир — отбеляза снизходително Каролин.

Алиса усети как в нея се надига горещ гняв. Той пролича в ярките кръгове, които внезапно се появиха на бузите й, в трепета на гласа й и в треперенето на ръцете й.

— Боя се, лейди Чаб, че сте погрешно информирана по този, както и по много други въпроси — заяви тя със своя най-авторитетен глас на господарка на имението.

— Не съм информирана ли? — дръзко попита Каролин Чаб.

— Господин Блант и госпожица Пибъл не са мои слуги и вие им дължите извинение. Господин Блант е заемал много служби в своята дълга и славна кариера, а в последно време е считан за един от най-добрите драматични актьори в Англия. Госпожица Ема Пибъл е учен историк от първа величина. Съвсем наскоро едно престижно литературно списание публикува нейното есе, относно иронията в светлите и тъмните комедии на Шекспир.

Въпросното извинение беше само формално в най-добрия случай, но щеше да свърши работа, предположи Алиса.

Лейди Чаб беше от жените, които винаги трябва да имат последната дума.

— Разбрах, че вие играете ролята на монахиня в нашата малка театрална продукция, лейди Алиса. Ролята е съвършено подходяща за вас. Дори няма да е нужно да се преструвате. — И добави с нарочно подчертан тон: — Останалите от нас, разбира се, репетирахме в продължение на часове вчера, докато вие се преструвахте на болна в леглото.

Алиса си помисли със задоволство, че онова, което бе правила, съвсем не можеше да се нарече преструвка.

— Това усмивка ли е? — поиска да узнае лейди Чаб.

— Да, усмивка е.

— И каква е тази усмивка, милейди?

— Просто усмивка — каза Алиса безцеремонно.

Наближаваше моментът, когато тя щеше да каже на сър Хю Пюърхарт и на семейство Чаб за женитбата си с Майлз. Но сега не беше нито времето, нито мястото.

Най-неочаквано в беседката се разигра истинска драма.

Госпожица Чармел Чаб скочи на крака, захвърли текста си и обяви:

— Не мога да продължа с тази шарада, Хю!

При тези думи тя избухна в сълзи, покри с ръце лицето си и изтича към балкона, където през отминалите години млади дами с трептящи ветрила и сърца, и техните кавалери се оттегляха за глътка чист въздух и миг на усамотение.

Хю Пюърхарт просто си седеше, гледаше с безразличие и очакваше някой да му обясни. Явно той изобщо нямаше представа какво, по дяволите, става тук.

Блант, вечният дипломат, отвлече вниманието на състава от нещастната млада жена.

— Лейди Чаб, може би вие ще си помислите дали не бихте изрецитирали някои от прекрасните стихове на Дездемона от „Отело“. Ако отворите вашия текст на страница тридесет и четвърта, и прочетете първите две реплики от втора сцена, вярвам, ще разберете какво имам предвид.

Алиса отиде при Чармел Чаб на балкона. Седна на един стол до красивата девойка, която бе още по-прекрасна със сълзите, които се стичаха по лицето й.

— Мама казва, че аз ще се омъжа за маркиза — успя най-после да изрече момичето с трепереща уста.

— Кой маркиз?

Чармел Чаб задърпа нежната кърпичка в ръцете си, докато тя се скъса в средата.

— Маркиза на Корк, разбира се. Тя казва, че нямам друг избор.

Алиса беше внимателна.

— Майка ви не може да ви омъжи за маркиза.

Чармел погледна към нея.

— Да, може. Вие не познавате моята майка. Тя може да накара хората да правят онова, което пожелае. Много решителна жена е.

Алиса гледаше момичето с поглед, който се надяваше, че може да се определи като спокоен.

— Нека да го кажем другояче, мис Чаб. Вие не можете да се омъжите за маркиза на Корк, защото той вече е женен.

Чармел зина от изненада.

— Маркизът е женен?

— Да.

— Мръсник! Да се представя през цялото време като ерген!

— Той не е мръсник. Ожени се съвсем наскоро. — Алиса я потупа по ръката. — Както виждате, вие сте свободна да следвате онова, което ви казва сърцето, и да се венчаете за сър Хю, ако го желаете.

— Но аз не желая това — чу се високомерен глас зад тях. — И бихте ли били така добра да не си пъхате носа там, където не ви е работа, лейди Алиса?

— Майко, аз няма… не мога… да се омъжа за маркиза, защото той вече е женен — обяви Чармел, опитвайки се да изтрие сълзите си и разбирайки, че е разкъсала кърпичката си.

„Тя не е толкова лоша — помисли си Алиса, — не прилича на майка си.“

Лейди Чаб се появи изневиделица. Изглеждаше направо вбесена. Виолетовите й очи бяха присвити като две тънки, почти безцветни цепки.

— Кой ти е казал такава глупост?

Алиса стана и се приготви за битка.

— Аз го казах на госпожица Чаб и това не е глупост.

— Вие сте казали на дъщеря ми, че Майлз Сейнт Алдфорд е женен?

Алиса изпъна рамене.

— Да!

Лейди Чаб направи заплашителна крачка напред.

— Защо?

Алиса не отстъпваше от позициите си.

— Просто това е истината.

По лицето на красивата жена премина грозен присмех.

— Къде бихте могли да чуете такова нещо? Само не ми казвайте, че сте довереница на частния живот на маркиза.

Алиса се изстъпи пред нея.

— Всъщност точно такава съм.

Лицето на лейди Чаб застина.

— Вие сте домакиня на маркиза. Нищо повече.

— Така беше в началото…

Умът на разгневената жена явно работеше на високи обороти.

— Да не искате да кажете, че вие сте се омъжили за маркиза?

Алиса си пое въздух бавно и дълбоко:

— Не искам да кажа нищо. Аз наистина се омъжих за маркиза.

— Но вие ще ставате монахиня!

— Промених решението си. Или по-скоро, бих казала, че Майлз ми помогна да променя решението си.

Лейди Чаб говореше така високо, че можеше да събуди и мъртвите.

— Значи вие сте новата маркиза на Корк.

Вниманието на всички, които се намираха в балната зала, бе привлечено.

Устната на Хю увисна от изненада. Сър Алфред се изправи и премига няколко пъти, не разбираше какво става. Блант и госпожица Пибъл се обърнаха един срещу друг и си размениха усмивки.

— Аз съм новата маркиза на Корк.

— Това сигурно е някаква смешка, някаква груба шега.

— Уверявам ви, че не е така. Аз не си правя груби шеги с хората. Не обичам грубите шеги. — Но Алиса изведнъж разбра, че Каролин Чаб беше напълно способна да направи такова нещо… както и кой знае какво още.

Лейди Чаб не беше свършила с разпита.

— Защо ще се жени за вас маркизът?

— Причините са си наша работа.

Дамата затвори шумно ветрилото си и издаде неприятен звук.

— Той без съмнение ви е съжалил.

— Сред причините няма такава.

Във вида на Каролин Чаб имаше лукавство и превъзходство, когато отново заговори:

— Има неща, които не са ви известни, лейди Алиса.

— За вас аз съм лейди Корк.

— Попитайте вашия съпруг защо ходи до Лондон.

— Не е бил там, за да види любовницата си — заяви Алиса.

Лейди Чаб сви рамене.

— Може би не. Питам се защо е ходил дотам тогава? Питам се какво е успял да открие, докато си пъхаше гадния нос в работите на другите хора? Вие, драга госпожо, може би немалко ще се учудите от отговора.

Сър Алфред показа признаци на живот.

— Каролин, недей! Не още! Твърде рано е.

Лейди Чаб се озъби на съпруга си.

— Млъкни, Алфред! — Огорчението й, изглежда, се трансформираше в ужасни обвинения. — Майлз Сейнт Алдфорд се е оженил за вас, защото знае, че скоро няма да имате къде да живеете.

Алиса мълчеше.

— Законните собственици скоро ще дойдат да предявят своите права над това великолепно старо абатство, което вие наричате свой дом през целия си живот. — Лейди Чаб се изсмя. — Вашият съпруг ви е направил своя жена, защото му е дожаляло за една бездомница. Тичайте да го намерите, попитайте го дали не е така наистина.

Сърцето на Алиса блъскаше в гърдите й. Тя не можеше да диша. Не можеше да мисли. Атаката на лейди Чаб бе много злобна и неочаквана. Това не можеше да бъде вярно. Не и за абатството. Нито за Майлз.

Алиса моментално възвърна самообладанието си.

— Ще трябва да ме извините, но няма да остана тук, за да слушам лъжите на тази жена. — Тя вдигна глава, изпъна рамене и излезе като кралица от Балната зала.

На вратата се сблъска с Майлз. От буреносното изражение върху лицето на съпруга си можеше да предположи, че той е чул всяка дума, разменена между лейди Чаб и нея.

— Майлз?

— Не сега, Алиса.

Той й беше непознат.

— Първо трябва да се погрижа за нещо.

Майлз Сейнт Алдфорд не отрече нищо. Всяка дума беше вярна. Алиса повдигна полите си и избяга.

Майлз нахлу в Балната зала, спря, пусна ръце покрай тялото си, свити в юмруци, и с един поглед обхвана всички.

— Съжалявам, милорд. — Блант пристъпи напред пръв. — Никой от нас не помисли, че ще се случи това.

— Разбрах, че е ред на поздравленията, маркиз Корк — каза лейди Чаб мило, твърде мило. — Мисля, че вашата малка женичка побягна в онази посока.

— Нямате време да се тревожите за моята съпруга, лейди Чаб. Ще имате работа.

— Каква работа, милорд?

— Да си стегнете багажа.

— Какъв багаж, милорд?

— Вашите лични вещи — изрече гневно Майлз. — Вие направихте една ужасна грешка в оценката си, мадам — каза той с глас, така застрашителен, че усети как всички се разтрепериха. — Желая вие, вашият съпруг и вашата дъщеря, както и целият ви антураж, да сте напуснали тази къща до утре сутринта.

— Невинаги получаваме онова, което желаем, милорд.

Нахалството на тази жена беше невероятно. Но военната подготовка на Майлз беше безценна. Той сниши глас почти до шепот.

— Вие ще напуснете абатството, долината, Уест Кънтри. Ако не го направите доброволно, аз лично ще съдействам на властите да ви изхвърлят.

Чармел Чаб избухна в сълзи.

Лицето на сър Алфред побеля като тебешир.

Гласът на Каролин Чаб пръскаше отрова.

— Ще съжалявате за този ден, милорд.

— Съмнявам се, милейди — сряза я Майлз със студено презрение.

— Чармел! Алфред! Франческа! Елате! — Лейди Чаб събра войската си. Когато стигна при вратата на Балната зала, спря и му хвърли поглед през рамо. — Нещата не са приключили още, маркиз Корк!