Линда Хауърд
Остани при мен (9)

Девета глава

Внезапният ярък лъч в мрака на терасата накара сърцето й да подскочи. Извърна глава и видя, че светлината идваше от стъклената, плъзгаща се врата към стаята на Блейк. Какво ли го бе събудило? Вратата си остана затворена и Диона отново се обърна, вперила очи в тъмнеещите сенки на градината. Надяваше се да не дойде да я търси, защото не бе сигурна, че точно сега би могла да се изправи лице в лице с него. Може би сутринта — когато навлечеше обичайната си „терапевтска униформа“ от шорти и тениска и когато се заемеха с всекидневните упражнения. Навярно дотогава щеше да си е възвърнала самообладанието и щеше да се държи сякаш нищо особено не се бе случило. Но сега се чувстваше разнищена, всеки нерв беше като оголен. Облегна уморено чело на парапета. Дори не усещаше колко студено бе станало навън.

Тихо бръмчене стигна до слуха й и тя се намръщи. Вдигна глава. Идваше от нейната стая… После спря зад гърба й. Вече знаеше. Блейк бе взел инвалидната количка, защото с нея се придвижваше по-бързо, отколкото с проходилката. Цялото й тяло се стегна, докато го чуваше как става и се мъчи да запази равновесие, ала не си даде труд да се обърне. Остана с чело върху студения метал на парапета и без сама да си вярва, разчиташе той да разбере, че не желаеше да я безпокоят и искаше да бъде сама.

Отначало усети ръцете му върху раменете си, после твърдото му, топло тяло, притиснато в гърба й, и дъха му в косите си.

— Дий, ще замръзнеш тук — прошепна Блейк. — Ела вътре. Ще поговорим и ще те стопля.

Диона преглътна.

— Няма за какво да говорим.

— Има, и то много! — отвърна й той със суровост, каквато никога преди не бе чувала в гласа му и която я накара да трепне. Блейк почувства преминалата тръпка и я притисна по-силно до себе си. — Кожата ти е ледена и идваш с мен веднага. Разстроена си, скъпа, и имаш нужда от грижи и внимание. Мислех, че нещата са ми ясни, но ти тази вечер ме хвърли в пълен смут. Не знам какво криеш и от какво се страхуваш, ала да пукна, ако не го разбера преди края на нощта!

— Нощта вече свърши — отвърна тя отпаднало. — Вече е утро.

— Недей да спориш с мен. В случай, че не си забелязала, аз съм гол-голеничък и замръзвам от студ, но ще стоя тук с теб, ако не дойдеш вътре, и като взема да хвана пневмония, целият ти труд, който хвърли за мен, ще иде по дяволите. Хайде — подкани я по-ласкаво, — няма от какво да се боиш. Само ще поговорим.

Диона поклати глава и дългата й черна коса се разпиля по лицето му.

— Нищо не разбираш. Не се боя, никога не съм се страхувала от теб.

— Е, това все пак е нещо — измърмори той, сложи ръка на кръста й и я побутна да върви.

Тя се предаде и безчувствено се остави да я отведе, като леко се подпираше на нея за стабилност. Блейк спря да запали лампата в нейната стая, затвори вратата и я побутна към леглото.

— Хайде, влизай под завивката! — заповяда й. — Колко време стоя там? Дори в стаята е доста хладно.

Диона сви рамене. Нима имаше някакво значение колко бе стояла? Направи, както й каза, и се сгуши в леглото, като придърпа дебелия юрган до шията си. Блейк й хвърли кос поглед и при вида на безжизнения, вкаменен израз върху бледото й лице сви мрачно устни. Повдигна завивката и се пъхна до нея. Тя го погледна стреснато.

— И на мен ми е студено — каза й той и това не бе лъжа, само част от истината.

Сложи ръка зад врата й, а с другата я прегърна през кръста и я уви като пашкул с тялото си. Отначало Диона стоеше вцепенена, после топлината му започна да прониква в нея, да сгрява премръзналото й тяло. Взе да трепери. Блейк съвсем лекичко я притисна и тя несъзнателно откликна на движението и се сгуши по-близо до излъчваната топлина. Когато главата й се намести на рамото му, а краката им се сплетоха, той отметна тежката й коса, паднала върху лицето, и я целуна по челото.

— Удобно ли ти е? — попита тихо.

Удобно не беше думата. Тя се чувстваше така грохнала, че нямаше сили да помръдне натежалите си крайници. Ала кимна, защото Блейк изглежда очакваше отговор. Имаше ли някакво значение? Просто беше уморена, така уморена…

След малко той се обади със заблуждаваща небрежност:

— Май спомена, че си била омъжена.

Диона вдигна изненадано глава и се вторачи в него.

— Бях.

Какво искаше да каже?

Блейк нежно прокара пръсти през косата й и отново намести главата й върху рамото си.

— Тогава защо беше… толкова болезнено за теб? — прошепна в ухото й. — Щях да припадна като си помислих, че може да си девствена.

За миг умът й беше празен, докато се опитваше да разбере какво й говори. После внезапно проумя и ярка червенина заля бузите й.

— Не съм девствена — каза дрезгаво. — Просто не съм… от много време, беше отдавна.

— От колко време?

С нарастваща тревога долови твърдата непреклонност в гласа му, едва прикривана от спокойния тон. Искаше да узнае всичко, да разбули до една тайните й. На два пъти преди беше пробивал защитната й стена на забравата, беше я принудил да си спомни болката и падението, за които тя така упорито се стараеше никога да не мисли. Нима му харесваше да й причинява страдание?

— Колко отдавна? — повтори той неумолимо. — Кажи ми, скъпа, защото няма да напуснеш това легло, докато не разбера.

Диона стисна отчаяно очи и преглътна с усилие. Устата й беше пресъхнала. Все едно, нека да му каже и да се свършва с това.

— Дванадесет години — отрони глухо накрая, свряла лице на шията му.

— Разбирам.

Дали? Дали наистина разбираше? Можеше ли изобщо някой мъж да разбере какво ставаше в душата на една жена, чието тяло е било подложено на насилие? Непоносимо горчивата болка се изкопчи на воля и я задуши. Блейк се ровеше в душата й така, сякаш разглобяваше часовник, за да види как работи, и не го беше грижа дали ще спре да работи, след като вече бе разбрал защо тиктака. Тя сви юмруци да го отблъсне, но бе минало времето, когато можеше да се мери по сила с него. Той не помръдна, продължи да я държи притисната до себе си. След миг Диона се отказа от напразните усилия и с вцепенено примирение остана да лежи до него.

Блейк я прегърна през рамо и я привлече по-близо, сякаш да я предпази от нещо.

— Дванадесет години не са малко време — подхвана уж непринудено. — Трябва да си била още дете. Сега на колко си?

— Тридесет.

Тя чу стържещия звук от острието на страха в гласа си, почувства как сърцето й се втурна да препуска, усети пресекливото си, хрипливо дишане. И така вече му беше казала твърде много, сега той можеше да нареди парчетата от мозайката и да види цялата грозна картина.

— Значи си била на осемнадесет… Нали така ми каза? Че си била на осемнадесет, когато си се омъжила? Оттогава не си ли се влюбвала? Сигурен съм, че мъжете те харесват. С това лице и тяло и мен ме караш да се разтапям като масло на слънце. Защо не си позволила на никой да те люби?

— Това си е моя работа! — сопна се Диона остро и пак понечи да се извърти по-далеч от него. Попречиха й преплетените му в нейните крака и здравата прегръдка. Ала не успя да я усмири.

— Мъжете не „любят“ жените! — викна тя гневно. — Те ги измъчват, унижават ги, казват „К’во става? Фригидна ли си?“ Пусни ме!

— Не мога — отвърна й със странно развълнуван глас.

Диона не бе в състояние да обръща внимание на това, как му бяха повлияли думите й. Започна да се дърпа и съпротивлява истински — риташе го по краката, опитваше се да издере лицето му, извиваше се неистово в усилие да скочи от леглото. Блейк успя да сграбчи ръцете й, преди да го бе докопала, после я обърна и претърколи, докато се озова в плен под него, притисната от тежестта му.

— Диона, стига! Престани! — викна й. — Кажи ми най-сетне! Кажи, по дяволите! Изнасилена ли си била?

— Да! — изхлипа тя, после също кресна през едва сдържани сълзи: — Да, да, да! Мътните да те вземат! Не искам да си спомням! Толкова ли не разбираш? Това ме убива!

Нови, болезнено раздиращи ридания се надигнаха към гърлото й, но Диона не заплака. Очите й бяха сухи, горящи, ала гърдите й все така се вдигаха и спускаха конвулсивно и продължи да се чува онзи ужасен звук, сякаш тя се задушаваше от непоносима болка, която й бе невъзможно да изтърпи.

Той отметна назад глава и скръцна със зъби. От гърлото му се изтръгна глухо ръмжене като на звяр, а жилите на врата му се издуха от ярост. Тялото му трепереше от нуждата да излее яда си, но отчаяното хлипане на жената до него го принуди да осъзнае, че бе длъжен да се овладее и да я утеши. Прегърна я и започна да я милва нежно, плъзгаше ръце нагоре-надолу по тялото й и усещаше дори през нощницата гладките, стегнати мускули. Устните му се заровиха в косата й, откриха прохладната нежност на клепачите, кадифената еластичност на екзотичните скули, благодатната свежест на меките й устни. Говореше й тихо, шепнеше й мили, гальовни слова, уверяваше я, че е прекрасна, с накъсан от вълнение глас й казваше колко я желае. Обещаваше й с думи и тяло, че никога няма да я нарани и обиди, напомняше й неотдавнашния миг, когато му беше повярвала и му бе позволила да я люби. Споменът за това разпали отново кръвта му, ала неговото желание можеше да почака. Нейните нужди бяха на първо място — на жена, която бе изживяла твърде тежко страдание, бе понесла прекалено голяма болка.

Диона постепенно се успокои. Протегна бавно ръце и ги обви около него. Отпусна се изнемощяло върху гърдите му. Беше уморена, смазана от емоционалното напрежение тази нощ, но Блейк трябваше да узнае всичко докрай затова се обади пак:

— Разкажи ми.

— Блейк, недей — простена тя и извърна отмаляло глава. — Не мога…

— Можеш, трябва! — не отстъпи той. — Затова ли се разведе? Мъжът ти не е могъл да понесе случилото се, така ли?

Въпросите му се сипеха върху й като камъни, удряха я тежко и я нараняваха. Тя се задърпа от ръцете му. Блейк я хвана за брадичката и я завъртя пак към себе си, за да вижда израза на лицето й.

— Що за животно е бил, та да ти обърне гръб, когато най-много си се нуждаела от него? Да не би да е смятал, че вината е твоя?

Силен, неестествено остър смях се изтръгна от нея и Диона бързо закри с ръка устата си, уплашена от надигащата се истерия.

— Той… Ха-ха!… Ох, колко смешно! Не, той нямаше никакви проблеми да понесе случилото се. Той го направи! Мъжът ми беше този, който ме изнасили!

Блейк се вкамени, смаян както от думите й, така и от начина, по който отново бе започнала пронизително да се смее. Тя се разхълца в опит да спре и полагаше видими усилия да се овладее. Успя да го направи, ала й потрябва цялата вътрешна сила, която притежаваше, и сега лежеше в ръцете му, усещайки как всички чувства я напускат, изтичат от нея, оставят я празна, изцедена…

— Разкажи ми! — настоя той отново с толкова дрезгав и променен глас, че й бе трудно да го познае.

А нейното сърце бе спряло лудешкия си бяг и сега биеше бавно и тромаво. Диона несъзнателно се зачуди на тежките му удари, но какво значение имаше всъщност? Нима има някакво значение, мислеше като през мъгла. Тази нощ бе изтърпяла всичко, на което бе способна…

— Диона! — подкани я Блейк.

— Не зная защо се омъжих за него — подхвана тя изнурено. — Не мисля, че изобщо съм го обичала. Ала той беше красив и имаше пари — нещо, което аз нямах. Омая ме с тях. Купуваше ми различни неща, водеше ме на разни места, казваше колко много ме обича. Ето, това, струва ми се, беше причината — казваше, че ме обича. Разбираш ли, никой никога не ми го бе казвал преди. Но въпреки всичко аз дълго се държах на разстояние и Скот не можа да го понесе. Мисля, че не беше свикнал някой да му отказва нещо. Тъй че се ожени за мен.

Блейк я чакаше да продължи и когато Диона не го стори, той я побутна леко.

— Давай нататък.

Тя бавно вдигна клепачи. Погледна го с невиждащи очи — блестящите загадъчни златни езера потъмняха като кехлибар под сянката на ресниците.

— През първата брачна нощ ми причини болка — каза Диона просто. — Беше толкова груб… Аз започнах да се съпротивлявам. Бях силна още тогава и го изблъсках от мен. Той побесня… Принуди ме насила… И не гледаше какво прави. На мен ми беше за първи път и помислих, че умирам. — Тя въздъхна тежко. — Тогава разбрах, че женитбата ми е била ужасна грешка. Исках да си отида, да се махна, ала той не ме пускаше. Всяка нощ се борех с него отново и той отново ме насилваше. Казваше, че „ще ме научи да бъда жена, дори ако му се наложи да ми счупи всички кокали“. Но аз не спирах да се съпротивлявам — шепнеше Диона като на себе си. — Не можех просто да лежа и да го оставя да прави това с мен. Трябваше да се опълча, инак чувствах, че нещо вътре в мен ще умре. И така, колкото повече се борех, толкова по-жесток ставаше той. Започна да ме бие…

Блейк изруга яростно и тя подскочи. Закри с шепи лицето си. Беше така потънала в горчивия спомен, че реагира както тогава — опита да се защити. Проклятието на Блейк се превърна в стон и той я прегърна, бавно свали ръцете й.

— Извинявай, скъпа, не исках да те стресна — рече притеснено. — Когато започна да те бие, ти не се ли обърна към полицията?

— Не знаех, че той не може да го прави — отвърна унило Диона. — Бях толкова глупава още, нямах представа. После разбрах, ала по онова време си мислех, че той има законното право да върши каквото си иска с мен, като изключим убийството. Ставаше все по-зле и по-зле. Почти спря да иска секс — просто веднага започваше да ме бие. Понякога му щукваше и пак ме изнасилваше, колкото можеше по-грубо, но повечето пъти не се стигаше до това, ограничаваше се само с боя.

— И ти остана при него три месеца, така ли? Нали толкова спомена, че е продължил бракът ти?

— Дори по-малко. Имам предвид стоенето при него. Не мога да си спомня точно… Една вечер той ме блъсна по стълбите и аз се приземих в болница, със счупена ръка и мозъчно сътресение. Прекарах там няколко дни, а сестрата се досети, че не съм се спънала просто ей така, на слизане по стълбата. Тя поговори с мен, после дойде и един адвокат да разговаряме. Не се върнах при Скот. Когато ме изписаха от болницата, сестрата ме взе у тях. — Диона вече се беше поуспокоила, по-лесно понасяше спомените. Продължи с по-нормален глас. — Семейството на Скот беше ужасено от случилото се. Те бяха добри хора и когато подадох молба за развод, накараха Скот да се съгласи. Оказаха ми голяма подкрепа, платиха обучението ми за терапевт, държаха Скот далеч от мен, дори го закараха на психиатрична консултация. Сигурно е дала резултат — сега той е женен повторно и изглежда са много щастливи. Има две дъщери.

— Ти поддържаш връзка с него? — попита невярващо Блейк.

— О, не! — поклати глава Диона. — Ала докато майка му беше жива, не ме изпускаше от очи, един вид — бдеше над мен като ангел — хранител. Така и не можа да се примири и да забрави това, което се случи с мен. Сякаш се чувстваше виновна, понеже Скот беше неин син. Тя ми каза, че се е оженил, а после и за внучките, когато се родиха. Почина преди две години.

— Значи оттогава той си живее щастливо, а ти влачиш болката през всички тези години! — избухна Блейк. — Страхуваш се някой да не те пипне, държиш хората на безопасно разстояние от себе си, водиш един… полуживот!

— Не съм била нещастна — възрази Диона вяло и притвори очи.

Беше толкова уморена… Сега той знаеше всичко, а тя се чувстваше празна, като че ли целият ужас, който я изпълваше така дълго, беше изтекъл и я бе оставил опустошена. Топлината от тялото на Блейк беше толкова уютно сгряваща в студената стая, ритмичните глухи удари на сърцето му така успокояващи! Усещаше яките му ръце, които я пазеха и в които се чувстваше в безопасност, усещаше силата му, която й вдъхваше сигурност. Диона беше му дала тази сила. Съвсем справедливо бе сега самата да разчита на нея. Обърна лице към него и вдиша опияняващата я миризма на тялото му, стори й се, че усеща вкуса й върху езика си. Миришеше на мъж, на пот и на свежа трева, аромат, който й се изплъзваше, когато опитваше да го потърси навън. От него лъхаше мирисът на любов, напомнящ за невероятната нощ. Тя въздъхна дълбоко и заспа, а всичките й сетива, всичките й възприятия останаха преизпълнени с него.

Когато се събуди, беше сама в леглото и ярката светлина, нахлуваща в стаята, говореше, че утрото отдавна бе минало. Не бе имала достатъчно късмет и нито миг от събитията през изминалата нощ не се беше заличил от съзнанието й. Учуди се как Блейк бе могъл да си тръгне, без да го усети — обикновено спеше изключително леко и най-малкият шум бе в състояние да я събуди. Но все още се чувстваше толкова уморена… Беше като премачкана, с натежало и сякаш тромаво и непохватно тяло, със забавени реакции.

Измъкна се от леглото, стана и след една-две крачки вече съвсем се порази от непривичната отпадналост, която усети. Следващата й мисъл също не я ободри. Как можа да се държи така неразумно, да сглупи дотолкова, та да позволи на Блейк да я люби? Беше се зарекла и се стараеше тези последни дни с него да минат с колкото можеше по-малко емоционални сътресения, а ето, че сама направи положението до невъзможност сложно. Не биваше изобщо да се захваща с безумната идея да възбужда мъжките му желания. Та какво ли знаеше тя за мъжете и как да се оправя с тях? Не можа да се справи и със себе си дори, щом се стигна до това. Той каза: „Имам нужда от теб“ и тя се разтопи като преспа на припек. Истинско падение, рече си презрително. Сигурно му е била прозрачна отначало докрай. И като връх на всичко, му разказа за Скот.

Вътрешно Диона кипеше от гняв срещу себе си, мяташе се в пълно объркване, раздираха я неловкост и смущение. С години бе успявала да се владее, да е господар на постъпките и мислите си, да се предпазва от затъване в тинестото блато на миналото. Вярно, не се чувстваше спокойно и непринудено с мъжете. Е, и какво от това? Много жени прекрасно я карат и без мъже. Само като се сети как се бе залепила за него, как рева и хълца, й идеше да умре от срам! Самотната й натура се бунтуваше срещу излагането на показ пред когото и да било, дори пред човека, който от месеци запълваше дните и нощите й.

Ала силата на волята си каза думата и този път. Помогна й да се стегне и успокои нервите си, да започне деня така, сякаш бе най-обикновен, с нищо неотличаващ се от другите. Взе си душ, облече се и отиде направо в гимнастическия салон, където знаеше, че ще намери Блейк. Нямаше смисъл да отлага срещата си с него, защото времето едва ли щеше да я направи по-лесна. След като бе неизбежно, най-добре бе да се свърши бързо.

Когато отвори вратата, той извърна очи и я погледна, но не каза нищо. Лежеше по корем и вдигаше тежести с краката. Продължи да го прави, напълно погълнат от заниманието. Изискванията, които сам предявяваше към тялото си, му струваха много усилия. Бавно, ала с постоянен ритъм вдигаше всеки крак подред.

— От колко време го правиш? — попита Диона сурово, забравила за чувството на неудобство и неловкост, които я терзаеха преди малко, в мига щом на преден план изникнаха професионалните й отговорности.

— Половин час… — изхърка Блейк.

— Достатъчно! Спри веднага! — нареди му. — Прекалил си. Нищо чудно, че краката ти протестират. Какво се опитваш да направиш, да ги накажеш, че не са работили две години ли?

Той се отпусна с пъшкане.

— Опитвам се да се измъкна от проходилката — отвърна й раздразнено. — Искам да ходя сам, без да се подпирам.

— Ако скъсаш някой мускул, ще се подпираш по-дълго от необходимото — озъби му се и тя. — Откога те гледам как се пънеш извън всякакви разумни граници, но вече край на това! Ръководя терапията ти, а не съм зрител. Ако не съблюдаваш указанията ми, няма никаква полза да стоя повече тук.

Очите му потъмняха като приближаваща, буря.

— Да не искаш да кажеш, че ще си отидеш?

— Зависи от теб — отсече твърдо Диона. — Ако правиш каквото ти се казва и стриктно изпълняваш тренировъчната си програма — оставам. Ако смяташ да пренебрегваш съветите ми и изобщо всичко, което ти говоря, и да вършиш каквото си знаеш, то няма смисъл да си губя времето тук.

Лицето му стана мораво от гняв и тя разбра, че въпреки всичко Блейк не бе свикнал да му се налагат и да отстъпва пред някого. Всеки миг очакваше да й каже да си стяга багажа и Диона изпъна гръб, готова да чуе думите, които щяха да сложат край на времето й, прекарвано с него. Той стисна челюсти и изръмжа:

— Добре, уважаема, ти си шефът. — После добави с по-друг тон: — Какво ти става днес? Раздразнителна си като гърмяща змия.

Заля я нелепо облекчение както от отложеното изгнание, така и от познатата заядливост на думите му и успокояващата насмешлива ирония в гласа. С тях можеше да се справи, ала знаеше без всякакво съмнение, че нямаше да е в състояние да се справи с положението, ако Блейк отвореше дума за интимната им близост през отминалата нощ или пък направеше опит да я целуне, да речем, и изобщо да се държи като любовник.

Много сериозно беше решила да възстанови между тях отношенията терапевт — пациент, така че през цялото време твърдо устояваше на старанията му да я дразни и неизменно посрещаше със студен израз закачките и лукавия блясък на смеещите му се очи. Към края на заниманията те вече бяха настръхнали един срещу друг и наежено си ръмжаха като две улични псета. Диона, която не бе слагала в уста нищо целия ден, беше толкова гладна, че чак й прилошаваше и това допълнително усили враждебното й настроение.

Когато най-сетне дойде време за вечеря, тялото й бе започнало не на шега да се бунтува срещу лошото отношение към него. Чувстваше, че й се повдига, виеше й се свят, а като слизаше надолу по стълбата, краката й се разтрепериха и трябваше да се подпре на перилата. Беше твърде заета със задачата да преодолее оставащите няколко стъпала, та нито чу Блейк зад гърба си, нито усети изпитателния му поглед.

Успя да се добере до столовата и рухна на стола, доволна, че не се бе проснала на пода. След секунда влезе и той, мина край нея и се насочи право към кухнята. На нея й беше толкова лошо, че не можа и да се учуди на тази странност — за първи път през всички месеци, откакто живееше тук, го виждаше да влиза в кухнята.

Начаса се появи Албърта с вдигаща пара купичка и я сложи пред нея.

— Изяж това веднага! — нареди й с дълбокия си, гърлен и нетърпящ излишни възражения глас.

Тя започна да сърба бавно, защото не се доверяваше на своя разбунтувал се стомах. Още докато ядеше, започна да се чувства по-добре и стомахът й се поуспокои. След като свърши със супата, вече не трепереше и замайването премина. Вдигна поглед и видя, че Блейк я наблюдаваше мълчаливо, седнал насреща й. Диона се изчерви и изпусна лъжицата. Лицето й пламна от смущение. Бе започнала да яде, без дори да се сети да го изчака.

— Мила моя — подзе той безстрастно, — ти придаваш напълно нов смисъл на думата „инат“.

Тя сведе очи и не отговори, тъй като не бе сигурна дали Блейк имаше предвид това, колко бе прегладняла, или нещо друго. Опасяваше се, че бе „нещо друго“ и просто не бе в състояние да води кротък и обикновен разговор за случилото се между тях.

Положи все пак усилия да приеме временното примирие и да прекрати бойните действия, но без да сваля защитата си и на йота. Нервите й обаче бяха обтегнати до предел. Не можеше да се смее заедно с него при тези опустошителни чувства, които бушуваха в душата й, ала се усмихваше и говореше, старателно избягвайки да среща погледа му. Така успя да изкара безопасно вечерта, докато стана време за лягане и можеше да се извини и да си тръгне.

Беше вече в леглото, втренчила поглед в тавана, когато го чу да я вика. Сякаш досущ се повтаряше предната нощ и Диона се вцепени. Изби я студена пот. Не можеше да отиде там, не и след случилото се последния път. Не бе възможно да има схващане, защото го бе чула да идва само преди пет минути. Дори не си бе легнал още.

Лежеше и яростно си повтаряше, че няма да иде. Блейк пак я повика. Многогодишният навик не изтрая и започна да я човърка. Той й беше пациент и я викаше. Можеше само да надникне и провери, да се убеди, че няма нищо и после да си отиде, ако всичко бе наред.

Тя неохотно се надигна от леглото, като този път облече халата и го завърза стегнато. Никакво ходене повече в неговата стая само по нощница. Мисълта за ръцете му върху гърдите й обърка дишането й. Странна болка сякаш жегна и опари плътта й, където я беше докосвал.

Когато отвори вратата, бе изненадана да го завари вече в леглото.

— Какво искаш? — попита студено от прага.

Блейк въздъхна й седна, като смачка на топка възглавниците зад гърба си.

— Трябва да поговорим — каза.

Диона замръзна.

— Щом толкова ти се говори, запиши се в някой ораторски клуб — отвърна му след миг.

— Снощи се любихме — започна той без заобикалки и мина направо към същността на въпроса. Тя трепна. — Изпатила си си от бившия си съпруг и мога да разбера защо си предпазлива, но миналата нощ не беше толкова гибелна за теб. Ти ме целуваше, беше отзивчива. Тогава защо днес се държиш така, все едно аз съм този, който те е изнасилил?

Диона въздъхна и поклати глава. Спуснатата й коса се люшна. Как да му обясни? Едва ли щеше да разбере нещо, което дори самата тя не разбираше напълно. Просто знаеше от собствен горчив опит, че обичта води до болка и страдание. Искаше да се държи на разстояние от него не толкова физически, колкото се стремеше към емоционална дистанция, преди да й бе отнел всичко и от нея да остане само черупката — празна и непотребна. Ала имаше едно нещо, което беше длъжен да проумее. Най-сетне Диона вдигна очи.

— Случилото се миналата нощ повече няма да се повтори — каза с нисък и ясен глас. — Аз съм твой терапевт, а ти мой пациент. Това е единствената връзка, която мога да допусна между нас.

— След дъжд качулка! — рече Блейк присмехулно. — Какъв е смисълът да залостваш клетката, след като птичето вече е излетяло?

— Не е съвсем така. Ти имаше съмнения относно сексуалните си способности след претърпяната злополука, а това пречеше на терапията ти. Миналата нощ тези съмнения отпаднаха. Тя беше началото и краят на въпросните ни взаимоотношения.

Лицето му потъмня.

— По дяволите! — изръмжа. Цялата му веселост изчезна. — Да не искаш да кажеш, че снощното е било просто един терапевтичен сеанс?

Диона стисна устни при грубостта му.

— Позна — каза само и излезе от стаята, като плътно затвори вратата след себе си.

Върна се в леглото с пълното съзнание, че бе безполезно и да помисля да заспи отново, макар все пак да положи усилия. Трябваше да си замине. Просто не можеше да остане до Нова година при така създалото се обтегнато положение. Блейк беше почти напълно възстановен, времето и редовните тренировки щяха да довършат останалото. Той нямаше нужда повече от нея, а други хора действително се нуждаеха от помощта й.

Вратата на спалнята й се отвори и Блейк се появи там без проходилката, като пристъпваше бавно и внимателно.

Прекоси стаята и спря до леглото.

— Ако смяташ да бягаш, не мога да те хвана — каза кротко.

Тя го знаеше, но продължи да лежи на място, без да сваля поглед от него. Беше гол, високото му, красиво тяло безсрамно изложено пред очите й. Съзерцаваше го й не можеше да не почувства вълнение, тръпка на гордост при вида на очертаващите се мускули, на стройното изящество на тази фигура. Беше красива и беше нейно творение.

Той повдигна чаршафа, пъхна се в леглото до нея и я обгърна тутакси с топлината на тялото си. Искаше й се да потъне в плътта му, ала вместо това направи още един опит да се предпази.

— Това няма да помогне — каза със страдалчески, накъсан от мъка глас.

— Вече помогна, само дето не си го признаваш.

Блейк я прегърна, притегли я до себе си и се прилепи към нея с цялото си тяло. Тежка въздишка се отрони сякаш от дъното на душата й. Дъхът й погъделичка косматата му гръд, а тялото й се отпусна с предателско доволство.

Той повдигна брадичката й и я целуна. Устните му бяха меки, езикът му си проправи нежно път в устата й, после бавно се оттегли.

— Дай да изясним един въпрос още сега — подхвана Блейк. — Аз те излъгах, но си мислех, че така ще е най-добре, за да не те уплаша. Желаех те откакто… По дяволите, май беше още от първия път, щом те видях. Ала със сигурност от момента, когато те замерих с чинията, а ти се засмя по най-възхитителния начин, който някога бях чувал.

Диона сви учудено вежди.

— Желаел си ме? Но нали не можеше…

— Именно това е, за което те излъгах — призна той и я целуна отново.

Тя се дръпна, бузите й пламнаха.

— Какво? — възкликна, сразена от мисълта за старанията, които бе положила, за да го изкуши, а също и за хвърлените на вятъра пари, които похарчи за прелъстителни одежди.

Блейк тревожно се взираше в разгневеното й лице, ала се осмели и пак я прегърна.

— Забелязах някои неща, които ме накараха да мисля, че с теб са се отнесли лошо — опита се да й обясни.

— Та реши, значи, да ми покажеш какво губя! — избухна Диона и го заудря по гърдите. — От всички подли, егоистични твари на света ти си най-противната!

Той се засмя и нежно я усмири.

— Не е съвсем така. Желаех те, но не исках да те стряскам. Затова се престорих, че не съм в състояние да те имам. Исках единствено да ме опознаеш, да ми се довериш, та да имам поне някакъв шанс. Сетне ти взе да се обличаш в онези тънки блузки и тесни панталонки, които ми замъглиха разсъдъка. Ти, ей Богу, направо ме побърка — продължи дрезгаво Блейк. — Непрекъснато ме докосваше, докарваше ме до лудост, мислех, че ще се пръсна по шевовете, а в същото време трябваше да крия всичко това, не биваше да разбереш как ми действаш. Не си ли се запитвала защо се пънех като откачен?

Тя си пое дъх на пресекулки.

— Заради това ли беше?

— Естествено, че заради това — докосна той с пръст устните й. — Опитвах също да те накарам да свикнеш с моите докосвания, а това допълнително влоши нещата. Пощурявах всеки път, когато те целувах, всеки път, щом се допирах до тялото ти.

Диона затвори очи и си припомни множеството случаи, когато я беше гледал с онзи особен, горещ плам в очите. Една опитна жена веднага би разбрала, че Блейк не бе импотентен, ала в това отношение самата тя беше съвсем невежа. Хвана се като шаран.

— Сигурно си си умирал от смях — отрони съкрушено.

— Съвсем не ми беше до смях, дори и да бе имало нещо забавно. А то нямаше — отвърна той. — Мисълта, че някой ти е сторил зло, ме вбесяваше така, та ми идеше да разкъсам този тип на парченца. Който и да е бил, той беше причината ти да се страхуваш от мен. Бих направил всичко, за да те накарам да ми вярваш, да ми позволиш да те обичам.

Диона прехапа устни. Толкова би желала да му повярва, но можеше ли? Думите му звучаха така, сякаш бе загрижен за нея, но всъщност не го ли вълнуваше само собственото му желание? Тя знаеше колко бе чувствителен спрямо недъга си, колко се пазеше да не го зърне някой, та било това и Сирина. Не би допуснал да го видят във форма, по-лоша от идеалната. И, естествено, не би искал да се люби с жена, която изпитва жалост към него заради усилията, които му струва ходенето или, не дай Боже, която би го пожелала от нездраво любопитство. А самата нея явно смяташе за безопасна в това отношение, защото тя знаеше вече всичко за него и нямаше да е нито шокирана, нито любопитна или съжаляваща го.

— Казваш, значи, че си имал сексуален апетит, а аз съм ти била подръка? — подхвърли горчиво.

— Боже мой, Дий! — прозвуча потресено гласът му. — Май изобщо не можеш да схванеш, а? Толкова ли е трудно да повярваш, че не става дума за секс „изобщо“, а за това, че желая именно теб? Преживяхме толкова много неща заедно, минахме през толкова изпитания! Ти ме прегръщаше, когато ме мъчеха такива болки, че повече не издържах, аз те успокоявах миналата нощ, когато се страхуваше, ала все пак ми повери себе си. Ти за мен не си просто един сексуален отдушник. Ти си жената, която желая. Искам всичко в теб — твоя характер, твоята опърничавост, силата ти, дори дяволското ти твърдоглавие. И всичко това, защото ти си едно невероятно обичливо създание.

— Добре, прощавам ти — рече Диона изнурено. — Да не говорим повече за това. Изморена съм и не мога да разсъждавам трезво.

Блейк я изгледа и нетърпение прекоси лицето му.

— С теб не може да се излезе на глава, нали? — попита бавно. — Защо ли само си губих времето да ти обяснявам? Трябваше просто да ти покажа, както ще сторя ей сегичка…