Линда Хауърд
Остани при мен (6)

Шеста глава

През останалата част от нощта Диона не заспа. Лежеше будна и усещаше как секундите и минутите се нижат и се превръщат в часове. Блейк беше прав. Тя се боеше от живота, защото именно животът й беше показал, че наказва, когато от него се иска твърде много. И Диона усвои урока, научи се изобщо нищо да не иска и следователно нищо да не рискува. Отказа се от приятели и семейство, дори от елементарното удобство да има свой собствен дом — и всичко това, защото се страхуваше да не бъде отново наранена.

Не й беше в характера да отрича истината, така че и сега я погледна право в очите. Майка й не беше типичен пример за майчински чувства, мъжът й не беше образец на съпруг. И двамата й бяха причинили зло, но защо заради тях трябва да тръшва вратата пред всеки друг? Сирина й беше предложила приятелство, ала тя се държа хладно, усъмнила се в подбудите й. Тези опасения бяха само оправдание за инстинктивната й реакция да се отдръпва, щом някой правеше опит да се сближи с нея. Трябваше да поема рискове или животът й просто щеше да се превърне в нелепост, в една пародия, независимо от факта на колко пациенти бе успяла да помогне. Самата тя се нуждаеше от помощ не по-малко от Блейк.

Но да погледнеш истината в очите е едно нещо и съвсем различно — да се справиш с нея. Само при мисълта да свали защитното си оръжие и да допусне някого близо до себе си, й прилошаваше. Беше лишена дори от най-дребните неща в живота, те й бяха непознати, чувстваше се безсилна пред тях. Никога не си беше шушукала с приятелки късно вечер, не бе ходила по забави, така и не разбра какво е да си сред хора, да се държиш непринудено. Цял живот си беше пазила гърба, опряна в стената, и самозащитата й стана повече от навик — тя се превърна в нейна природа, дамгоса я завинаги.

Може би не подлежеше на промяна. Навярно ужасът от горчивото детство се беше отразил така пагубно на психиката й, че Диона никога нямаше да е способна да се измъкне от тъмната яма на спомените. За миг видя бъдещето си — дълго, безрадостно и самотно. Сухи ридания се надигнаха в гърдите й. Но тя не заплака, макар гърлото й да се стегна, а очите запариха. Защо да хаби сълзи за празните години, прострели се надалеч, докъдето й стигаше погледът? Беше свикнала да е сама, ала поне имаше работата си. Можеше да общува с хората посредством работата си, да им вдъхва надежда, да им помага. Това може и да не бе достатъчно, но със сигурност бе по-добре, отколкото разрухата, която я очакваше, ако позволеше още някой да я нарани.

Изведнъж в съзнанието й ярко се открои споменът за Скот и Диона едва не извика, ръцете й неволно се протегнаха в тъмнината да го отблъснат. И така не се чувстваше добре, а сега направо започна да й се повдига и тя преглътна с усилие. За миг се олюля над ръба на черна бездна, спомените я връхлетяха като стрелкащи се от зловонна пещера прилепи. Диона стисна зъби, за да не се изтръгне дивият писък, напиращ в гърлото й, и с трепереща ръка щракна лампата. Светлината разсея кошмара. Останаха само сенки.

Тя лежеше вторачена в тях, после, за да се отърси от спомена, насила ги прогони и извика пред погледа си лицето на Блейк — нещо като талисман срещу злите демони на миналото. Видя сините му очи, тлеещото там отчаяние и дъхът й секна. Защо лежи и окайва себе си, когато Блейк бе увиснал над една своя бездна? Той бе важният, не тя! Ако Блейк сега загубеше интерес, то цялото му лечение щеше да се провали.

С течение на годините беше свикнала да отхвърля настрани своите лични проблеми и интереси и да се посвещава изцяло на пациентите си. Те бяха облагодетелстваните, те жънеха плодовете на нейния труд и това бе станало част от вътрешния й защитен механизъм, когато нещата заплашваха да й дойдат в повече, да станат непосилни. Този безотказен механизъм се задейства и сега, като блокира всички други мисли, освен тази за Блейк. Диона така напрегнато се беше вторачила в тавана, че погледът й можеше да пробие дупка в него.

На повърхността проблемът изглеждаше прост — Блейк имаше нужда да знае, че въпреки всичко ще може да бъде с жена, с други думи, че ще е в състояние да се люби. Тя нямаше представа защо той не можеше да го прави сега, освен напълно разумните причини, които му изтъкна преди няколко часа. Ако случаят действително бе такъв, то след общо подобряване на здравето му би трябвало да не съществуват пречки. След като укрепнеше достатъчно и възвърнеше силите си, би трябвало сексуалният му интерес да се пробуди отново от само себе си, стига да имаше обект за този интерес.

Последното я накара да прехапе замислено устни. Очевидно засега Блейк не се канеше да си урежда срещи — гордостта нямаше да му позволи да бъде подпомаган на влизане и излизане от колата или ресторанта например, дори ако Диона му разрешеше да нарушава така волно режима си, за което всъщност и дума не можеше да става. Не, той беше длъжен да спазва предписанията, а пък и тъкмо бяха стигнали до най-трудната част от рехабилитационната програма, която сега изискваше повече време и усилия и щеше да му струва доста болки.

Просто в живота му точно в момента имаше недостиг на жени, всъщност пълна липса на подходящи. Принудителна и необходима, ала все пак липса. Освен Сирина, Албърта и Анхела, оставаше само тя, но себе си автоматично изключваше. Та кого ли би могла да привлече? Стига някой мъж да направеше крачка към нея и Диона реагираше като попарена котка, което едва ли бе добро начало.

Тя свъси вежди. Това беше вярно по отношение на всички други мъже… Освен на Блейк. Той я докосваше и Диона не изпитваше ужас. Беше се борила с него, търкаляла по пода, целувала…

Идеята, която й хрумна ненадейно, беше толкова налудничава, че едва мярнала в съзнанието й, Диона тутакси я отхвърли. Тя обаче продължи да се върти в ума й, връщаше се отново и отново, като бумеранг. Блейк се нуждаеше от помощ, а Диона беше единствената жена край него, която можеше да му я окаже. Ако той я намереше за привлекателна…

От пръстите на краката и по цялото й тяло нагоре се разнесе тръпка, ала не от отвращение или страх, освен може би страх от собствената й дързост. Дали щеше да й се удаде да го направи? И как? Щеше ли да съумее да се справи с подобно нещо? На Блейк съвсем нямаше да му е от полза, ако посегнеше към нея, а тя избягаше от стаята с писъци. Е, едва ли щеше да постъпи точно така с Блейк, но самата мисъл да направи опит да се хареса и привлече някой мъж й беше толкова чужда, че нямаше как да е сигурна в себе си. Щеше ли да може ли да го изкуши дотолкова, та да му докаже, че бе мъж?

Беше изключено да допусне задълбочаване на ситуацията, което да доведе до нещо определено. Знаеше, че не само не бе готова за това, а любовна връзка с пациент беше напълно в разрез с професионалните и принципи. Освен това самата тя не беше от типа жени, които Блейк харесваше, така че вероятността да се случи нещо сериозно бе малка. Помъчи се да прецени също дали липсата й на опит щеше да се окаже съвсем не по вкуса му или въздържанието му през последните две години щеше да го направи сляп към този й недостатък. Далеч назад беше останала вече навъсената му необщителност, умът му не бе зает единствено с гнетящите го мисли за неговата инвалидност и затова щеше да й е трудно да му играе номера и да го залъгва дълго. С всеки ден той заприличваше все повече на себе си — мъжът от фотографията, която Ричард й беше показал — с блестящ интелект, остър ум й енергична, крайно жизнена и дейна натура, която увличаше всички край него като приливна вълна.

Ще можеше ли да се справи? По силите й ли бе да го стори?

Трепереше само при мисълта за това, което си бе наумила, ала беше толкова потресена от думите му нощес, че този път не побърза да я прогони като преди малко. За първи път в живота си беше решила да се хареса на мъж, сама до го привлече. Тъй много време бе минало, откакто беше прекратила всякакви сексуални връзки, та сега не знаеше дали ще може да го направи, без да изглежда очебийно и глупаво. Беше на тридесет години, а се чувстваше неопитна и непохватна като някое малко момиче, едва навлязло в юношеска възраст. Кратката й женитба със Скот не влизаше в сметката — след първата им брачна нощ, Диона не само не правеше опити да му се хареса, а полагаше всякакви усилия да го избягва. Блейк беше зрял и опитен мъж, свикнал да притежава всяка жена, която пожелае, преди злополуката да го лиши от способността да използва краката си. Нейното единствено предимство в случая беше, че точно в този момент нямаше друга жена на разположение в живота му.

Ала тя просто не знаеше как да възбуди един мъж.

Този необичаен проблем, с който не й бе минало през ум, че може да се сблъска, беше причината да стои неуверено пред огледалото на следващата сутрин, много след времето, когато обикновено отиваше да събуди Блейк. Дори не се беше облякла — съзерцаваше отражението си, прехапала устни и смръщила вежди. Знаеше, че мъжете обикновено я харесват, но достатъчна ли бе само външността? Дори не бе блондинка, каквито жени предпочиташе Блейк. По раменете и гърба й се спускаше на вълни дълга черна коса. Тъкмо се канеше да я сплете, когато остана така пред огледалото, със забравена в ръката четка, вторачила поглед в пищната женска фигура насреща си. Започна да я разглежда критично. Гърдите й бяха кръгли и твърди, увенчани с връхчета като череши, ала може би твърде едри за неговия вкус. Освен това тялото й навярно беше прекалено атлетично, прекалено силно. Той сигурно обичаше по-крехки и изящни, свръх женствени фигури.

Диона въздъхна на глас и се обърна кръгом да се види отзад. Толкова много „ако“! Може пък да бе от мъжете, които си падат по хубави крака? Нейните не изглеждаха зле — дълги и стройни, с равен бронзов тен. Дали пък Блейк… Дупето й, покрито само с тънка розова коприна, беше заоблено и определено женствено.

Друг проблем бяха дрехите. Ежедневният й гардероб се състоеше предимно от неща, които й бяха удобни за работа — джинси, шорти, тениски. Бяха спретнати и практични, но не и изкусителни. Имаше и хубави дрехи, ала нищо, което би могло да се носи по време на заниманията им. Изобщо дрехите й далеч не бяха секси, а пък нощниците — направо като за манастир, нищо че Блейк спомена как се „разкарва наоколо в прозрачни одеяния“. Имаше нужда от нови дрехи, от неща, които да са достатъчно примамливи, без естествено да са „прозрачни“, освен, да речем, една по-загатваща нощница.

Диона така се беше увлякла в кроежи, че не бе доловила никакъв шум от спалнята на Блейк и когато буботещият му, както обикновено рано сутрин, глас стигна до съзнанието й със сприхавото: „Мързелана такава, успала си се тази заран!“, тя се извърна рязко към вратата и се озова лице в лице с Блейк, който вкарваше количката си през прага.

И двамата замръзнаха. Диона не успя дори да вдигне ръце, за да прикрие голите си гърди. Беше толкова слисана от появата му, че съвсем загуби и ума, и дума, а и бе още напълно погълната и витаеща в мислите си, та не можа веднага да се върне на земята и да предприеме някакви действия. Блейк също изглеждаше неспособен да мръдне, макар добрите обноски да изискваха да напусне стаята. Той не го направи — седеше си там, очите му променяха цвета си, докато станаха съвсем тъмносини и някакъв израз като сгъстяваща се буря нажежи погледа му, който обгори от горе до долу почти голото й тяло, после се върна и се задържа на гърдите.

— Боже мили! — прошепна Блейк.

Устата й беше пресъхнала, езикът й не можеше да се движи. Втораченият поглед на Блейк беше горещ и осезаем като докосване, зърната на гърдите й се заостриха и щръкнаха към него. Той си пое шумно дъх, после бавно сведе очи и ги плъзна по плавната извивка на талията и стегнатия гладък корем, надолу към малката вдлъбнатина на пъпа, като ги спря накрая върху мястото, където се съединяваха бедрата й.

Непознатото присвиващо усещане в слабините я уплаши и тя най-сетне си върна способността да се движи. Извъртя се с тих вик и със закъснение вдигна ръце да се прикрие. Стоеше сковано с гръб към него и успя да възкликне отчаяно:

— О, не, излез, моля те!

Не последва послушно бръмчене на електромотора, задвижващ количката, и Диона разбра, че Блейк още стоеше там.

— Никога не съм виждал някой да се изчервява целия — обади, се той с надебелял глас и ясно доловими развеселени нотки. — Дори сгъвките на коленете ти са розови.

— Излез! — викна тя сподавено.

— Защо се притесняваш толкова? — продължи Блейк невъзмутимо. — Хубава си. Тяло като това плаче да бъде съзерцавано от мъжки поглед.

— Би ли напуснал, ако обичаш — помоли Диона. — Не мога цял ден да стоя така!

— Не бързай, ако е заради мен — отвърна й с влудяващо задоволство. — Гледката отзад ми харесва колкото и лицевата страна. Направо е произведение на изкуството тази чупка, с която дългите ти крака преминават в едно съвършено дупе. Кожата ти толкова ли е мека, колкото изглежда?

Смущението най-после премина в гняв и тя тропна с крак — съвсем напразно усилие, защото дебелият килим можеше да заглуши всеки звук на босите й нозе.

— Блейк Ремингтън, ще ти го върна тъпкано! — закани му се с треперещ от ярост глас.

Той се разсмя звънко.

— Не бъди такава егоистка — подразни я. — Непрекъснато ме гледаш само по гащи, защо и аз да не те видя така? Пък и няма от какво да се срамуваш, всъщност това сигурно вече ти е известно.

Блейк очевидно нямаше намерение да излезе. Забавляваше се, негодникът му с негодник! Диона се запромъква странично, за да достигне хвърлената на леглото нощница. Внимаваше да е с гръб към него и бе така силно погълната от стремежа да докопа проклетата дреха, че не чу тихото бръмчене на количката, която спря зад нея. Тъкмо протегна ръка и една по-голяма лапа се появи отзад и прикова нощницата към леглото.

— Красива си, когато си ядосана — заяви той, връщайки й шеговития комплимент, който му направи, когато я беше заварил да вдига щанги в салона и се беше развилнял от яд.

— Тогава трябва да съм най-красивата жена на света в момента — изфуча тя, — тъй като с всеки миг се вбесявам все повече!

— Не се хаби — рече й назидателно, а Диона подскочи, защото твърдата му длан неочаквано я шляпна силно по дупето, после пръстите му бавно погалиха кръглата извивка. Завърши с леко фамилиарно потупване и дръпна ръката си от нощницата.

— Ще те чакам за закуска — каза най-спокойно Блейк и тя го чу да се смее на излизане от стаята.

Грабна нощницата и я метна по затворената врата. Лицето й пламтеше като в огън. Притисна с ръце бузите си. Бясна от гняв, обмисляше как да му го върне тъпкано, ала понеже трябваше да се ограничи без физически действия, то това изключваше най-приятните начини, които би могла да измисли. Навярно щеше да е невъзможно да го накара да изпадне в същото неловко положение — той сега беше в много по-добро състояние, а и се съмняваше дали изобщо щеше да се притесни, ако Диона го видеше чисто гол. Всъщност, ако се съдеше по действията му тази сутрин, това най-вероятно би му се сторило забавно и сигурно гордо щеше да я остави да го гледа, колкото си иска!

Тя кипеше безпомощно от яд, докато внезапно не й хрумна, че едва ли би могло да има по-добро начало на замисъла й да го съблазнява. Вярно, че преди малко Блейк нямаше на ум секс, просто се беше отдал на присъщата му склонност към щуротии и искаше да я подразни, но крайният резултат беше, че все пак погледна на нея като на жена. Тук трябваше да се добави и предимството, че цялата сцена беше напълно непредумишлена, без принудената скованост и неестественост, които вероятно щяха да си проличат, ако полагаше преднамерени усилия.

Тази мисъл й даде сили да изкара деня, който се оказа тежък. Блейк я наблюдаваше като ястреб, очакващ я да издаде с жест или дума смущението си от сутрешната случка. Диона се държеше спокойно и безстрастно, както добре умееше, и нарочно го караше да работи толкова усилено, колкото й позволяваше съвестта. Той прекара повече време, отколкото предния ден, на успоредката, като се крепеше с ръце и принуждаваше краката си да свикват и да издържат тежестта на тялото. Лееше непрекъснат поток от проклятия заради болката, която трябваше да търпи, ала не се отказваше и не поиска да спре, дори когато тя реши да минат към други упражнения. Диона местеше стъпалата му в движения, наподобяващи ходене — първите от две години насам. Пот на ручеи се стичаше по него от болката в мускулите на краката, отвикнали от тази дейност.

През нощта спазмите го държаха буден с часове и тя го масажираше, докато самата изнемощя така, че едва можеше да помръдне. Този път нямаше съкровени разговори в тъмното. Блейк беше прималял от болка — тъкмо се отпускаше за малко след отшумяването на един спазъм и нов схващаше пак краката му. Най-накрая Диона го свали долу при басейна и го сложи под тангентора, който успя да го пооблекчи за през нощта.

На следващата сутрин тя наистина се успа, но се беше погрижила да заключи вратата, преди да си легне, и не се страхуваше от нашествие. Когато се събуди, полежа с доволна усмивка, представяйки се каква ли ще е реакцията му при непредвиденото нарушаване на всекидневния му режим.

Докато закусваха, Диона се обади небрежно:

— Ще мога ли да взема една от колите ти? Искам да пазарувам днес.

Той вдигна изненадан глава, присви очи и я изгледа изпитателно.

— Да не го правиш заради това, което казах поминалата нощ?

— Не, естествено — излъга тя с възхитителна лекота. — Просто ми трябва това-онова. Не си падам много по пазаруването, ала като всички жени и аз имам нужда от някои неща.

— Познаваш ли Финикс? — попита я Блейк и посегна към чашата мляко, която вече без възражения пиеше на всяко ядене.

— Ни най-малко! — призна Диона с весела безгрижност.

— А изобщо знаеш ли как да стигнеш до града?

— Не, но ще се ориентирам по табелките.

— Няма нужда, нека да се обадим на Сирина. Тя обича да ходи по магазините, а напоследък разполага с време.

Първоначално идеята да пазарува в компанията на Сирина поугаси въодушевлението й, особено като се имаше предвид целта на занятието, ала после Диона реши, че може да й потрябва женско мнение. Съгласи се да й позвънят и Сирина охотно прие предложението, едва чула Блейк да го споменава по телефона. Той остави слушалката и изви устни в кисела усмивка.

— Вече хукна. — После усмивката отново се смени с остър, изпитателен поглед. — Нещо не изглеждаш във възторг? — отбеляза. — Да нямаше някакви други намерения?

Какво искаше да каже с това?

— Не, просто се бях замислила за нещо. Радвам се, че се сети да викнеш Сирина. Тъкмо ще мога да се посъветвам с нея за някои неща.

Подозрителният поглед изчезна и мястото му зае живо любопитство.

— Какви неща?

— Не те засягат! — отвърна му бързо, като знаеше, че отговорът ще го влуди.

Винаги искаше да знае всички „защо“ и „как“. Сигурно бе разглобявал до една играчките си като дете, а сега се опитваше да направи същото и с нея. Навярно го вършеше и с всеки друг. Нищо чудно тази му черта да го бе направила добър инженер и изобретател.

Тя отиде да се преоблече набързо за излизането. Междувременно си мислеше, че напоследък Блейк беше показал признаци на събудил се интерес към работата му. Много по-често от преди разговаряше с Ричард по телефона, а проектирането на подемното съоръжение за басейна и гимнастическия салон го насърчи допълнително. Всяка вечер отиваше в кабинета си и правеше загадъчни драскулки в един бележник, някакви скици, които й се струваше, че не приличат на нищо. Ричард обаче видя една вечер тефтера, направи някаква забележка и двамата се впуснаха в безкраен, чисто технически разговор, който продължи, докато Диона реши да му сложи край и направи знак, че бе време Блейк да си ляга. Ричард улови жеста й, разбрал го веднага, й намигна.

Поради жегата на Финикс тя се облече възможно най-леко — бяла рокля с презрамки и рязани сандали. Седмиците се бяха изнизали, бяха отнесли лятото със себе си, но смяната на сезоните все още не се беше отразила и на йота върху температурите. Когато слезе долу, за да посрещне Сирина, Блейк й хвърли бърз оценяващ поглед, от който сякаш не се изплъзна нито една подробност от облеклото й, дори тези, които не се виждаха. Диона потръпна при мярналия се израз в очите му. Той вече знаеше как изглежда тя без дрехи и всеки път, щом я видеше, вероятно си я представяше именно така. Би трябвало навярно да е доволна, защото нали тъкмо такъв беше планът й, ала въпреки това й беше неудобно и се чувстваше крайно неловко.

Колата караше Сирина, защото Диона изобщо не познаваше Скотсдейл и Финикс. Млечносиният кадилак се плъзгаше безшумно покрай редицата скъпи милионерски къщи, красящи Маунт Кемълбек. Отгоре, като сребърна искра върху фона на чисто синьото небе, един от безбройните самолети на въздушните бази във Финикс чертаеше бяла следа точно по пътя им.

— Блейк каза, че имаш да пазаруваш — обади се Сирина. — Какво точно? Не че това има значение, защото съм наясно къде може да бъде намерено каквото и да е, стига такова нещо да съществува.

Диона я изгледа косо.

— Всичко — отвърна й. — Рокли, бельо, нощници, бански костюми.

Сирина учудено изви тънките си черни вежди.

— Добре — каза бавно. — Щом искаш.

След няколко часа, когато седнаха да обядват, Диона твърдо вярваше, че на Сирина са й известни всички магазини в Аризона. Бяха посетили толкова много, че по никой начин не би могла да запомни кое откъде бе купила, но това всъщност нямаше значение. Важна беше нарастващата със стабилни темпове купчина торби и пакети, които се налагаше периодично да отнасят в колата и товарят в багажника.

Диона непрекъснато пробваше дрехи, които най-добре отиваха на мургавия й тен и подчертаваха високата й, дългокрака фигура. Купи си поли с цепка отстрани, излагащи на показ стройните й бедра. Взе си блузи от естествена коприна и изящни обувки. Нощниците, които избра, бяха тънки, ефирни парчета плат, крепящи се върху тялото й повече от оптимизъм, отколкото благодарение на други средства. Купи си сексапилни дантелени гащи и сутиени, кокетно прелъстителни камизолки, къси панталони и фланелки, които прилепваха по тялото й, а също и два чифта бикини, които още малко и щяха да са противозаконни.

Сирина наблюдаваше всичко това в няма почуда и даваше мнението си, когато Диона я питаше, а това се случваше често. На Диона й бе трудно понякога да прецени дали дадена дреха бе сексапилна, без да бъде крещяща и натрапчиво безочлива, така че разчиташе на вкуса на Сирина. Именно тя й избра бикините — с нежно розов седефен цвят едните и искрящо сини другите — и двата чифта грееха като бижута върху бакъреното тяло на Диона.

— Знаеш ли — рече замислено Сирина, докато я гледаше как пробва едно боди с телесен цвят, което отдалече правеше впечатление, че не носи нищо върху себе си, — това ми прилича на обявяването на война.

Диона по това време се чувстваше вече като замаяна и само я погледна с отсъстващ израз.

— Почти ми е жал за Блейк, че е мишена на такъв масиран огневи обстрел — продължи Сирина и се усмихна. — Почти, ала не напълно. От усилията, които полагаш, си мисля, че целиш безусловната му капитулация. Влюбена ли си в Блейк?

Последните думи привлякоха вниманието на Диона като удар в челюстта. Да е влюбена? Не, разбира се! Абсолютно невъзможно. Блейк е неин пациент. Да се влюби в него щеше да е против всичките й професионални норми и разбирания. И не само това, как би могла да бъде влюбена в него? Не разбира ли Сирина, че за такова нещо изобщо и дума не можеше да става? Просто Блейк бе един твърде сложен случай. Тя беше го възродила почти в буквалния смисъл, беше го превърнала от отпуснат чувал в силен и здрав мъж. Не можеше да го остави да се предаде точно сега, да позволи всичките тези усилия да отидат на вятъра.

Но изведнъж погледна през очите на Сирина главозамайващата купчина дрехи, които бе купила за един ден, и старанията й се сториха безполезни. Как изобщо си бе въобразила, че щеше да е в състояние да изиграе ролята на прелъстителка пред Блейк Ремингтън? Не бе казано, че той ще я намери за привлекателна. Освен това не само не знаеше как да се прави на съблазнителна, ами навярно щеше да изпадне в истерия и да се разпищи, ако вземе, че успее!

Рухна на един стол и смачка бодито в скута си.

— Няма смисъл — пророни. — Нищо няма да излезе.

Сирина я изгледа.

— Щом е мъж, ще стане.

— Целият този реквизит е излишен, ако актьорите не могат да играят — унило се самообвини Диона. — Нямам представя как да примамя, когото и да е било, най-малкото такъв отракан мъж като Блейк!

Сирина се ококори.

— Сериозно ли говориш? С тази външност няма защо да примамваш някого, трябва просто да си стоиш кротко и да му позволиш сам да кацне.

— Благодаря за насърчението, само че нещата не са толкова лесни, нито толкова прости — рече Диона. Нямаше как да й обясни цялата истина. — Вярно, някои мъже ме харесват, ала знам, че Блейк винаги е предпочитал блондинките. Изобщо не съм неговият тип.

— Как можеш да се виждаш в огледалото и да се тръшкаш, че не си блондинка, ето това не ми е ясно! — заяви нетърпеливо Сирина. — Ти си… знойна. Това е единствената дума, която мога да измисля, за да ти опиша как изглеждаш. Ако той още не ти е налетял, то е защото не си му дала зелен светофар. Тези дрехи ще го направят вместо теб. После просто остави нещата да се развиват от само себе си.

Де само да можеха, помисли Диона, докато плащаше за бодито и шишенце парфюм, за който продавачката се закле, че побърквал мъжа й от страст.

Не искаше да побърква Блейк от страст, а само да го възбуди. Пред каква дилема се оказа изправена! Животът бе пълен с малки иронии, но точно тази й се струваше не особено забавна.

 

 

Блейк не се мяркаше наоколо, когато пристигнаха обратно и Диона си отдъхна. Можеше само да е благодарна на случайността, защото не й се искаше той да добие представа до каква степен се бе разпростряло пазаруването й. Анхела мълчаливо помогна на двете да отнесат пакетите в стаята на Диона, а когато я попитаха къде е Блейк, тя се усмихна свенливо, промълви „на гимнастика“ и бързо излезе.

Сирина се засмя, щом вратата се затвори след нея.

— Какво ще кажеш, а? Мисля, че Блейк си избира прислугата въз основа на това, колко говорят или по-скоро колко не говорят. — Преди Диона да успее да отвърне нещо, тя смени темата. — Имаш ли нещо против да остана за вечеря? Предполагам, че бързаш да започнеш атаката си, ала Ричард спомена тази сутрин, че ще се прибере късно и съм свободна.

Диона съвсем не гореше от нетърпение да започне „атаката“ си, напротив, плашеше се до ужас и затова с радост покани Сирина да остане. Тя и без друго редовно вечеряше с тях и Блейк би заподозрял нещо нередно, ако сестра му внезапно прекратеше тази си практика.

Сирина отиде да си намери някакво занимание в кабинета, а Диона се отправи долу при басейна и влезе в гимнастическия салон. На вратата се закова. Блейк висеше на ръце върху успоредката, а Албърта беше коленичила и местеше стъпалата му така, все едно пристъпва. По вида му личеше, че се бе захванал с тази дейност още от тръгването им със Сирина сутринта, а горката Албърта също беше капнала. Беше обут само в сини спортни гащета, а фланелката си беше вързал на челото, за да не му влиза пот в очите. Буквално беше вир-вода от напрежението да накара мускулите да му се подчиняват. Диона знаеше, че повече от сигурно изпитваше жестока болка — това се виждаше по здраво стиснатата челюст и побелелите му устни. Фактът, че бе хванал Албърта да му помага в нейно отсъствие, вместо да я изчака да се върне, говореше много за решимостта му, но тя вече сериозно се опасяваше, че той се престарава. Беше си платил за прекомерното натоварване с болезнени спазми миналата нощ и Диона имаше чувството, че историята нощес пак ще се повтори.

— Време е за тангентора — каза тя непринудено, като се помъчи да не издаде тревогата си.

Албърта вдигна поглед с израз на неимоверно облекчение и с мъка се изправи. Блейк, от своя страна, поклати глава.

— Не, още половин час — изсумтя.

Диона направи знак на Албърта и тя бързо излезе. После взе един пешкир от купчината, която винаги държеше под ръка, отиде при него и изтри лицето, раменете и гърдите му.

— Недей да се насилваш толкова — посъветва го. — Още е рано, можеш да си причиниш повече вреда, отколкото полза на този етап. Хайде, идвай в басейна, дай почивка на мускулите си.

Той увисна задъхан на лоста и Диона бързо докара количката. Блейк се настани в нея. Той вече рядко се нуждаеше от помощта й, за да се придвижва наоколо, тъй като беше укрепнал значително. Отидоха при басейна и тя включи тангентора. Обърна се и видя, че Блейк се бе вторачил в нея, както се беше навела. Диона пламна, тъй като не знаеше какво точно бе изложила на погледа му в непривичното си облекло.

Той й се усмихна. Хвана се за въжетата на хитроумното си приспособление и се залюля над водата, после ловко се спусна надолу и се потопи. Въздъхна с облекчение под пулсиращите струи, които разтоварваха напрегнатите му мускули.

— Не очаквах да те няма цял ден — каза и притвори уморено клепачи.

— Пазарувам само веднъж в годината — излъга тя, без да й мигне окото. — Когато тръгна по магазините, това трае дълго, превръща се в едно изпитание на издръжливост.

— Кой спечели, ти или Сирина? — попита я и се усмихна, както си лежеше със затворени очи.

— Май Сирина — изпъшка Диона и се разкърши. — Ходенето по магазините натоварва съвсем други групи мускули в сравнение с вдигането на щанги.

Блейк отвори леко едното си око и я изгледа.

— Защо не влезеш и ти? — покани я радушно. — Както се казвали в древността: „Хайде ти не се бави, във водата цамбурни“.

Предложението беше изкушаващо. Тя хвърли поглед на бълбукащата вода и със съжаление поклати глава. Предстоеше й много работа и нямаше време да отмаря под тангентора.

— Не днес. Между другото — добави, за да смени темата, — как придума Албърта да ти помага с упражненията?

— Съчетание на вроден чар и лично обаяние — отвърна той и се засмя. — И съвсем малко принуда.

Погледът му се плъзна по горната част на роклята й, после Блейк затвори отново очи и се отдаде на благодатните водни струи.

 

 

Горе в стаята си Диона подреждаше и се приготвяше за масажа, който правеше на Блейк след процедурата с тангентора. Действията й обаче бяха съвсем механични. Разговорът им беше непринуден, дори напълно обикновен, ала под прикритието на думите тя долавяше съвсем различното му настроение. Той я гледаше и я виждаше като жена, а не просто като негов терапевт. Този успех я плашеше, но и вдъхновяваше, защото не бе смятала, че ще стане така бързо, очакваше да отнеме много повече време, докато привлече вниманието му. Особеният начин, по който я измерваше с поглед, пращаше послания, каквито Диона не бе свикнала да разгадава. Като терапевт инстинктивно знаеше от какво има нужда пациентът й, ала като жена бе в пълен мрак. Дори не беше съвсем сигурна дали не я гледаше с насмешка.

— Добре, достатъчно — изхриптя Блейк и прекъсна нишката на мисълта й. — Надявам се Албърта да не ми има зъб, защото съм гладен. Как мислиш, дали ще ми даде да ям?

— Сирина и аз ще ти подхвърлим каквото ни остане — обеща щедро Диона и си спечели признателния му поглед.

След няколко минути той лежеше по корем на масата за масаж с увит около хълбоците пешкир и въздишаше доволно, докато умелите й, силни пръсти вършеха своето вълшебство върху плътта му. Подпрял брада на скръстените под главата си ръце, с отсъстващ и същевременно вглъбен поглед, имаше вид на човек, зает с някакви свои важни замисли.

— След колко време ще мога да ходя? — попита.

Диона продължи да разтрива краката му, като внимателно обмисляше отговора.

— Какво точно имаш предвид? Докато направиш първите крачки или да ходиш без чужда помощ?

— Първите крачки.

— В общи черти, да речем, шест седмици, макар това да е само приблизително — предупреди го тя. — Не се хващай за думата. Може да стане за четири-пет седмици или пък да отнеме два месеца. Зависи доколко добре сме съставили рехабилитационната ти програма. Ако се напрягаш прекалено, това може да ти навреди и тогава ще е нужно повече време.

— Кога ще намалее болката?

— Когато мускулите ти привикнат към тежестта на тялото и техниката на движението. Още ли чувстваш краката си вдървени?

— Не, да им се не знае! — изръмжа Блейк с чувство. — Вече усещам като ме пипаш. Но след онова схващане миналата нощ вече не съм сигурен дали изобщо искам да ги чувствам.

— Все трябва да си платиш някак — подразни го Диона и шеговито го плесна отзад. — Обръщай се!

— Харесва ми тази рокля — промърмори той, когато лежеше на гръб и можеше да я вижда. Тя не вдигна поглед и съзнателно се постара да не нарушава ритъма на пръстите си. Тъй като Диона не отговори, Блейк опита малко по-настойчиво: — Имаш страхотни крака! Всеки ден те гледам, при това полуоблечена, а досега не съм забелязвал колко хубави са краката ти, докато не те видях с рокля.

Тя изви вежда. Това му изявление потвърди подозрението й, че не я беше възприемал истински като жена. Беше се навела полуобърната с гръб към него и усърдно разтриваше прасеца на десния му крак с надеждата, че енергичният масаж ще предотврати донякъде възможните спазми. Когато топлата, му длан докосна голото й бедро под полата, Диона ахна сподавено и едва не подскочи.

— Блейк! — викна ядно и със сила блъсна ръката му, за да я махне изпод роклята. — Престани! Какво правиш?

— Ти си играеш с моите крака, нали? — отвърна й благо. — Честната игра изисква и обратното.

Пръстите му бяха между краката й, а палецът галеше външната страна на бедрото! Тя потръпна от усещането и инстинктивно стисна крака да спре тръгналата му нагоре ръка. Лицето й пламна ярко.

— Това ми харесва — прошепна той дрезгаво, с блеснали очи. — Имаш силни крака, гладки и закръглени. Знаеш ли какво е усещането? Сякаш пипам прохладна коприна, която струи между пръстите ми.

Диона се изви, за да се откопчи, ала за неин ужас ръката му се озова още по-нагоре. Тя си пое дълбоко дъх и го задържа, остана неподвижна, с широко отворени, уплашени очи, като се мъчеше да овладее страха, сгърчил на топка стомаха й. Сърцето й се блъскаше като пияно в гърдите.

— Пусни ме, моля те — прошепна едва, с надеждата, че ако говори тихо, няма да си проличи как трепери гласът й.

— Добре — съгласи се Блейк и на устните му трепна усмивка. Диона тъкмо си отдъхна облекчено и той добави: — Ако ме целунеш.

Сега сърцето й заби така лудо, че тя притисна ръце в гърдите си, сякаш можеше да го успокои.

— Аз… Само един път ли?

— Не мога да кажа — провлече Блейк с прикован в устните й поглед. — Може би да, а може би не. Зависи дали ще ни хареса. За Бога, Дий, нали аз вече те целунах! Няма да нарушиш някакъв свещен обет за необвързване с пациенти. Не бих нарекъл една целувка кой знае какво обвързване.

Въпреки усилията й да държи краката си плътно стиснати и да попречи на блуждаещите му пръсти, той някак си успя да ги придвижи малко по-нагоре.

— Това е само една целувка — придумваше я ласкаво, протегнал свободната си ръка към нея. — Не бъди свенлива.

Диона не беше свенлива, а ужасена, но я крепеше още мисълта, че това бе Блейк, а не Скот. Само това й даде смелост да се наведе и докосне устните му толкова леко, като едва доловим повей. Отдръпна се и го загледа в очакване. Ръката му остана върху крака й.

— Ти обеща! — напомни му.

— Това не беше никаква целувка — отвърна й той. Изразът в очите му беше напрегнат. — Искам истинска целувка, а не някаква си детска целувчица. Отдавна не съм бил с жена. Искам да почувствам езика ти върху моя.

Тя се наведе нерешително. Не мога да понеса това, мислеше като обезумяла, после се стегна при новата връхлетяла я мисъл. Разбира се, че можеше! Можеше да понесе всичко. Вече бе преживяла най-лошото, което бе могло да й се случи. А това бе просто една целувка и толкоз…

Макар устните й да трепереха, Диона го целуна както той искаше и смаяна усети, че Блейк също започна да трепери. Махна ръката си от крака й и я прегърна, ала не със сила, а като гальовен жест на близост, който не я разтревожи, не предизвика безпокойството й. Космите по гърдите му я гъделичкаха, долавяше леката му мъжка миризма, чувстваше топлината на тялото му. Брадата му драскаше нежната й кожа, езикът му леко си играеше с нейния. Тя стоеше с отворени очи, но сега бавно ги затвори и се загуби в един свят на усещания, където тъмнината усилваше възприятията на докосванията и миризмите.

Нали това бе искала, напомни си като през мъгла. Не бе и помисляла, че то щеше да й достави удоволствие, ала възбудата, започнала да пълзи по тялото й, донесе със себе си топлина, която можеше да означава само наслада.

— Господи, колко хубаво миришеш! — пое си дъх Блейк, като прекъсна целувката и зарови лице в меката ямка между рамото и шията й. — Какъв е този парфюм?

Диона замаяно си припомняше всички парфюми, които бе пробвала през деня в магазините.

— Съчетание от много — призна смутена.

Той се засмя и потърси отново устните й. Този път целувката му беше по-дълбока, по-силна, но тя не възропта, напротив, отвърна му по същия начин и накрая Блейк се отпусна със стон върху масата.

— Възползваш се от един умиращ от глад мъж — изпъшка той, а Диона прихна.

— Надявам се Албърта да те остави без ядене — обезсърчи го допълнително и се извърна да скрие все още пламтящите си бузи.

Зае се ненужно да прибира някои дреболии, ала когато отново се обърна, видя, че Блейк не й обръщаше внимание. Успя да си придаде спокоен израз и му помогна да се облече, но усещаше у него някаква решителност, която я обезпокои. Чувството не спря да я преследва и по време на вечерята, докато Сирина го забавляваше с една напълно съчинена история за тяхното пътешествие по магазините.

Какво ли си беше наумил? Беше се мъчила да скалъпи и приведе в действие стигащ до нелепости план, а сега я глождеше чувството, че не тя, а той имаше таен замисъл, че бе предприел някакво свое начинание.