Уилям Шекспир
Хамлет (20) (Принц датски)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Hamlet, Prince of Denmark, (Обществено достояние)
Превод от
, (Обществено достояние)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2006–2011 г.)

Издание:

Уилям Шекспир

Хамлет

 

Английска

Шестнайсето издание

 

Превод: Гео Милев

 

Предпечат и експонация: „Дедракс“ ООД

Коректор: Нина Иванова

Формат 84×108/32. Печатни коли 14,5

 

Печат „Симолини-94“ — София

 

© Ваня Мичева, предговор, 2006

© Светла Коева, библиотечно оформление, 2004

© Издателство „Дамян Яков“ 2006

 

ISBN-10: 954-527-312-7

ISBN-13: 978-954-527-312-4

История

  1. — Добавяне

Пето действие

Първа сцена

Гробища.

Влизат двама гробари с лопати и копачи.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

А дали тя ще бъде погребана по християнски, тъй като навярно тя е дирила сама своето спасение във водата?

 

ВТОРИ ГРОБАР

Казвам ти — така ще бъде. Затова копай по-скоро гроба й. Следователят я гледа и реши да се погребе по християнски.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Как може да бъде това, ако тя не се е удавила за своя защита?

 

ВТОРИ ГРОБАР

Да, и така именно е решено.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Но това трябва да стане se offendendo[1]. Не може и да бъде другояче. Защото — тук е възелът; ако аз съзнателно се удавя, това означава едно действие. А едно действие има три части: да действаш, да вършиш и да правиш. Значи, тя е удавила съзнателно сама себе си.

 

ВТОРИ ГРОБАР

Ах, но слушай, добри гробокопачо…

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Имай търпение! Ето — тук е водата. Добре. Ако сега човекът иде към тази вода и се удави, това значи иска, не иска — но отива. Виждаш ли? Но ако водата иде при него и го удави, той не се е удавил сам. Тъй че, значи — който не е виновен сам за своята собствена смърт, не скъсява сам своя собствен живот.

 

ВТОРИ ГРОБАР

Но общ закон ли е това?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Да, да! Така е по закона на гробарския следовател.

 

ВТОРИ ГРОБАР

Искаш ли ти да знаеш истината в тази работа? Ако тя не беше някаква благородница, нямаше да я погребат по християнски.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Да, прав си. И жалкото е, че големците биват по този начин повече насърчавани да се давят и да се бесят тук, на този свят, отколкото техните прости събратя християни. Чакай, лопатата ми! Няма обаче по-стари благородници от градинарите и гробарите: те поддържат вярата Адамова.

 

ВТОРИ ГРОБАР

Та благородник ли е бил той?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Той е бил първият, който е носил оръдие и сечива.

 

ВТОРИ ГРОБАР

Не, той е бил без сечива.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Какво! Ти езичник ли си? Как схващаш ти писанието! Писанието казва: „Адам изкопа.“ Е, можеше ли той да копае без сечива? Но искаш ли да ти задам друг въпрос? Ако не ми отговориш направо, признай, че…

 

ВТОРИ ГРОБАР

Казвай де!

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Кой е този, който гради по-здраво от зидаря, корабостроителя или дърводелеца?

 

ВТОРИ ГРОБАР

Строителят на бесилки — защото неговата постройка преживява хиляди хора.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Харесвам твоето остроумие, да — повярвай ми! Бесилката прави добро, но какво добро прави тя? Тя прави добро на онези, които правят зло. А ето че ти правиш зло, като казваш, че бесилката е по-здраво построена от черквата. Тъй че, значи — бесилката би ти направила добро. Но да почнем отначало. Хайде!

 

ВТОРИ ГРОБАР

Кой строи по-здраво от зидаря, корабостроителя или дърводелеца?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Да, кажи ми това и ще си поотдъхнеш.

 

ВТОРИ ГРОБАР

А-ха… ето, сега знам да ти кажа…

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Хайде!

 

ВТОРИ ГРОБАР

Дявол го взел! Не знам.

 

(Влизат Хамлет и Хорацио, малко отдалечени.)

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Недей си би повече главата с това, тъй като твойто глупаво магаре няма да тръгне по-бързо, колкото и да го биеш. И ако някой ти зададе този въпрос друг път, кажи: гробарят! Домовете, които прави той, траят чак до второто пришествие: Хайде, върви при кръчмаря, донеси ми малко ракия.

 

(Излиза вторият гробар.)

 

ПЪРВИ ГРОБАР (копае и пее)

На младост, ах, кога любих,

любих с безмерна сладост;

и времето си пръснал бих

за всяка малка радост.

 

ХАМЛЕТ

Няма ли този приятел чувство за работата, която върши, та се е разпял тук, макар че копае гроб?

 

ХОРАЦИО

Навикът е направил това за него нещо обикновено.

 

ХАМЛЕТ

Така е. Чиято ръка малко работи, е нежна и с тънко чувство.

 

ПЪРВИ ГРОБАР (пее)

Но старост дебнешком влезна

и в тоя дом нападна,

из мойто царство ме изгони

и днес съм сянка хладна.

 

(Изравя един череп.)

 

ХАМЛЕТ

Този череп е имал някога език и е можел да пее. А как го захвърли онзи негодник по земята, сякаш е челюстта на Каина, който пръв на света е убил! Това може да е главата на някой политик, който е искал да излъже Господа, а ето че това магаре го надхитри, нали?

 

ХОРАЦИО

Възможно е, принце.

 

ХАМЛЕТ

Или пък някой дворянин, който би могъл да каже: „Добро утро, скъпи принце! Как е работата, мили принце?“ Тук сигурно един господин еди-кой си, който е хвалил коня на господина еди-кой си, когато е искал да му го подарят. Нали?

 

ХОРАЦИО

Да, принце.

 

ХАМЛЕТ

Да, да, разбира се. А ето след това госпожа Червейка на работа; и днес е той оголен и удрян по главата от лопатата на един гробар. Виж ти какво хубаво превращение! Да имахме само възможност да го проследим. Нима трябваше да се хранят тези кости само за да можем да играем сега кегел с тях? И моите дори ме заболяват, като си помисля това.

 

ПЪРВИ ГРОБАР (пее)

Един ковчег и кръст, и кръст,

и бяла плащаница,

и ров един, и шепа пръст

ме чакат — гост в тъмница…

 

(Изхвърля още един череп.)

 

ХАМЛЕТ

Ето още един. Защо пък да не бъде той черепът на някой съдия? Де са сега неговите дела, неговите пререкания, неговите случаи, неговите защити, неговите отводи? Защо търпи той в този миг този груб негодник да го удря по черепната кухина с една кална лопата и не му заявява, че би се обжалвал за това? Хм! Този приятел пък трябва да е бил на времето си някакъв голям прекупвач на земя; и ето го днес с всички негови ипотеки, сделки, даждия, с неговите двойни лихви, неговите крепостни и изпълнителни актове, че без изпълнителен акт е оставил да изпълнят неговия изпразнен череп с една безобразна кал? И няма ли да му издължат неговите длъжници нещо повече от своите дългове — освен един трап, голям колкото дължината и широчината на два разтворени договора? Дори и крепостните му актове само едва ли биха се сместили в тоя сандък — а защо пък самият земевладелец да не владее малко повече земя от тази тук?

 

ХОРАЦИО

Нито педя повече, принце.

 

ХАМЛЕТ

Нали пергаментът се прави от овчи кожи?

 

ХОРАЦИО

Да, принце, а също и от телешки.

 

ХАМЛЕТ

Овци и телета са тези, които дирят сигурност в един пергамент… Но нека да заговорим с този приятел. Чий гроб е този, приятелю?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Мой е, господине.

 

(пее)

 

И ров един, и шепа пръст

ме чакат — гост в тъмница.

 

ХАМЛЕТ

Да, наистина, вярвам, че е твой, понеже си легнал в него.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Вий стоите вън от него, господине, и затова той не е ваш. А колкото за мене пък — аз не лежа в него, но той е мой.

 

ХАМЛЕТ

Ти лъжеш в него, защото си в него и казваш, че е твой. Той е обаче за мъртвите, а не за живите. Значи, ти не лежиш, но лъжеш.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Да, жива лъжа, господине, която отива от мене до вас.

 

ХАМЛЕТ

За кой мъж го копаеш ти?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

За никакъв мъж.

 

ХАМЛЕТ

За каква жена тогава?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Нито пък за жена.

 

ХАМЛЕТ

Но кой ще бъде погребан в него?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Една бивша жена, господине. Но — мир на душата й — тя е вече мъртва.

 

ХАМЛЕТ

Я го гледай какъв е остроумец! С него трябва да се говори със закрити карти или той би ни уморил от двусмислици. Наистина, Хорацио, от три години насам забелязвам това нещо: всички са станали тъй остроумни и пръстите на селяните вървят тъй близо до петите на дворянина, че му настъпват мазола… (Към гробаря.) Колко време си бил ти гробар?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

През всичките годишни дни. Аз станах гробар тъкмо в оня ден, когато бившият наш крал Хамлет победи Фортинбраса.

 

ХАМЛЕТ

Колко време има оттогава?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Та нима не знаете? Всеки глупец може да ви го каже: то беше тъкмо в деня, в който се роди младият Хамлет. А сега той е полудял и е изпратен в Англия.

 

ХАМЛЕТ

А-ха! Защо е изпратен той в Англия!

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Защо ли? Че защото е полудял. Там той щял да намери ума си. Пък ако не го намери — няма нищо от това.

 

ХАМЛЕТ

Защо?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Няма кой да му забележи това — всички са толкова луди, колкото и той.

 

ХАМЛЕТ

Как е полудял той?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Съвършено чудно, казват.

 

ХАМЛЕТ

Но как тъй чудно?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Ей Богу, тъкмо тъй, че си е изгубил ума.

 

ХАМЛЕТ

Но каква е била почвата за това?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Ами че, разбира се — датчанска, на датчанска земя. Аз съм тук от тридесет години гробар[2], още като момък и до днес — на старини.

 

ХАМЛЕТ

Колко трябва да лежи човек в земята, докато изгние?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Вярвайте ми, ако той не е загнил още преди да умре — тъй като в днешно време често ни падат готови разплути трупове, които едвам утрайват до заравянето, — тогава той ще ви принуди да го чакате с някакви осем-девет години. Кожарят — девет години.

 

ХАМЛЕТ

Защо той повече от другите?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Защо ли? Ами че, господине, неговата кожа е тъй ощавена приживе, че задържа по-дълго водата. А пък водата, знаете, е такъв един злобен разрушител на развратното мъртво тяло!… Ето още един череп. Този череп ви е чакал в земята двадесет и три години.

 

ХАМЛЕТ

Чий е той?

 

ПЪРВИ ГРОБАР

На един глупав негодник. Чий мислите да е той?

 

ХАМЛЕТ

Не зная.

 

ПЪРВИ ГРОБАР

Чума да го вземе, този луд нехранимайко! Веднъж той ми изля цяло шише рейнско вино на главата. Същият този череп, господине, е черепът на Йорик, кралския шут.

 

ХАМЛЕТ

Този ли?

 

ПЪРВИ ГРОБАР Тъкмо този.

 

ХАМЛЕТ

Дай да го видя. (Взема черепа.) Уви, бедният Йорик! Аз го помня, Хорацио. Един веселяк с безпределна шеговитост и чудесна изобретателност. Той ме е носил хиляди пъти на гърба си. А сега — как е поразено въображението ми, задушавам се пред вида му! Ето, тук са стояли устните, които съм целувал кой знае колко пъти. О, де са днес твоите закачки? Твоите игри? Твоите песни? Твоите светкавици от духовитост, които караха цялата трапеза да избухва в смях? И няма нито един днес, който да се хили на твоя ухилен череп! Всичко е изчезнало! Иди сега в стаята на почтена някоя красавица и кажи й, че и един пръст белило да си тури, все пак в края на краищата тя ще бъде ето такъв един образ — и, виж, дано я разсмееш с това!… Моля ти се, Хорацио, кажи ми едно само.

 

ХОРАЦИО

Какво, принце?

 

ХАМЛЕТ

Вярваш ли, че в земята и Александър[3] е имал такъв също вид?

 

ХОРАЦИО

Тъкмо такъв.

 

ХАМЛЕТ

И тъй ли е вонял той? Пфу!

 

(Хвърля черепа.)

 

ХОРАЦИО

Тъкмо тъй, принце.

 

ХАМЛЕТ

До какъв отвратителен край трябва да достигнем ний, Хорацио! Защо да не проследи въображението благородния прах на Александра, додето го видим, че послужи за замазване на някаква бъчва?

 

ХОРАЦИО

Да се разглеждат нещата тъй, ще рече да се разглеждат извънредно подробно.

 

ХАМЛЕТ

Не, драги мой, ни най-малко. Ето — следвай разумно все в тази посока, като имаш пред очи възможното. Например: Александър умира, Александър беше погребан, Александър се е превърнал в прах, прахът е пръст, от пръстта се прави кал. И защо сега да не се залепи с тази кал, в каквато се е превърнал той, една бъчва например?

Великий Цезар, под пръстта изтлял, превърнат е сега на пръст и кал. О, тази пръст — страх нявга за света — лепи стени пробити от дъжда. Но тихо, тихо! Настрана — тук иде кралят.

 

(Влиза погребално шествие — свещеници и пр. с тялото на Офелия; Лаерт и опечалени следват; кралят, кралицата, тяхната свита и др.)

 

ХАМЛЕТ

Кралицата, придворни… де отиват?

Кого изпращат те с такава скромност?

Това показва, че той е посегнал

с отчаяна ръка на собствения си

живот. Но той е от дворянски род.

Ела тук да се скрием и внимавай.

 

(Оттеглят се с Хорацио.)

 

ЛАЕРТ

Какви обреди още?

 

ХАМЛЕТ

Този е Лаерт,

един достоен юноша — внимавай!

 

ЛАЕРТ

Какви обреди още!

 

СВЕЩЕНИКЪТ

Опелото й ний извършихме, доколкото

е позволено туй: смъртта й е

съмнителна и ако да не бе

с върховен указ изменен редът ни,

тя трябваше в неосветена пръст да

лежи до Страшния съд чак. Вместо

упокоителни молитви трябваше

прах, камъни и пясък да затрупат

ковчега й. Но тя пак ще получи

девически венец и прелестни

цветя над гроба, погребален звон

и погребение.

 

ЛАЕРТ

Но няма ли

освен туй нищо друго?

 

СВЕЩЕНИКЪТ

Нищо друго.

Ще оскверним надгробните обреди,

ако изпеем „упокой“ и „с миром“

над нея, както над души, спокойно

 

починали.

ЛАЕРТ

Спуснете я в земята!

От дивната й, непорочна плът

ще цъфнат теменуги! Знай ти, о

суров свещениче: върховен ангел

ще бъде моята сестра, а ти

ще виеш в ада.

 

ХАМЛЕТ

Как! Офелия?

 

КРАЛИЦАТА

На прелестната — прелести. Прощавай!

 

(Посипват цветя над гроба.)

 

Надявах се, че Хамлету съпруга

ще бъдеш; мислех брачното ти ложе,

девойко нежна, а не твоя гроб

с цветя да украся.

 

ЛАЕРТ

О, тройна скръб!

Ти десет пъти тройна, порази

проклетата глава на този, който

със свойто злодеяние отне ти

спокойний ум. Недейте хвърля пръст —

аз искам сетен път да я прегърна.

 

(Скача в гроба.)

 

Засипвайте сега с пръст мъртвата

и живия — додето се издигне

връх по-висок от древний Пелион и

небесний лоб на синия Олимп![4]

 

ХАМЛЕТ (приближава)

Кой е този тук,

чиято скръб е тъй велеречива?

Чиято жална реч заклина и

възпира в техний път блудящите

звезди, сразени от учудване гръмовно?

Аз, Хамлет съм, принц датски.

 

(Скача в гроба.)

 

ЛАЕРТ

Сатана

душата ти да вземе!

 

(Борят се двамата.)

 

ХАМЛЕТ

Зле се молиш ти.

О, чуй, ръцете си махни от мене!

Защото аз, макар и да не съм

тъй як и жилав — ала нося нещо

опасно в себе си. Бъде разумен

и се пази от мен! Назад ръцете!

 

КРАЛЯТ

Но разтървете ги!

 

КРАЛИЦАТА

О, Хамлет! Хамлет!

 

ВСИЧКИ

Но, господа!

ХОРАЦИО

Стойте мирно, принце.

 

(Някои от свитата ги разтървават и те излизат от гроба.)

 

ХАМЛЕТ

Как! С него за това се бих сражавал,

додето моите клепки се затворят.

 

КРАЛИЦАТА

О, сине! За какво?

 

ХАМЛЕТ

Аз любех жарко

Офелия. Четиридесет хиляди

такива братя с тяхната любов

не ще достигнат моята. Какво

би сторил ти за нея?

 

КРАЛЯТ

Той е луд, Лаерте!

 

КРАЛИЦАТА

За Бога — остави го!

 

ХАМЛЕТ

Дявол взел те!

Кажи, какво би сторил ти? Би плакал?

Би се сражавал? Би постил? Би се разкъсал?

Изпил би злъчка? Ял би крокодили?

Аз също! Тук дошъл си да пищиш ли?

За да ме дразниш, скачаш в нейний гроб! —

Заровят ли те с нея жив — аз също!

И щом за планини бърбориш — нека

да хвърлят милиони камъни върху ни,

додето техний връх докосне

със чело слънцето и Оса[5] бъде

пред него като зърно! Да, щом знаеш

ти пищни думи — аз ги зная също!

 

КРАЛИЦАТА

Това е само лудост. Но припадъкът

му трае само малко; след това

е тих и кротък като гълъбица,

излюпила дечицата си златни —

и тишина крила над него спуща.

 

ХАМЛЕТ

Но чуйте, господине мой! Защо се

отнасяте така с мен? Аз съм ви

обичал винаги… но все едно…

О, нека Херкулес да прави туй, що знай —

ще мяука котката, а кучето ще лай.

 

(Излиза.)

 

КРАЛЯТ

Аз моля ви, добри Хорацио,

вървете подир него.

 

(Излиза Хорацио.

Към Лаерт.)

 

Да закрепне

в търпение това, което снощи

говорихме; веднага ще започнем.

Гертрудо, мила, бди над своя син.

Жив паметник над този гроб ще дигнем.

Ще видим скоро ний спокоен час —

търпение и тайна дотогаз.

 

(Излизат.)

Бележки

[1] Se offendendo — гробарят, в желанието си да блесне с юридическите си знания, бърка offendendo с defendendo. Латинският израз „se defendendo“ означава „убийство при самозащита“.

[2] „Аз съм тук от тридесет години гробар…“ — Думите на гробаря определят възрастта на Хамлет. Но от други места на пиесата се разбира, че принцът е по-млад. Някои тълкуватели смятат, че за Шекспир не е бил важен биологическият, а обществено-философският и поетически облик на Хамлет, който е по-млад в чувствата си и по-зрял по интелект: струва ни се, че Хамлет е едновременно и двадесет, и тридесетгодишен.

[3] Александър — Александър Македонски, прославен пълководец и завоевател в древността (четвърти век пр.н.е.).

[4] Пелион, Олимп — високи планини в Гърция.

[5] Оса — планина в Гърция.