Уилям Шекспир
Хамлет (10) (Принц датски)

Втора сцена

 

ХАМЛЕТ

Кажи ми, моля ти се, тази реч, както я произнесох пред тебе, със свободен говор. Но ако зяпнеш и се развикаш, тъй както правят някои от нашите актьори, бих желал по-добре някой продавач на улицата да говореше моите стихове. Нито пък сечи прекалено въздуха с ръцете си ето тъй — бъди във всичко умерен. Че в пороя, в бурята и — бих казал — във вихъра на страстта винаги трябва да спазвате известна умереност, която да изглажда всяка рязкост. О, разгневявам се до дъното на душата си, когато гледам някой огромен рошав приятел да раздира една страст на парцали, по-право — на дрипели, за да прогърми след това ушите на ония риби в партера, които обикновено не са способни да разбират нищо друго освен невероятни неми пантомими или пък само крясък и шум. Такъв някой приятел бих накарал да го натупат, както трябва за неговите дяволски крясъци; то значи тиранизиране на тираните. Моля ти се, избягвайте това.

 

ПЪРВИ АКТЬОР

Можете да ни вярвате напълно, Ваше Височество.

 

ХАМЛЕТ

Не бъдете обаче и твърде мекушави, но нека вашето собствено чувство на мярка да ви бъде учител: съгласувайте движенията със словото и словото с движението, като при това внимавате да не прекрачвате равномерността на природата. Защото нищо преувеличено не може да бъде съгласно със задачата на драмата, чиято цел от началото и досега е била и си остава да бъде огледало на природата, да показва истинския образ на добродетелта, същинския лик на позора и да бъде верен отпечатък на своето време. Обаче, ако всичко това бъде преувеличено или слабо представено, то може би ще накара невежия да се смее, но за онзи, който разбира, то ще бъде само отегчение. А присъдата на такъв един трябва да бъде за вас по-тежка от тази на всички останали в театъра. О, виждал съм аз актьори да играят и чувал съм други да ги възхваляват, и то тъй гръмко, макар че — без да говорим профански — те нямаха нито тон, нито държание било на християни или езичници, или пък човеци; тъй се надуваха и ревяха, сякаш някой чирак на природата беше направил тези човеци, и то тъй несполучливо — тъй отвратително наподобяваха те човека и всичко човешко…

 

ПЪРВИ АКТЬОР

Надявам се, че ний сме се освободили достатъчно от тези работи.

 

ХАМЛЕТ

О, трябва да се освободите съвършено! И нека тези, които играят смешника, да не говорят повече от това, което е написано в тяхната роля; тъй като има някои от тях, които обичат сами да се смеят, за да накарат няколко тъпи зрители също да се смеят, макар че в същото време ще трябва да почне някое важно място от пиесата. Това е просташко и показва само една жалка амбиция у актьора, който върши това. Идете да се приготвите.

 

Е, какво, отлични мои, ще дойде ли кралят да гледа пиесата?

 

ПОЛОНИЙ

И кралицата също, още сега.

 

ХАМЛЕТ

Кажете тогава на актьорите да побързат.

 

Бихте ли желали и вий да им кажете да не се бавят?

 

РОЗЕНКРАНЦ И ГИЛДЕНЩЕРН

Да, принце.

 

ХАМЛЕТ

Хей там! Хорацио!

 

ХОРАЦИО

Тук, принце мой, на ваше разположение.

 

ХАМЛЕТ

Хорацио, ти най-достоен мъж,

какъвто аз съм срещал в моя път.

 

ХОРАЦИО

О, скъпи принце…

 

ХАМЛЕТ

Не, аз не лаская.

Каква пък полза чакам аз от тебе,

ти, чийто доход е духа ти само —

едничък той храна и дом за тебе?

Защо ще се ласкае бедния?

Не, нека подсладени устни мляскат

на думите глупашкия разкош

и нека гъвкавите колене

да лазят там, където има сметка

в лазенето. Чуваш ли? Откакто

душата ми сама е господарка

на своя избор и се е научила

да различава хората — избра

тя тебе, драги мой. Защото ти бе

страдалец, който страдаше, но нивга

не казваше, че страда; бе мъж, който

приемаше със благодарност всеки

дар и удар на съдбата. Да, честит

е, у когото разум и сърце

са тъй съединени, че не служат за

игра на щастието, нито пък

издават глас, какъвто иска то.

Дай ми такъв мъж, който да не е роб

на своите страсти — и аз ще го сложа

дълбоко във сърцето си, о, да,

в сърцето на сърцето си, тъй както

съм сложил тебе там. Но стига толкова…

Сега пред краля тук ще се представи

една пиеса. Там във нея има

една известна сцена, твърде много

напомняща на бащината смърт,

тъй както ти разправях аз. Внимавай

при тази сцена, моля ти се, бди

със целия си дух над моя чичо:

ако стаеното му злодеяние

не се разкрий само чрез ненадейно

смущение, изписано върху

лицето му — това ще значи, че

духът, що се яви пред нас, е бил

зъл дух, а моите сънища са черни

като чука на мрачния Вулкан^[1].

Внимавай — а пък аз ще впия поглед

в очите му, а след това ний двамата

задружно ще размислим какво значи държането му.

 

ХОРАЦИО

Да, принце мой,

ако през време на играта той би

укрил от моя поглед нещо —

ще отговарям аз.

 

ХАМЛЕТ

Но ето идат.

Да бъдем равнодушни… Избери си място.

 

КРАЛЯТ

Как живее още нашият племенник Хамлет?

 

ХАМЛЕТ

Ей Богу, отлично! С храната на хамелеон^[2]: ям въздух, тъпча се с обещания. Петел тъй не би се угоил.

 

КРАЛЯТ

Аз нямам нищо общо с такъв отговор, Хамлете. Това не са мои думи.

 

ХАМЛЕТ

Не, те не са вече мои. (Към Полоний) Вий казвахте, че сте играли някога някаква роля в университета, нали?

 

ПОЛОНИЙ

Да, играл съм, почтений ми принце, и бях смятан за добър актьор.

 

ХАМЛЕТ

А какво представлявахте тогава?

 

ПОЛОНИЙ

Представлявах Юлий Цезар. Аз бях заклан в Капитолия^[3]. Брут ме закла.

 

ХАМЛЕТ

Това е било брутално от негова страна — да заколи едно такова капитално теле… (Към Розенкранц.)

Готови ли са актьорите?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Да, принце. Те чакат вашата заповед.

 

КРАЛИЦАТА

Ела тук, добри ми Хамлете, седни при мене.

 

ХАМЛЕТ

Не, майко, тук магнитът е по-силен.

 

ПОЛОНИЙ (към краля)

А-ха! Чувате ли вий?

 

ХАМЛЕТ

Госпожице, мога ли да легна във вашия скут?

 

ОФЕЛИЯ

Не, принце,

 

ХАМЛЕТ

Искам да кажа: да сложа главата си във вашия скут.

 

ОФЕЛИЯ

Да, принце.

 

ХАМЛЕТ

Мислите ли, че исках да кажа нещо просташко?

 

ОФЕЛИЯ

Аз не мисля нищо, принце.

 

ХАМЛЕТ

Хубава мисъл — да лежиш между краката на едно момиче.

 

ОФЕЛИЯ

Какво има, принце?

 

ХАМЛЕТ

Нищо.

 

ОФЕЛИЯ

Вий сте весел, принце.

 

ХАМЛЕТ

Кой? Аз?

 

ОФЕЛИЯ

Да, принце.

 

ХАМЛЕТ

О, боже мой, вашият единствен комедиант! Пък какво друго трябва да прави човек, освен да бъде весел? Защото вижте как радостно гледа моята майка, а баща ми умря преди два часа.

 

ОФЕЛИЯ

Не, два пъти по два месеца, принце.

 

ХАМЛЕТ

Толкова много? Тогава нека дяволът да ходи в черно, пък аз ще ходя в самурен кожух. Боже мой! Умрял преди два месеца и още не е забравен! Има тогава надежда, че паметта на един велик човек може да живее половин година след смъртта му. Но заклевам се, че той трябва да си съгради черкви, иначе няма кой да мисли за него и ще го сполети съдбата на счупените кукли, чиято епитафия гласи:

 

„Защото, о, защото,

о, куклата умря в забрава!“

 

 

ОФЕЛИЯ

Какво значи туй, принце?

 

ХАМЛЕТ

Ха-ха, това е момчешка палячовщина. То означава нещастие.

 

ОФЕЛИЯ

Навярно показва съдържанието на пиесата.

 

ХАМЛЕТ

Това ще научим от този приятел. Актьорите няма какво да мълчат — те ще кажат всичко.

 

ОФЕЛИЯ

Ще ни каже ли той какво значи това представление?

 

ХАМЛЕТ

Да, или някое представление, което бихте му представили. Само не се срамувайте да му го представите и той няма да се срамува да ви каже какво означава то.

 

 

ПРОЛОГ

За нас и нашто представление

с покорно уважение

ний просим снизхождение.

 

 

ХАМЛЕТ

Пролог ли е това или надпис върху пръстен?

 

ОФЕЛИЯ

Твърде кратко, принце.

 

ХАМЛЕТ

Като женска любов.

 

ЦАР

Феб трийсет пъти вече сред пламък пролетя

със свойта колесница над суша и вода,

и трийсет по дванайсет пъти лунний лик

обвиваше света в мъгливий си светлик —

откак любов сърца ни, Хименей^[5] ръце ни

сбра на свещений брак чрез връзките свещени.

 

ЦАРИЦА

Додето греят слънце и луна в света,

в сърца ни ще живей неспирно любовта.

Ала, уви, тъй блед си станал ти и болен,

далеч от всяка радост на живота волен,

че страх ме е… Но не! О, нека, мили мой,

тоз страх да не смути душевний ти покой.

Във женското сърце страх и любов, о, знай,

или са нищо те, или пък са безкрай.

А как те любя аз, това ти знаеш сам:

подобно любовта ми е моя страх голям.

Великата любов от малката бои се,

че във великий страх любов велика крий се.

 

ЦАР

Повярвай, мила, аз ще те оставя скоро.

Гасней предишна мощ в болезнена умора.

Но ти ще продължаваш да живейш след мене

сред тоя дивен свят в блажено наслаждение,

сред почит и любов. И може би дори

ти втори мъж тогаз…

 

ЦАРИЦА

О, моля ти се, спри!

Това не би било любов, а зла измяна.

Проклета нека бъда, ако не остана

и след смъртта ти вярна. Със нов мъж щастлива

била би само таз, що първия убива.

 

 

ХАМЛЕТ (настрана)

Пелин! Пелин!^[6]

 

 

ЦАРИЦА

Това, което днес към брак повторен води,

не е любов, а само сметка за изгоди.

И аз убила бих повторно своя мъж,

ако прегърнала бих друг, макар веднъж.

 

ЦАР

Аз вярвам, че ти казваш искрено това,

но често се забравят светите слова.

Да, всяко обещание е, роб на паметта,

за жалост — с времето съвсем отслабва тя.

Додето е зелен, плодът е на дървото,

но щом узрей — самичък пада под стеблото.

Да, зарад нас е лесно да не заплатим

дълга, що ний сами на себе си дължим.

Това, що ний със страст желаем да направим,

изтлее ли страстта — веднага го забравим.

И поривът на скръб или възторг разбива

сам силата, която в себе си той скрива.

Където радостта ликува, там скръбта

ридай, скърби скръбта и пее радостта…

Светът е променчив във своето въртение

и често любовта със щастие се сменя.

И щастието ли или пък любовта

се повече цени от хората в света?

Загиваш ли — не ще се никой отзове

на твоя зов; но в миг най-люти врагове

са ти приятели, щом станеш ти богат.

След щастието следва любовта в тоз свят.

Не си ли в нужда — всеки те люби, уважава;

но лошият другар във нужда се познава —

на твоя зов отвръща с презрение и смях.

Но за да свърша там, отдето почнал бях,

знай — нашта воля и съдбата са в борба,

над всичко туй владей превратната съдба.

Ний знаем наште мисли и вярваме им честно,

но ще ли ги изпълним — това е неизвестно.

Ти мислиш: втори мъж не ще в сърце ти влезне,

но с първия ведно таз мисъл ще изчезне.

 

ЦАРИЦА

Ни от земята плод, ни от небето зрак!

О, нека мир и радост да изчезнат в мрак

и нека да умрат утеха и надежда!

Едничък път — и той в затвора ме отвежда!

О, нека вечна скръб над мене да повее

и всяка радост в туй сърце да потъмнее!

О, мъка без предел докрай да ме терзае,

ако венец вдовишкото ми чело увенчае!

 

 

ХАМЛЕТ (към Офелия)

Ами ако тя пристъпи клетвата си.

 

 

ЦАР

Добре, аз вярвам туй. Но остави ме мила!

Духът ми уморен желае сън, покой

през тоя скучен ден.

 

ЦАРИЦА

Спи тихо, мили мой!

Дано скръбта над нас да няма нивга сила.

 

 

ХАМЛЕТ

Скъпа майко, харесва ли ви се пиесата?

 

КРАЛИЦАТА

Госпожата, струва ми се, твърде много се зарича.

 

ХАМЛЕТ

О, но тя ще удържи думата си.

 

КРАЛЯТ

Знаете ли вий съдържанието? Няма ли да стане някаква неприятност?

 

ХАМЛЕТ

Не, не, те само се шегуват. Отравят се след това на шега. Никаква неприятност.

 

КРАЛЯТ

Как се казва пиесата?

 

ХАМЛЕТ

„Капан за мишки“. Но защо ли пък? Фигуративно. Тази пиеса е представление на едно убийство, станало във Виена. Гонзаго е името на херцога, а на съпругата му — Баптиста. Ще видите след това — то е една подла работа. Но какво от това? Ваше Величество и ний, които сме с чисти, неопетнени души — нас това не закача. Нека прокаженият да се гърчи, нашият гръб е здрав.

 

Това е един известен Луциан, племенник на царя.

 

ОФЕЛИЯ

Вий сякаш изпълнявате ролята на хор, принце^[7].

 

ХАМЛЕТ

О, желал бих да бъда посредник между вас и вашия възлюбен, ако вий се решите да играете тази комедия.

 

ОФЕЛИЯ

Вий сте остър, принце, вий сте остър.

 

ХАМЛЕТ

Ще има доста да стенете, додето ми отнемете острието.

 

ОФЕЛИЯ

Все по-добре и по-зле.

 

ХАМЛЕТ

Трябва тогава да намерите вашите съпрузи… Започвай, убиецо! Дявол взел те! Остави твоите проклети изражения и започвай. Хайде:

„Черен гарван грозен глас за мъст надава.“

 

 

ЛУЦИАН

Почерней дух, ръце без страх, отрова мощна

и сгодно време. Ето — никой не ме вижда.

Ти, злобна смес от бурен и трева среднощна,

заклета от Хеката^[8] и варена трижди,

днес свойта мощ, в която магия зла живей,

над тоз блажен живот във тоя миг излей!

 

 

ХАМЛЕТ

Той го отравя в градината заради властта му. Името му е Гонзаго. Тази история е действителна и е написана на превъзходен италиански език. Вий ще видите след това как убиецът спечелва любовта на Гонзаговата жена.

 

ОФЕЛИЯ

Кралят става.

 

ХАМЛЕТ

Какво, уплашен от лъжлив огън?

 

КРАЛИЦАТА

Какво ти стана, мили?

 

ПОЛОНИЙ

Да се прекъсне играта.

 

КРАЛЯТ

Дайте тук светлина… Назад!

 

ВСИЧКИ

Светлина! Светлина! Светлина!

 

ХАМЛЕТ

Ха, нека плаче, когото боли —

здравият весел играе!

Някой се смее, а друг пък ридае:

тъй си е тоз свят — нали?

 

Това, драги мой, заедно с една гора шарени пера — в случай, че моето бъдещо щастие ми измени — и още няколко фалшиви рози по моите високи обуща, не би ли ми осигурило едно място в някоя актьорска трупа — а?^[9]

 

ХОРАЦИО

Да, но с половин участие.

 

ХАМЛЕТ

Не, не, с пълно!

Ти знаеш, мили Дамон мой,

в туй царство е загинал

един Юпитер; днес е цар

един отличен, личен… пуяк!^[10]

„Ти знаеш, мили Дамон мой,

в туй царство е загинал

един Юпитер; днес е цар

един отличен, личен… пуяк!“ —

 

ХОРАЦИО

Вий бихте могли да римувате.

 

ХАМЛЕТ

О, драги Хорацио, бих заложил хиляда жълтици за това, че думите на духа са истина. Видя ли ти?

 

ХОРАЦИО

Да, отлично, принце.

 

ХАМЛЕТ

При думата за отравянето…

 

ХОРАЦИО

Много добре го наблюдавах.

 

ХАМЛЕТ

Ха-ха… Хей там! Музиканти, флейтисти! Щом

кралят не харесва

комедията, що му се поднася,

е, да, разбирам — тя не му изнася.

Хей! Тук, музиканти!

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Драги принце, позволете ми да ви кажа две думи.

 

ХАМЛЕТ

Ако обичате, дори цяла история, скъпи господине.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Кралят, принце…

 

ХАМЛЕТ

Е, какво е станало с него?

 

ГИЛДЕНЩЕРН

… се оттегли в своите покои и му е неимоверно зле.

 

ХАМЛЕТ

От пиене ли?

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Не, принце, по-скоро от огорчение.

 

ХАМЛЕТ

Вашият разум би трябвало да се покаже много по-пъргав и би трябвало да известите това на доктора, а не на мене. Защото, ако бих му предписал аз от моя страна някакво лекарство, то би му докарало може би още повече горчивина.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Скъпи принце, сложете вашите речи що-годе между рамки и не се отдръпвайте тъй диво от моята поръчка.

 

ХАМЛЕТ

Аз съм кротък, господине. Говорете!

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Кралицата, вашата майка, в твърде голямо безпокойство ме изпрати при вас.

 

ХАМЛЕТ

Вий сте ми приятен гост.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Не, добри ми принце, тази учтивост не е искрена. Ако имате желанието да ми дадете един здрав отговор, ще ви кажа поръчката на вашата майка. Ако ли не — извинявайте, — аз ще се върна и с това се свършва моето послание.

 

ХАМЛЕТ

Почтени мой, не мога.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Какво, принце?

 

ХАМЛЕТ

Да ви дам един здрав отговор. Моят ум е болен. Но ако е работата за отговора, който мога да ви дам, тогава, господине мой, можете да заповядате. Или по-добре, както казвате, да заповяда майка ми. Прочее, на въпроса: майка ми, казвате…

 

РОЗЕНКРАНЦ

Че, както казва тя, вашето държание я поставя в смущение и удивление.

 

ХАМЛЕТ

О, чудовен син, който може тъй много да учуди майка си! Но няма ли нищо друго, което следва подир това майчино учудване? Да видим…

 

РОЗЕНКРАНЦ

Тя желае да говори с вас в нейната стая, преди да си легнете.

 

ХАМЛЕТ

Ще изпълним това, като да беше тя десет пъти наша майка. Имате ли още нещо да ни съобщите?

 

 

РОЗЕНКРАНЦ

Принце, някога вий ме обичахте.

 

ХАМЛЕТ

Също и сега, заклевам се в тези тук джебчии и крадци.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Принце, каква е причината на вашето разстройство? Без съмнение вий затваряте вратата на собствената си свобода, щом скривате болките си от вашите приятели.

 

ХАМЛЕТ

Липсва ми напредък, друже мой.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Как е възможно това, щом имате гласа на самия крал за наследството на Дания?

 

ХАМЛЕТ

Да, приятелю, но „докато расте тревата“… пословицата е малко нещо остаряла…

 

О, ето флейтите! Дайте ми да видя една… За да си поговорим откровено с вас (като оттегля Гилденщерн настрана): какво обикаляте тъй край мене? Гледате да ме прекарате натясно, за да ме уловите в примка ли?

 

ГИЛДЕНЩЕРН

О, принце, ако ли предаността ми е твърде дръзка, е ли любовта ми твърде невежлива?

 

ХАМЛЕТ

Това го не разбирам както трябва. Бихте ли посвирили с тази флейта?

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Принце, аз не мога.

 

ХАМЛЕТ

Моля ви.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Вярвайте ми, не мога.

 

ХАМЛЕТ

Послушайте ми волята.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Не владея абсолютно никакъв похват, принце.

 

ХАМЛЕТ

Та то е лесно като лъжа: управлявайте тези дупки с вашите пръсти и с клапите, духайте с дъха си във флейтата — и тя ще издаде най-сладостна музика. Гледайте, това са стъпките.

 

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Но тъкмо тях не владея аз, за да произведа някаква мелодия. Нямам никаква опитност.

 

ХАМЛЕТ

Ето, виждате ли за каква нищожна вещ ме смятате? Вий искате да свирите с мене. Вий се поставяте тъй, като че ли познавате моите клапи. Вий искате да изтръгнете сърцето на моята тайна. Вий искате да ме изпитате от най-дълбоката ми нота чак до върха на моята гама — а в тоя малък инструмент има много музика, великолепен глас. Обаче вий не можете да го накарате да заговори! Поврага! Мислите ли вий, че с мене се свири по-лесно, отколкото с една флейта? Наречете ме какъвто искате инструмент, вий можете да ме разстроите, но не и да свирите с мене.

 

Дал ви Бог добро, почтений.

 

ПОЛОНИЙ

Господарю, кралицата иска да говори с вас още сега.

 

ХАМЛЕТ

Виждате ли там оня облак, който е почти във вид на камила?

 

ПОЛОНИЙ

Ей Богу, наистина прилича на камила!

 

ХАМЛЕТ

Струва ми се, че прилича на невестулка.

 

ПОЛОНИЙ

Да, има гръб на невестулка.

 

ХАМЛЕТ

Или пък като кит?

 

ПОЛОНИЙ

Съвършено приличен на кит.

 

ХАМЛЕТ

И така, аз ще дойда при майка си още сега. (Настрана.) С техните глупости те изчерпват всичкото ми търпение. (Високо.) Ще дойда на часа.

 

ПОЛОНИЙ

Ще съобщя това…

 

ХАМЛЕТ

Лесно е да се каже: на часа. Извинете ме, приятели мои.

 

Сега е час на призраците нощни,

когато гробищата зеят, ада

изригва гибел над света — в тозчас

бих могъл аз да пия жежка кръв,

да върша всичко, пред което би

настръхнал в ужас светлий ден… Но тихо,

сега — при майка ми. Сърце, владей се!

Нероновият дух да не кипи

неспирно в тая твърда гръд. Ще бъда

жесток, но не безбожен! Ще говоря

за кръв и за кинжали, но не ще ги

похващам във ръка. Аз трябва хитро

с език и със душа да се преструвам.

Макар дори жестоко да ранява

речта ми, но, сърце — недей я изпълнява!