Владимир Дал
Записка за ритуалните убийства (8)

Заключение

В Санкт Петербург служи и сега един кръстен, учен евреин, който с пълно убеждение потвърждава съществуванието на този обряд — като изключение, — но отказва да засвидетелствува това, защото разбира се, не е в състояние да го докаже и даже се бои от отмъщението на богатите евреи, които биха посочили подобно обвинение за общо поругание към израелския народ и лично за тях оскърбление.

Но евреите в Англия, Франция, Германия, образовани, учени — често даже държавници и във всеки случай добросъвестни, честни граждани, нима те не биха намерили за възмутителен обичая или тайнствата на своята вяра, особено онези от тях, които са приели светото кръщение?

Много от обърналите се във вярата евреи действително са го направили, например, бившият равин, монахът Неофит, бившият равин Серафинович, Паздзерски, Киарини, Пикулски, Савицки, Грудински и др. Това са потвърждава гласно от антиталмудистите в спора с равините в Лвов през 1759 година. Но числото на тези разобличители, разбира се, е малко в сравнение с целия народ и за това има причини — извратеният обряд не само не принадлежи на всички евреи, но даже, без всяко съмнение, известен е на съвсем малцина. Съществува само в сектата на хасидите или хасидим — упорита, фанатична, признаваща само Талмуда и равинските книги и отричайки Стария Завет, но и там е пазена тайна, и разбира се, не всички хасиди и невинаги го изпълняват. Но не подлежи на съмнение, че той никога не е изчезвал съвсем от времето на разпространението на християнството, особено когато се появят фанатици и кабалистически знахари, които с двояка цел посягат към мъченическо убиване на християнско дете и употребяват кръвта с мистически-религиозна и мнимо-вълшебническа цел. Полша и западните руски губернии, служили в средновековието за убежище на закоравяло и невежествено еврейство представят и по-късно примери за подобно зверство, особено Витебска губерния, където сектата на хасидите е значително разпространена.