Владимир Дал
Записка за ритуалните убийства (4)

Талмуд

Пророк Валаам, призван да прокълне еврейския народ, се отказва от това и му въздава вдъхновена похвала, употребявайки няколко иносказания. Той казва, между другото: „и кръвта на посечените ще изпие“ (Книга Числа, глава 23).

Смята се, че това е източникът за нечовешкия обряд. Тълкувателите приемат този иносказателен текст в прекия му смисъл и обясняват, че кръвта на врага е християнската кръв — евреите считат за първи враг християнина — и са длъжни да се наситят с кръвта му.

Талмудът, съставен от разни предания и допълнения в първия век на християнството, е надъхан с такава злоба против всички друговерци, и в особеност против християните, че няма злодеяние, което не би допускал против тях. Написан едва обяснимо на смесица от еврейски, халдейски, сирийски, партски, гръцки, латински и други езици, вавилонският Талмуд, завършен в V столетие, се състои от 36 тома в листи и съдържа неимоверно безсмислено, безобразно и безнравствено кълбо от умопобъркващи изродени мисли на фанатизъм. Езикът на Талмуда не трябва да се нарича еврейски, това е особен талмудски език, най-трудният от всички живи и мъртви езици, дори от китайския. Написан е не само мистически, тайнствено и непонятно за непосветени, но е останал до сега недостъпен за нас и защото не е преведен, (освен няколко откъса), на нито един език. И още нещо — в печатните екземпляри на еврейски са направени пропуски, означени понякога с многоточие, скоби или с думата: виж, т.е. сети се, потърси смисъла. Венецианското издание на Талмуда от 1520 г., било пълно и съдържало много, макар и тъмни места, но явно отнасящи се за предмета, който впоследствие евреите попълвали — пропуските допълвали със записките или ги заучавали наизуст. В еврейската книга Сейдер-Ходайдойс са обяснени и причините за тези пропуски: там е казано, че честото преминаване на евреи към християнството в течение на времето от първите векове от появяването му, заставило равините да приемат и включат в Талмуда особено строги и жестоки мерки против назареите — последователи на Христос. Постановленията, обаче, привлекли вниманието на правителствата през IX век, последвало гонения на евреи почти в цяла Европа, затова тези места били частично изключени от Талмуда, а част — отнесени не към християните (гой), а към идолопоклонниците (акум), макар евреите в това отношение да не правят никакво разлика и подразбират и тук, и там, даже преимуществено, християните. При папа Григорий действително е имало гонения на евреи почти в цяла Европа и повод за това били неистовите им злодеяния против християните, но нашият човеколюбив век приписва гоненията предимно само на верската нетърпимост и нетърпимостта на католицизма. Равините били принудени да защищават гласно разкритите тайни и, въпреки огромните суми, употребени от тях за подкупи, трябвало до изключат от книгите си всичко, което се отнася за навреждане и поругаване на християните. Пълните талмуди, без поправките, потърсили убежище в полските владения, където евреите живеели по-свободно и надзорът бил слаб. Тук се скрили и по-суеверните, упорити фанатици и по тези краища гнездят още оттогава, докато по другите места просвещението и надзора значително изменили европейските евреи и смекчили нравите им. Независимо от това, има много тълковни книги за равини, до 50 т., държани в голяма тайна, и съществуват между равините особени „кабалистически науки“, служещи за обяснение, по произвол, на тъмните места в Талмуда. Затова той е недостъпен даже за учените филолози, които свидетелстват за това, че дали нещо го има или няма, не може да се установи. При евреите има и устни предания и учения, съхранявани в тайна, но научавани от време навреме от покръстили се евреи.