Владимир Дал
Записка за ритуалните убийства (5)

Обърнали се евреи и писатели

Към числото на последните принадлежи, например бившият равин, монахът Неофит, написал през 1803 г. на молдавски книгата „Опровержение на еврейската Вяра“. Евреите, както се говори, склонили господаря на Молдавия за много пари, да унищожи тази книга, но въпреки това преводът й на новогръцки език се появил в Яш през 1818 г. Там се говори между впрочем „за кръвта на християни, похищавана от евреи и нейното употребяване“, описвайки всички подробности на този чудовищен обряд, монах Неофит заключава: „Когато достигнах тринадесетгодишна възраст (пълнолетието при евреите), баща ми ми откри тайнството за кръвта, под заплахата на страшни проклятия, ако аз на някого, даже и на братята си, доверя тази тайна. Ако след време имам деца, имам право да я доверя само на едно от тях — на най-надеждното, умното и твърдото във вярата. Аз бях, и сега се намирам, в голяма опасност за разкриването на тази тайна, но познавайки истинната вяра и обръщайки се към моя Спасител, на Него полагам моята надежда“. Неофит обяснява:

„За обряда писаното в книгите е неясно, а и загадъчно, тайната не е известна на всички, а само на равините, хакамите и фарисеите, които се наричат между себе си хасиди. Те вярват, първо, че убивайки християнин, правят угодно за Бога дело; второ, употребяват кръвта за магии по суеверния обряд. В деня на сватбата равинът подава на новобрачните печено яйце, посипано вместо със сол, със засъхнала кръв — кръв на християнски мъченик“. Обстоятелството е много показателно, защото в следствените дела по подозрение на евреи в убийства се е разкривало именно, че са топили хапки в кръв и са си ги делили помежду си. „Младите ядат яйцето, — продължава Неофит — а равинът чете молитвата, в която им желае да лъжат християните и се хранят с плодовете на техния труд. Евреите, изувери, употребяват и кръв от убит християнин при обрязване, пускайки в чаша с вино капка кръв от обрязано дете и друга капка от християнски младенец“. Евреите-фанатици употребяват кръв от убит християнин при обрязването, пускайки в чаша с вино капка кръв от обрязаното дете и друга — от християнския младенец. И това сведение е забележително, защото се повтаря в много и различни показания — например, по Велижското дело солдатката Максимова показала, че кръвта била нужна на евреите, по думите им — за еврейски рожденици. Подобно показание направила и Фекла Селезнева по едно друго Минско дело през 1833 г.

Неофит говори още, че евреите, когато ядат на Пасха безквасни хлебчета, бълвайки всякакви хули по християните, пекат един такъв хляб отделно, посипвайки го със засъхнала на прах християнска кръв, този ритуален хляб наричат ефикоимон. Това е потвърдено от следствията по такива дела, а и в споменатото Велижско дело — там три християнки, работещи у евреи, дали показания, всяка поотделно, че сами месили тесто за този хляб, като слагали в тестото малко от придобитата от евреите християнска кръв. Всеки, който е живял между евреи, знае, че те пекат един особен свещен хляб — не само отделно от другите, но и в друго време — нощем в навечерието на Пасхата, но и че при приготвянето на тайнствения хляб всички деца, жени и домочадието са изкарвани от стаята и вратата се заключва. Хасидите-евреи слагат в тестото на този хляб, ако могат да си доставят, християнска кръв. Забележката на някой от еврейските защитници, че ако това им е необходимо, не е нужно да посягат на убийство, а могат винаги да си доставят кръв по друг начин, не е основателно, тъй като тайнството на обряда изисква именно мъченическа християнска кръв от невинен младенец, а не кръв от болен, на когото е направено кръвопускане. Даже и в тези случаи, когато евреите действително се опитвали да се сдобият с кръвта без да убиват човека, кръвопускането все пак винаги се съпровождало с насилие, както се вижда от следните случаи: отрязване върха на езика на селянин от Волин през 1833 г. и насилственото кръвопускане на девойчето в Луцк през 1843 г.

Неофит твърди, че някои евреи се мажат с християнска кръв, за да се излекуват от разни недъзи, че при погребение такива употребяват и яйчена пудра с християнска кръв. На празника Пурим през февруари в памет на Мардохей и Естер, фанатични евреи убиват християнин вместо Аман, пекат триъгълни меденки с частици кръв от неговата и ги опръскват с нея. Пак тогава крадат, ако могат християнски деца, държат ги затворени до Пасхата и извършват ужасното ритуално убийство — мъчат ги, както Христос бил мъчен и предпочитат деца вероятно, защото могат лесно да се сдобият с тях, а е и по-безопасно, и защото са невинни. Неофит признава, че баща му е съобщил тази тайна под клетва и заплаха да не я открива на никого, докато е жив, „но — споделя той — признавайки за свой отец Господ Иисус Христос, а църквата — за свята майка, обявявам сега цялата истина“.

По показания на други евреи обърнали се във вярата, евреите имат три начина за облекчаване на раждането при жените: мъжът застава до вратата и чете 54-а глава на пророк Исая, после донася петте книги на Мойсей от синагогата и накрая дават на родилката изсушена кръв. Много уверяват, че това е кръв от християнско дете, което се потвърждава от извадките от еврейски книги, където се говори, че е позволено да се употребява в храна човешката кръв за наша полза (от недъзи), а и в делото в Минска губерния от 1833 г., Фекла Селезнева признала, че евреинът Сабуня я помолил да му достави кръв, макар и няколко капки, от момиче за родилка.

Друга причина: Спасителят казал на учениците си: „Това е тялото Мое и кръвта Моя“, на което се основава у нас причастието на светите тайни, като тялото и кръвта на Христа. За поругание на това свято действие, евреите от фанатичната секта на хасидите смесва християнска кръв на мъченик в своите хлебчета, и казват: така ще ядем тялото и кръвта им, както е заповядал и пророк Валаам. Много писатели от изминалите две столетия са писали по този въпрос и положително са изобличавали с това евреите в мъченическо убиване на християнски младенци и употребяването на кръвта им.

Повече от тридесет писатели са говорили по този предмет в различни времена и свидетелствуват с множество примери, по различно време и в различни държави, разглеждат тайното учение на евреите, смисъла и значението на тоя безчовечен обряд и доказват неговото действително съществование. Бренц, например, сам покръстен евреин, говори съвсем ясно, че зверският обряд съществува, но се държи в голяма тайна, даже между евреите.

В издадената от Пикулски през 1760 г. в Лемберг книга за евреите (Ziosc Zydowska) става дума, че в 15-тия ден на месец Шайват старейшината прави сметка колко събрани пари има в синагогата от християнската кръв, за която всеки евреин, от тринадесетгодишната си възраст, внася. После се наемат специални евреи, които да хванат при случай дете, което държат в погреб, хранят го 40 дни добре и го предават на мъченическа смърт. В това време се стараят да доставят частици от Св. Тайни (Hostye Konsecrowana), за да се поругаят над тях с особен ритуал. Това потвърждава до известна степен Велижското и други углавни производства. В първото е видно от прехванатите преписки на задържаните евреи, че те напомнят някакви изборни техни обязаности и ходатайстват по своето дело. И тук е видно, че евреите са подкупили, между другото жената, за да открадне за тях от църквата антиминси, не е глътнала нафората по време на причастието Св. Тайни, изплюла я в кърпа и им я занесла. Подобни случаи се срещат нееднократно у византийските историци и то се потвърждава от бившия равин Серафинович в Брест в началото на миналия век, който се покръстил и описал впоследствие злодеянията на евреите. Той говори, между впрочем, че сам е купувал от светотатни християни за споменатото поругание на Светите Тайни.

Серафинович разказва за протичането на този гнусен безчовечен обряд не само като свидетел, но и като действуващо лице. Той казва именно: „едно дете заповядах да завържат към кръста и то дълго живя, другото заповядат да приковат с гвоздеи и то бързо умря“. Той говори още, че младенеца търкалят предварително в бъчва — обстоятелство, потвърждаващо се във всички почти углавни дела, а също че за заколването му се държи особен нож със златна ръкохватка и сребърен съд, а в делото за Велижското произшествие се говори за нож сребърна изработка, който даже бил намерен, макар преназначението му да не е било с положително изяснено. Серафинович уверява, че в еврейската книга Гулен се говори за тази бъчва и, че равинът изговаря при това действие: „проливаме кръвта на всяко незаконородено, както вече сме пролели кръвта на Бога им, така също и на незаконороденото“. В пълните екземпляри на книгите на Талмуда Сенхедрин, по уверение на Серафинович, в глава 7 е казано: „децата на християните са незаконородени, а писанието повелява да се мъчат и убиват незаконородените“. В Талмуда мъртвите християни са наречени мърша и вследствие на това не следва да бъдат погребвани. Пикулски изтъква именно, че измъчваното дете не го погребват, а захвърлят някъде или го хвърлят във вода. Между това почти всички подобни злодейства действително си приличат, тъй като телата на децата били случайно намирани или в поле, в гора или плуващи по вода и ако евреите не са длъжни по обряда просто да изхвърлят трупа на мъченика, то е трудно да се разбере, защо не се стараят да скрият трупа, та да не се навира в очите на първия минувач. В книгата Сенхедрин, гл. 6 и 7, е казано: „Ако детето ти е благоразположено към християните — убий го — убийство на християнин е богоугодно дело. Ако евреин убие евреин да се накаже със смърт, ако убие християнин — не подлежи на наказание. Ако християнин принесе на Бога в жертва детето си има голяма заслуга“. Последното евреите тълкуват така — евреите са длъжни да принасят в жертва децата на християните. Но главното тълкование на гнусния обряд, според Пикулски, е че убивайки ги — убиват в тях Христос и, че ожесточението им против християните може да се насити само с християнска кръв. Отрокът не трябва да е на повече от тринадесет години и да бъде момче, защото Исус Христос бил мъж.

През 1759 г. в град Лвов талмудистите в спора си с евреите, не признаващи Талмуда, решили, че който вярва в Талмуда — той вярва и в употребяването на кръв от християнин; Яинудим — червено вино и Яинедим — християнско вино пишат по еврейски с еднакви букви, затова твърдят, че става дума не за вино, а за християнска кръв.

В книгата Басни Талмудови, напечатана първо на полски език в Краков, а след това, през 1794 г. на руски език в Почаевския манастир, също се потвърждава, че в месец несен (април) евреите разпъват и мъчат християнски младенец, ако могат да си го доставят и че за това се споменава в книгите от Талмуда Зихфелеф, Хохмес и Наискобес, макар смисълът да е скрит и тъмен. Съчинителят говори, че на евреите им е нужна кръвта на такъв младенец: 1) за магия срещу християните; 2) за сватбения обряд; 3) за обреда при погребение; 4) за безквасния хляб или маца; 5) за успешен оборот в търговията; 6) за празника Аман, когато равините слагат тази кръв в брашно. Айзенменгер прибавя — за спиране на кръвотечение при обрязването, за полово възбуждане, за женски болести и накрая, въобще за жертвеното примирение с Бога.

По-горе бе обяснено защо Талмудът все още съставлява недостъпна за нас тайна, обяснено бе, че всички по-стари екземпляри от него са непълни и смисълът на опасните места е затъмнен с намерение изключително хитро и загадъчно. Така например, че понякога, по известно само на един посветен в тайнството кабалистическо правило, четат не тези думи, които са написани, макар да има смисъл в тях, а се представят буквите и тогава излиза съвсем друго. В други места са вмъкнати думи, на които всяка буква означава цяла дума, и следователно, мнимата дума съдържа в себе си цяло изречение. Каквато и клетва да бъде заставен талмудист да даде пред християнин, отнасяща се до християнин, тя при всички случаи е невалидна и никога не би обвързала нито един талмудист. Всичко, казано в Стария Завет за хората, човека и човечеството, евреите отнасят към себе си и изключително само за себе си, защото само те били хора, а другите народи — скотове или животни. Ето няколко примера от Талмуда дадени от покръстения евреин Поздерски по повод Велижското дело:

Вие, евреи, сте хора, а не прочие народите на света.

Талмуд, кн. Бове-мецие, разд. 9

Затова Талмудът разрешава всяка обида, насилие и кражба от евреина срещу друговереца:

От ближния не отнемай нищо, както гласи заповедта, но ближният твой е евреинът, а не прочие народите на света.

Талмуд, кн. Сенхедрин, разд. 7, лист 59

Така Талмудът тълкува Стария Завет от началото до края и навсякъде прави това различие, назовавайки човек и ближен евреина, израилтянина, но никога — друговереца.

Благослови покойника, ако видиш гроб на евреин и проклинай умрелия от друг народ и говори: обезчестената ви майка се черви, че ви е родила и т.н…

Талмуд, кн. Брохес, разд. 9, лист 58

Ако някой каже, че Бог е приел човешка плът, той е лъжец (епикойрес) и достоен за смърт, затова срещу такъв човек на евреина му е позволено да свидетелствува с лъжа.

Талмуд, кн. Сенхедрин

Иноверец убил иноверец е равно на евреин убил евреин — наказва се със смърт, но евреин убил иноверец — не подлежи на наказание.

Талмуд, кн. Сенхедрин, разд. 7, лист 59

Ако иноверец чете Талмуд, той е достоен за смърт, защото в Стария Завет е казано: „Мойсей ни даде закона; т.е. дал е на нас, но не на народите“. (Пак там). Но Мойсей забранява употребяване в храната на кръв. На което те отговарят: по учението на Талмуда и равините, военната служба и болестите освобождават от закона въобще и от забраните на вид храна, а Талмуда именно разрешава, в известни случаи, употребата в смеси с ястие на кръв от риба или човек (Талмуд, кн. Иоре-Део, разд. 66, лист 53): „кръв скотска, зверина и птичя забранява се; рибя кръв не е забранена, ако може с положителност да се докаже, че е действително рибешка“.

Човешката кръв е забранена също поради вида си, защото не може да се различи от животинската, от устата ти кръв можеш да глътнеш.

Въобще, рибната и човешка кръв, както по закон не се забранява, във всяка смес с ястия се разрешава. В книгата Сулхан Орух, стр. 42, ст. 67, е казано ясно: „кръвта на скота и звяра да се употребява не бива, а кръв от човек, за наша полза — може“. Евреите уверяват, че това се отнася до болести, където кръвта се употребява от древността, като лекарство, но в тълкуванието на приведеното място се казва: „Християните отдавна са предупредени, но ние не трябва да се въздържаме от кръв, защото, така пише в книгата Тойсвюс“. На стр. 119, стр. 193: „не дружи с християнин там, където на тебе не е удобно… за да не узнаят за проливането на кръв“. Ето пример за пропуснато в Талмуда с многоточие — повече от подозрително.

Подофицер Савицки, покръстен евреин, дава показания по случая в Гродненска губерния през 1816 г., че евреите действително употребяват християнска кръв и за това изтезават невинни деца, които лесно могат да бъдат доставени. Твърди, че обрядът се извършва в средата на април, за Пасхата. На всеки евреин, успял да достави младенец се опрощавали греховете. За изтезанията, разпятието и останалото по обряда имало подробни правила, и всичко трябвало да се изпълни в синагога, но ако има опасност, че нещата ще се разчуят, разрешено било да се убие християнина, където и както може без съблюдаване на правилата. Затова и бъчвата, в която трябвало да се търкаля жертвата, за да се извлече подкожната кръв, в по-ново време е отменена — и именно така направил бившият равин Илия във Вилн, хасид. Савицки казва още, че по време на изтезанията евреите четели молитвата от книгата Мангохим: „радвайте се и веселете се, да се извлече тази кръв в памет вечна, не като тоя отрок, но като падналия Кудра (Спасителя)“. После следвала молитвата от книгата Сейдер на Олейн: „Християните се покланят на кумири, камъни или дървета, изобразявайки на тях Христос, но не получават от Него никаква помощ. Да изчезне името Му и да погинат вярващите в Него, като трева изсъхнала и като восък стопен“. Въпросният хасид е писал за тази много рядка и държана в голяма тайна книга Цивуй.

Редник Фьодоров от Финландския полк, покръстен евреин, както и покръстения евреин Грудински, в своите показания по Велижското дело през 1830 г., също твърдят това. Фьодоров знаел от баща си, че сам е употребявал мъченическа християнска кръв в безквасни хлебчета на Пасхата.

Грудински казал, че в тайната книга Рамбам (Гандома церихен дмей акум селмицвес) обрядът е описан в подробности; че е чел книгата и, че на екземпляра му имало нарисувани във вид на арматура или винетки, всички принадлежности, необходими за извършването му; че затова се държат в синагогата желязна корона, две железни копия, нож за обрязване, полукръгло длето за раните в устата на младенеца; бъчва, за извличането на подкожната кръв, и описва точно вида и особеното й устройство. Терентиева и Грудински съобщават, че обрядът може да се променя, тъй като е трудно да се намират младенци — използвали се и момичета. Грудински обяснил, че момичетата трябвало да търкалят в друга бъчва, поради особеното устройство. А Терентиева, сама съучастничка в няколко подобни злодейства, разкрила, че евреите предварително изрязали ноктите и зърната на гърдите на момичето, а на момченцето извършили еврейско обрязване, но момичето търкаляли в друга бъчва. Грудински съобщава и за едно много важно обстоятелство — за възпоменание на предателството на Юда Искариотски жертвата трябва да се купи от християнин за 30 сребърника, но в случай на невъзможност може да се похищават и после да се предават на християните под някакъв предлог, макар в различно време и в други ръце, 30 монети. Така по Минското дело през 1833 г., Фекла Селезнева е казала, че евреинът Орко Сабуня й обещал 30 пари за християнско дете. Никулски (Zlosc Zydowska, 1760, Лемберг) говори, че евреите внесли за кръвта и за младенеца по две злоти или 30 копейки от сребро. Серафинович сам признава, че платил по 30 червони и т.н.

Грудински обяснява: Спасителят, според евреите, не бил син Божий, а човек и творил чудеса с черна магия. Така превърнал израилтяните в стадо свини, удавил ги в езерото. Затова християните ядат свине, въпреки, че знаели, че това е преобърната израелска кръв, а евреите, на които Бог заповядал да разпънат и мъчат Христос, повтарят това сега над последователите Му, утолявайки жаждата си за мъст с тяхната кръв и предавайки техните младенци на заколение, вместо пасхални агънца.

Абатът Киарини напечатал в Париж през 1830 г. своето съчинение за еврейството и го посветил на Императора. Той безпристрастно разглежда учението на евреите, доказва, че всички правила на Талмуда съдържат разрушително учение, не признаващо нито друго общество освен еврейското, нито даже самото човечество или човека, освен еврейството и евреите, разобличава тяхната лъжемъдрост, злобния фанатизъм и нетърпимост в тайното учение. Написва го с високата и благородна цел — да покаже начин и средства да се извади нещастния еврейски народ от гибелното му положение. С християнско смирение той говори:

Може би, по този начин се възобновява спомена за богоубийството, извършено от прародителите им, или кръвта на младенците се употребява заради самата жестокост, а вероятно и едното и другото.

Раймонд Мартин твърди, че обичаят се основава на изречения от Талмуда.

В министерството на вътрешните работи има записка от еврейската книга Ец-Хаим (дървото на живота) писана през XVII век от равина Хаим Витал, живял в Полша. Преводачът обявил писмено, че обичая да се изтезават християнски деца, според него, действително съществува.

Ето превода:

Всяко животно съхранява посредством живота известна частица святост от Всевишния.

Човек, който и да е, съхранява тази святост в живота повече, отколкото животното.

Когато заколим животно, от него отлита сянката на живота заедно с известна частица святост и се обръща в полза за тоя, който го изяжда, но понеже жизнената сянка от животното още не съвсем си е отишла, то съхраняващата се в нея известна частица святост ни забраняват да употребяваме в храна.

Така е казано в св. писание и за човека, кн. Числа, гл. 14, ст. 9.

От всичко това ние заключваме, че убиването и пиенето на кръвта на гоя (неверника) умножава светостта на Израел и евреите.

Ето какво е написано в книгата Ец-Хаим, а след такова заразително и неоспоримо доказателство в съществуванието между евреите на такъв обряд може да се твърди, че евреите в голямата си част не го следват, но да се отрича самото съществование от тях е невъзможно.