Ашер Гинсберг
Протоколи на ционските мъдреци (20) (Протоколи от световния ционистки конгрес в Базел, Швейцария 1897 г.)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Протоколы сионских мудрецов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 7 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Диан Жон (2010 г.)
Източник
imadrugpat.org

Издание:

Ашер Гинсберг. Протоколи на Сионските мъдреци

Прев. [от рус., предг.] Н. Рашков. — 2. изд. — София: Хелиопол, 2003 ([София : Коректа])

Съдържа и Новите протоколи на сионските „мъдреци“.

1. изд. 1943 в Серия Национална България.

ISBN 954-578-132-7

История

  1. — Добавяне

Протокол №18

ОХРАНАТА НА ЮДЕЙСКАТА ВЛАСТ И НА ВЛАДЕТЕЛЯ.

Когато стане нужда да усилим суровите охранителни мерки, които са най-страшната отрова за престижа на властта, ние, със съдействието на добри оратори, ще устроим привидни безпорядъци или прояви на недоволство. Тези оратори ще се подкрепят от нашите съмишленици. Това ще ни даде повод да извършим обиски и да наложим надзор с нашите агенти, които имаме в гоевската полиция…

Понеже по-голямата част от заговорниците действуват от любов към изкуството, само за да се приказва за тях, то докато не преминат към действие, ние няма да ги тревожим; ще вмъкнем само в тяхната среда лица да ги следят. Трябва да се помни, че престижа на властта намалява, когато често открива против себе си заговори, тъй като това е косвено самопризнание, че е безсилна или което е още по-лошо, че не е права.

Известно ви е, че ние убихме престижа на владетелите чрез честите покушения върху живота им. Това правихме и правим чрез нашите агенти, слепи овци от нашето стадо, които можем лесно, с няколко само либерални фрази, да подтикнем към политическите престъпления. Ние принудихме управниците да признаят своето безсилие, щом открито обявиха мерките, които трябва да се вземат за охрана на властта. С това ние ги подведохме сами да погубят престижа на своята власт.

Нашият управител ще се охранява от невидима сила. Ние няма да допуснем дори мисълта, че срещу него може да съществува недоволство, с което той не би могъл да се справи, та да става нужда да се пази. Ако ние допуснем тази мисъл, както това вършеха и вършат гоите, то с това бихме подписали присъдата, ако не на него самия, то в недалечно бъдеще на неговата династия.

Нашият управител строго ще спазва закона и ще използва властта си само за доброто на народа, съвсем не за свои или династически изгоди. Безспорно, ако това се изпълнява, неговата власт ще се уважава и охранява от самите поданици. Те ще я боготворят, защото ще мислят, че с нея е свързано благополучието на всеки гражданин и на държавата, и че от нея зависи реда в обществения строй…

Да се охранява владетелят открито, значи да се признае, че организацията на неговата сила е слаба. Нашият цар винаги ще бъде заобиколен с тълпа, уж любопитни мъже и жени, всъщност наши агенти, които ще изглежда, че съвсем случайно заемат първите редове около него. Другите ще бъдат държани по-далеч под предлог да се запази редът. Това ще послужи за пример на сдържаност за останалите. Ако в народа се забележи просител, който се провира в редовете, за да подаде прошение, то от първите редове трябва да се вземе това прошение и пред очите на просителя и на всички да се даде на владетеля. Така всички ще знаят, че молбите стигат до местоназначението си и че следователно има контрол и от страна на самия владетел. За да се запази ореолът на властта, необходимо е народът да може да каже: „Ако царят само знаеше това…“ или „Царят ще узнае това…“

Когато се учреди официална охрана, изчезва мистичния престиж на властта. Всеки, който много или малко е смел, се счита за фактор и води борба с властта. Размирникът съзнава своята сила и при удобен случай дебне момент да я прояви. Не ще и съмнение, че на гоите ние проповядвахме съвсем друго и сега можем да видим докъде ги е довела откритата охрана на владетеля.

 

ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ЩЕ БЪДАТ АРЕСТУВАНИ ПРИ ПОДОЗРЕНИЕ.

Престъпниците у нас ще бъдат арестувани още при първото, много или малко основателно подозрение. Не бива от страх, че ще стане грешка, да се дава възможност да избяга някой, който е заподозрян в политически простъпки или престъпление. За такъв страх ще наказваме безпощадно. Ако при простите престъпления все още би могло да се вземат под внимание подбудителните причини, то за политическите престъпления подобно нещо няма оправдание, защото, освен правителството, никой нищо не ще разбира от политика… А даже и не всички правителства ще разбират истинската политика.