Ашер Гинсберг
Протоколи на ционските мъдреци (15) (Протоколи от световния ционистки конгрес в Базел, Швейцария 1897 г.)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Протоколы сионских мудрецов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Диан Жон (2010 г.)
Източник
imadrugpat.org

Издание:

Ашер Гинсберг. Протоколи на Сионските мъдреци

Прев. [от рус., предг.] Н. Рашков. — 2. изд. — София: Хелиопол, 2003 ([София : Коректа])

Съдържа и Новите протоколи на сионските „мъдреци“.

1. изд. 1943 в Серия Национална България.

ISBN 954-578-132-7

История

  1. — Добавяне

Протокол №13

ЮДЕЙСКАТА ТАКТИКА.

Нуждата от насъщния хляб принуждава гоите да мълчат и да бъдат наши покорни слуги. Гоите — агенти на нашия печат, ще обсъждат по наша заповед това, което е неудобно самите ние да изнасяме чрез официални документи. В същото време, всред развълнуваното обществено мнение, ние ще прокараме желаните от нас мерки и ще ги поднесем на публиката като свършени факти. Никой не ще посмее да иска повече от направеното или отменяне на взетите мерки, тъй като всичко ще бъде представено като по-добро от миналото. А освен това, печатът ще отвлича вниманието към нови въпроси — нали ние научихме хората да търсят все новото. С обсъждането на тези нови въпроси ще се заловят ония безмозъчни общественици, които никога няма да разберат, че нищо не разбират от онова, което се залавят да обсъждат. Въпросите на политиката не са достъпни никому, освен на ония, които са я създали и от много векове я ръководят.

 

ЮДЕИТЕ ЩЕ ВЛАДЕЯТ МИСЪЛТА НА ТЪЛПАТА.

От всичкото това вие схващате, че като спечелим мнението на тълпата, ние облекчаваме само хода на нашия механизъм; вие забелязвате също, че не с дела, а с думи, пуснати по един или друг въпрос ние търсим одобрението на тълпата. Ние постоянно ще разгласяваме, че във всичките си мероприятия се ръководим от надеждата, свързана с убеждението ни, че служим на общото благо.

 

ЮДЕИТЕ ОТКЛОНЯВАТ ВНИМАНИЕТО ОТ ВАЖНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ.

За да отвлечем по-безпокойните хора от обсъждане на политически въпроси, ние ще изнасяме за обсъждане нови наглед политически въпроси — въпросите за индустрията. Нека гоите да беснеят на това поприще. Масите са съгласни да бездействат, под предлог че си почиват от политическите борби, на които ние ги приучихме, за да ги използваме в борбата си с гоевските правителства; те са склонни да насочат вниманието си към други обществени дейности, които ние ще им покажем и ще ги убедим, че са също от политическо естество.

 

ЮДЕИТЕ ЩЕ ОТКЛОНЯВАТ ОБЩЕСТВЕНОТО ВНИМАНИЕ ОТ СЕРИОЗНИТЕ ВЪПРОСИ.

За да не би сами гоите да си поставят някои цели, ние ще ги отвличаме с увеселения, игри, забави, сензации, с публични домове… Скоро чрез печата ще почнем да предлагаме конкурсни състезания в изкуството и спорта. Тези интереси окончателно ще отвлекат умовете от въпросите, по които би могло да се създаде стълкновение между нас и тях. Като отвикнат все повече и повече да се занимават с обществени работи и да мислят самостоятелно, хората ще заговорят в унисон с нас, защото ние еднички ще останем да им предлагаме нови насоки на мисълта…

Разбира се, това ще направим посредством такива лица, с които никой не ще помисли, че сме се предварително уговорили.

 

В ЮДЕЙСКОТО ЦАРСТВО ПРОГРЕСЪТ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ.

Либералните утописти ще завършат своята роля, когато нашето управление бъде признато, а дотогава те усърдно ще ни служат. До този момент ние няма да престанем да насочваме умовете към всякакви измислици на фантастични теории — нови и наглед прогресивни. Досега ние напълно успяхме да замаем празните глави на гоите с теорията за прогреса и няма между гоите ум, който би забелязал, че думата „прогрес“ е само примка, която отвлича ума от истината и го насочва към разновидностите на материалните изображения. Истината е една-единствена и в нея няма място за прогреса. Прогресът е лъжлива идея, която служи да затъмни истината, за да не я узнае никой освен нас — Божите избраници, които сме нейни пазители.

Когато ние се възцарим, нашите оратори ще тълкуват великите проблеми, които вълнуваха човечеството и го доведоха в края на краищата до нашето благодатно управление. Кой ще се усъмни тогава, че всички проблеми са съставна част на нашия политически план, който никой не е подозирал през течение на много векове?