Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Petit Prince, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 309 гласа)

По-долу е показана статията за Малкият принц от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Малкият принц
Le Petit Prince
Автор Антоан дьо Сент-Екзюпери
Първо издание 1943 г.
Ню Йорк, САЩ
Издателство Reynal & Hitchcock – английски,
Gallimard – френски
Оригинален език френски
Малкият принц в Общомедия

Малкият принц (на френски: Le Petit Prince) е книга, публикувана за първи път през 1943 година, с автор Антоан дьо Сент-Екзюпери и представлява неговото най-известно произведение. Той я написва, докато отсяда в един хотел в Ню Йорк през 1942 г. Като форма и жанр книгата няма аналог в световната литература. Тя е поетичен и философски разказ под привидното впечатление на приказка за деца, но в същото време съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта. Книгата е писана по лични преживявания на летеца-писател и е илюстрирана с негови рисунки, които са включени в повечето издания. Авторът споделя мислите си за безумията на човечеството и простите мъдрости, които възрастните забравят, когато пораснат. „Малкият принц“ е преведен на 180 езика и продаден в повече от 50 милиона копия по цял свят[1] и е адаптиран за опера[2], театър[3] и кино.

Във всяка глава на книгата малкият принц се среща с различен герой, който може да се разглежда като алегория на даден парадокс или абсурд от света на възрастните. Езикът е прост и обикновен, но в същото време със силно изразена символика. Илюстрациите на книгата, подобни на детски рисунки, са добро допълнение към чистотата и простотата на езика. Книгата може да се разглежда като опит за намиране на детето във всеки възрастен: „Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“ (Toutes les grandes personnes ont d'abord été des enfants. Mais peu d'entre elles s'en souviennent.)

Публикации

Къщата в Лонг Айлънд, Ню-Йорк, където е написана по-голямата част от книгата

Малкият принц е написана през 1942 г. в Ню Йорк. Първата публикация е през 1943 г. в САЩ на издателството Reynal & Hitchcock. За първи път излиза от печат на английски език като The Little Prince, в превод на Катерина Удс. Първото френско издание излиза в „Editions Gallimard“, 1946 г. В превод на руски излиза през 1958 г. На български език е преведена от Константин Константинов и публикувана от издателство „Народна младеж“ през 1962 г.[4]

Сюжет

В книгата разказвачът (в лицето на Сент-Екзюпери) е катастрофирал със самолета си в пустинята Сахара, където среща млад принц, който не е от планетата Земя. Разказвачът е активна фигура в книгата. В първите 9 глави е отразено неговото мнение, след което действието преминава от трето в първо лице. Принцът кара разказвача да му нарисува овца. Незнаейки как да направи това, той рисува друга картина – боа нагълтала слон (което възрастните мислят за шапка). Но принцът иска овца. След няколко неуспешни опита, разказвачът му рисува кутия, като му казва, че овцата почива вътре. Това се харесва на принца, защото той може да „види“ овцата в кутията.

Тогава малкият принц му разказва за своята „планета“ – астероид, който е голям колкото къща и се казва B612. На него има 3 вулкана – два активни и един заспал, и една роза. Той прекарва дните си, грижейки се за астероида и най-вече за розата, като постоянно къса баобабовите дървета, които се опитват да порастнат там. Те биха разрушили малкия му свят, ако им се позволи да порастат. Един ден принцът решава да напусне астероида, за да види каква е останалата вселена и посещава шест други астероида, на всеки от които живее възрастен, който има своите особености.

В 24 глава лицето се сменя отново от първо в трето. Разказвачът и принцът са в пустинята и принцът позволява на змията да го ухапе, като обяснява на разказвача, че макар и да изглежда мъртъв, той няма да е. Разказвачът е спасен от пустинята.

Истинският случай

На 30 декември 1935 г. в 14:45 часа, след 18 часа и 36 минути във въздуха, Сент-Екзюпери и неговият навигатор, Андре Прево̀, разбиват самолета си в пустинята Сахара. Те се опитват да подобрят рекорда за пътуване от Париж до Сайгон и да получат наградата от 150 000 франка. И двамата оцеляват след катастрофата, но след това настъпва бързо обезводняване. Картите им са примитивни и заблуждаващи. Те се загубват в пустинята, а със себе си имат само няколко зърна грозде, един портокал и малко вино, които им стигат за един ден. На втория ден започват да виждат миражи, дори да получават халюцинации. Сент-Екзюпери среща фенек (пустинна лисица), което може би го вдъхновява да създаде образа на лисицата в книгата. На четвъртия ден ги откриват бедуини, които спасяват живота им.

Героите и прототипите

Малкият принц

Малкият принц от музея в Япония

Образът на Малкия принц е дълбоко автобиографичен, макар в същото време да е разграничен от възрастния автор-летец. Той е роден от тъгата по умиращия в него малък Тонио – потомък на дворянски род, когото в семейството наричат „Кралят-Слънце“ заради златистите му коси, а в колежа „Лунатикът“ за навика му да гледа дълго звездите. В 1940 година в почивките между престрелките и боевете с нацистите, Екзюпери често рисува на лист хартия момче – понякога с крила, понякога на облак. Постепенно крилата стават дълъг шал, какъвто носи както Малкият принц така и самият Екзюпери, а облакът се превръща в астероид.

Разказвачът

Разказвачът е човек, който се опитва да разсъждава и да се държи като дете, осъзнавайки обаче, че това е невъзможно, защото колкото повече се опитва да извика детето в себе си, толкова повече разбира, че го е загубил завинаги. Но този образ в същото време ни напомня, че има два начина да се гледа на нещата – с разума или със сърцето т.е. така както виждаме нещата в действителност и така, както трябва да ги виждаме.

Лисицата

Лисицата (фенекът) от музея в Япония

Лисицата, или по-скоро фенекът (ако се съди по големите уши) е един от най-интересните и многозначителни образи в книгата. Той е предмет на много спорове. За някои това е съперницата на Розата. Но проблемът произлиза от това, че думата лисица (на френски: le renard) е от мъжки род. Другият проблем е, че в „Малкият принц“ тя е по-скоро приятел на принца и го учи на вярност, отговорност и грижа за любимите хора. Причината Екзюпери да избере фенека за герой в своята книга е, че той наистина се сприятелява с тях по време на своята служба в Мароко. Когато на Земята принцът вижда много рози и се натъжава, защото мисли, че неговата е единствена в цялата Вселена, лисицата му обяснява, че неговата Роза наистина е уникална, единствена и специална, защото е единствената, която той обича. Лисицата символизира приятелството, дружбата.

Розата

Розата

Образът на розата е също добре известен. Това не е обикновена роза, не е обикновено цвете, а символ на любовта – единствената, истинската, така както розата е единствена на планетата на Малкия принц. Тя е красива, деликатна, трогателна, но в същото време със своите недостатъци – капризна и взискателна. Но Малкият принц се грижи за нея с голямо удоволствие и се стреми да я предпази от опасностите. Антоан дьо Сент-Екзюпери очевидно има предвид своята жена Консуело[5], когато създава този образ. Консуело е импулсивна латиноамериканка, която писателят среща в Буенос Айрес и която приятелите ѝ наричат „малък салвадорски вулкан“. Всъщност в книгата на френски език авторът използва la fleur – цветето, но в превод на много езици е влязло розата, първо – защото нарисуваното цвете в книгата наистина е роза, и второ – защото чертите, приписвани на цветето подхождат най-много на роза – красива, очарователна, но с бодли.

Кралят

Кралят живее на един от астероидите, които Малкият принц посещава и вярва, че може да управлява звездите, защото им заповядва да правят това, което те и без друго правят. Той счита, че неговите поданици трябва да му се подчиняват, ако неговите заповеди са смислени. Затова той разрешава на принца да напусне астероида му като негов посланик. Той е символ на авторитета.

Суетният

Суетният иска всички да се възхищават от него, но в същото време живее сам на своята планета и е неспособен да чуе какво му се говори, ако това не е комплимент. Символизира егоизма, суетността на повечето хора и желанието им да бъдат приети и харесвани от обществото.

Пияницата

Пияницата пие, за да забрави, че се срамува от пиянството си. Символизира липсата на воля и сила на характера у хората.

Бизнесменът

Бизнесменът е винаги прекалено зает да брои звездите, които си мисли, че притежава. Иска да ги използва, за да си купи повече звезди. Тогава Малкият принц се опитва да обясни на Бизнесмена какво е собственост и защо е невъзможно той да притежава звездите. Символизира алчността и суетността на хората.

Фенерджията

Фенерджията живее на астероид, който се завърта за една минута. Неговата задача е всяка вечер да пали фенера и всяка сутрин да го гаси. Преди време астероидът му се е въртял със сравнително нормална скорост и той имал време да си почива, но сега той трябва да прави това всяка минута. Малкият принц истински симпатизира на Фенерджията, защото той е единственият възрастен, когото среща да мисли за някой друг освен за себе си и да поема отговорност и не му изглежда смешен.

Географът

Географът прекарва времето си в изработката на карти и твърди, че не вярва на неща, които не е видял със собствените си очи, но в същото време никога не напуска бюрото си. От професионален интерес той кара Малкия принц да опише неговата планета. Когато последният споменава Розата, географът казва, че не описва неща с кратък живот. Принцът се натъжава след като осъзнава, че един ден може да загуби своята Роза завинаги. Географът е този, който му препоръчва да посети Земята. Символизира учени, които макар и много начетени и интелигентни, се затварят в своите кабинети и губят реална представа за външния свят и промените, които настъпват в него.

Екранизации

Вижте също

Източници

Външни препратки

XIV

Петата планета беше много чудновата. Тя беше най-малката от всички. В нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия. Малкият принц не проумя за какво можеха да служат един уличен фенер и един фенерджия някъде си в небето, на една планета, дето нямаше нито къщи, нито население. Все пак той си каза:

— Може би тоя човек наистина е смешен. Все пак той е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава една нова звезда или едно цветче, угаси ли фенера си — приспива цветето или звездата. Това занятие е много хубаво. То е истински полезно, защото е хубаво.

petit-prince-28.jpg

Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:

— Добър ден. Защо угаси преди малко фенера?

— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.

— Какво е нареждането?

— Да угасям фенера. Добър вечер. И отново го запали.

— Но защо пък сега го запали?

— Такова е нареждането — отговори фенерджията.

— Не мога да разбера — каза малкият принц.

— Няма какво да се разбира — рече фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.

И угаси фенера. Сетне избърса чело с една кърпа на червени квадрати.

— Ужасен е моят занаят тук. По-рано това имаше смисъл. Угасях фенера сутрин, а вечер отново го запалвах. През останалото време на деня можех да си почивам, а през останалото време на нощта — да си поспивам…

— Промени ли се нареждането след това?

— Нареждането не се промени — каза фенерджията. — Тъкмо в това е нещастието! От година на година моята планета се върти все по-бързо, а нареждането не се промени!

— Тогава? — рече малкият принц.

— Тогава — щом тя се завърта веднъж в минутата, аз нямам и една секунда почивка. Запалвам и угасям веднъж на всяка минута!

— Гледай колко е чудно! Значи на твоята планета дните са по една минута!

— Нищо чудно няма — рече фенерджията. — Откак приказваме, изтече вече цял месец.

— Месец ли?

— Да. Тридесет минути. Тридесет дни! Добър вечер.

И отново запали фенера.

Малкият принц го погледна и обикна тоя фенерджия, който тъй добросъвестно спазваше нареждането. Спомни си слънчевите залези, които самият той ходеше по-рано да гледа, като местеше стола си. И поиска да помогне на своя приятел:

— Виж какво… аз знам едно средство, за да си почиваш, когато искаш…

— Аз постоянно искам да почивам — рече фенерджията.

Защото човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мързелив.

Малкият принц продължи:

— Твоята планета е толкова малка, че ти с три крачки можеш да я обиколиш. Трябва само да вървиш много бавно, за да бъдеш винаги на слънце. Когато поискаш да си починеш — ще тръгнеш… и денят ще продължи толкова, колкото искаш.

— Нямам голяма полза от това — каза фенерджията. — Аз най-много обичам да спя.

— Не ти върви — каза малкият принц.

— Не ми върви — каза фенерджията. — Добър ден. — И угаси фенера.

— Този човек — каза си малкият принц, продължавайки пътешествието си — би бил презиран от всички други — от царя, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той е единственият, който не ми се вижда смешен. Може би защото се занимава с друго нещо — не със себе си.

Той въздъхна със съжаление и продължи:

— Той е единственият, когото бих избрал за приятел. Но неговата планета наистина е много малка. Няма място за двамина…

Ала имаше нещо, което малкият принц не се решаваше да си признае — то беше, че той съжаляваше за тая благословена планета най-много заради хиляда четиристотин и четиридесетте слънчеви залези през двадесетте и четири часа.