Игор Росоховатски
Сихомът и Създателят (5)

Децата

— Спомняш ли си книгата за децата на Спарта? — попита Създателят.

— За това ли, как са хвърляли хилавите деца от скалите? — отговори с въпрос Сихомът.

Това не се хареса много на Създателя, обаче той не даде вид и продължи:

— Те са постъпвали предвидливо. Погледни портретите на моите прадеди. — Създателят посочи портретите на баща си и дядо си, които висяха на стената. — Това са лица на силни и мъжествени воини. Ясен поглед, волева брада — лице, което не знае съмнения. Обърни внимание на приликата им и колко много приличам на тях. Аз наследих от тях не само сините очи и русата коса. Аз получих от тях желязно здраве, здрави мускули, сила и издръжливост. Понякога обаче става друго. Слабо дете — това не е просто слаб воин в бъдеще. Той предава своите болести и недъзи на деца, внуци и правнуци. Те стават все повече и повече. По-разумно е да убиеш един слаб, за да спасиш цялото семейство от израждане.

— Напълно правилно — съгласи се Сихомът.

— Днес цели народи стоят пред такъв проблем. Столетия наред самият живот унищожаваше слабите. От десет деца израствало само едно — най-силното. Останалите измирали от болести и глад. Но успехите на медицината, които така ни радват, и подобрените условия на живот доведоха до това, че от десет новородени израстват петима, а понякога и всичките десет. И измежду тях — половината непълноценни. След това от тях се раждат деца, които не само наследяват недостатъците им, но с помощта на комфорт, медикаменти, духовна неустойчивост, мекушавост, безплодни разсъждения и нерешителност ги задълбочават. Броят им расте като лавина, заплашвайки с израждане цялото човечество. Най-мъдрите от учените посочваха на хората тази опасност. Но се появиха празни думи, измислени понятия като хуманност — и хората не можаха да прекрачат предразсъдъците. Наистина някои се опитаха да проведат в живота мъдрия принцип…

Създателят така тежко въздъхна, че Сихомът не посмя да го попита за нищо. Той обаче разбра, че с онези, които са искали да осъществят в живота мъдрия принцип, се е случило нещо неприятно.

— Но ти… Ти си длъжен да спасиш, да възродиш моя народ и да го издигнеш отново на висотата, за която той е достоен. — Създателят гордо дигна глава. Дълбока бръчка раздели на две ниското му бледо чело.

— Кажи какво трябва да правя? — възкликна Сихомът.

— Ще започнеш от този град. Ще отидеш в родилните домове. Ти притежаваш микроскопско и рентгеново зрение, химически анализатори и органи — броячи, приемници на енергия и излъчватели. Ти не можеш да сбъркаш. Прегледай децата. Провери организмите им. Разшифровай наследствения им код. И направи това, което не са могли хората! Докато бебетата още нищо не разбират и не изпитват страх, унищожи слабите и болните. Остави най-силните!

— Това е разумно — каза Сихомът.

Сихомът летеше ниско над града, като беше включил защитната си обвивка, която го правеше невидим. Огромният многоъгълник с движещите се точки и лакирани кутийки му се струваше призрачен и недействителен. Струваше му се, че ей сега ще духне вятър и миражът ще изчезне, ще се разхвърчи като мъгла.

Той влетя в прозореца на родилния дом и промъквайки се като полъх на вятър покрай сестрата, се вмъкна в стаята, където бяха новородените.

Сихомът се задържа за секунда при едно мъничко същество, погледна смучещите му устни, в ъгълчетата на които беше засъхнала слюнка. Той никога не можеше да разбере защо такова едно същество, даже болно и уродливо, предизвиква прилив на нежност у напълно разумна жена или мъж и защо те му отделят толкова сили и време. „Тази програма на природата е записана у хората и те не могат да я преодолеят. Те са много слаби и немощни за това“ — мислеше Сихомът. Той остана доволен от детето. Сърцето пулсираше равномерно, стомахът и червата бяха нормални, скелетът нямаше съществени дефекти. Мозъкът имаше посредствени възможности, но бе напълно „в норма“. „Той ще стане отличен войник, завоевател“ — с удовлетворение отбеляза Сихомът и продължи по-нататък. Още няколко подобни здравеняци — и той откри инвалид. Дясното краче на детето бе по-късо от лявото, сърцето не работеше ритмично. Сихомът мигновено изследва наследственото му вещество — ДНК и установи сериозни нарушения в един от гените. „Възможна е епилепсия“ — констатира той.

Детето, изглежда, дълго не можеше да заспи, мърдаше и се разпови. Из белите пелени се показа разтворена длан и пет смешни пръстчета. „То няма да може да се защити с тях.“ Сихомът неволно се усмихна: това създание, много по-просто и по-несъвършено от него, освен това притежаващо и значителни дефекти в своя организъм, не предизвика у него нито жалост, нито състрадание — то беше просто забавно. Изведнъж детето мръдна, дългите му извити мигли трепнаха… То отвори очите и погледна неканения изследовател.

Сихомът се учуди: той се движеше почти безшумно. По какъв начин детето го е усетило?

„Нищо, ще успея да го унищожа. Само ще проверя и слуха“ — каза си той.

— Ти много рано се върна, каза Създателят на Сихома, като се разкършваше след дълбокия сън. Кога успя да обходиш всичките родилни домове и отделения в клиниките…

— И един беше достатъчен — каза Сихомът. — А може би просто трябва да те попитам…

— За какво? — застана нащрек Създателят.

— Поне за това, защо Спарта не е станала владетелка на света? Защо тя не даде на света нито известни философи, нито прославени математици и музиканти? Само воини, които в края на краищата бяха разбити.

— Но защо говориш за Спарта? — раздразнено попита Създателят. — Изпратих те да извършиш напълно определено действие, да спасиш народа ми от израждане.

— Но ти си учен и знаеш: организмът се бори, за да компенсира недостатъците на едни органи, той се опитва да усъвършенствува други. Например слепият има по-остър слух, при глухия пък се усилва осезанието. А кое е по-важно за човек — здравите мускули или бързодействуващ мозък, безупречен скелет или способност към анализи, здраво сърце или развити асоциации?

— Нали ти говорих за засилване на народа…

— Но кой повече е нужен на народа — учените и конструкторите или онези, които могат само да убиват: здравенякът, който няма да се издигне над средното ниво, или хилавият Моцарт? Без онова, което ще измислят учените и конструкторите, не може нищо да се завоюва. А без трудовете на философите, писателите и на композиторите учените и конструкторите няма да развият своята мисъл. Виждам, че си ме разбрал. Да, много деца, които трябваше да лиша от живот, имаха онова, което е най-необходимо за твоя народ. В това число и на науката за неговото здраве.

— Не искам да споря с теб — каза Създателят… Ще търсим друг път.

— Ще търсим — като ехо откликна Сихомът.

Портретите на прадедите мълчаливо очакваха…