Игор Росоховатски
Сихомът и Създателят (2)

Юношите

Сихомът излезе на улицата. Утрото миришеше на бензин. Хората бързаха за работа. Лицата им бяха загрижени, оживени, мрачни, радостни, зли… Крачките им бързи, провлачени, дебнещи…

Сихомът слушаше стъпките и шумът на автомобилите, гледаше лицата и сравняваше…

На улицата няколко врабчета се биеха заради хлебни трошички, а недалеч от тях в двора се караха деца за играчка.

При дъската за обяви пък имаше няколко души с еднакъв израз на лицата: унило очакване, плаха надежда. По-нататък човек водеше куче. И двамата бяха важни и невъзмутими…

От време на време Сихомът включваше рентгеновизора и надничаше в чантите. От време на време включваше телепатоприемниците — и милиарди мисли, пречейки си и застъпвайки се една с друга, нахлуваха в необятния му мозък, където ролята на клетките се изпълняваше от молекули.

„Улицата — това е още една книга и далеч не най-оригиналната от всички, които съм прочел — мислеше Сихомът. — Просто тук авторът нищо не обяснява, и аз съм длъжен всичко да си обяснявам сам: хората пред обявите, човека с кучето. И тази суета на тротоарите, суетата на автомобилите по шосето, суетата на техните погледи и мисли… Ако тази девойка знаеше какво мисли за нея човекът, който я придружава? А какво ще стане, ако се разкрият плановете на чиновника пред роднините му? Или пък ако на този важен господин се покаже как той изглежда сега на кучето си?…“

На пресечката на двете улици Сихомът забеляза група юноши. В погледите им, с които те изпращаха минаващите коли, бляскаха жадни огънчета.

— Защо не вземете това, което ви харесва, а само мечтаете за него? — заинтересува се Сихомът.

Момчетата се обърнаха към него. Единият попита:

— Кой си ти?

— Сега това не е важно. Погледни по-добре нататък, където гледаше по-рано. Ето там спря кола. Искаш ли я? Ако шофьорът се съпротивява, ти имаш в джоба си нож.

— Това е убийство! — каза момчето, като се отдръпна.

— Е, и какво? — насмешливо попита Сихомът.

— Това е лошо, това е престъпление.

— Глупости! Кой ти каза, че това е лошо? И какво е това лошото? Ти си млад, ти си силен и пълен с желания. Осъществи ги! Иначе ще бъде късно!

— А полицията? — попита другият.

— Аз ще ви помогна да направите така, че нито един полицай да не ви разкрие. Ще стана ваш вожд.

И Сихомът изложи такъв план, че даже най-страхливият разбра: няма опасност.

— Хайде! — изкомандува Сихомът и юношите като ято тръгнаха след него.

— Нямаше те цяла седмица. Разправяй! — посрещна го Създателят.

— Помогнах на юношите да осъществят желанието си.

— Успя ли?

— Да, разбира се.

— Друг път те ще тръгнат след тебе навсякъде… Нека това бъде началото. Някога ти ще поведеш след себе си милиони. А засега учи се.