Сандра Браун
Принцът тигър (8)

Осма глава

Тя остана втренчила поглед в слабото му лице. Както и по-рано, то излъчваше хладина и безразличие. Напълно безизразно беше. Изражението му не се промени. Би могъл току-що да й е казал часа, а не да й е предложил брак.

Остана поразена от този абсурд и неочаквано се засмя. Отначало плахо, но само след секунди вече беше на ръба на истерията. Нищо друго не й оставаше. Можеше или да се смее, или да удря главата си в стената. Смехът беше най-безобидното средство, за да отпусне обтегнатите си до скъсване нерви.

Дерек изчака смехът й да заглъхне, преди все така невъзмутимо да я попита:

— Трябва ли да мисля, че намираш предложението ми за забавно?

— Намирам предложението ти за абсурдно. Шегуваш се, нали?

— Напротив. Убеден съм, че и те не се шегуват. — Дерек кимна към заседателната зала.

Карин помръкна. В очите й угасна и последната искрица хумор. Метаморфозата беше така пълна, сякаш върху лицето й никога не се беше появявала усмивка. Облегна лакът на стола и подпря брадичката си с длан.

— Да, зная.

— Не мислиш ли тогава, че идеята заслужава поне да бъде обсъдена?

Тя вдигна гневен поглед към него.

— Възнамеряваш да пропилееш нашите петнайсет минути като играеш тази игра с мен ли?

Сега Дерек сви гневно устни.

— Казах ти, че говоря сериозно. Ако се върнем там и оповестим, че вече си моя годеница и скоро ще бъдеш моя съпруга, нещата напълно се променят. Ще откриеш, че хората се отнасят с дъщерята на шейх Ал Тасан с голямо уважение. Този път, госпожа Блейкмор, помислете за брака като за средство за защита.

— За теб? — презрително попита тя.

— За теб — спокойно отвърна той. — На мен защита не ми е нужна. Баща ми ще се погрижи за това.

Карин потръпна под презрителния му поглед. За пръв път той демонстрираше своето кралско благоволение към нея и това не й хареса. Ни най-малко. Навярно другите жени се разтапяха от подобно отношение, но не и тя. Злостно се запита каква ли би била реакцията му, ако приемеше предложението му. Може би сърдечна криза с фатален изход? Несъмнено този великодушен жест беше празна демонстрация. Чудесно, ще се превърне в адвокат на дявола и ще да види докъде можеше да стигне той, преди да се стресне.

— Значи трябва да повярвам, че ми предлагаш брак просто от добро сърце?

В очите му се появиха искрици смях. Толкова мимолетни и толкова неуловими, че тя се запита дали не си въобразява.

— Е, все пак, чувствам се отговорен за ситуацията, в която се оказахме. Аз бях прелъстителят, ти беше прелъстената.

Чувственият му глас беше като кадифе върху гола кожа и й припомни колко лесно беше това прелъстяване. Той наистина нищо не й дължеше. Тя се беше отдала на едно приключение с пълното съзнание за онова, което върши.

Превърна се в доброволен съучастник, когато първоначалната й предпазливост беше сломена и навярно му се е струвала пълна глупачка! Той също беше видял снимките. Спомнил си е непохватните й ласки и дори да беше забравил трескавата възбуда, която винаги я обземаше, снимките при всички случаи са освежили паметта му. Тази мисъл болезнено нарани самолюбието й. Изправи се и отиде до прозореца, който предлагаше великолепна панорама към столицата. Обичаше своя град, обичаше и страната си. Сега беше обвинена, че е предала държавата, на която толкова държеше. И всичко заради този мъж, който съвсем без задръжки й предлагаше брак като средство да разреши проблемите й. За него това навярно беше просто поредното забавление, от което неговият баща милионер би го избавил. Но на нея страстните дни в Ямайка щяха да й липсват до края на живота й. Въпреки това, тя нямаше да се вкопчи в смехотворното му предложение като удавник за сламка.

— Никога няма да се омъжа отново.

— Защото първият ти съпруг е бил негодник?

Тя се извърна и го погледна.

— Защото не искам отново да бъда под властта на някой мъж, нито пък да бъда заблудена от обяснения в любов.

— Тази път няма опасност от подобни заблуди. Не сме говорили за любов, нали?

— Не, разбира се — промърмори тя и отново се извърна към прозореца. — Имах предвид само, че никога няма да се върна към миналото и няма да се доверя на друг мъж.

— Роден съм през втората половина на двайсети век. Не държа на архаичните принципи относно брака или на мястото на жената в него. Едва ли мога да се надявам, че ще ме гледаш в очите и при най-слабия знак, ще се втурваш да изпълняваш желанията ми.

— Нима? Мислех, че ти очакваш това от всички, принц Ал Тасан.

Дерек уморено въздъхна.

— Бързо губя търпение с теб, Карин.

Господ й беше свидетел, че би предпочела да не я нарича с първото й име. Сега вече знаеше защо то добива различен вкус, когато излизаше от устните му. Несъмнено арабският беше втори роден език за него. Лекият му акцент придаваше музикално, лирично звучене на името й.

— Текат последните пет минути от времето, което ни е отпуснато — напомни той. Можем да се закълнем във всички пророци от Стария и Новия завет, че не сме знаели нищо един за друг, освен имената си, че сме говорили за всичко друго, освен за политика, че сме си тръгнали или поне ти си тръгна и по-късно отново ще се върна към това, дори без да разберем къде живеем и работим. В крайна сметка няма значение дали ни вярват или не. Честността ни ще бъде дискредитирана от пресата. — Дерек замълча за миг. — Моля те, погледни ме, докато ти говоря.

Карин се извърна с нежелание към него. С нежелание, защото се подчиняваше на заповед. С нежелание, защото започваше да чувства първите признаци на примирението, прокраднало се през стената, която сама издигна около себе си. С нежелание, защото от първия миг, в който го видя, мъжествената му красота и страстни очи бяха повече, отколкото можеше да понесе.

— Предлагам ти единственото, което мисля, че ще ни измъкне от тази каша. Приемаш ли?

Тя прехапа долната си устна. Той наистина очакваше утвърдителен отговор. Твърда убеденост се четеше в студената пресметливост на погледа му. Очакваше тя да се хвърли в спасителните му прегръдки и да го моли да я спаси с парите и влиянието си. Не можеше да направи това. Не можеше да се примири и с факта, че смущаващото му предложение започна да й се струва все по-смислено. Докато тя стоеше, отдала се на тъжните си мисли, той й изложи своята гледна точка.

— Несъмнено следствие на всичко това е, че вече си изгубила работата си.

— Несъмнено.

— С какво ще се издържаш, докато си намериш друга?

— Това не те засяга.

— Напротив.

— Не се нуждая от твоето милосърдие!

Дерек се разсмя, сложи дланите на раменете й и леко я разтърси.

— Сега не е време да демонстрираш твоята глупава гордост, Карин. Предлагам ти помощта си, не милосърдие! А какво ще стане с Кристин?

Тя извърна глава и се вгледа в очите му. Остана смаяна от факта, че помни името на сестра й.

— Какво Кристин?

— Ще можеш ли да я издържаш в частно училище с помощ за безработни? Остави това, но какви ще бъдат последиците от един такъв скандал за нея? — Той замълча за миг и пое дълбоко въздух. — Когато става дума за измъкване от конфузни ситуации, за мен няма проблеми. Но вие двете сте като деца, изгубили се в гората. Повярвай ми не сте в състояние да понесете зловонието, което такова нещо може да предизвика.

— Моля те, Дерек — разстроено каза тя и се освободи от ръцете му. Всъщност не тя се освободи от него, а той отмести длани. Защото така беше решил. Ако поискаше, можеше да я задържи завинаги. Карин съзнаваше това. Тази мисъл я плашеше, задушаваше я и тя й се противеше. Всяка жена с всичкия си би искала да стане съпруга на и прочут по цял свят с безнравствеността си и с прякора си Принца тигър?

— Не е ли по-добре да станеш известна като моя съпруга, отколкото като една от любовниците ми?

— Една от тях? Колко са те?

— Прочети последното издание на „Сцени от улица“. Сигурен съм, че там ще получиш сигурна информация.

— Тогава защо да не се слея с тълпата, да стана една от многото?

— Едва ли ще го искаш, след като прочетеш клюките.

— Защо? — Тя си представи дългокраки модели, с голям бюст, принцеси с кожа като от коприна и богати дами от обществото. — Толкова ли съм различна?

— Да — гласът му прозвуча остро. — Ти си свежа като полско цвете. Това само по себе си е необичайно. Също и работиш в Министерството на външните работи на Съединените щати. Баща ми преговаря със Съединените щати от името на държавите, членки на ОПЕК. Това не ти ли е достатъчно, Карин? Ти си в голяма беда.

— Благодарение на теб! — извика тя. — Сега искаш да се ожениш за мен. Ти ли си си изгубил ума или аз моя? Да се обвържа с теб, това няма да разреши проблемите ми. Само ще се забъркам в още по-голяма каша. Поне статутът на любовницата е временен.

— Същото е и със съпругата.

Тя се отдръпна ужасена и остана безмълвна. Думите му накараха дъхът й да спре.

— Да, разбирам.

— Веднага щом всичко отшуми и вечно ненаситните журналисти си изберат друга жертва, ще се разведем дискретно.

Колко наивна е била! В къщи беше свикнала да мисли, че бракът е свят, неприкосновен и вечен. Уейд я беше лишил от илюзии за продължителността му. Въпреки това, дори и след развода, тя беше достатъчно наивна, за да вярва в неговата святост.

А в устата на Дерек бракът бе като договор за наем на апартамент за през лятото. Временно е. Не е нещо, което да го ангажира постоянно; да го обвърже; нещо, към което може да привикне; нещо, за което да мисли като за лично негово.

— Защо тогава толкова се тревожиш? — Наистина, любопитна беше да разбере съображенията му за едно подобно предложение.

— Защото ако си моя съпруга, баща ми ще направи и невъзможното, ще обърне небето и земята, но ще ни извади от тази каша и ще ни спести удоволствието да се появим на първите страници на вестниците. Ако си просто една от многото други жени около мен, няма да си помръдне и пръста, за да ти помогне. Ще бъдеш съвсем сама.

Срещу това нямаше какво да възрази. Съвсем сама беше. Нямаше към кого друг да се обърне в своето нещастие, освен към Кристин, която ще бъде също толкова ужасена и неспособна да се справи, колкото и тя самата.

— Ако стана твоя съпруга, баща ти ще ми помогне?

— Ти ще бъдеш негова дъщеря. Той невероятно много държи на лоялността към семейството.

Това вече наистина беше смешно. Амин Ал Тасан беше принесъл в жертва жената, която обичаше и нейното дете, беше се завърнал в своята страна и сключил брак с друга жена, станал беше баща на нейните деца, но Карин трябваше да повярва, че държи на лоялността към семейството. Искаше й се да повярва, защото нямаше друг избор. Нуждаеше се от помощта на шейха. И защо да не я приеме? Ако Дерек Алън беше търговец на обувки от Кливланд, отишъл на почивка в Ямайка, тя нямаше да изпадне в тази ситуация. Но той беше син на арабско кралско семейство. Защо да не се възползва от влиянието, с което разполагаше? Вдигна глава и се взря в зашеметяващите ахатови дълбини на очите му. Търсеше страстта, която виждаше в тях преди. Но нея я нямаше. Стояха толкова близо един до друг, а той й се стори чужд и далечен.

Дерек губеше търпение. Преди да успее да отговори, някой почука на вратата. Без да откъсва поглед от нея, той извика:

— Идваме. — После гласът му отново прозвуча меко. — Карин? — Настойчивият поглед на красивите му очи, решителната извивка на устните му и волевата му брадичка я накара да вземе решение.

— Добре.

Едва го изрече и вече съжаляваше. Отново вършеше необмислени неща. Прие да се омъжи. Бъдещето й беше в негови ръце. Но имаше ли избор? Дерек отново не реагира, или не по начин, който Карин очакваше. Той отиде до вратата, отвори я, кимна на Греъм и протегна ръка към нея.

Тя постави дланта си в неговата и двамата излязоха от стаята. При появата им тихите разговори в залата секнаха. Дерек първо я настани на мястото й, после вместо да заобиколи масата и да заеме стола, на който седеше преди, седна до нея. Без да пуска ръката й, той се обърна към завеждащия протокола.

— Госпожа Блейкмор и аз се срещнахме случайно в Ямайка. — Усмихна се подкупващо и дори и Карин повярва на думите му, когато той продължи. — Това беше любов от пръв поглед.

Чиновниците не съумяха да скрият изумлението си, когато чуха признанието на Принца тигър, че е изгубил ума си от любов към една жена. Тази жена трябва да беше нещо наистина изключително. Карин почувства, че кожата й настръхва под погледите, отправени към нея.

— Не исках това крехко ново чувство да бъде опорочено — продължи Дерек и скрих произхода си от Карин. Сега съжалявам. Тя сама го узна от чужди хора, преди да имам възможност да се върна в Съединените щати и сам да й обясня. — В тона му се прокрадна лек укор. — Но всичко това вече е зад нас. Тя прие да стане моя съпруга. Възнамеряваме да се оженим незабавно.

След новината в стаята се възцари тишина. Изминаха няколко минути, преди който и да е да се раздвижи, после, сякаш по даден сигнал, изведнъж настъпи смут. Шейхът леко притвори очи и това беше единствената му реакция след като чу съобщението. Сред придружителите му избухна силен смях, разменяха се шеги и Карин беше щастлива, че говорят на неразбираем за нея език. Реакцията от другата страна на масата беше по-сдържана. Адютанти и адвокати превиха кръстове и зашепнаха към завеждалия протокола. Изразяваха протест и предлагаха алтернативи. Керингтън беше възмутен.

— Господин Ал Тасан, намираме, че това е скандално и ако мислите, че…

— Шегите в случая са неуместни — сухо каза Дерек. — Възнамерявам да се омъжа за госпожа Блейкмор веднага щом формалностите бъдат уредени и вие не можете да направите каквото и да е срещу това.

— А за ваше удобство от нас се очаква да забравим, че госпожа Блейкмор би могла да компрометира това министерство с връзката си вас?

— Тя не го е направила — дрезгаво каза Дерек.

Карин чувстваше с цялото си същество гневът, който се надига у него. Хвърли поглед към шейха. Очите му вече не бяха спрени върху й, а върху дипломата, който така прибързано се беше усъмнил в почтеността на сина му.

Керингтън настоя.

— Можете ли да докажете, че госпожа Блейкмор не ви е предала секретна информация във връзка с текущите в момента преговори?

Дерек се облегна назад.

— А вие можете ли да докажете противното?

Ако на Керингтън му липсваше усет, за да почувства, че сам подготвя капана, в който ще падне, министърът на външните работи видя опасността. Той вдигна помирително ръка и Керингтън преглътна възраженията си.

Шейхът бавно се надига от стола си.

— Синът ми е прав. — Думите бяха произнесени с тих глас, който отекна като пророческа реч. — След като госпожа Блейкмор ще стане член на моето семейство, тя е под моя защита. — Ястребовите очи се впиха в Керингтън. — Не одобрявам членове на семейството ми да бъдат разпитвани.

Завеждащият протокола трябваше да отстъпи, което му беше крайно неприятно, ако можеше да се съди по безизразната маска на лицето му. Но той се изправи на крака и тръгна към шейха, който вече излизаше.

— Радвам се, че уредихме всичко толкова експедитивно, господин Ал Тасан. — Той учтиво се поклони.

Шейхът отпусна клепачи и леко кимна с глава. Благодареше за указаната му чест. Отправи се към вратата с развят бял бурнус, следван от антуража си.

След тях Дерек и Карин вече можеха спокойно да излязат. Дерек й помогна да се изправи. Подкрепяна от ръката му, която обвиваше лакътя й, Карин излезе със сведен поглед. Лари Уотсън беше в коридора. Карин освободи ръката си и спря пред него.

— Срещнахме се случайно в Ямайка, Лари. По някаква странна случайност. Кълна ти се, че не знаех кой е, докато днес той не влезе в залата.

Лари притеснено сведе поглед.

— По дяволите, Карин. Съжалявам за всичко, което казах. Не вярвах, че си в състояние да направиш подобно нещо, но…

Карин докосна ръката му с успокояващ жест, но бързо се отдръпна, когато почувства напрегнатия поглед на Дерек върху си.

— Доказателствата бяха прекалено изобличаващи, разбирам те — в гласа й звучеше прошка.

— Знаеш, че те ще настояват за оставката ти. Може би ще успея да направя нещо.

Тя поклати глава.

— Не се тревожи. Аз вече нямам какво да търся тук. Не бих искала да се забъркваш повече.

— Ще изпразня бюрото ти и ще ти изпратя всичко. — Лари изглеждаше огорчен.

— Благодаря.

Лари хвърли поглед към Дерек, после я погледна разтревожено.

— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?

В усмивката й се четеше много повече доверие, отколкото тя наистина изпитваше.

— При тези обстоятелства, правя онова, което трябва. Не се притеснявай. Всичко ще бъде наред.

Дерек отново обви ръка около лакътя й със собственически жест.

— Довиждане, Лари.

— Довиждане, Карин. Обаждай се. Ако имаш нужда от нещо…

Дерек я отведе преди Лари да довърши изречението. Грубо попречи на който и да е друг да се качи в асансьора с тях. Натисна бутона за първия етаж и се обърна към нея.

— Кой беше този?

— Лари Уотсън. Моят шеф. Бивш шеф.

— Само шеф?

Острият му тон я накара да вдигне глава.

— Какво имаш предвид?

— Знаеш какво.

При всеки друг мъж учестеното дишане, блеснал поглед, напрегнати мускули и стиснати челюсти биха означавали едно — ревност. При Дерек те означаваха само, че е обезпокоен за собствеността си.

— Да — язвително отвърна тя. — Само мой шеф.

— Добре — тонът му звучеше осъдително.

Карин хвърли гневен поглед към него.

През останалото време мълчаха. Когато излязоха от асансьора един от придружителите на шейха поздрави Дерек с дълбок поклон, после го прегърна и забързано му заговори на арабски. Навярно тя беше невидима, защото прислугата не я удостои с никакво внимание. Винаги ли щеше да бъде така? Винаги ли щеше да бъде третирана като аксесоар на Принца тигър?

Не. Само до развода. Странно беше, че преди още да е омъжена, вече мислеше за развод.

— Баща ми иска да ни види в апартамента на хотела си — обърна се към нея Дерек, когато мъжът се оттегли и се присъедини към свитата на шейха, който беше удостоил представителите на пресата с импровизирана конференция.

— Сега ли? — попита тя, раздразнена от тона му.

— Желанията на баща ми винаги се изпълняват незабавно.

До бордюра пред сградата бяха наредени в дълга редица черни лимузини. До тях стояха шофьори с бурнуси. Дерек се приближи към първата и спря до задната врата. Карин помисли, че навярно е объркал колата, защото шофьорът остана неподвижен. Но Дерек доближи два пръста до устните си, целуна ги и отпрати целувката към задния прозорец на колата. Взе Карин под ръка и тръгна към последната лимузина в редицата. Шофьорът се втурна и отвори вратата. Когато се настаниха на седалките, покрити с мек велур, тя попита:

— За кого беше това?

— Кое?

— Целувката.

— За майка ми.

Карин го погледна изумена.

— Майка ти? Тя е в колата? Но аз мислех… Тя е омъжена за… Майка ти с шейха ли е?

— Винаги е с него. Къде може да бъде?

— Не разбирам. Той е женен за друга жена, но майка ти винаги е с него. Защо?

Защото той така желае зелените му очи със златисти искрици останаха задълго вперени в лицето й.

Тя би искала да продължи темата за майка му, но точно в този момент шейхът излезе от сградата, заобиколен от тълпа репортери, които се опитваха да измъкнат една последна дума от него. Автоколоната прекоси търговската част на града и спря пред хотела, в който беше отседнал шейхът. Карин и Дерек бяха поканени да седнат в антрето на апартамента. Карин седеше напрегнато в тапицираното с черна кожа кресло, докато Дерек се разхождаше из стаята, явно съвсем спокоен. Ако чувстваше някакво облекчение, че току-що е избегнал международен скандал, то това по нищо не личеше. Отпи вода от каната, в която плуваха кубчета лед, хвърли поглед през прозореца и тихо подсвирна през зъби, огледа платното на стената с преценяващ поглед. Нехайството му отблъскваше Карин, която се чувстваше като кълбо от нерви.

Когато той й предложи чаша вода, само мълчаливо поклати глава. Сякаш езикът й беше залепнал за небцето. Подскочи, когато Дерек рязко се обърна към нея.

— Защо си тръгна така неочаквано?

След всичко случило се оттогава, вече едва си спомняше колко мъчително беше това решение за нея.

— Трябва ли да го обсъждаме сега? — уморено попита тя.

— Да.

— Не бих искала.

— Но аз настоявам — ласът му звучеше категорично. Той застана пред нея и тя трябваше да вдигне глава, за да вижда лицето му. Изнервяше я. — Защо се измъкна по този начин?

— Чувствах, че така е най-добре.

— За кого?

— И за двама ни.

— Защо?

— Краят на седмицата наближаваше.

— Е й?

— Мислех, че повече никога няма да се срещнем. Не понасям сантименталните раздели. Това не беше ли предпочитаният вариант и за теб?

— Не ми остави голям избор, нали?

— И пред мен нямаше голям избор тази сутрин.

— А — вдигна той показалец към нея, — но направи правилния избор.

— Започвам да се съмнявам. Вече се караме.

Той протегна ръка и отметна една къдрица, паднала пред лицето й.

— Убеден съм, че не е необичайно за младоженци да се карат на сватбения си ден. Трябва по някакъв начин да отреагират на… напрежението.

Жестът му й припомни колко небрежно е облеклото й, но многозначителната интонация на гласа му я накара да вдигне поглед към него. Сега изражението на очите му беше познато. В тях тлееше знойната тропическа нощ.

— Не се чувствам съвсем като младоженка — искаше думите й да бъдат язвителни, но гласът й прозвуча печално.

Той плъзна изгарящ поглед по устните й, шията и гърдите й. Дланите му обвиха лицето и повдигнаха главата й. Прокара пръст по долната й устна и напрегнато я изгледа.

— Обещавам ти, че ще се почувстваш още преди края на деня. — Думите му я накараха да изтръпне. Или може би това беше безпокойство, което издаваше нетърпението й? — Защо ме напусна, Карин?

— Казах ти — отчаяно прошепна тя. Отново беше подвластна на обаянието му, а не биваше да го допусне.

— Лъжеш. Има и нещо друго. Не е само нежеланието ти да се сбогуваме. — Той погали лицето й. — Не помисли ли, че ще тръгна след теб?

— Не. Убедена бях, че няма да се видим отново.

— Забрави ли какво ти казах веднъж? Никога няма да избягаш от мен. — Дланите му леко погалиха страните й и се плъзнаха надолу.

Едва беше отпуснал ръце и вратата на апартамента се отвори. Карин и Дерек последваха слугата. Сърцето на Карин заби лудо и тя колебливо прекрачи прага. Слугата се поклони дълбоко и затвори вратата зад тях. Карин застина. За нейна изненада стаята беше съвсем обикновена. Очакваше да види купища възглавници, ефирни тъкани, падащи на дълбоки гънки от тавана, наргилета, изпускащи, ако не наркотични пари, то в най-добрия случай тежкия аромат на турски тютюн. Къде бяха танцьорките от харема с подрънкващи около глезените им скъпоценни камъни? Едва ли имаше нещо, което би я изненадало повече от тази обикновена хотелска стая, малко претрупана за вкуса й, но всичко бе изящно аранжирано. В единия ъгъл бе подредена шведска маса, която изглеждаше съвсем недокосната. Мокрият бар изобилстваше с алкохол от всякакъв вид. През прозорците с дръпнати завеси нахлуваха слънчеви лъчи, които се отразяваха в стъклените чаши.

Най-обикновени от всички й се сториха мъжът и жената, седнали на канапето. Или поне мъжът беше седнал. Жената беше опряла глава върху сгънатия му лакът. Другата й ръка обвиваше раменете му, а той седеше, сключил длани около кръста й. Без белия бурнус й се стори съвсем непознат. Но тези проницателни, хлътнали очи не биха могли да принадлежат на никого другиго, освен на Амин Ал Тасан. Карин застина, запленена от суровата красота на обветреното му и обгорено от слънцето лице. Дългите му коси свободно падаха върху раменете, но бяха доста по-тъмни от косите на Дерек. Под тънката риза се очертаваха мускулите на широките му гърди, които Дерек беше наследил. Носеше ръчно изработени италиански обувки и панталон с елегантна кройка. Но най-изумителна беше енергията, която се излъчваше от него. Притежаваше неотразим чар, който неудържимо привличаше.

Първа заговори Черил Алън. Тя се освободи от прегръдките на Ал Тасан и приближи Дерек с широко разтворени ръце.

— Здравей, скъпи.

Дерек топло прегърна майка си и целуна меките й кестеняви коси. Тя беше елегантна жена, която едва стигаше раменете му. С гладка и явно добре поддържана кожа. Много привлекателна беше; достатъчно привлекателна, за да задържи вниманието и верността на великолепния Ал Тасан.

— Майко, изглеждаш фантастично. Нова ли е тази рокля?

— Снощи пазарувахме в Ню Йорк. Амин я избра. Харесва ли ти?

— Много — отвърна той, макар че Черил Алън вече не го слушаше. Зелените й очи бяха любопитно вперени в Карин. — Това е Карин Блейкмор. Твоята бъдеща снаха.

— И аз това чух. — Усмивката й беше мила и топла. Взе студените ръце на Карин в дланите си и нежно ги стисна. — Отдавна мечтаех за снаха.

Карин остана изненадана от нейната доброжелателност и великодушие. Неуверено се опита да се усмихне.

— Радвам се да се запозная с вас, госпожо… — Как, за Бога, трябваше да се обърне към бившата съпруга на един шейх?

— Наричай ме Черил — бързо каза тя, забелязала объркването на Карин. — Да седнем. Нещо за пиене? — обърна се тя към мъжа, който безмълвно наблюдаваше разговора им. — Амин, скъпи, какво ще пиеш?

— Бих искал да спреш да се суетиш и да не се опитваш да направиш тази неестествена ситуация да изглежда естествено. Ела седни до мен. Дерек може сам да налее питие за годеницата си — той потупа с длан мястото до себе си и Черил отново седна. — Като мюсюлманин, аз не пия алкохол, госпожо Блейкмор, но моля, не се притеснявайте да изберете каквото ви харесва каза Ал Тасан.

Карин изпъна рамене. Предизвикваше ли я?

— Благодаря, но точно в този момент не бих искала каквото и да е.

Дерек едва потисна усмивката си. Очите му насмешливо заблестяха, докато поднасяше стол към нея.

— Татко, Карин не е алкохоличка, ако сега се опитваш да установиш това. В Ямайка на няколко пъти исках да я напия. Напълно се провалих. — Дерек се приближи до бара и си наля чаша минерална вода. Прибави няколко кубчета лед и резен лимон. Всяко негово движение издаваше пълното му безразличие. Карин хвърли тревожен поглед към шейха. Той гледаше нея, а не Дерек. Усмихваше се.

— Хубава е, Али.

— Благодаря, и аз така мисля.

Карин се стресна, когато той седна до нея и обви раменете й. Устните му докоснаха челото й със съпружеска привързаност.

— Днес тя ми създаде много грижи — каза Ал Тасан.

Карин не беше ни най-малко склонна да търпи този маниер на разговор. Не беше нито глуха, нито няма, нито слабоумна.

— Не повече, отколкото вие на мен, господин Ал Тасан.

Шейхът повдигна вежди, после се намръщи. Ръката, която разсеяно галеше гърба на Черил застина.

— Има и остър език — отбеляза той. Внезапно върху изящното му безизразно лице се появи широка усмивка, която разкри невероятно бели зъби. Той се разсмя високо. — Напомня ми за теб, когато те срещнах за пръв път, скъпа — потупа той ръката на Черил. — Много пикантно. Не понасям сладникави женички. Предполагам, както и ти, Али.

Следващият половин час не беше толкова напрегнат като първите пет минути. Любопитството на шейха към семейството й й се стори някак оскърбително, но предупредителните погледи на Дерек я накараха да държи езика си зад зъбите. Не Дерек, тя беше тази, на която налагаха брак. Но сега трябваше да изтърпи и един мъчителен разпит. Накрая Ал Тасан изгледа и двамата с продължителен поглед.

— Давам ви своето разрешение да сключите брак.

Карин не си спомняше да беше молила за подобно нещо. Въпреки това, остана безмълвна, когато Дерек наведе глава и почтително благодари на баща си. Ал Тасан се изправи и приближи към тях. Дерек дръпна Карин да стане. Шейхът взе лицето й в ръце. Най-изненадващо и за самата нея, целуна и двете й страни, после я отдалечи от себе си и се вгледа в лицето й.

— Дъще! — извърна се към Дерек и каза: — Бих искал да разменя няколко думи насаме с теб, Али.

Дерек последва баща си в съседната стая.

Сякаш изневиделица при тях се появиха хора от прислугата, готови да изпълнят всяко желание на Карин и Черил, която настоя Карин да приеме чаша чай и сандвич с краставица.

— Радвам се на този брак, независимо от обстоятелствата около него. От години Амин и аз се тревожим за Дерек. Искахме да се установи на едно място и да създаде семейство.

При споменаването на семейство, ръката на Карин нервно потрепна и дъното на порцелановата чаша, изработена от Уеджуд и пръстът й почука в чинийката.

— Той е толкова неспокоен. Предполагам, вината за това е моя. Но той имаше трудно детство. Нещата се стекоха така — неуверено завърши тя, вдигна поглед към Карин и тъжно се усмихна. Карин беше обзета от съчувствие към тази жена, но преди да измисли какво да каже, вратата на съседната стая се отвори и двамата мъже се върнаха при тях.

Ал Тасан прегърна сърдечно сина си, после се приближи към Карин и взе ръката й в дланите си. Усмихна им се.

— Надявам се скоро отново да се срещнем. — После протегна ръце към Черил. — Ела тук, скъпа. — Дрезгавият шепот прозвуча неприкрито интимно.

Черил Алън, изящната жена, която изглеждаше толкова сдържана и способна да се справи с всяка ситуация, остави чашата си, усмихна им се и пое протегнатата ръка на Ал Тасан. Той я въведе в съседната спалня и затвори вратата. Карин и Дерек бяха отпратени със същата категоричност, с която беше показано на Черил, че е желана.

 

 

— Не очаквай от мен да бъда като нея.

Отново бяха в лимузината и отново се движеха по улиците на Вашингтон с този остров на лукса. Бяха отделени дори и от шофьора с плътно стъкло, което се плъзна помежду им, след като Дерек му даде адреса й. Карин така и не разбра откъде го знае, но вече беше привикнала на изненади. Сега гледаше през прозореца с невиждащ поглед.

— Като коя?

Почувства, че той се раздвижи и я погледна. Карин не отделяше поглед от страничното стъкло.

— Като майка ти. Начинът, по който се умилква около баща ти, дебне най-малкото му желание, тича при него при всеки знак. — Карин се извърна към него. Не искаше той погрешно да изтълкува искреността й. — Няма да бъда такава съпруга.

Очакваше да го види разгневен. Дори съвсем побеснял. Но съвсем не предполагаше, че ще види бавната, ленива усмивка, която разтегли устните му. Топлата му длан обви шията й и притегли лицето й към неговото.

— А какво съпруга ще бъдеш, Карин, мила?

Устните му докоснаха нейните. Вкусваше я с насладата на чревоугодник по време на пир. Разкопча горните копчета на простата блуза, която бе облякла сутринта и плъзна длан по раменете й. Дългите, елегантни пръсти се впиха в плътта й. Ласките му бяха интимни и лениви, сякаш приемаше за естествено, че тя няма да им се възпротиви. Наистина, Карин нямаше сила да го направи. Защото ласките му бяха първото истинско нещо, което й се случваше този ден. Без копринената куфия той отново беше онзи Дерек, когото тя познаваше. С това беше свикнала. Това можеше да приеме. Знаеше, че реакциите й противоречат на думите й, но се остави да бъде подчинена от желанията на тялото си. Отговори на целувката му. И когато той плъзна пръсти под презрамката на сутиена й, от нея се отрони тиха въздишка. Останаха дълго със слети устни, преди той да се отдръпне от нея.

— През целия ден ми се искаше да направя това. Има моменти, в които ми се струва невъзможно да се овладея. — Устните му погалиха брадичката й, ухото, шията, обсипаха я с тихи целувки, омагьосаха я с ароматния дъх на устата му. — Побеснях, когато избяга от мен.

— Защо? Това нарани самолюбието ти ли? — Нима тя беше първата жена, която го отхвърля?

— Не. Просто още не бях приключил с теб — прошепна той в ухото й миг преди да го погали с език. — Не се бях наситил на това. — Отново притисна устни към нея.

Ласките му бяха възбуждащи, изгарящи. Тя се извърна и се притисна към гърдите му. Обви врата му и се отдаде на чувствената му целувка. Преди Дерек да отпусне ръце, дори не осъзна, че лимузината е спряла. Отдръпна се, побесняла заради неговата самонадеяност и собствената си слабохарактерност. Шофьорът отвори вратата. Карин бързо вдигна ръка към копчетата на блузата си, но Дерек я спря.

— Остави ги. Вече не си държавен служител, нито пък аз бих искал да бъдеш покрита до брадичката като стара мома от времето на кралица Виктория. Искам да изглеждаш женствена.

Карин преглътна язвителния отговор, който напираше на устните й, защото не искаше да спори в присъствието на шофьора, а и заради съседите и минувачите, които гледаха лимузината с нескрито любопитство. А и Дерек обхвана лакътя й и я поведе по стълбите.

Едва не се спъна в куфарите, които все така стояха до входната врата.

— Дори не разопаковах нещата си.

— Мога да си представя колко изтощително е бягството от негодник като мен — сухо каза той.

Шофьорът стоеше достатъчно далеч и не можеше да ти чуе.

Тя се извърна и сложи ръце на кръста си.

— Ще ти бъда задължена ако за в бъдеще се въздържаш от коментари по този повод.

— А ти по-добре се откажи от всякакви намерения отново да избягаш.

— Ти нямаш никакви права над мен.

— До половин час вече ще имам.

— Половин час? — желанието да спори с него внезапно угасна.

— Секретарят ми урежда срещата ни със съдия. Ще получим необходимите документи.

Значи наистина щеше да се случи. Щеше да се омъжи за мъж, познат на други като Али Ал Тасан, а за нея като Дерек, а бяха непознати.

— Да си изясним нещата — заговори той по-меко. — Мисля, че е най-добре ако напуснем Вашингтон и отидем във фермата ми. Ще останем там, докато нещата се успокоят. Вземи си само най-необходимото. Ще ти купя всичко останало по-късно.

Трудно й беше да преглътне собственическия начин, по който уреждаше бъдещето й, но вече беше прекалено късно.

— Ще се приготвя. Чувствай се като у дома си — Махна неопределено по посока на канапето.

Тя обиколи спалнята и банята. Не знаеше кое да вземе и кое не. Всичко й се струваше незначително. Чувстваше се ужасно объркана. Наистина ли не притежаваше нищо ценно и не държеше на нищо? Наистина ли животът й беше толкова сив? Но знаеше поне едно не искаше да се омъжи в полата и блузата, които навлече сутринта, просто защото те й бяха под ръка. Върна се във всекидневната и вдигна по-малкия куфар.

— Имам ли време да взема душ? — попита тя Дерек.

Той лениво прелистваше някакво списание и това ужасно я раздразни.

— Разбира се. Искаш ли да ти изтрия гърба?

— Не.

— Както кажеш, скъпа.

Сега, при тези обстоятелства, всяка демонстрация на обич от негова страна я дразнеше. Върна се в спалнята и доста рязко затвори вратата зад себе си. Взе душ и се гримира. Бавеше се нарочно и с тайно злорадство се надяваше, че това ще го раздразни. Но когато се върна при него, той беше все така спокоен. Носеше плътно прилепнала по тялото рокля в екрю, с пояс от искрящи копринени ширити, прихванати с масива месингова тока. Косата й беше прибрана на кок на тила. Перлените обеци бяха единственият й накит. Тоалетът й беше семпъл и много изящен. Дерек захвърли списанието и се изправи. В погледа му проблесна задоволство.

— Готова съм — заговори припряно. Предпочиташе да си спести комплиментите му. — Ще взема само нещата, които вече са опаковани.

Той кимна, отвори вратата и засипа шофьора със заповеди. После се обърна към нея.

— Ще осигуриш ли по някакъв начин апартамента?

— Засега само ще го заключа. Преди да замина за Ямайка предупредих вестникаря и млекаря да не идват.

Излишно беше да уведомява хазяйката си, защото не знаеше кога ще се върне. Колко ли щеше да продължи този брак? Седмица? Две? Месец? Дерек й каза, че е бил ядосан заради внезапното й заминаване, но не защото я обича, а защото не й се е наситил. А целувката, която последва изявлението му уточни точно какво има пред вид.

Трябваше да се върне някъде, когато той задоволи сексуалните си апетити. Очакванията му от брака бяха недвусмислени. Нужна му беше безплатна любовница. Принц Ал Тасан щеше да остане дълбоко разочарован. Изчака докато отново се настанят на задната седалка на лимузината, за да оповести намеренията си. Всъщност, Дерек сам започна разговора.

— Изглеждаш великолепно, Карин. По-хубава от всякога. Много съм горд с моята съпруга.

— Благодаря ти. — Пръстите й нервно погладиха ширитите на пояса. — Чувствах се добре и в дрехите, с които бях сутринта. Тогава не знаех, че ще ми се наложи да се омъжвам с тях.

— Изправен съм пред истинска дилема.

— Дилема?

— Искам да те целуна, но се страхувам, че ще разбъркам дрехите ти. Не зная на кое изкушение да се поддам. — Наклони глава и впери поглед в нея. — Прекалено хубава си, за да развалям тоалета ти. — Взе ръката й, вдигна я и продължително задържа устните си върху нея. Целувката му я накара да се почувства красива и желана, сгря я, докосването на устните му. — Имам най-красивата, най-сладката, най-възбуждащата жена в историята — промърмори той, без да откъсва устни от извивката на дланта й. Карин едва сега осъзна, че това е ерогенна зона.

Издърпа ръката си и се отдръпна от него. Пое дъх и опита да успокои биенето на сърцето си.

— Трябва да говоря с теб, Дерек.

— Какво бельо предпочиташ?

— Това пък що за въпрос е?

— Въпрос, който се предполага, че младоженецът ще зададе на съпругата си.

— Може би няма да бъда твоя съпруга, след като чуеш това, което имам да ти кажа.

— О? — тонът му прозвуча небрежно, сякаш думите й не го заинтригуваха особено, но високо вдигнатите му вежди говореха друго.

Струваше й се, че от червилото устните й са непрекъснато сухи. Отново прокара език по тях.

— Приемам тази брачна церемония, защото така трябва. Но всичко ще приключи с това.

— Не мисля, че разбирам какво имаш предвид.

Тя пое дълбоко дъх.

— Имам предвид, че с церемонията всичко ще приключи. Церемонията и нищо друго.

— Нищо ли?

Защо се опитваше да изглежда толкова наивен? Дали нарочно я измъчваше, за да я обърка.

— Нищо от онова, което един брак предполага?

Настъпи тишина, докато шофьорът умело се справяше с претовареното улично движение на Вашингтон. Измина доста време, преди Дерек да наруши тишината.

— Искаш да кажеш, че възнамеряваш да ме лишиш от съпружески права?

— Точно така — потвърди тя и кимна категорично.

— Няма да делим едно легло?

— Не.

— Изобщо няма да се любим?

— Изобщо.

Избухна в смях, от който стъклото между тях и шофьора високо издрънча. Напомни й за баща си. Карин впери в него гневен поглед. Какво толкова смешно беше казала?

— Карин, скъпа — Дерек протегна ръка към нея и когато тя се отдръпна, той обви силните си пръсти около китката й и я привлече към гърдите си, — осъзнаваш ли колко абсурдно е от твоя страна да поставяш това условие?

— Защо?

— Защото — започна той търпеливо и със снизхождение, сякаш обясняваше тайните на живота на дете. — Първо, защото не си в позиция, от която можеш да поставяш каквито и да е условия. И двамата имаме неприятности, но ти си по-уязвима.

— Заради пола ми, заради размера на банковата ми сметка, заради работата, която обичах и в която бях добра!

Дерек кимна с разбиране.

— Не казвам, че е почтено, само отбелязвам фактите. Реално погледнато, ти губиш повече. Аз ти предложих изход от един сериозен проблем. Не мислиш ли, че е дяволски непочтено и дребнаво от твоя страна да поставяш условия на предложението ми?

Карин се задушаваше от унижение, но остана със стиснати устни.

— Не забравяй — продължи той по-меко, — ние се желаем. В това никога не е имало и най-малко съмнение нито в Ямайка, нито където и да е.

— Там беше романтично. Откъснати бяхме от истинския живот. Морето, луната, музиката, цветята. Бях опиянена от романтиката. Сега отново съм стъпила на земята. Признавам, приземяването не беше лесно след всичко случило се като следствие от собственото ми неблагоразумие, но как можеш да предположиш, че искам връзката ни да продължи?

— Аз не анализирам причините за човешкото поведение Карин. Аз боравя само с факти. — Той се наведе към нея и дъхът му погали лицето й. — Точно сега ти ме желаеш толкова, колкото и аз теб. Добре познавам тялото ти. Разчитам знаците. Една от причините, за да харесам толкова тази дреха, е, че тя много ти отива и чудесно подчертава формите ти. Видях възбудата в гърдите ти, когато целунах дланта ти. Нима мислиш, че съм сляп? А когато се дръпна и изпъна краката си, не мислиш ли, че не почувствах възбудата и в други части на тялото ти?

— Моля те, спри — очите й плувнаха в сълзи. Притвори клепачи и прехапа устни, за да прикрие нервността си.

— Ти ме желаеш, Карин. Дори и сега. Повече от всякога. Като се отърсиш от това нелепо целомъдрие, което те е обхванало откакто си в Щатите и ме погледнеш, ще видиш аз колко много те желая. Дори не мога да прикрия този копнеж. И защо са сега тези абсурдни условия върху брачната нощ? — С всяка поредна дума гневът му нарастваше, но въпросът му беше изречен с тих глас. Просто я молеше за обяснение.

— Защото вече достатъчно ме нарани. Не искам да бъда твоя съпруга. Наистина не искам да бъда временен партньор, докато клюките по вестниците заглъхнат. Не желая да бъда една от харема. Няма да спя с теб.

— Не е ли малко късно да правиш такива изявления?

— Не съм изненадана да чуя от теб нещо толкова вулгарно. Преди спях с теб, защото така исках. Тогава можех да избирам. Сега просто отказвам. И съм категорична.

— Но обстоятелствата се промениха. След като сме женени имам правото да настоявам — явно тирадата й не го беше впечатлила ни най-малко.

— И ще настояваш?

— Бих могъл.

Тя потръпна, но предпочете да скрие страха си зад фасада от престорен гняв.

— Как? Като ме удариш по главата с тежък предмет и ме завлечеш в леглото си ли? Какъвто бащата, такъв и синът. Мръдваш пръста си и очакваш от мен да скоча. Жените са движимо имущество, нали? Създадени от Бог и сложени на земята за ваше развлечение. Е, премислете отново, господин Дерек Алън. Аз няма да живея в такова робство, дори и за миг. Така че можеш да кажеш на Абдул, или както там се казва, да обърне колата и да ме върне у дома. Ще реша проблема си по друг някакъв начин.

Можеше да я удари и тя нямаше да се изненада. Но той само се усмихна.

— Казва се Мохамед и няма да те върне в къщи. Аз държа на предложението си. Ще се оженя за теб. А ти се пържи в собственото си масло; отричай, че ме желаеш в леглото си; цупи се и се мръщи колкото си щеш. Аз няма да ти натрапвам омразните си ласки.

Ролите им отново бяха разменени и тя отново се чувстваше като глупачка, която е изгубила самообладание.

— Е, добре. — Хвърли подозрителен поглед към него. Прекалено лесно отстъпи. — А ти какво ще правиш докато аз се цупя, мръщя и т.н.?

Не се довери на усмивката му. Той беше непредвидим. Заприлича й на голяма котка, която току-що е уловила омаломощена жертва. Разширените му ноздри надушваха успеха. Очите му проблясваха триумфално. Устните му се извиха в усмивка на задоволство от лесния, неминуем успех.

— Ще се опитам да променя решението ти.

Посланието му, възбуждащо и властно, беше изречено така, сякаш отпращаше нежна целувка към нея. Напомни й за страстните обети, които шепнеше, докато устните му докосваха гърдите й, стомаха, корема. Каза го със същия дрезгав глас, който галеше слуха й, докато двамата лежаха отпуснати и изтощени от любов. Веднъж й беше казал: „Ти винаги ми харесваш, Карин. Харесва ми начина, по който тялото ти ме приема. Силно и топло. Чувствам се великолепно.“ В обещанието му прозвуча мека заплаха, която я накара да си спомни любовта му и Карин се учуди защо сама си противоречи. Седеше неподвижна, вперила поглед в хипнотичните му очи. Съвзе се едва когато шофьорът отвори вратата.

— Пристигахме — съобщи Дерек и й помогна да слезе от колата.

— Родителите ти тук ли ще бъдат?

— Не. Навсякъде, където се появи баща ми, свирят фанфари. Пожела да ти спести излишното безпокойство.

Карин механично пристъпи в сградата. Всичко изглеждаше нереално. Представиха й съдията, стисна ръката му и благодари за сърдечните му благопожелания. Подписа се върху документите с писалката поставена върху им. Застана до Дерек. Повтори думите на брачната клетва. Сега вече знаеше. Когато значението на думите стигна до съзнанието й, тя осъзна защо постави подобно условие, защо беше така ужасена от този брак. Страхуваше се, че ще дойде ден, в който всичко ще свърши. А тя искаше да бъде съпруга на Дерек. Думите на клетвата, изречени от устните й добиваха особено значение. Влюбила се беше в Дерек, преди да му се отдаде. Отдаването й беше изблик на голямата й любов. Бракът с него би бил като завет, физически и духовен. За нея това не беше фарс.

Но за него…

Докато изговаряше словата, които ги обвързваха, Карин вдигна поглед към него. Гледаше я и тя цялата изтръпна. Сякаш й говореше лично на нея, сякаш беше искрен. Но не биваше да допуска дори и за миг да повярва в това. Той отмести поглед.

Щеше да бъде мъчително. Господи, колко мъчително щеше да бъде, когато я отхвърлеше, когато тази игра на брак приключеше. За да си спести болката, която я очакваше, трябваше да остане хладна и безразлична. Ще води любезно съжителство с него, но няма да допусне никаква интимност. Опасяваше се, че ако приеме да бъде негова съпруга с всички последствия, щеше да дойде време, когато ще се моли да остане. Стигнаха до онази част от церемонията, когато трябваше да си разменят халки и Дерек я изненада. Подари й тясна златна халка. Изящно гравирана и както изглеждаше много древна.

— Една от халките, които баща ми е подарил на майка ми — обясни й Дерек, когато тя вдигна към него невярващ поглед. — Предава се от поколение на поколение в семейството. Помолиха ме да го дам на жената, за която се женя.

Зашеметена, Карин прие Дерек да постави около пръста й красивата халка. Стоеше й чудесно. Тържествената целувка, която последва беше нежна и страстна. Карин осъзна, че да остане вярна на решението си щеше да бъде най-тежкото предизвикателство в живота й. Съдията разтърси ръката на Дерек и ги покани на чаша вино в кабинета си. Дерек отказа и човекът, съпричастен с нетърпението на младоженеца, ги изпрати с благословия. Карин не би била изненадана от многословието му, ако знаеше размерите на чека, който вече лежеше в джоба му.

Бяха отведени до висока жилищна сграда в елегантния квартал наблизо. Лимузината плавно се плъзна в сенчестия подземен гараж. До паркирания екслибур стоеше слуга, който веднага прехвърли куфарите на Карин в огромния багажник.

— Помислих си, че ще се чувстваш по-удобно, ако отидем до фермата с тази кола, вместо с лимузината. Като че ли пътуването с екслибур беше по-малко необичайно, отколкото пътуването с карана от шофьор лимузина. Дерек се сбогува с прислугата на баща си и изкара колата от подземния гараж. Слънцето залязваше. Денят си отиваше, а Карин не можеше да повярва, че са се случили толкова много неща.

— В случай, че това те интересува, всички снимки и негативите вече са притежание на баща ми. — Споменът за фотографиите я накара да се изчерви, но Дерек побърза да я успокои. — Ще бъдат унищожени, ако вече не са.

— Как е успял да спре публикуването им?

— Дадох му името на фотографа. Спек Даниълс. Несъмнено баща ми му е направил предложение, на което той не е устоял. Не вярвам да се опита отново да прави подобни снимки.

Карин изви глава към него. Искаше да види дали се шегува. Беше сериозен. Потръпна от хладния вечерен въздух. Или може би заради умопомрачителната скорост и спуснатия гюрук на колата. Какво ли щеше да й се случи, ако беше враг на шейх Амин Ал Тасан, а не негова снаха?

— А какво стана със „Сцени от улицата“? Мислех, че се готвят да публикуват серия статии за нас.

— Да, така е. Но баща ми заплаши със съд, който ще изяде не само печалбата от публикациите, но и евентуалните им постъпления за следващите десет години.

— Кога разбра това?

— Днес следобед, когато се оттеглихме в спалнята.

— Но той не е имал време да свърши всичко!

Дерек спря при един светофар, извърна към нея глава и се усмихна.

— Не, но плановете му бяха такива. А когато каже, че възнамерява да направи нещо, можеш да считаш, че вече е свършено.

Тя почти не забелязваше къде отиват. Но изведнъж улиците, по които минаваха й се сториха познати и тя хвърли към него изпълнен с благоговение поглед.

— Изглеждаш изненадана.

— Да. Как разбра?

— Имам си начини. — Слезе от колата, заобиколи и отвори вратата й. Подаде й ръка и я поведе по покритата с тухли пътека. — Помислих си, че Кристин трябва да бъде уведомена за сватбата ни, преди да те отвлека за медения ни месец, не мислиш ли? — Сложи ръката си на раменете й и я притисна към себе си. — При това съм нетърпелив да се срещна с момичето.

Директорката, обикновено доста резервирана, цялата се разтопи щом позна Дерек, когото Карин й представи като свой съпруг. Сините й къдрици неудържимо затрептяха и възкъсичките й пръсти нервно заиграха с високата яка на блузата й. Веднага изпрати да повикат Кристин. Докато чакаха, ги отрупа уж с добронамерени въпроси, които трябваше да задоволят ненаситното й любопитство. Без да й дава каквато и да е конкретна информация, Дерек я очарова с шеговития си тон и усмивка, на която едва ли някой би устоял.

Кристин слезе по стълбите с подскоци и с цялата уравновесеност, която човек може да очаква от едно енергично шестнайсетгодишно момиче. Директорката се завъртя на токовете на ниските си обувки и се намръщи. Упреците, които явно се готвеше да отправи към Кристин останаха неизречени, защото когато съзря сестра си под ръка с най-страхотния мъж, който беше виждала, тя спря така рязко, сякаш не беше сигурна дали изобщо да продължи. Поколеба се за миг, без да сваля смаяния си поглед от Дерек. После, положи явно усилие да си затвори устата и отново заслиза надолу. Карин тръгна към нея. Разбираше я, защото въздействието на Дерек върху жените й беше познато. През цялото време беше прекалено ангажирана с последиците от този брак за нея самата и дори и не помисли за чувствата на Кристин. Не и до този момент. Сега я притисна силно към себе си.

— Здравей, Кристин.

Кристин също я прегърна, но съвсем механично. Карин беше сигурна, че тя все още не сваля поглед от Дерек, през рамото й.

— Здравей. Върнала си се от пътуването си?

Карин се отдръпна, за да може да вижда реакцията на онова, което се готвеше да й каже.

— Върнах се няколко дни по-рано.

— Защо? Очите на Кристин оставаха все така приковани върху мъжа, чието присъствие удостояваше фона на пансиона с необичайно висока чест.

— Защото — започна тя. Сега не знаеше как да й съобщи новина. — Случи се нещо… Срещнах… това е Дерек — бързо продължи тя. — Дерек, сестра ми Кристин.

Като хипнотизирано, момичето се понесе към него.

— Здравей, Кристин. Бях нетърпелив да се запозная с теб.

— Така ли? Защо? — въздъхна тя.

На Карин й се прииска да я разтърси с всичка сила. Това, че Кристин беше пленена от него, не й харесваше.

— Защото вече сме едно семейство. Карин и аз се оженихме днес следобед.

Кристин раздвижи беззвучно устни. Местеше поглед от единия към другия. Най-после се овладя и заекна.

— Женени?

Дерек взе ръката на Карин и я притисна в дланите си.

— Срещнах сестра ти в Ямайка и се влюбих в нея. — Отправи пламенен поглед към Карин. — Последвах я тук и я помолих да се омъжи за мен. Тя се съгласи. Аз я заведох пред съдията, преди да е променила решението си. Надявам се, не се сърдиш, че не те поканихме на церемонията.

Малко банално и абсурдно, но Кристин и директорката жадно поглъщаха всяка дума от импровизираната история. Той нарисува картина, сякаш взета от филм на Дорис Дей и когато я завърши с нежна целувка по безмълвните устни на Карин, публиката му беше онемяла от романтично вълнение и едва сдържаше сълзите на умиление.

— О, Божичко, Карин, — въздъхна Кристин и така ентусиазирано прегърна сестра си, че Карин трябваше да стисне зъби, за да не изохка. — Направо е страхотно! О, Господи! И като си помислиш, че аз бях тази, която ти каза да отидеш в Ямайка. Просто бях убедена, че ще ти се случи нещо невероятно. О, Господи!

Дерек се обърна към директорката с молба да позволи на Кристин да присъства на празничната вечеря и въпросът му прекъсна изблика на многословие у Кристин. Директорката с готовност даде разрешение. Момичето се втурна нагоре по стълбите, за да се преоблече.

Докато я чакаха, Дерек отрупа директорката с въпроси за програмата и оценките на Кристин. Сякаш го интересува, раздразнено си мислеше Карин. Но ако чужд човек погледнеше загрижеността и сериозността, изписани на лицето му, и за миг не би се усъмнил. Макар и неохотно, трябваше да признае, че посещението при сестра й беше добронамерено и благоразумно.

Кристин слезе при тях облечена в най-хубавата си рокля. Когато излязоха на двора и видя колата всичките „О, Божичко“ започнаха отново. Дерек през смях й каза, че ще трябва да седне на подвижната задна седалка, но тя прие да бъде настанена там с великодушието на кралица, на която помагат да се качи в кралска карета. Дерек можеше да внуши подобно доверие във всяка жена.

Заведе ги в ресторант само на няколко минути път от училището. Това беше италиански семеен ресторант, в който атмосферата можеше да разтопи и най-закоравялото сърце. Храната беше вкусна, виното първокласно, обслужването безупречно. Външността и светските маниери на Дерек напълно омагьосаха Кристин. Карин го познаваше достатъчно добре, за да разбере, че това е съвсем несъзнателно. Той омагьосваше, без да полага и най-малко усилие. Говореше малко за себе си, но разпитваше Кристин за живота в училище, за интересите й, за предпочитанията й.

— Безпокои ме само едно. — Без да чака да бъде дълго убеждавана, тя с наслада се впусна да описва живота в училище. После се намръщи и замислено завъртя столчето на чашата за вино между пръстите си. Дерек й беше сипал вино, без да попита. Карин знаеше колко точки е отбелязал. Отнасяше се към Кристин като към възрастна. Нищо не можеше да достави по-голямо удоволствие на момиче на нейните години.

— Какво е то? — попита Дерек. Пръстите му лениво галеха рамото на Карин. През цялата вечер поддържаше мита, че бракът им е истински и плод на любов. Не би могъл да бъде по-внимателен към всяко нейно желание. Често спираше очи върху й и дори слепият можеше да забележи топлината в тях. Погледът му ясно и недвусмислено говореше: „Това е моят сватбен ден. Ти си моя. И нямам търпение да те отведа в леглото.“ Сърцето на Карин болезнено се свиваше при всяка нежна дума, при всяко докосване.

— Момчетата — мрачно отвърна Кристин. Погледна сестра си. — Спомняш ли си момчето, за което ти разказах, преди да заминеш?

— Да.

— Не ми се обади повече. Знаех, че така ще стане.

— Явно той е кръгъл глупак — пренебрежително възкликна Дерек. Изправи се, наведе се през масата и целуна Кристин по челото. — Ако някой ти създава проблеми, обади ми се. Обещаваш ли?

— Да — отвърна Кристин, явно много щастлива.

— Моля дамите да ме извинят, трябва да се обадя по телефона. Веднага се връщам. — Възнагради, или наказа Карин с още един страстен поглед и се отправи към вратата.

Карин чувстваше огнените му очи върху кожата си, дълго след като излезе. Опита се да скрие възбудата си и се вгледа в рубинените отражения на чашата си за вино. Сякаш чакала тази възможност цяла вечер, Кристин се наведе над масата и безочливо запита:

— Сто на сто е страхотен в леглото, нали?