Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Human Touch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 50 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Ася (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)
Сканиране
helyg

Издание:

Гленда Сандърс. Откраднато щастие

ИК „Арлекин-България“ ООД, София, 1995

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954–11–0375–8

История

  1. — Добавяне

Десета глава

Мередит не спа добре тази нощ. Бе прекарала чудесен ден, приятна вечер, а целувката на Кайл й се стори съвсем естествена, както й се стори естествено да му отвърне. Вече сама в стаята си, случилото й се струваше голяма грешка.

По време на вечерята се бе отпуснала, чувстваше се добре с новата си прическа и в компанията на внимателен красив мъж, дотолкова, че бе забравила всички различия, разделящи я от Кайл Сойър Брукс. Той й бе шеф, благодетел, а тя бе просто една бездомница, която бе приел в дома си. Как можа да забрави всичко това, дори и само за миг?

Целуна я, а тя не се възпротиви. Напротив, отвърна на целувката, макар добре да съзнаваше, че той я обвинява за всичко, което й се бе случило — че е повярвала на най-неподходящия човек. Той бе убеден, че сама се е оставила да я превърнат в жертва.

Но той бе човекът, пресушил сълзите й и положил усилия да разбере кой я е наранил. Бе държал детето й в ръце. Бе й казал хубави думи, когато най-много се нуждаеше от тях и я бе прегърнал в труден момент.

Лежеше загледана в ивиците светлина, които се процеждаха през щорите и се опитваше да открие причина, поради която да не приеме целувката. С цялото си тяло усещаше топлината, струяща от ръцете му. Напомни си, че му е клиентка, а също и подчинена, което изключваше всякаква връзка между тях. Не можеше да си позволи да има връзка с мъж, преди да е напълно осигурена. Наред с всички тези неща изпита отново нежността и спокойствието, което я завладя, докато беше в ръцете му.

Те живееха заедно. Не „заедно“, а в същата къща. Толкова бе загрижена да намери дом за Стейси, че дори не помисли, какви приказки би предизвикало подобно съжителство. В самото начало Кайл изглеждаше нелюбезен, високомерен… надут и… стар. Дори не й мина през ум, че може да го хареса. А и той да прояви интерес към нея, й се струваше напълно невъзможно.

Но той я бе целунал, тя бе отвърнала на ласката, а сега общият дом й се струваше проблем. Още един проблем. Нов.

Мередит се обърна, стисна очи и простена. Знаеше, че няма дълго да живее в тази къща, че трябва един ден да си тръгне. Имаше нужда от сигурност и удобства, за да възстанови силата и достойнството си. Тук имаше всичко — и сигурността, и работата, и възможността да съедини парчетата от разбития си живот. Тук бе скрит отговорът на всичките й отчаяни молби.

Така бе, докато той я целуна.

 

 

Кайл се прокрадна притеснено в антрето. Костюмът му бе внимателно изгладен, ризата — безупречна, с копринена вратовръзка.

Потисна желанието да се втурне навън, без да спира в кухнята. Ароматът на печени кифлички му подсказа, че Мередит е приготвила закуска. А и не искаше да я нарани, ако тя разбере, че се опитва да я отбягва. Това нямаше да реши проблема. Рано или късно щяха да се изправят лице в лице.

Тя бе с гръб към вратата. Той я извика. Бавно и несигурно, Мередит се обърна. В очите й се четеше същото объркване, същите съмнения, които измъчваха и него. Въпросите, смущението, вината и съжалението.

— Не трябваше да позволяваме да се случи — каза тихо тя.

На Кайл му се искаше да се засмее от облекчение. Не знаеше как тя гледа на снощната целувка. Щеше да е много неприятно, ако тя си тананикаше небрежно, уверена в ролята си на домакиня.

— Беше…

— Грешка — довърши Мередит.

— Не беше грешка, просто… моментът бе такъв. Естествена човешка реакция.

Тя затвори очи, въздъхна и се зае да сложи масата.

— Не можем да си позволим отново да реагираме така.

— Няма.

Той я погледна и сивите й очи сякаш го пронизаха.

— Ние сме възрастни хора — добави той, защото не знаеше какво друго да каже.

— Точно там е проблемът.

Тя бе стиснала облегалката на стола и не смееше да го погледне.

Кайл помълча и покри ръката й със своята. Повдигна брадичката й, за да е сигурен, че всичкото й внимание е насочено към него.

— Целунах те, защото компанията ти ми беше приятна, а не, за да се почувстваш по-зле.

— Просто се опитвам да намеря своя път в живота.

— Знам — отвърна той и потисна желанието си да я погали.

И двамата останаха неподвижни, като омагьосани един от друг, докато часовникът на микровълновата печка не ги стресна. Мередит се обърна рязко, за да извади кифличките. Кайл си сипа кафе, седна и я загледа, докато прехвърляше кифлите в малка кошничка. Не искаше да наблюдава отмерените й плавни движения, но не можеше да откъсне поглед от нея, въпреки че бе облечена в джинси и фланелка. Спомни си, че ноктите й са лакирани в бледорозово. Нали сама му обясни, че е купила лака от разпродажба, само за да изпита удоволствието да достигне пръстите на краката си след бременността.

Докато я прегръщаше, бе усетил колко крехки са раменете й, колко тънък е кръстът й, колко приятно заоблени са бедрата й. Не можеше да забрави топлите нежни устни, които бе целунал.

Взе си кифличка, сипа си мляко и отпи от кафето. Бе сложила прибори и за себе си, но не седна на масата, а отиде в стаята. Чу, че говори на Стейси и отново усети уважение към силата, сляпата преданост към детето и решителността й. Мередит веднага бе усетила какви опасности води след себе си целувката, това че застрашаваше връзката им, изградена бавно и постепенно. На нейно място всяка друга би се опитала да задълбочи нещата.

Изпита облекчение, че тя не се върна, докато закусваше.

Само му пожела приятен ден, когато тръгна, без да се показва.

Мередит изчака шума от колата да заглъхне, преди да се върне в кухнята, за да закуси. Разговорът бе ужасен. Но той не се съгласи, че целувката е била грешка.

Причината била в момента. Просто естествена човешка реакция.

Защо ли тогава й се стори, че той влага много повече? Добре разбираше, че са направили грешка, но докосването бе толкова интимно, незабравимо.

„Целунах те, защото се наслаждавах на компанията ти.“

Мередит съзнаваше, че е искрен. Не можеше да отрече, че го харесва. Дори докато говореха за случилото се, тя не можеше да не забележи колко е мъжествен.

Томас Кастър бе първият мъж в живота й и сега възприемаше Кайл Сойър Брукс през очите на зряла жена, а не през погледа на мечтателно момиче. Преди една целувка я караше да копнее за любов и близост, а сега я караше да внимава.

Кайл я привличаше и това я караше да се чувства уязвима, но вече не можеше да си позволи да проявява слабост.

Бе решена да не се поддава.

Взела твърдо решение, Мередит се залови с обичайната си работа — проветри къщата, раздели дрехите за пране, докато Стейси спеше и дори успя да изтича до супера. Приготви чили за вечеря и мина още веднъж скрина с боя. Щом изсъхнеше, смяташе да го сложи в стаята и да подреди вътре бельото и дрехите.

Каква ирония, помисли си тя, завършваше стаята си, когато ставаше очевидно, че престоят й в тази къща нямаше да продължи дълго. Само след няколко седмици щеше да вземе детегледачка за свободните дни и да започне да си търси подходяща работа. Може би отец Марк щеше да я насочи.

Имаше толкова много хотели и ресторанти, че все някъде щеше да си намери работа при някой кулинарен магьосник, който би оценил една трудолюбива, схватлива асистентка.

Дори и да станеше така, налагаше се да остане икономка при Кайл, докато спести достатъчно пари за квартира. А ако Кайл уредеше нещата с Томас, издръжката щеше да е от полза.

Мередит не губеше надежда. Лошото бе, че ставаше нетърпелива, особено когато бе ясно, че не може да постигне мечтите си веднага. Засега трябваше да си върши добре работата в дома на Кайл и да издебне удобния момент, за да осъществи плановете си.

Кайл закъсня и тя се зачуди дали не е нарочно. Сякаш се страхуваше от нея. Но той се прибра в седем и половина и макар уморен, изглеждаше доволен, че си е у дома.

— Тежък ден ли имаше? — попита го Мередит, когато му сервира още димящото чили.

— Отвратителен. Всеки един от законите на Мърфи влезе в действие. Всичко вървеше наопаки.

Мередит бе хапнала по-рано, но седна, за да му прави компания. Стейси спеше в ръцете й.

— Какво стана?

— Мици от рецепцията, ми звънна, че ще отсъства. Детето й пипнало някакъв вирус и цял ден цареше пълен хаос. А и на една от клиентките й стана лошо.

— Какво й стана?

— Болки в стомаха, висока температура… Май същото като детето на Мици.

— И как така откри, че й е зле чак в кабинета ти?

— Изглежда се проявява доста ненадейно. Изведнъж пребледня, втресе я и, преди да успея да я попитам дали всичко е наред, повърна.

— Уф!

— Сложих я да легне на канапето и извиках близките й да я вземат. Не можеше да стои на крака.

— Сигурен ли си, че е само вирус?

— Да. Мици каза, че минава много бързо. Синът й го хванал в училище, а клиентката спомена, че всички в офиса й били болни. Добре че ми каза, защото щях да извикам линейка.

Мередит погледна към дъщеря си.

— Дано Стейси не се зарази. Това е опасно за бебетата.

— Ако видиш някакви симптоми, веднага я закарай в детската консултация. — Хвана крачето на Стейси и нежно го стисна. — Нали няма да ни плашиш?

Отговорът бе широка, беззъба усмивка.

— Знам, че няма!

— Тя поема част от моята имунизация с млякото — обясни Мередит. — Надявам се, че витамините, които ми дадоха в болницата са възстановили имунитета ми. Обикновено такива вируси не ме хващат.

— И мен — отвърна Кайл. — Единствения път, когато хванах, бе в колежа. Учехме заедно до среднощ и се заразихме един друг.

 

 

Следващите три дни Кайл се оплакваше, че вирусът е повлиял дори на делата му. Едно бе отложено, защото съдията се разболял, по време на друго на свидетеля му прилошало, точно когато давал показания. Мици се зарази от сина си и си взе още отпуска. Накрая и мениджърът на офиса си тръгна болен и хаосът се възцари напълно. Кайл затвори офиса и включи телефонния секретар.

— Много рано се връщаш — отбеляза Мередит.

— Всичко е срещу мен — оплака се Кайл и й разказа.

— В понеделник всичко ще си е както обикновено — окуражи го Мередит.

— Едва ли може да стане по-зле. Има ли нещо за ядене? Дори не съм обядвал.

— Искаш ли сандвич с телешко?

— Става. Гладен съм като вълк.

— Да го затопля ли?

— И студен става. Сложи малко горчица и лук.

— Стейси спи ли? — попита той и пое сандвича.

— Заспа преди половин час — отвърна Мередит и седна срещу Кайл. — Все по-бавно се унася следобед.

— Сандвичът е страхотен — похвали я Кайл и отхапа лакомо. Едва изял и половината, го остави. Беше пребледнял.

— Кайл?

— Не… — Отпусна назад глава и се огледа.

— Ела в моята баня! — подкани го Мередит.

Кайл се втурна натам. Тя се върна в кухнята и му приготви чаша топла солена вода.

— Изплакни си устата.

Заведе го до спалнята му и отметна завивките.

— Ще се оправиш ли сам?

Той успя да кимне. Целият трепереше от слабост. Мередит докосна бузата му. Беше влажна и хладна.

— Още нямаш температура.

— Само ми е малко…

— Виждам. Съблечи се и се легни. Ще дойда след малко да проверя как си.

— Няма нужда да…

Тя го погледна многозначително.

— Повикай ме, ако имаш нужда от нещо.

Малко по-късно температурата му се покачи и Мередит покри челото и врата му с влажни кърпи. Кайл я хвана за китката.

— Благодаря.

Втресе го, а същевременно се потеше. Лежеше отпуснат и слаб, съвсем различен от самоуверения Кайл.

— Да ти донеса ли нещо? — попита тя. — Той поклати глава. — Ще дойда след малко.

След около час Кайл заспа. Два часа по-късно се събуди и Мередит донесе прясно изцеден лимон с лед, за да утоли жаждата му.

— Пий бавно — посъветва го тя.

Той отпи няколко глътки и се усмихна едва-едва.

— Чудесна медицинска сестра си.

— Имам опит. — Отново намокри кърпите за лицето и врата. Бедрото й докосна рамото му и по тялото й се разля неочаквана топлина. — Как е стомахът ти?

— Клокочи като вулкан.

— Тогава не пий повече.

Тя остана при него, поднасяше напитката към устните му, за да не се обезводни и бършеше челото му с влажна кърпа. В събота сутринта той се въртеше, стенейки и пъшкайки.

— Боли ли те нещо?

— Всяко мускулче.

— Легни по корем, ще те разтрия.

Намаза ръцете си и започна от раменете, като бавно го масажираше.

— Това не е част от служебните ти задължения — измърмори доволно той.

— Просто проявявам малко състрадание.

— Къде си се научила да разтриваш така?

— Докато се грижех за мама. Към края не можех нищо да направя, освен да облекчавам болките й.

Помисли си дали да не повдигне чаршафа, за да масажира и краката му, но реши, че е по-добре да се заеме с ръцете. Кайл въздъхна доволно.

— По-добре ли се чувстваш? — попита тя.

— Напомни ми да ти увелича заплатата — промърмори той, с глава заровена във възглавницата. Заслужаваше си пак да пипне някой вирус, само и само Мередит да го разтрие отново. — Колко е часът?

— Около пет.

— Искаш да кажеш, че този вирус ме държи вече цяло денонощие.

— Утре няма да ти има нищо. Ще ти донеса препечена филийка и горещ чай.

Той простена.

— Ако доживея дотогава.

Тя се усмихна, развеселена от типично мъжката му реакция на болестта.

— Шансът за оцеляване и пълно възстановяване е задоволителен — увери го тя.

Още веднъж разтри гърба му, преди да го остави, като се опитваше да не го докосва с тяло. Искаше й се да не забелязва добре оформените му мускули.

 

 

В неделя сутринта му донесе препечената филийка и чая, както беше обещала.

— Как си?

— Съвсем здрав и умиращ от глад.

— Яж бавно — предупреди го тя. — Не се претоварвай, защото може отново да ти стане лошо.

— Откъде знаеш, че сладкото от ягоди ми е любимото?

— Има огромен буркан в хладилника. Предположих.

Кайл хвана ръката й и тихо произнесе името й.

Тя го погледна с очакване.

— Благодаря за… — Въздъхна и я пусна. — Благодаря ти.

— Не съм направила кой знае какво — сви рамене тя.

Погледите им се срещнаха.

— Беше до мен — каза тихо той. — Ти… се погрижи за мен.

— Беше болен.

И двамата замълчаха. Мередит първа заговори:

— Ще се върна за таблата.

Кайл потисна желанието си да я помоли да остане при него, докато се храни и щом тя затвори вратата, се почувства изоставен и самотен. Изяде всичко и зачака. Часовникът му показваше, че са минали само десет минути, но му се струваха много повече. Най-сетне, нетърпелив, след като се бе застоял толкова дълго, реши, че е крайно време да стане, да се изкъпе и отново да влезе в обичайния си ритъм.

Мередит провери Стейси, преди да се върне в стаята на Кайл за подноса. Стейси спеше като ангелче, обърнала се на една страна. Мередит усмихнато постоя до креватчето няколко минути, наведе се и я целуна по слепоочието. Спи спокойно, мъничката ми, въздъхна тя.

В стаята на Кайл таблата бе на пода, а леглото — празно. От банята долиташе шумът на течаща вода и разкриваше тайната на липсващия пациент. Станал е, значи! Това бе сигурен знак, че е здрав.

Погледът й попадна на разхвърляното легло. Легло на болен човек. Но не за дълго, помисли си тя и се наведе, за да махне чаршафите. Събра ги на топка и ги хвърли в коша за пране, докато отиваше до шкафа за нови.

Едва успя да метне чаршафа върху леглото и вратата на банята се отвори.

Кайл излезе, облечен в хавлия.

Мередит го погледна с неудобство.

— Мередит!

Тя поруменя и бързо отклони поглед.

— Бях… Мислех, че трябва да сменя бельото, след като се поти толкова много.

Обърна се с гръб и продължи да изпъва чаршафа. Усещаше присъствието му, очакваше допира му, преди ръката му да докосне рамото й. Тя застина и въздъхна. Рамото й се отпусна под тежестта на дланта му. И всички разумни мисли за чувствата, които я измъчваха, изчезнаха.

Обърна се. Знаеше, че ще я целуне и очакваше ласката, макар добре да съзнаваше, че последното нещо, от което се нуждае, е да се влюби в мъж, на когото е задължена. А вече със сигурност знаеше, че е влюбена в него. Искаше й се да повярва, че и той я обича и затова се наслади на начина, по който шепнеше името й и притискаше лицето й между дланите си. Желанието пропълзя по цялото й тяло.

— Ти остана заради мен. Ти се погрижи за мен.

— Имаше нужда от мен.

— И все още имам нужда от теб. — Каза го без колебание и съмнение.

Тя се опита да отмести поглед, но ръцете му не я пускаха.

— Имам нужда от теб — прошепна той. — Повече, отколкото можеш да си представиш. — Целуна я, отначало нежно, а после по-настоятелно и я привлече към себе си.

Целувката се задълбочи, стана по-страстна… Мередит не можеше повече да крие любовта си. Въпреки че признаваше недостатъците му, виждаше грешките му и държанието му, което понякога граничеше с арогантност, тя го обичаше. Нямаше смисъл да го идеализира и да го вижда в романтична светлина. Бе оценила Кайл Сойър Брукс такъв, какъвто бе в действителност и въпреки това го обичаше, макар разликата между тях да бе очевидна.

Езикът му премина по устните й, тя отвори уста и посрещна целувката, удоволствието и страстта, а също и несигурната си любов към него.

Мередит не забеляза, че хавлията му се е смъкнала и единственото, което ги делеше, бяха протърканите й джинси. Ръцете му бавно проследяваха очертанията на бедрата й, а тялото й се притискаше към неговото.

Тя се отдръпна, отвори очи и съзря в погледа му, че той наистина се нуждае от нея.

— Не ме оставяй сега — помоли той.

Тя понечи да се отдръпне, но прегръдката му се стегна, а очите му я хипнотизираха. Ръцете му се плъзнаха по гърба й, за да я приближат. Мередит чуваше ударите на сърцето му, когато опря брадичка до слепоочието й.

— Имам нужда от теб толкова много, колкото и когато бях болен.

Хавлията лежеше на пода. Очите и гласът му го издадоха. Тя не можеше да устои на молбата му.

Кайл усети колебанието и несигурността й в мълчанието, в нежния допир на ръцете.

— Ще те пазя — Нали разбираш какво искам да кажа.

Склони глава на гърдите му и кимна.

Целуна я по косата, преди да се върне в банята. Тя наблюдаваше като омагьосана гъвкавото му тяло и движенията на мускулите му.

Върна се бързо и я намери там, където я бе оставил. Усети по напрежението й, че се колебае дали да остане. Не каза нищо, а се наведе за целувка.

Без да откъсва устни от нейните я поведе към леглото. Пъхна ръце под фланелката и я повдигна, без да спира да я милва.

Усмихна се нежно, наведе глава и обсипа с целувки гърдите й. Притисна буза към нея и усети забързаните удари на сърцето й.

Търсеше думи, за да изрази мислите и чувствата си, но те му убягваха.

Наведе глава и покри с целувки гладката кожа на ребрата й, плъзна се по-надолу — до колана на джинсите. С нейна помощ се справи с копчетата и ципа малко по-добре, отколкото с напиращите, неизречени думи.

Кайл притихна, когато видя стройните й крака и промъкна ръка нагоре по бедрото й. Видя стриите по кожата й, все още розови и ясно забележими и проследи една с пръст.

Мередит затвори очи и въздъхна.

— Резултат от подвизите ми — обясни тя.

Кайл целуна една от линиите и отново се премести, за да покрие устата й със своята. Искаше да й покаже без думи колко е красива и желана. Тя го прегърна и прокара пръсти по мускулестия му гръб.

Всяко докосване, всяка ласка ги доближаваше и водеше към върховното удоволствие.

Той наблюдаваше лицето й, когато телата им се сляха и усети болката й. Мередит дръпна главата му към себе си и го обгърна с крака.

Притискаше се към него, обхванала раменете му с ръце, като се движеше едновременно с него. Той усети потръпването й, когато достигна върха и сам почувства същото удоволствие.

След това я прегърна и зачака да се успокои. Искаше му се да й каже колко много значи близостта им, но думите му се сториха банални. Искаше да й открие защо се нуждае от нея в живота си, но самата мисъл бе още нова за него. Искаше да й покаже, че се възхищава на всеотдайността и щедростта й. Но думите на нежност, забравени толкова отдавна, не идваха.

Затова я прегърна и вдъхна аромата на лосиона й, когато поднесе ръката й към устните си, с надеждата, че тя ще разбере чувствата, запълнили тишината. Кайл заспа, притаил надежда в сърцето си.

Когато се събуди, тя не бе до него.