Джудит Гулд
Кораб на мечтите (13)

12.

Звукът от корабната сирена напомни на Криси, че наближават брега. Барселона, помисли си тя развълнувано. Видя няколко други плавателни съда, но беше застанала на десния борд, така че не можеше да види сушата. Тя влезе вътре и забърза надолу към каютата, за да вземе фотоапарата си, а после веднага хукна обратно нагоре, за да направи няколко снимки, докато влизаха в пристанището. Тълпата, много по-голяма от Ница насам, се беше скупчила на парапета да гледа. От мястото си тя можеше да види как въжената линия се изкачва от пристанището към една планина в далечината: освен това виждаше нещо, което трябва да беше статуята на Христофор Колумб, за която беше чела. Оттук всичко изглеждаше прекрасно и Криси просто нямаше търпение да слезе на брега. След като го обсъди с Моника, която познаваше много добре града, тя реши да не се записва за никоя от екскурзиите, ами да се поразходи сама.

Преди да слезе от кораба, си помисли дали да не се опита да се свърже с Лука, но като размисли, реши, че няма да е разумно. Първо, той беше на работа все пак, и второ, тя искаше да види колко време ще му отнеме да й се обади. Не й се искаше да мисли, че той се е възползват от нея, но вече започваше да се чуди. Бяха се разбрали да се видят, след като корабът тръгне от Ница и нищо, реши тя, не можеше да бъде толкова важно, че да не му позволи поне да й прати съобщение.

Тя се опита да не мисли за това и когато слезе на сушата се чувстваше нащрек и самостоятелна, въоръжена само с една малка карта, осигурена й от кораба, и малкия пътеводител, който си беше купила, преди да тръгне. Мина покрай статуята на Христофор Колум и продължи към известната алея, позната като „Ramblas de flores“. Докато вървеше по изцяло пешеходната улица, заобиколена от двете страни от елегантни стари сгради, тя отново беше потресена от красотата около нея. Под огромните древни дървета бяха застанали продавачи на цветя от цял свят, продавачи на вестници и книги; птичият пазар предлагаше всякакви екзотични птици в клетка. Повечето от малките хотелчета, театри, сгради с апартаменти и кафенета, покрай които мина, бяха невъобразимо красиви, боядисани в стил барок или с неокласически фасади, допълнени от дървени и железни скулптури. Хората, с които се разминаваше, й изглеждаха страхотни. Енергични, културни и модно облечени. Явно Барселона беше много проспериращ град. В един момент Криси реши да завие и да се отклони от „Ramblas“. Според картата, улицата, по която тръгна, трябваше да я отведе до стария бароков квартал и само една пресечка нататък тя се закова пред една катедрала от петнадесети век, за да се възхити на разноцветното стъкло и красиво изработената каменна фасада. След като се наслади на гледката, продължи по тесни, павирани улички, очарована от малките магазинчета. Бяха представени всякакви видове търговци — пекари, месари, шивачи — и в тези малки магазинчета човек можеше да намери всичко, което му се прииска. Тя бързо се загуби, дори с картата в ръка, и се зарадва, когато тясната уличка, по която вървеше, стигна до голям, осветен от слънцето площад.

Криси видя, че около някакъв музикант се беше събрала малка групичка хора и реши да се присъедини. Човекът беше изпадналата версия на Емет Кели, известния клоун, и свиреше на акордеон и латерна, докато разиграваше малки кукли на конци. Представлението беше очарователно и тя хвърли няколко монети в шапката, която той беше оставил на паветата пред себе си, преди да се отправи към кръстовището.

Там махна на едно такси и го помоли да я закара до известната недовършена „Sagrada Familia“ на Годи. Плати на шофьора и излезе, вече въодушевена от първия поглед към грандиозния паметник в стил „арт нуво“. След като се разходи наоколо и разгледа добре тази знаменита забележителност, Криси взе друго такси до „Парк Гюел“, който Годи беше проектирал като обкичено с цветя предградие на Барселона. Краката започнаха да я болят и тя реши да си намери някое крайпътно кафене и да си вземе нещо за пиене, докато си почива. Взе такси до „Плаза де Каталуния“, в далечния край на „Ramblas“.

Беше чела, че този площад бил център на живота в Барселона и след като поседя малко в едно кафене, изцяло го повярва. Пи силно кафе и наблюдава тълпите, които изпълваха улиците. Като гледаше хората, умът й пак се зарея към Лука и тя пак се разтревожи защо не й се беше обадил още. Нощта, която прекараха заедно, беше толкова специална, че тя започваше да се притеснява да не му се е случило нещо лошо. Може да се върна по-рано на кораба и да видя дали не мога да го намеря, реши тя. Погледна часовника си и видя, че има още много време, така че си поръча за обяд arroz con polio, което излезе чудесно подправено ястие, неприличащо на нищо, което бе опитвала досега. Плати си сметката и тръгна пеша да се връща към пристанището. Вторият път се оказа не по-малко впечатляващо от първия. Сега слънцето приличаше по-силно, но големите дървета й осигуряваха необходимата сянка.

 

 

Като се прибра в каютата, Джени я нямаше, но беше видно, че се е връщала да се преоблече. Тоалетът й от предната нощ беше хвърлен на леглото, а обувките й — пръснати по пода.

Криси отиде до телефона и набра номера на болницата. Сестрата отговори на позвъняването и й каза, че докторът го няма.

— Знаете ли къде мога да го намеря? — попита Криси.

— За спешен случай ли става въпрос?

— Не, аз съм негова приятелка.

— Разбирам — отвърна сестрата. — Ами, ще трябва да се обадите в приемните часове.

— Може ли да оставя съобщение, ако обичате?

— Разбира се.

— Моля предайте му, че го е търсила Криси Фицджералд. — След това даде на сестрата и номера на каютата си.

По някое време, след като се беше унесла в лека следобедна дрямка, я събуди съобщение по корабната уредба. Тя погледна часовника си и установи, че е спала доста дълго. Вече беше време за сервирането на късната вечеря, което значеше, че трябва да се отправя към апартамента на Марк. Бързо скочи, гримира се, среса се и се облече.

Докато вървеше към каютата на Марк на най-горната палуба, Криси установи, че е нервна. Сърцето й биеше силно в гърдите. Зачуди се защо ли. Заради Марк, разбира се. Макар и да се държеше като джентълмен, презрението към околните, което явно беше неделима част от неговия характер, беше обезкуражаващо, а тя все още не се беше отърсила от чувството, че има нещо… нередно… в него. Като наближи апартамента си каза, че явно започва да си въобразява разни неща. В края на краищата, той беше син на собственика на кораба, богат, красив и привлечен от нея.

Тя почука на вратата и незабавно й отвориха. Тревожността й веднага беше успокоена от приятелската усмивка и поведение на Марк.

— Заповядай — каза той. — Толкова се радвам, че си тук.

— Приятно е да се върна пак тук — отговори Криси, впечатлена отново от големия и красиво обзаведен апартамент. Близо до балконската врата беше сложена масата за вечеря — порцелан и сребърни прибори върху бяла ленена покривка. По средата беше поставена ваза със свежи цветя. Красиво разпръснати тук-таме, блещукаха запалени свещи.

— Искаш ли чаша шампанско? Знам, че не пиеш много, но си помислих, че поне това можем да си позволим.

— Да. С удоволствие.

— Морето е малко бурно — каза Марк, докато наливаше златистото питие в кристални чаши, — така че реших, че ще е по-добре да останем вътре. Защо не поседнем на кушетката?

Нервна, Криси седна предпазливо и се сви в единия ъгъл. В другия край на стаята, точно срещу себе си забеляза големия сандък, с нарисуваните „В“-та.

— Намирам, че е много смешно, дето пътуваш с такъв голям сандък — каза тя през смях. Веднага след това закри устата си с ръка. Твърде късно се сети за раздразненото изражение, което се беше появило на лицето му последния път, когато спомена сандъка, и сега зачака пак да реагира отрицателно на забележката й. Но, изненадващо, той я прие съвсем леко. Може би просто беше в по-добро настроение, помисли си тя.

— О, предполагам, че просто баща ми е малко старомоден — разсмя се той и й се усмихна, сякаш споделяше с нея малка семейна тайна.

— Отварял ли си го? — попита Криси, окуражена от реакцията му. — Искам да кажа, не ти ли е интересно какво толкова има в него?

— Не съм сигурен — сви рамене Марк. — Предполагам, документи и други такива. Просто някакви неща, които изпраща в апартамента ни в Маями.

— О, значи имате апартамент в Маями?

— Да, на компанията е — отговори й той. — Офисът ни там върши много работа, така че има смисъл. Но на практика аз съм единственият човек от семейството, който го използва. Майка ми също го е ползвала няколко пъти. — Подаде й чаша шампанско. — На масата има ордьоври. Вземай си.

— Благодаря ти, Марк. — Криси взе шампанското. Огледа елегантно аранжираната купа хайвер, заобиколен от препечени филийки, поставена на масичката за кафе. В хайвера беше поставена рогова лъжица. Определено тук беше сервирано меню, което не се предлагаше в трапезарията.

Той също седна на кушетката, но в другия ъгъл.

— За едно прекрасно пътуване — каза, докосвайки с чашата си нейната. — И за една вълшебна вечер.

— Да — отговори Криси, а всичките й тревоги се върнаха под напрегналия поглед на тъмните му очи.

— Хареса ли ти Барселона? — попита той.

— Мисля, че е красива. Не се включих в никоя от екскурзиите, но видях доста от града — тя отпи глътка шампанско. — Ти слиза ли на брега?

— Не — поклати глава той. — Имах много работа, така че останах на борда.

Криси се зачуди с какво толкова е бил зает. Вече беше забелязала, че купчината неотворени пликове си стоеше върху бюрото недокосната. Всъщност, изглеждаше сякаш е пораснала още малко от вчера.

— О, значи за теб това пътуване е част от работата ти?

— Нещо такова — отговори той неопределено. Плъзна ръка по облегалката на дивана и се обърна с лице към нея. — Но нека не говорим сега за работа. Или за семейството ми.

— Извинявай — каза тя. — Не исках да…

— Забрави — прекъсна я той. — Разкажи ми как мина денят ти.

Криси му разказа с подробности за разходката си в Барселона и когато приключи, видя, че той се усмихва.

— Какво намираш за толкова забавно?

— Въодушевлението ти — отговори той. — Действа ми толкова освежаващо. Повечето хора, които познавам, са толкова уморени от живота, че не биха се развълнували от една разходка като твоята. Те са виждали всичко по много пъти и нищо вече не ги вълнува.

— И ти ли си като тях? Уморен от живота?

— По някакъв начин, предполагам, да — сви рамене той. — Великите световни градове започват да ми се сливат пред очите. Също като модерните клубове, бързите коли и красивите жени. Изглежда те са едни и същи навсякъде, въпреки че имат своите малки особености. И всичко започва да ме отегчава.

Криси не можеше да си представи, че е възможно на човек така да му е писнало, както на Марк.

— Няма ли вече нищо, което да те вълнува?

— Все още обичам корабите и морето, а и както сама усещаш, ти ме вълнуваш.

Колкото и обезоръжаващо да й се усмихваше, Криси не му повярва. Тя чувстваше, че за него е просто едно разнообразие и нищо повече. Беше казал, че му действала освежително. Освежителен е душът, помисли си тя, или може би някакво питие.

— Много мило от твоя страна, че го казваш.

— Не ми вярваш, нали? — попита той.

— Аз… не знам — призна си тя.

На вратата се почука и Марк се изправи.

— Извини ме, това трябва да е храната.

Влязоха двама келнери, носещи тежко натоварени подноси, които оставиха на масата, подредена до вратата на балкона. Бързо разтовариха храната и застанаха зад столовете, очакващи да настанят вечерящите.

— Готова ли си? — попита Марк и й предложи ръката си, за да я заведе до масата.

— Да — отвърна Криси и се изправи.

Той я съпроводи до масата, където единият келнер дръпна стола й. След като тя се настани, Марк също седна.

— Мисля, че оттук нататък ще се справим сами — каза той на сервитьорите. — Не искаме да ни притесняват, така че ще звънна като искам да дойдете да приберете.

Те кимнаха, поклониха се раболепно и излязоха от апартамента.

Марк наля бяло вино в чашите, явно забравяйки, че Криси не може да пие повече от чашата шампанско, която вече беше изпила. Тя отпи една глътка и я задържа на небцето си, подозирайки, че виното е много скъпо и скоро няма да й се отдаде възможност да опита такова. Но не посмя да пие повече. Започнаха да вечерят като говореха за кораба, любимият му от цялата им флотилия. След апетайзера, който беше foie de gras в конячен сос и се топеше в устата на Криси, Марк вдигна капака на основното блюдо, морски език соте — най-вкусната риба, която някога беше яла. Дори зеленчуците, бели белгийски аспержи в холандски сос и малки пресни картофчета, полети със заквасена сметана и хайвер, бяха невероятни. Накрая, за десерт, имаше крем брюле в гнездо от захарен памук. Никога преди не беше виждала такова нещо, нито беше опитвала нещо по-вкусно.

— Мисля, че това е най-вкусната вечеря, която някога съм яла — каза му тя, когато приключиха.

— Радвам се, че ти харесва. Готвачите са много добри, но не си правят труда да демонстрират таланта си пред ордите в трапезарията.

Те поговориха още малко на масата, Марк й разказваше къде другаде ще спират по пътя. Той беше ходил във всичките градове, а в някои дори по два пъти, и Криси му зададе хиляди въпроси, опитвайки се да запомни колкото може повече. Явно темата му доставяше удоволствие, с радост забеляза тя, както и разговорът за кораба преди това и умората от света, която досега личеше във всяка негова дума, се изпари, поне за малко.

— Искам да изляза на балкона — каза той най-накрая, дръпна стола си назад и стана. — Ще ме придружиш ли?

— Да — отговори, зарадвана от поканата. Морският вятър щеше да е освежаващ след толкова обилна вечеря, помисли си тя.

Вятърът беше силен и пръските се качваха на високо, но те се облегнаха на балконската врата, където бяха защитени от панелите, отделящи балкона от съседните. Тя потрепери, просто не успя да се сдържи.

— Студено ти е — каза той и плъзна ръка над раменете й.

Криси без малко да се отдръпне рязко, но се въздържа, остави го да задържи ръката си, където беше, но се надяваше да не направи следващата стъпка. Не искаше да го разочарова, но не искаше и да го насърчава. Те стояха мълчаливо един до друг, доволни да гледат тъмното небе и бурното море. Всеобхватната гледка й се струваше пленителна, дори и в лошото време и й напомняше за силата и красотата на природата.

— Приятно ли ти беше? — попита той след известно време.

— Да — каза Криси. — Беше прекрасно.

— Искаш ли да ме придружиш в дискотеката?

Криси се поколеба.

— Само за няколко танца — прибави той.

— Добре — каза тя. — С удоволствие.

Те влязоха вътре и след като Марк се обади да почистят масата, тръгнаха към дискотеката. Там я заведе на малка масичка отзад, далеч от дансинга с постоянно сменящите се светлини и тълпите хора, които го пълнеха. Също като Лука, помисли си тя. Едва бяха седнали, когато се появи сервилна келнерка, очите й блестяха като се спряха на Марк.

— Какво да ви донеса? — устните й, боядисани в яркочервено, се разтеглиха в усмивка. Тя премести тежестта на тялото си като му показа дългото си бедро.

— Какво искаш? — обърна се Марк към Криси.

— Минерална вода с лайм.

— Направете ги две — каза той на сервитьорката, която се усмихна и направи реверанс, а после се махна.

— Мисля, че те харесва — каза му Криси.

— Знае кой съм — отговори той с отвращение. — Гадно е, начинът, по който ти се предлагат, като че са някакви проститутки.

Криси се изненада от страстта, с която го произнесе, макар и да можеше донякъде да си представи всичките сексуални покани, които трябваше да изтърпява.

— Може би просто малко се увлича по знаменитости — рече тя в опит да го успокои малко.

— Хайде да танцуваме — предложи той и рязко се изправи на крака.

Това беше по-скоро заповед, отколкото покана, помисли си тя, но също се изправи.

— Безопасно ли е да оставя тук чантата си?

— Разбира се — отговори й Марк. — Персоналът не би посмял да я докосне, а не биха позволили и на никой друг да го направи.

Тя го остави да я заведе до дансинга, където я взе в прегръдките си за един бавен танц. Валентин, който танцуваше с красива дама на средна възраст, едва забележимо й кимна, после веднага върна вниманието си върху партньорката си.

— Е, виждам, че познаваш Валентин — каза Марк с познатото презрително изражение на лицето си.

Нищо не му убягва, помисли си Криси.

— Танцувах с него няколко пъти. — Тя погледна нагоре към него.

— Той танцува с всички дами. Затова е тук.

— Какво имаш предвид? — попита Криси и отново го погледна.

— Точно каквото казах — отвърна й Марк. — Той взима малка заплата, пътуването му е безплатно и ползва отстъпка за питиетата, за да осигурява щастието на клиентките. Най-вече дами, които пътуват сами и нямат съпрузи.

— Плащат му, за да танцува с пасажерите? — попита изумена Криси.

— Разбира се. Не знаеше ли?

— Не — каза тя. Не му спомена, че беше решила, че Валентин я харесва.

— Той е като жиголо — продължи Марк развеселен. — Обикновено при всяко пътуване има и няколко истински, които гонят по-възрастни, самотни жени, търсят пари в замяна на секс или само на внимание, но ние винаги се подсигуряваме да има и някой като Валентин. Той не представлява риск за дамите и винаги е на разположение за танци.

— Колко странно — каза Криси. — Да танцуваш по целия свят, за да изкарваш прехраната си.

— О, не. Не е точно така. Наемаме различен човек за всяко пътуване, никога не използваме един и същ два пъти.

— Защо?

— Имаме много постоянни клиенти. Особено жени, които много пътуват. Вдовици и други такива. Не искаме те да знаят, че мъжът, който ги кани на танц, взима пари за тази работа. Това би обидило някои от тях. Така че използваме нещо като агенция, която ни осигурява представителни мъже за тази работа.

— Значи не представлява проблем да се намерят мъже за тази работа?

— Никога. Дори има дълга опашка чакащи, особено от Източна Европа — мъже, които искат да се махнат от България или Румъния. Някои от тях са албанци, сърби. Схващаш картинката.

Криси все още беше някак шокирана от това разкритие. Валентин беше много добър в работата си, помисли си тя, защото определено я беше накарал да се чувства сякаш беше много повече от просто интересна за него.

Започна още един бавен танц и те не слязоха от дансинга. Мина и Руди се появиха пред погледа й и тя им махна. Руди я видя и вдигна палец за подкрепа.

Марк видя размяната на жестове и погледна надолу към Криси.

— Селяни — каза той.

— Какво искаш да кажеш?

— Тези хора. С единия си крак са още във фермата. Не си ли забелязана, че Моника обича да се обгражда от хора, който, как да го кажа, са по-малко отворени за света, отколкото е тя?

Криси се почувства сякаш са я изгорили с нещо, толкова обидна беше забележката му, че тя се изчерви от неудобство.

— Нямах предвид теб, разбира се — поправи се Марк. — Ти си различна.

— Как? — попита Криси, не много сигурна, че иска да чуе отговора.

— Ами първо, красива си. Освен това си много интелигентна. Бързо се учиш, както казвате на английски. А и мисля, че си много чувствителна.

— Не съм ли с единия крак още във фермата? — попита тя язвително.

— Не — отвърна той. — И не мисля, че някога си била. Не като тази австрийска двойка.

Криси за миг си представи как се измъква от прегръдките му и си тръгва от дансинга, оставяйки го да стои сам, толкова много я ядосаха забележките му. Мина и Руди се бяха държали мило с нея откакто се познаваха и не й харесваше някой да говори за тях по този унизителен начин. Може и да бяха селяни, както се беше изразил той, но бяха станали нейни приятели.

Песента свърши и те се върнаха на масата си. Питиетата им ги очакваха и двамата отпиха по глътка от минералната вода. Криси забеляза, че бяха донесли една голяма бутилка без Марк изрично да моли за това. Едно от предимствата да си син на собственика, помисли си тя. Огледа дискотеката като се чудеше дали Лука и компанията на капитана бяха пристигнали, но не видя нито него, нито изобщо някой от тях.

— Много си мълчалива — каза Марк.

— Просто се бях замислила.

— За какво?

— Става късно — отговори тя — и мисля, че скоро ще трябва да се прибирам в каютата си.

— Ядосах те, нали? — той се пресегна и сложи ръка на рамото й.

— Всъщност, да. Не ми харесва да обиждат приятелите ми. А те наистина бяха мили с мен.

— Съжалявам — каза Марк, а гласът му звучеше съвсем искрено. — Нямах намерение да съм груб, честно.

Криси не отговори, само отпи една глътка от водата си.

— Ти не си европейка — каза той. — Най-вероятно затова не можеш да ме разбереш. Но не исках да съм гаден.

— Почти ме беше заблудил — отвърна тя безизразно.

— Моля те — той почти й се молеше, — не се ядосвай. Извинявам се, ако съм обидил теб или някой от приятелите ти. Искаш ли да ги поканя на нашата маса за по едно питие?

— Не — поклати глава Криси. — Мисля, че наистина трябва да се прибирам да си лягам след минутка — тя се насили да се усмихне. — Мисля, че е заради всичката прерасна храна, която изядох в твоя апартамент тази вечер. Направи ме сънлива.

— Поне ти е харесало — усмихна се Марк печално.

— О, цялата вечер ми беше много приятна — без да се замисли Криси постави ръка на рамото му. — Надявам се да не мислиш по друг начин.

— Радвам се — каза той. — Може би може да изпием по чашка в моята каюта.

— Не мога да пия нищо повече — поклати глава тя — и наистина съм ужасно изморена.

— Много неприятно. Тогава ще те изпратя до каютата ти. Може би скоро ще вечеряме пак.

— Ще бъде чудесно — отвърна тя.

Марк се изправи и издърпа стола й от масата. Криси взе чантичката си и прие протегнатата му ръка. Той я поведе към изхода и по пътя тя забеляза Джени и доктор Фон Меклинг на края на дансинга. Песента беше бърза и старият доктор правеше героични усилия поне да изглежда, че танцува като мърдаше ръцете си и влачеше краката си. Беше добър опит, помисли си Криси, но все още и беше трудно да си представи Джени да обръща внимание точно на него от всички хора, вместо на многото по-млади мъже, които с радост биха се втурнали към нея само при един знак от нейна страна.

Веднъж влязла си в каютата, тя се облегна за момент на вратата. Да вечеряш с богаташ беше уморително. Какво толкова виждаше Марк в нея, при положение, че гледаше отгоре на всички останали? Привличането му към нея, реши тя, беше резултат от самотата му на кораба. Заради това и заради факта, че беше различна от всички жени, с които се беше срещал и които обикновено го преследваха. Но те бяха от толкова различни светове, че тя се съмняваше някога да успеят да прехвърлят мост един към друг. Той я караше да се чувства като бонбон, отношение, на което явно се наслаждаваше.

Вече беше започнала да се съблича, когато телефонът иззвъня. Когато вдигна, тя развълнувано установи, че отсреща беше Лука.

— Аз… аз, чудех се дали може да се видим — заекна той.

— Много бих се радвала — отговори Криси, а сърцето й хвръкна до небесата. Всичката умора, която изпитваше, изведнъж се изпари като с вълшебна пръчка.

— Наистина ли? — учудено попита той.

— Разбира се. Какво те кара да мислиш, че не е така? Опитвах се да свържа с теб и наистина се притесних, че не ми се обади.

— О, господи — възкликна Лука. — Сега разбирам, че съм се объркал напълно.

— За какво? — попита Криси.

— Видях те в дискотеката с Марк Вилос — каза той — и си помислих… Ами, помислих си, че…

— О, Лука! — извика тя. — Само ако знаеше. Чаках с нетърпение да ми се обадиш. Оглеждах се за теб, но не можах да те намеря. И накрая си помислих, че може би не те интересувам наистина.

— О, господи — повтори той. — Да се срещнем още сега. След минутка.

— Къде? — попита тя, без да се колебае.

— На палубата при басейна. Нали знаеш къде бяхме предния път?

— Да — отговори тя. — Тръгвам веднага — и без да се замисли, тя излезе от каютата и забърза към басейна.

 

 

Музиката, която звучеше тихо, беше електронен микс, перфектния акомпанимент, помисли си тя. Нито прекалено бавна, нито прекалено бърза. Джени изрита обувките си и се измъкна от лъскавото, разголено бюстие, което носеше тази вечер. Заоблените й гърди останаха свободни, а тъмните й зърна вече бяха се втвърдили. Тя завъртя глава, за да отхвърли косата от очите си, после свали ципа на съответната на бюстието минипола и я остави да падне на пода. Не носеше бельо и чу реакцията на задоволство, идваща от леглото, при вида на гладкото обръснатото хълмче между краката й. Пъхна един пръст в устата си, облиза го предизвикателно и го плъзна между краката си като изви сладострастно таза си, пръстът й се движеше нагоре-надолу, след това дълбоко навътре. Бедрата й се размърдаха около него, а на лицето й беше изписано неутолимо желание. Придвижваше се все по-близо и по-близо до леглото, с провокативно нацупени устни, въртеше пръста си и го наблюдаваше как я гледа, извличаше удоволствие да го възбужда, да го дразни безмилостно.

Той бавно се надигна от леглото, ерекцията му стърчеше напред, а очите му дори за миг не се отделяха от нея в цялата й гола прелест. Когато я достигна, сложи ръце на раменете й и я свали на колене. Тя беше подготвена за това, тъй като го бяха правили предната нощ и с желание и радост го пое в устата си и започна да го ближе с език, оставяше го да си проправи път още малко по-навътре, после го изваждаше почти навън, после пак навътре… Пак и пак, докато той не можеше да издържи повече на невероятното усещане. Със стон той се дръпна изцяло навън и езикът й се плъзна към топките му като ги дразнеше лекичко, а после премина по тях от край до край със сила.

Тогава той я хвана под мишниците и й помогна да се изправи.

Устата му обхвана нейната и той я целуна със страстно желание, езикът му надвиваше нейния, докато ръцете му намериха гърдите й и започнаха да ги мачкат и да стискат зърната й между пръстите си. Похотлива въздишка излезе от устата на Джени и тя се пресегна надолу, за да погали твърдия му жезъл. Нямаше търпение да го почувства в себе си.

Като че й четеше мислите, той я заведе до леглото, където тя легна по гръб и разтвори широко краката си. Той също се качи на леглото и коленичи между краката й. Сложи ръката си между краката й, а палеца си пъхна дълбоко вътре, за да почувства влажната й готовност, преди да го извади и оближе, усещайки вкуса й. През цялото време не отделяше горещия си поглед от очите й. Наклони тялото си към нейното и влезе в нея, колкото може по-дълбоко.

Джени почти полудя от екстаз.

— О, боже мой — извика тя. Отнесена от гигантската вълна на желанието, тя започна да се движи срещу него, въртейки бясно таза си в ритъм с неговия. Той изръмжа и започна да тласка тялото си напред-назад, съсредоточен в действията си. Неспособен да контролира желанието си, той тласкаше до забрава, а Джени, завладяна от огромната му мъжественост, вдигна крака и ги обви около него, забивайки нокти в гърба му, докато свършваше, обливайки го в соковете си, а главата й се мяташе на всички страни. Той извика силно и дрезгаво като експлодира вътре в нея, тялото му се стегна за секунда преди да се отпусне отгоре й, задъхан от усилието.

— Ааааах — простена тя, наслаждавайки се на усещането на мокрото му тяло, на члена му дълбоко вътре в нея. — Това беше най-доброто. Най-най-доброто изобщо някога.

Той не отговори, само продължи да диша тежко, опитвайки се да успокои дишането си, наслаждавайки се на това, че е в нея. За малко остана неподвижен и тих, с изключение на ускореното му дишане, вглъбен в своя собствен свят и в собствените си мисли, както реши Джени.

Най-накрая дишането му се успокои, а пенисът му започна да се смалява вътре. Той се измъкна навън и се завъртя, за да слезе от нея и всичко това с едно рязко движение.

От устните й се изплъзна тихо ахване, когато той се отдръпна и тя се намръщи от неудоволствие, когато главата му се завъртя на другата страна. Беше се надявала на повторение, но той явно не бе заинтересован. Той не харесваше дългата предварителна игра, помисли си тя, и със сигурност не я занимаваше с малки нежности след секса, както правеха някои мъже. Всъщност, изглежда не искаше дори да я докосва, когато всичко свърши. И беше толкова тих, сякаш е на милиони мили оттук. Джени не страдаше от липса на самочувствие и смяташе, че тялото й е почти толкова перфектно, колкото и на другите жени, които познаваше. Лицето й беше невероятно красиво. Не й ли казваха всички точно това? Какво повече, имаше достатъчно акъл и беше добре образована. Не беше празноглавка. Тогава защо той се държеше с нея като с непозната, когато всичко свършеше? Проблемът, реши тя, ако изобщо имаше такъв, трябваше да е в него. Може би беше, защото той е червив с пари и е от важно семейство. И какво от това?, помисли си тя. Тя също имаше пари, а семейството й, макар и не много богато и известно като неговото, беше доста заможно.

Мълчанието му започна да става непоносимо, затова тя сложи ръка на гърба му и започна да го гали нежно.

— Ти си истински жребец — каза тя с надеждата да предизвика реакция у него.

— Обличай се и си тръгвай — отговори й Марк, без да се обръща към нея. — Сега искам да съм сам.

— Какво? — започна тя.

— Просто се махай — излая той през стисналите си зъби.

На Джени й се прииска да свие юмрук и да го удари, но тя устоя на този импулс, стана от леглото и започна да се облича. Когато приключи, си взе чантичката и се обърна към него.

— Тръгвам си.

Той се претърколи, стана от леглото и отиде до вратата.

— Ще се видим по-късно — красивите му черти се изкривиха в презрителна физиономия.

— Надявам се — каза му тя, вдигна ръка и помаха с пръсти. — Чао.

— Чао — той й отвори вратата и тя излезе.

Джени чу как врата се затваря зад нея, докато крачеше по коридора, объркана до краен предел. Това пък защо?, зачуди се тя. След като го видя с Криси предната вечер, тя ги проследи до тяхната каюта, а после го последва и до неговата. Там успя да действа достатъчно бързо преди той да отвори вратата на стаята като си изпусна обецата на килима и се развика, че я е загубила. Той веднага й се притече на помощ и й намери обецата. Освен това откликна с готовност, когато тя притисна полуголите си гърди в него и му каза, че иска да го черпи едно питие за благодарност. Вместо това я покани в апартамента си и макар че така и не изпиха споменатото питие, правиха секс практически цяла нощ, заспиваха, събуждаха се и се чукаха и пак заспиваха.

Тази вечер тя очакваше същото и беше не само разочарована, но и бясна. Заради Криси е, помисли си. Мис Праволинейност сигурно му е казала нещо за мен, докато са се наслаждавали на скапаната си вечеря тази вечер. Кучката й с кучка.

На Джени все още не й се лягаше, а и не й се прибираше в каютата. Може да е останал някой в дискотеката, помисли си тя. Ако не друго, поне мога да разчитам на Маноло за едно добро чукане. Спря се в тоалетната пред дискотеката, поднови грима си и прокара пръсти през русата си грива, за да я разроши даже още повече, от колко вече беше. Сякаш току-що си излязла от леглото, каза си тя, докато се оглеждаше в огледалото. Те просто не могат да устоят.

 

 

Лука се беше разположил под големия корабен комин сякаш бяха на пикник. Беше обгърнал с ръка раменете на Криси, а устните му нежно галеха лицето й. Бяха се облегнали на основата на комина, след като бяха правили любов и сега гледаха звездите. Лука й посочваше съзвездията, които се виждаха през облаците.

— След като се насочим към Зелени нос — каза той, — небето сигурно ще е по-ясно и ще ти покажа и другите. Страхувам се, че времето ще е доста неприятно, докато стигнем до там.

— Изумително е колко много знаеш за звездите — възхити се Криси. — Аз мога да посоча само Малката и Голямата мечка, а това всеки може да го направи.

— Не всеки — той отмахна косата от лицето и нежно целуна ухото й. — Когато си в морето е по-лесно, защото не ти се пречкат светлините на града или замърсяването.

— Но все пак трябва да знаеш какво търсиш.

— Затова още от детството си винаги съм имал карта на звездното небе — отговори той — и телескоп — отново я целуна. — Удобно ли ти е?

Криси кимна.

— Ъ-хъм — промърмори тя и го погледна. — Чувствам се като че съм в рая, Лука. Никога не ми е било толкова удобно да седя върху метал.

И двамата тихо се засмяха в тъмнината.

— Бих искал да те заведа в каютата си — каза той. — Знаеш това. Но както казах вече, не искам да те излагам на клюките на екипажа. Вилма, маникюристката от центъра за красота, е, тя държи под око частта на персонала.

— Наистина ли? — учуди се Криси. — Колко странно.

— Струва ми се, че спи с широко отворени очи и уши — каза Лука. — Сякаш през цялото време гледа и слуша за проблеми. И отива право при капитана с всякаква информация, която смята, че той трябва да знае и, повярвай, ако забавлявам някоя дама в каютата си, той веднага ще разбере.

— Ще се ядоса ли?

— Не съм много сигурен, защото досега не ми се е случвало. Знам, че не обръща много внимание на връзките между членове на екипажа. Те просто няма начин да бъдат контролирани. Долу нещата се като в оперетен сценарий. Но когато нещата са между член на екипажа и пасажер, тогава е по-различно. Възможно е корабната компания да бъде подведена под отговорност.

— Не се бях замисляла за това.

Той кимна.

— Дамата може да заяви, че е била изнасилена — каза Лука. — И всякакви такива работи.

— Чудя се дали капитанът знае за Маноло и Джени.

— Почти сигурно е, че знае и е сложил край на това, защото Вилма със сигурност знае, а и всички говорят за това. Тя каза ли ти нещо?

— Не — отвърна Криси, — но аз почти не съм я виждала. Идва си в странни часове да се преоблече и пак заминава, така че мисля, че се вижда с някой друг. През цялото време танцува с доктор Фон Меклинг, което направо ме изумява.

Той се замисли дали да й каже какво беше направила Джени — за начина, по който му се беше предложила — и реши, че не иска да прави нищо, което би развалило приятелството им. Джени най-вероятно вече беше забравила за инцидента, убеждаваше се той, а това, което беше направила, със сигурност не беше нещо ново за него.

Той прокара пръст по контура на лицето на Криси, а после докосна с устни същото място.

— Хайде да не си губим времето в разговори за това — каза той и я прегърна силно. — Чувствам се толкова… успокоен относно теб и Марк Вилос. Това наистина ме разтревожи и… ядоса.

Тя докосна устните му с върховете на пръстите си.

— Няма за какво да се тревожиш. Казах ти вече. Той се държа като джентълмен през цялото време и мисля, че единствената причина да танцува с мен или да ме покани на вечеря, е, че се чувства толкова самотен.

— Ха — изръмжа Лука. — Не разчитай на това. Чух, че той може да е проблем. Голям проблем.

— Това пък какво значи? — попита тя, леко усмихната. Мислеше си, че той просто ревнува и малко преувеличава нещата.

— Проблем с жените. Преди се разпространяваха разни слухове, но е трудно да се каже каква е истината. Всеки говори. Капитанът обаче е категоричен, че трябва да оставим Марк Вилос на мира и не иска да чува никакви оплаквания от него.

— Струва ми се, че и убийство би му се разминало, след като е син на собственика.

— Точно — кимна Лука и я прегърна по-силно. — Толкова се радвам, че си тук с мен. Вече бях започнал да се отчайвам. Той е толкова богат, а и жените го намират за красив. Помислих си, че може би си хлътнала по него.

— Шшш — сложи пръст на устните му тя. — Да не си губим времето в разговори за него. Той няма нужда от повече обсъждане. Сега сме само ние — тя замълча. — И звездите.

— Не мога да повярвам на късмета си. Сигурно съм най-щастливият човек на света — устните му обгърнаха нейните и той я целуна страстно.

— А аз съм най-щастливата жена на света.

Те отново започнаха да се целуват, неспособни да утолят глада си един за друг. Вече се бяха облекли, след като правиха любов, но едната от ръцете му бързо намери гърдата й през дрехата и започна да я гали. Криси почувства как пак се възбужда, а Лука започна да се задъхва от желание.

Най-накрая и двамата не можеха да се въздържат повече, така че той се освободи от панталоните си и влезе в нея бавно и внимателно. Впивайки се един в друг, сякаш не искат никога да се отделят, те започнаха да движат телата си в общ ритъм, охкаха и тихо си шепнеха нежности, докато не свършиха едновременно, а удоволствието им само се усилваше от необходимостта да задържат стоновете си. Когато всичко свърши, те останаха вплетени един в друг, дишаха тежко, а Лука нежно целуваше лицето и шията й.

Криси въздъхна щастливо.

— Нямаме нужда от легло, Лука. Имаме си перфектното място под звездите. Не мога да си представя нищо по-идеално.

— Може и да можеш скоро — прошепна й той.

— И как така?

— Утре цял ден сме на вода. Както и след два дни — отговори той, все още галейки с устни лицето й. — Мисля, че ще трябва да си запишеш няколко часа при доктора.

— Наистина ли го мислиш? — засмя се Криси.

— Абсолютно — кимна той. — Не знам защо не се бях сещал за това преди. Дори ако после ми се наложи да работя допълнително, за да прегледам другите си пациенти, ти трябва да си запазиш часове за тези дни. Като започнеш от утре.

— Това е брилянтна идея — възхити се тя, — но какво ще кажа на сестрата?

— Кажи й, че имаш проблеми със стомаха. Няма нужда да й обясняваш повече.

— В безопасност ли ще сме в кабинета ти?

— Да. Ще трябва, както обикновено да сме тихички, освен ако другите хора ги няма. Може би е по-добре да се записваш към края на деня.

— Вече нямам търпение.

— Аз също, но дотогава имаме своето специално място тук.

— И то е много специално, Лука — прегърна го тя.

— Най-специалното място в света.

 

 

Криси пъхна картата си в ключалката на вратата и когато светна зелената светлина си отвори и влезе. Джени я нямаше и тя спокойно започна да се приготвя за лягане, изкъпа се, намаза тялото си с балсам и си облече една голяма тениска, с която да спи. Все още беше развълнувана, но се чувстваше и спокойна, задоволена и омиротворена. Нищо на света не можеше да ги раздели с Лука, помисли си тя. Нищо на този свят. Това, което имаха помежду си, беше неразрушимо. Истинско и красиво. Чувстваше се непобедима.

Телефонът иззвъня и тя за момент замръзна, загледана в него. Кой, по дяволите, може да бъде?, зачуди се тя. После се усмихна. Сигурно е Лука, обажда се да ми пожелае лека нощ.

Тя вдигна слушалката.

— Ало.

Никой не й отговори, но тя ясно чуваше нечие дишане.

— Ало? — повтори.

Пак никой не й отговори, но звукът от дишането си оставаше.

— Ало? — извика тя, вече ядосана.

Дишането продължи и Криси тръшна слушалката. Кой по дяволите!

Седна на ръба на леглото и се втренчи в телефона, сякаш в него можеше да намери отговора. Може да е било грешка, помисли си тя. Просто да са набрали погрешен номер. Или някой се е пошегувал. Е, със сигурност не много сполучливо. Ни най-малко. Или, каза си после, може да е бил… Марк. Може би се е разстроил, че тя не е отишла с него за последно питие. Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че това късно обаждане трябва да е било от Марк. Но, напомни си тя, мина прекалено дълго време, откакто си беше тръгнала от дискотеката. Ако е бил Марк, защо е чакал досега, за да й се обади?

Криси почувства как по гръбнака й пробягва тръпка и обгърна раменете си с ръце. Телефонът беше иззвънял съвсем скоро след като се върна в каютата. Сякаш някой е знаел предварително, че ще си е там. Но, сети се тя, беше имала време да се изкъпе, така че който и да е бил, й беше дал няколко минути. Лампичката на секретаря не светеше, когато се върна, но пък никой, който правеше такива обаждания, не би оставил съобщение, нали?

— По дяволите — изруга тя. Ще се докарам до лудост за… за… за нищо. Най-вероятно някое хлапе си прави глупави шегички. Главата й започна да се върти от толкова много въпроси без отговор. Тя стана и започна да крачи из каютата, като се чудеше дали е разумно да каже на някого за това обаждане. Но на кого? И какво ще му кажа? Най-вероятно щяха да й се изсмеят и да я помислят за побъркана истеричка. Или по-лошо, че се е държала като лека жена, предизвикала е някого в дискотеката и сега си получава заслуженото.

Седна обратно на леглото и се опита да си събере акъла.

Не е кой знае какво, помисли си тя, със сигурност няма за какво да се тревожа. Намирам се на кораб със седемстотин други човека, включително охраната и Лука. Докато той е наблизо, нищо не може да ми се случи.

 

 

Мъжът със задоволство затвори клетъчния си телефон. На дъртия Вилос му трепереха мартинките от страх. Толкова паникьосан човек не беше виждат отдавна. Разсмя се гръмко. Огромно удоволствие му доставяше да вижда богатите и силните да падат на колене. Особено когато ставаше въпрос за егоцентрик като Георгиос Вилос. Досега си мислеше, че е хванат господ за топките, но сега откри, че е точно обратното, нали?

Изведнъж старият глупак се беше затревожил за слънчевото си момченце. Какъв майтап! Защо не беше помислил предварително за тъпото арогантно копеле? Хлапето не отговаряло на клетъчния си телефон. Гадна работа! Пада му се.

Устните му се разтеглиха в тънка, злобна усмивчица. Когато каза на Вилос за курвите, които постоянно влизаха и излизаха от луксозния апартамент на синчето му, старецът едва не получи апоплектичен удар. Притеснен за сигурността на пластичния експлозив с всичките тези мадами, щъкащи напред-назад да обслужват момченцето му. Ужасен, че може да се надрусат и да си втълпят тъпата идея да проверят какво има в сандъка.

Исусе! Дъртакът наистина започваше да става параноичен. Защо на някаква мацка ще й пука какво има опаковано в багажа на тъпото хлапе? Можело да се опитат да ограбят жребчето, беше се тюхкал татенцето. Или дори да си потърсят помощни средства в любовната игра, беше се сетил дъртият му козел. Мъжът отново се разсмя. В кой век, по дяволите, живееше този Вилос?

Облегна се на преградата и пусна клетъчния си телефон в джоба. Наложи се да се вмъкне в апартамента на хлапето, за да погледне пак в сандъка и да увери Георгиос Вилос, че експлозивите са все още там, където трябва да бъдат. Не можа да мине с нищо по-малко. И, разбира се, те си бяха точно там, където той си знаеше, че ще бъдат. Но когато каза на Вилос, да не би дъртакът да се успокои? Не. Не, дори и за минутка.

И сега продължаваше да е завладян от натрапчивата идея за безопасността на експлозивите, докато стане време за използването им и, което беше още по-дразнещо, за благополучието на сина си. Мъжът се изплю на палубата. Изобщо не му пукаше за синчето на Вилос. Беше нает да свърши точно определена работа, която щеше да свърши, и то добре. И ако момченцето на татко отлети в небесата, заедно с останалите хора на кораба, това не беше негов проблем.

Майната му! Майната му и на стареца, помисли си той. Плащат ми да взривя кораба, не да се правя на Майка Тереза.

Дори в тъмнината на безлюдната палуба, очите му проблеснаха. Тази работа му харесваше повече, отколкото бе предполагал.