Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (868)

Мингис, Стюърт (1890–1968)

Директор на МИ–6 — британската Секретна разузнавателна служба (Secret Intelligence Service) — от 1939 до 1953 г. Мингис отговаря за разузнаването по време на Втората световна война и в началния период от Студената война, както и за операциите в ПАРК БЛЕЧЛИ.

Мингис учи в Итън, а по-късно служи за кратко като офицер в Гренадирския гвардейски полк, а от 1910 до 1939 г. — в Лейбгвардейския конен полк. През Първата световна война участва в бойните действия във Франция и получава отличие за храброст от краля. Като полковник е заместник на сър ХЮ СИНКЛЕР (ръководител на МИ–6 от 1923 до смъртта си през 1939 г.), а след това е назначен за директор на МИ–6. Работата му е изключително трудна през войната, докато работи за министър-председателя Уинстън Чърчил, който проявява неутолим интерес към разузнавателните и тайните операции.

Убеден защитник на декодирането, Мингис с ентусиазъм финансира усилията в Парк Блечли в разработването на машините БОМБА, благодарение на които през 1940 г. е разкодиран шифърът на германската шифрова машина ЕНИГМА. През 1945 г. е повишен в чин генерал-майор. До 1953 г. остава директор на МИ–6, а след изменничеството на ДОНАЛД МАКЛИЙН и ГАЙ БЪРДЖИС и заминаването им за Съветския съюз се оттегля.

Мингис оставя ежедневните операции на МИ–6 на подчинените си. „Не очаквайте от мен да чета всичко, което е поставено на бюрото ми“, им казва той. Поддържането на отношенията на МИ–6 с различните министерства е първостепенната му задача. Във „Втората най-древна професия“ („The Second Oldest Profession“, 1986) Филип Найтли пише за него: „В личните си отношения той винаги е любезен, но никога не проявява топлота — «твърд като гранит под привидната отстъпчивост», както казва сътрудник на тайните служби на съпругата си. Той членува в много различни клубове, обича конете и конните надбягвания и пие много.“

Много от разузнавателните служби смятат, че Мингис е незаконен син на Едуард VII.