Били Грийн
Има такава любов (6)

Шеста глава

Беше в деня на ежегодно даваното от Хелън градинско празненство. Моравата на вътрешния двор беше заляна от разноцветни вълни шифон в пастелни тонове и подобаващите му широки бели шапки. Многобройните групички от хора изпълваха пространството между украсената с естествена растителност тераса и блестящата огледална повърхност на басейна, разположен край къщата. Всяка година те се стичаха от всички краища на Тексас да отпразнуват настъпването на пролетта, а от няколко години насам — и за да отбележат успешната премиера на мюзикъла, поставян от Женското общество всяка година.

Помощниците на нейния иконом, облечени в снежнобели сака, се движеха грациозно между гостите. А музикантите, които бяха в смокинги, разположени в единия край на терасата, тихо изпълняваха творби на Щраус и Вивалди. По-късно, когато гостите щяха да са изпили по няколко питиета, оркестърът щеше да изпълнява музикалните им желания. Това беше един наистина добър оркестър.

Облечена от глава до пети в тъмнозелено, Хелън се движеше сред гостите си с недостъпен и изпълнен с достойнство вид. Само онези, които я познаваха добре, можеха да се досетят, че не всичките й мисли бяха изцяло отдадени на задълженията й като домакиня. Напоследък в мислите й имаше място само за един човек. За един мъж.

През седмиците, последвали онази вълшебна нощ, тя и Том бяха винаги заедно, когато това бе възможно. Не че пренебрегваше задълженията си в клуба или другите си занимания, но Хелън винаги гореше от нетърпение да се върне при Том. Чувстваше се някак по-завършена, когато бе заедно с него. Въпреки че не се оплакваше от начина й на обличане, той все още я дразнеше, като я наричаше понякога Снежната кралица.

По негласно споразумение те пазеха връзката си в тайна, всеки по свои собствени съображения. И по някакъв особен начин тяхната тайна ги сближи още повече.

Тя се усмихна доволно и се огледа наоколо. Помаха с ръка на Чад и Одри, които седяха край импровизирания за тържеството бар. По всичко личеше, че току-що бяха пристигнали.

Докато ги наблюдаваше внимателно, около очите й се появиха фини бръчици на тревога. Те пак спореха за нещо. Хелън се бе надявала, че след нейния разговор с Чад нещата между тях ще потръгнат добре. За никого от двамата не беше хубаво да живее в постоянно напрежение. Забърза към тях и ги прегърна.

— Толкова се радвам, че успяхте да дойдете — каза тя, като се усмихваше.

— Радвам се да те видя, Хелън — отвърна й усмихнато Чад.

— О, не бихме пропуснали тържеството в никакъв случай, нали, скъпи? — В гласа на Одри се долавяше сарказъм. — Помисли само колко делови запознанства може да завърже Чад.

Одри погледна Чад, но той сякаш не бе чул нейната цинична забележка. Той съсредоточено наблюдаваше групичките от хора, пръснати по цялата градина.

— Ето там е мистър Никълсън — обърна се той към Одри. — Е, по-добре да действам. — Погледна пак към жена си и добави: — Не забравяй да поговориш известно време с неговата съпруга.

— Можеш да й кажеш да върви по…

Но Чад вече се отдалечаваше и Одри прекъсна безпомощно изречението си. Извърна се към майка си.

— Сега разбираш ли какво имах предвид? Не желая да се съобразявам с него повече. Той дори не ме изслушва, когато говоря.

Хелън гледаше замислено след своя зет.

— Одри? Ти сигурно си му казала какво те посъветва лекарят?

Младата жена въздъхна тежко.

— Не искам да го изнудвам да ме обича, мамо. Или пък да ме пожелае. Не можеш ли да ме разбереш? — В гласа й се появиха нотки на напрежение. — Не искам да остава вкъщи с мен само заради моето здравословно състояние. Искам да си стои у дома само ако наистина желае да остане.

Хелън поклати разтревожено глава.

— Поемаш много голям риск, Одри. Трябва да мислиш за собственото си здраве и за здравето на детето.

Като видя, че решителното изражение на лицето на Одри не се промени, тя добави:

— Виж, много мислих върху неговите думи по време на разговора ни на вечерното тържество и мисля, че знам какво го кара да постъпва така.

Одри свали шапката си и я опря върху нарасналия си корем. Косата й бе малко по-тъмна от тази на майка й и на дневна светлина имаше цвят на старо злато.

— Добре, бих искала да ми кажеш — каза тя раздразнено. — Започвам да мисля, че мъжът, с когото спя — с когото наистина само спя, — се преструва, че е същият, за когото се омъжих.

— Мисля, че Чад се страхува.

— Извинявай, мамо. Тази тема винаги ме кара да излизам от кожата си. От какво се страхува Чад?

Хелън погледна изпитателно за миг дъщеря си и тихо каза:

— Според мен той се страхува, че може да те загуби.

С широко отворени очи Одри се обърна и погледна към мястото, където беше съпругът й. Сега погледът й не беше циничен, очите й изразяваха само копнеж. Тогава тя бавно поклати глава.

— Ако се страхуваше, че може да ме загуби, нямаше да ме пренебрегва.

Хелън прикри усмивката си.

— Не зная дали съм го споменавала и преди, скъпа моя дъще, но се боя, че напоследък си се занемарила мъничко.

— Казвала си ми го — отвърна Одри, като извъртя очи нагоре. — Не признавам, че има нещо вярно в това твърдение, нали разбираш? Но да допуснем за миг, че може да си права. Какво общо има това с развоя на отношенията между мен и Чад напоследък?

Хелън протегна ръка и отметна кичур коса от лицето на Одри.

— Той каза, че има неща, които иска да ти даде, неща, които ти не очакваш да ти засвидетелства, когато вълнението, възторгът от първите дни на брака ви ще са отминали.

— Вълнението? — повтори Одри и я погледна с преувеличено недоумение. — Бракът престана да бъде вълнуващ, откакто заприличах на петролен танкер.

— Знаеш какво имам предвид — каза Хелън, като се смееше.

Дъщеря й кимна недоверчиво с глава:

— И какво според него очаквам да ми даде?

— Нещата, с които си свикнала — отвърна Хелън и повдигна леко рамене. — Почивки в Европа. Пътувания до Ню Йорк, където обикновено пазаруваш. Дрехите от модните къщи на известни моделиери. Луксозна къща, където да се забавляваш с приятелите си. Прислуга.

Одри затвори очи, но Хелън бе успяла да съзре вината в погледа й. След кратко мълчание дъщеря й заговори с тих глас:

— Не искам нищо друго, само Чад. Нещата, които изреди, може би за него са само извинение за това, че ме пренебрегва. Наистина не мисля, че всичко е толкова просто.

— Поне ще опиташ ли да поговориш с него?

— Това правя през цялото време — лаконично отвърна на въпроса й Одри. Когато срещна майчиния поглед, тя се усмихна уморено. — Да, ще поговоря с него. А сега да отидем да си вземем по един сандвич. Умирам от глад… както обикновено.

Внезапно тя смръщи лице.

— Аха, пак ще се измъкнеш, имаш извинение. Алдеа Филипс и Шарлот идват към теб от различни посоки. Извинявай, че те изоставям, но Алдеа ме кара да се обривам. Поздрави Шарлот от мен.

Хелън видя как дъщеря й се смесва с малка група от хора и пожела и тя да можеше да се скрие като нея. Но — уви! — Алдеа вече връхлиташе насреща й.

— Хелън, скъпа, надминала си себе си. Това ще е най-хубавото градинско увеселение, което някога си организирала.

Хелън се усмихна.

— Казваш ми това всяка година, Алдеа.

Междувременно Шарлот се бе присъединила към тях.

— Дори не мисля, че някой е забелязал, че сьомгата е леко препечена — продължи слабата брюнетка, като си даваше вид, че не е забелязала пристигането на Шарлот.

— Това също го казваш всяка година — промърмори тихо Шарлот.

Съзнателно или не, Шарлот незабавно привлече върху себе си пламенните словоизлияния на Алдеа.

— Шарлот, скъпа, с какъв красив костюм си облечена!

Докато приглаждаше полата на своя светлолилав костюм, тя внимателно огледа нагънатата в безпорядък материя на спортния костюм, в който бе облечена Шарлот.

— Наистина е много смело от твоя страна да се обличаш в този цвят, като се има предвид цветът на косите ти.

Преди Шарлот да успее да изрече това, което бе на върха на езика й, Хелън се намеси в разговора:

— Изглеждаш прекрасно, Шарлот. Новата ти прическа е направо страхотна.

— Благодаря, Хелън — отвърна Шарлот и си пое дълбоко въздух. — Имам нов фризьор. Трябва да отидеш при него, Алдеа. Може да направи чудеса и с най-трудно поддаващата се на обработка коса.

— Ами ти…

— Не видях Роки — побърза да попита Хелън. — Той дойде с теб, нали?

Шарлот кимна.

— В момента се е развихрил до масата със сандвичите — обожава хапки с препържен хляб — отвърна тя и се засмя простосърдечно. — Толкова е мил, Хелън. Снощи ме покани на вечеря, за да отпразнуваме участието ми в „Микадо“. Бях със синия костюм, който си купих, когато пазарувахме заедно.

Алдеа се усмихна иронично.

— Колко се радвам за теб, скъпа. Надявам се, че си внимавала. Не мисля, че облеклата на „Сикрит Сос“ се изработват от коприна.

Шарлот се засмя учудено, а след това погледна с признателен поглед Алдеа.

— Много добре, Алдеа. Това беше много изискано. — Тя вдигна ръка назад и килна шапката си, сякаш се приготвяше за сражение. — Аз предпочитам да бъда напълно откровена. Роки може да не притежава класата на твоя Роналд, но поне знае много други работи.

Хелън се задъхваше.

— Забелязали ли сте колко красиви са цветята тази година? — припряно попита тя, като с усилие се опитваше да запази сериозното изражение на лицето си.

Шарлот се засмя и обходи с поглед градината.

— Не обърнах внимание на цветята, но със сигурност забелязах новия градинар. — Тя въздъхна замечтано. — Той е страхотен, Хелън. Къде го намери?

— Виждала си Том?

— Видях го в града. Попитах мистър Евънс от детските ясли кой е и замалко не припаднах, когато той ме осведоми, че Том работи при теб. Не намираш ли, че той е най-сексапилният мъж, когото си срещала? Ако не бях си изгубила ума по Роки, щях да се пренеса да живея при теб.

Шарлот и Алдеа гледаха въпросително към нея. Хелън преглътна с усилие и се засмя неуверено.

— Боя се, че ще те разочаровам — не прекарвам времето си, като отправям влюбени погледи към градинарите, Шарлот.

— Но, Хелън — каза Алдеа и се усмихна лукаво. — Не може да не си го забелязала. Трябва да се съглася с Шарлот — той наистина е много привлекателен.

— Така ли мислиш? — попита Хелън и почувства как стомахът й се сви, тъй като трябваше да избягва въпроса. Погледът й панически преброди терасата в търсене на нова тема за разговор. — Вижте, там е Бабс. Не намирате ли, че изглежда много добре, откакто свали килограми?

Алдеа и Шарлот проследиха погледа й и явно се хванаха на хвърлената от нея примамка. На лицето на червенокосата се изписа ехидна усмивка.

— Съпругът ти със сигурност споделя мнението на Хелън. Какво ще кажеш, Алдеа?

Лицето на Алдеа помръкна.

— Тя ми каза, че съпругът й е на работа днес. Чудя се какво ли би направил, ако знаеше, че през това време тя флиртува с чуждите мъже. Добре би било да го предупредя.

— Каква добра идея! — възторжено възкликна Шарлот. — Защо не го направиш още сега? Няма защо да губиш време. — Тя погледна през рамото си. — Пати, мисис Филипс иска да й донесеш горната дреха.

— Необходимо ли е да се държиш толкова глупаво, Шарлот? — попита с убийствен тон Алдеа.

— Да, необходимо е — отвърна весело Шарлот. — Даже само за да противодействам на тесногръдието и глупостта, които напоследък като че ли зачестиха да се проявяват сред нас.

Дори мрачното лице на Алдеа не помогна на Хелън да потисне напиращия в гърдите й смях. Шарлот каза всичко, което тя самата би казала, ако можеше. Неочаквано нейната пухкава приятелка заговори отново и смехът на Хелън се превърна в задавена кашлица.

— Хелън, погледни! Ей там е твоят нов градинар.

Хелън повдигна рязко глава.

— Къде?

— Ей там — говори с Пати. — Преди Хелън още да го бе видяла, Шарлот се обърна с лице към нея и прошепна високо: — Идва насам. Запознай ме с него.

Когато се приближи до мястото, където стояха двете, Том кимна за поздрав с глава и промърмори с тих глас: „Мисис Галахър.“ Шарлот заби ноктите си в ръката на Хелън. Тя въздъхна, а след това нерешително го повика.

— Том?

Той мигновено се обърна, сякаш беше настроил слуха си да улавя и най-слабо доловимите нотки в нейния глас.

— Да, мадам?

— Ами… какво правиш сега?

— Икономът каза, че ледът скоро ще свърши и ме изпраща до града да доставя още лед за гостите ви.

— Но това не е твоя работа — възрази тя.

Той само повдигна рамене и се усмихна.

— Нямам нищо против да помогна.

— Том, бих искала да ти представя две от моите приятелки — Шарлот Блак и Алдеа Филипс.

— Радвам се да ви видя, мисис Блак, мисис Филипс. Моля да ме извините, но ще е по-добре да тръгвам, преди Пати да се е разгневила.

Том кимна вежливо и си запробива път между гостите, отдалечавайки се към задния изход.

Шарлот започна да си вее със салфетката, за да се поразхлади.

— Когато ме погледна с тези свои тъжни, неотразимо красиви очи, едва не припаднах — рече тя. — На някои хора им върви във всичко. Моят градинар трябва да е на около седемдесет, ако не и на повече години.

Хелън проследи с очи Том, докато той се скри, и се обърна към приятелките си, като избягваше да среща погледите им.

— Мисля, че е време да се заема със задълженията си на домакиня — уморено каза тя и безшумно се отдалечи. Докато се движеше сред гостите, тя усещаше върху гърба си погледа на Алдеа Филипс.

Около час по-късно Хелън се отдели от една малка групичка хора, разговарящи край басейна, и се измъкна от градината, където беше тържеството. Тя се приюти в една малка вътрешна цветна градина, засадена с подрязани в ретро стил растения. Някога тези тържества й даваха сили да се захване с нови начинания, но, изглежда, всичко бе казано още преди много години. Сега тя имаше усещането, че нещата само се повтаряха.

Внезапно нещо сграбчи ръката й и с разширени от ужас очи тя разбра, че се е озовала зад някаква висока стена.

— Какво… — започна тя, но преди да довърши изречението си, повдигна нагоре очи и срещна развеселения поглед на Том. Той сложи пръст на устните си и започна да я дърпа към овощната градина.

— Ела с мен, моя мъничка петунийке — прошепна с комичен глас.

Тя само поклати глава по повод неговото лекомислие и направи опит да освободи ръката си от хватката му.

— Том, глупчо такъв — започна тя през смях. — Не мога просто да изчезна — аз съм домакин на тържеството.

— И точно затова можеш да се ползваш от определени привилегии — продължи да настоява той. — Ти повече от всички имаш право да си отдъхнеш малко.

— Може би съм заслужила почивка, но определено не мога да я взема сега — отвърна тя с нетърпящ възражение глас.

— Пет минути, Хелън — тихо каза той с устни едва на няколко милиметра от нейните. — Не можеш да намериш дори пет минути за това. — И топлите му устни докоснаха шията й. Несъзнателно тя изви настрани глава, за да открие изцяло шията си за неговите милувки. — Така ли?

Хелън се взря в лицето му. Не беше в състояние да мисли, не и когато той беше толкова близо до нея.

— Извинявай — каза тя, останала без дъх. — Какво каза?

Той се разсмя тихо и погали нежно лицето й. А след това изведнъж двамата се понесоха в бяг. Със свободната си ръка Хелън придържаше шапката си и панически си задаваше въпроса кога ли щеше да падне едва крепящият се ток на едната й обувка. Когато достигнаха до овощните насаждения, те рязко спряха. Хелън облегна гръб на едно дърво, останала без дъх от физическото усилие и непрекъснатия смях.

— Ти си луд — каза му тя с треперещ от смеха глас. — Какво си мислиш, че правиш сега?

— Отвличам те — отвърна той и се наведе, за да вземе нещо, което бе видял на земята. — И то както подобава на дама като теб — добави той и се изправи. В едната му ръка имаше две празни чаши, а в другата — бутилка шампанско. — Това е от наистина добрите запаси. От тези, които нареди на Пати да укрие от твоите гости.

— Не съм давала такива нареждания. — Взе едната чаша и я протегна към него да й налее. — Имам чувството, че си роден да създаваш неприятности — добави натъжено тя, като отпи.

Том я погледна в очите, а след това повдигна леко назад главата й и се наведе, за да пресуши с устните си капчиците шампанско, останали върху нейните.

— Зависи какво разбираш под неприятности.

— О, господи! — възкликна с разтреперан глас тя. — Ти нямаш абсолютно никакви задръжки.

Той се разсмя — изглеждаше доволен от нейните думи. Обви ръка около кръста й и я притегли към себе си, след което, без да я пуска, се облегна на ствола на дървото. Така прегърнати, те бавно се свлякоха на тревата под короната на цъфналото дръвче и отпиха от шампанското. Беше красиво и изпълнено с нежност преживяване.

— Някога вслушвала ли си се в думите на приятелите си? — попита той вяло. Беше се изместил надолу и бе положил глава в скута й. — Това е Тексас: когато говорят, би трябвало да казват „сички“ или „дубро мумче“, а вместо това всичките говорят като Тирсон Хауъл Трети от „Островът на Джилиган“.

Сравнението я разсмя и смехът й прозвуча малко лекомислено, но това се дължеше на шампанското. Тъй като се почувства задължена да защити по някакъв начин приятелите си, тя го погледна укорително.

— Прекалено бързо си правиш изводи. Те изобщо не са такива.

Изразът на лицето му остана скептичен.

— Не би могла да ме заблудиш, Хелън. Мисля си, че сигурно има някаква школа, където всички те са се научили да говорят през стиснати зъби и издадени напред челюсти. Вие всички спазвате толкова много правила — това трябва да правите, онова не трябва да правите. Как успявате да издържите? Никога ли не ви се иска да сте по-различни? Да нарушите този шаблон?

Тя наведе лицето си към него и потри нос в неговия. За миг намръщи лице и дръпна назад главата си.

— А какво според теб правя в този момент?

Той се засмя и протегна ръка да отстрани един паднал кичур от прибраната й в нисък кок коса.

— Мисля, че шампанското ти е подействало.

Тя поклати глава и се пресегна към бутилката вино. Когато от нея се изцедиха само няколко капчици, тя въздъхна със съжаление.

— Не, просто съм щастлива.

— Добре де, както и да го наречеш, ти постъпваш така само защото аз те отвлякох. Никога ли не предприемаш нещо сама?

— Ами…

Тя произнесе думата много бавно, погледна през рамото си, за да се увери, че няма други хора наоколо.

— Веднъж, когато бях съвсем сама в къщата, аз…

Тя спря и се разтресе от бурен смях. Той се разсмя заедно с нея, приповдигна се и седна.

— Хайде, разкажи ми. Веднъж, когато си била съвсем сама, ти…

Тя му направи знак да се премести още по-близо до нея и прошепна в ухото му:

— Пързалях се по перилата на стълбището.

— Ах ти, дяволче! — възкликна той с поглед, блеснал от престорено въодушевление. — Лъжеш!

— Наистина го направих — повтори тя и се усмихна гордо, като свали шапката и я остави на тревата. — А Пати толкова грижливо ги почиства всеки ден, че не можах да се спра и паднах на… на…

— На дупето си?

— На задните си части — поправи го тя с глас, изпълнен с достойнство. След това се изкиска и сама се опроверга: — Почти цели две седмици имах най-грозната синина на света.

Той я привлече в обятията си и сподави смеха си, като зарови лице в косите й.

— Много си сладка. Знаеш ли го?

Тя се усмихна сърдечно.

— Много пъти съм допускала тази възможност — призна скромно Хелън. Протегна ръка да погали лицето му и добави: — Но още ми е приятно да го чувам.

Когато той наведе лице към нея, клепачите й бавно започнаха да се затварят. Съвсем рязко обаче те се повдигнаха нагоре при звука от шумолящи листа съвсем близо до тях. Без да я пуска, Том се обърна и така прегърнати, те гледаха как Джо идва към тях.

Когато се изравни с тях, старият човек кимна с непроницаемо изражение на лицето и почти изкрещя:

— Добър ден, мисис Галахър. Добър ден, Том.

— Добър ден, Джо — отвърна Хелън с официален глас.

— Добър ден, Джо — рече Том и на устните му заигра весела усмивка. — Искаш ли да ти помогна с нещо?

— Не, само минавах оттук. Отивам към бараката, където държим препаратите и инструментите. — Във воднистите му очи припламнаха гневни пламъчета. — Открих листни въшки по розите във вътрешната градина.

— Не! — възкликна Хелън, а в гласа й имаше нотки на ужас, който бе съвсем неоснователен. Том се усмихна и я ощипа предупредително.

— Не се тревожете за това, мисис Галахър. Нито една листна въшка не е успяла да надхитри стария Джо и никога няма да успее. — Той се загледа в пространството зад тях, сякаш виждаше там масовото избиване на нашествениците. А след това кимна за довиждане: — До скоро, мисис Галахър. До скоро, Том.

— До скоро, Джо.

— До скоро, Джо.

Докато гледаше как Джо се отдалечава, Том се разтресе целият от смях.

— Държи се така, сякаш най-естественото нещо, което човек може да види на този свят, е как двама души се притискат нежно и пият шампанско под цъфнало прасковено дръвче.

Хелън кимна и прикри уста с ръката си.

— Никак не ми се иска да съм листна въшка. Ако някога съм виждала човек, решен да извърши убийство, то този човек е Джо.

С периферното си зрение Хелън зърна нещо лилаво. Когато погледна в същата посока, него вече го нямаше и тя беше сигурна, че си бе въобразила.

Том обърна нежно лицето й към себе си.

— Така, докъде бяхме стигнали?

— Мисля, че устните ми бяха стигнали дотук. — Тя приближи лице. — И ако си спомням правилно, ръката ти беше тук. — Хелън я постави върху кръста си и се усмихна. — Мисля, че ти трябва да направиш следващия ход.

Той не я накара да чака. Когато устните му докоснаха нейните, Хелън имаше усещането, че е отново вкъщи след дълго и уморително пътуване. Знаеше, че е по-особен, но винаги забравяше начина, по който той я караше да забрави за всичко останало. Когато беше в прегръдките му, всичко друго губеше своята значимост.

— Не ми се иска да ти го казвам, съкровище, но е по-добре да се връщаш. Сигурно отдавна вече са забелязали твоето отсъствие.

Тя упорито тръсна глава.

— Не искам да се връщам.

— Въпреки това трябва да се върнеш — настоя той. — Ти си домакиня на тържеството. И не ме убеждавай, че Одри няма да забележи, че си изчезнала.

Тя въздъхна. Със съжаление трябваше да признае, че той беше прав.

— Предполагам, че си прав. — Изправи се и протегна ръка към него: — Ще ме придружиш ли дотам?

— За мен е удоволствие, мисис Галахър.

Когато наближиха терасата, Том положи всички усилия да приглади изрядно косите й, но Хелън отказа да сложи шапката си. Държейки я в ръка, тя се смеси отново с тълпата от гости. Усмихваше се весело, докато минаваше край тях, и се спираше да поговори. После забеляза, че Алдеа Филипс я наблюдаваше внимателно и очите й заблестяха възбудено.

— Алдеа! — извика тя бодро към нея. — Скъпа, чашата ти е празна. Веднага трябва да поправим този пропуск.

И тръгна към Алдеа.

— Хелън — започна брюнетката, — много ни липсваше. Надявам се, че не е възникнал някакъв проблем.

Хелън долови непозната нотка в гласа й, но беше прекалено щастлива, за да се замисля над това.

— Проблем ли? — попита, като се усмихваше ослепително. — Кой би могъл да има проблеми в ден като този?

Алдеа деликатно повдигна рамене.

— Помислих си, че един от твоите — ъ-ъ… прислужници не изпълнява задълженията си. Толкова е трудно да намериш човек, който може да ти помогне.

Усмивка трепна в ъгълчетата на устните й.

— Наистина ли? — Хелън започна да се оглежда наоколо в търсене на по-забавна компания. — Сигурна съм, че имаш право. О, ето и Шарлот.

Хелън не бе направила и две крачки и Алдеа вече говореше нещо с тих глас на няколко дами, стоящи наблизо, а ненаситният й поглед привидно случайно спираше върху Хелън.

През остатъка от следобеда Хелън неуморно обикаляше от групичка на групичка. Странно бе, че преди това бе считала увеселението за скучно. Не си спомняше кога за последен път преди се бе смяла толкова много.

По-късно същата вечер, когато действието на шампанското щеше да е преминало, тя щеше да си спомни за своя смях с притеснение. Сигурно утре целият град щеше да говори, че Хелън Галахър се превръща в невъздържана алкохоличка.

Тъкмо щеше да остави гребена върху нощната масичка, когато изведнъж осъзна, че не беше сама. Смеейки се пресипнало, тя се завъртя и заби глава в корема на Том.

— Мислех, че никога няма да дойдеш.

— Помагах да се разчисти.

Тя тихо промърмори:

— Не съм спокойна, като знам, че се изкачваш по перилата. Защо просто да не ти дам ключ?

Той се усмихна загадъчно, а очите му гледаха някъде в пространството зад нея. Погали с пръсти косите й.

— А какво ще стане, ако някой ме види вътре в къщата? — Той сведе поглед и я накара да срещне очите му. — Тогава какво ще правите, мисис Галахър?

Тя извърна очи. „Тогава какво?“ — безмълвно повтори въпроса му тя. Когато се замисли за неудобството и притесненията, които криеше този въпрос, тя се сви.

Той подпря с ръка брадичката й и повдигна лицето й така, че да вижда нейните очи.

— Това не трябва да те тревожи — тихо й каза той. — Аз приемам сегашното положение. Ти също трябва да го приемеш.

— Съжалявам — прошепна тя съкрушено. — Сигурно си много разгневен от мен.

Той коленичи и я прегърна.

— Как мога да се гневя на една мечта? — прошепна пресипнало Том.

След това бавно се изправи и я пренесе на леглото.

 

 

Том наблюдаваше как Хелън се свиваше насън в прегръдките му. Случайността ли го бе довела в Лангстън? Или нещо, което не бе по силите му да проумее, го бе насочило насам? Усещаше, че е било предопределено да срещне тази жена. Някъде вътре в нея бе ключът, който търсеше толкова дълго време. Трябваше да остане, докато намери отговорите на въпросите.

„Тя е толкова грациозна“ — помисли си той и започна да разглежда внимателно чертите на нейното красиво лице. Дори само мисълта да я напусне му причиняваше болка. Преди година и половина, в мигове на дълбок размисъл, той се бе заклел да стигне до края на света, ако е необходимо, за да разбере в какво се крие смисълът на човешкия живот. Той нежно погали бузата й. Може би за него светът свършваше тук.