Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

4

Закуската както винаги се състоеше от кафе и цигара. Добринов извади от раницата фенер и въже. Закрепи въжето надеждно за някакъв полудялан блок и започна спущането. Стъпалата бяха сухи и здрави. След петнадесет минути зърна водата на около метър под себе си. Усети, че повече не държи въжето. Обърна се да го потърси. Но то беше изчезнало. Той изруга. И едва тогава забеляза, че стъпва върху напълно съвременна желязна скоба, закрепена в камъка с циментова замазка. Погледна нагоре. Четвъртитият отвор на кладенеца беше станал кръгъл. На един дъх се изкатери по ръждивите скоби и подаде глава над олющения парапет на обикновен бетонен пръстен.

Светилището беше изчезнало. Това не го изненада, след като се подпираше върху бетонния пръстен на един съвременен кладенец. Мястото му се стори познато. Запустял двор с полусрутена селска къща. Зад прогнилите тараби стърчеше кръстата дървена антена. Той се измъкна от кладенеца и прегази буренака. Надникна през стобора и видя къщата, в която беше се родил и отраснал: неизмазана тухлена постройка в покрайнините на София. Но днес на това място се издигаше модерен завод. Днес ли? Откъм съседите долиташе гласът на радиоговорителя:

„Последната бомбардировка през нощта на седемнадесети срещу осемнадесети юни причини само материални щети. Жертви измежду населението няма. Англо-Американските пирати загубиха една летяща крепост, свалена от поручик-изтребител Михаил Барбенлиев…

Снощи Японският император присъствува на банкет, даден в негова чест от началник-щаба на Японската армия генерал-полковник…“

Някой изключи радиото. Добринов усети, че устата му изсъхва като на трескав. Той ясно чу говорителя. Осемнадесети юни 1944 година. А той слезе в кладенеца на 17 юни 1969 година! А къщата? Това беше неговият роден дом. Тук живя, докато се дипломира. Погледна към кладенеца и си спомни, че в ония години никой не го използуваше. Даже един грижлив баща беше го оковал с дебели дъски, за да предотврати опасната предприемчивост на сина си и на другарите му. Днес обаче кладенецът беше отворен. Той го обиколи. В буренака лежаха няколко прясно рендосани дъски и шепа новички гвоздеи…

— Спокойно и без паника, Иване!

Запали цигара и на два пъти я изсмука до половината. Сетне се прехвърли през оградата. Надникна през отворения прозорец. Леглото, на което спеше, беше оправено. Върху масата лежеше недовършено хвърчило. Той знаеше какво ще стане хвърчилото: голямо, с изрисувани по него модели на германски и американски самолети, които ще прекопира от едно илюстровано списание. А после? После… Да! Хвърчилото ще бъде разменено срещу дрипав екземпляр на „Черният корсар“ от Емилио Салгари.

Добринов затвори след себе си градинската портичка и тръгна по непавираната улица. Пред кварталната чешма няколко жени шумно разговаряха. Между тях беше и майка му. Той я почака да постави кофата под крана и тогава бързо подмина жените. Никой не му обърна внимание. До вестникарската будка беше спрял военен камион. Шофьорът, кандидат-подофицер, запита:

— Към града ли? Качвайте се!

Той се настани на омазнената седалка с продрана тапицерия.