Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Разпознаване и корекция
gogo_mir (2010)
Източник
futureshock-bg.com

Фейлетонът е публикуван в списание „Космос“, брой 2 от 1965 г.

 

 

Издание:

Автор: Артър Конан Дойл; Еремей Парнов; Цончо Родев

Заглавие: Фантастично читалище: Списание „Космос“, 1965 г.

Преводач: Цвета Пеева; Спартак Хаджиев

Година на превод: 1965

Език, от който е преведено: руски; английски

Издател: Фантастично читалище

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: сборник разкази

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7036


Лавата кротко клокочеше около колената му. Наоколо проблясваха синкави пламъци. Климатичната инсталация вътре в скафандъра поддържаше средноевропейски климат. Вулканологът Грррау се спускаше плавно в разтопената почва и кълнеше на ум.

— Тук намерили да кацнат. Малко площадки има, малко океани, а те…

Преди няколко дни бяха съобщили, че от системата Сириус идва космичен кораб, който предпочита меко-еластична почва за приземяване. В момента вулканът Етна отново бе изригнал и сирианците се натопиха точно в средата му. Къде да ги търси сега? Ами ако са минали през центъра на Земята и изскочат някъде към Исландия? Може ли да ги настигне пеша?…

Разтопената лава стигна до гърдите на скафандъра. Грррау разпери ръце и се гмурна. Вулканът продължаваше да пулсира и постоянно го изхвърляше нагоре. Макар и добър плувец, вулканологът трябваше да напрегне всички сили, за да достигне до първия страничен канал. Тук той си отпочина и закуси с две газообразни свински пържоли, а след това продължи спускането надолу.

Лавата ставаше все по-рядка. На стереоскопичния радарен екран се виждаха стръмните стени на кратера. Тук-там вече започваха да се образуват диаманти, сапфири и други някогашни скъпоценности с тежест от два тона нагоре. Грррау подигравателно ги разглеждаше. Как е било възможно първобитните хора от двадесетия век да се карат за такива стъкълца!

При втората почивка вулканологът реши малко да поспи. Той се опря о един нажежен до бяло базалтов блок, който се топеше постепенно като масло, и включи съносинхронния механизъм. В ушите му зашумя електронна музика и той се унесе.

Събуди го страшен тласък. Около него в лавата се образуваха огромни газови мехури. Грррау уплашено се притисна до стената на кратера. В предавателя на шлема му отначало нещо затрещя, а след това засвири и накрая всичко заглъхна. Вулканологът бързо включи радарния екран и видя как някакво грамадно пурообразно тяло се издига покрай него нагоре. След това нов тласък го вкара на дълбоко в един от страничните канали.

— Идиоти! — изрева Грррау. — Сега пък намериха да излитат. Не ме дочакаха. Идиотииии!…

Никой обаче не го чуваше. Предавателният апарат бе повреден от голямото налягане на лавата…

Вулканологът отново забърза нагоре. Той кроулираше сред кипящия поток, като се издигаше все повече и повече. Едва когато движенията му се забавиха, защото лавата около него започна да се сгъстява, и външната температура спадна на някакви си 500°, той се спря объркан.

— Това пък какво е?

Продължи още малко нагоре и видя над себе си твърда почва. Заблудил се е! Попаднал е в глух проход. Бързо назад. Грррау отново се гмурна надолу, намери нов път, полетя нагоре и… пак достигна таван. Отмалял, с разтуптяно сърце, той се опита да влезе във връзка с външния свят, но апаратът му остана ням.

След няколко безуспешни опита да излезе отново на повърхността вулканологът се отпусна към дъното на вулкана, седна на една неразтопена още буца и се замисли за…

 

 

Тук магнитофонният запис свършва. Интересно защо по това време хората са говорели само в трето лице. Интересно също как са се осмелявали да се спущат поединично във вулканите.

Записът бе намерен в добре запазения скафандър на Грррау от един вулканолет, който се бе отклонил малко встрани от редовния си курс до центъра на Земята. По изчисления това се случи приблизително петдесет години след пътешествието на вулканолога. Самият Грррау сигурно би дочакал спасението си, ако не съществуваше едно малко недомисляне от страна на конструкторите на тогавашните скафандри. Те бяха предвидили неизчерпаеми източници на храна, вода и енергия, бяха осигурили всевъзможни инсталации и апаратури, но бяха забравили само, че човек, принуден да стои по-дълго в скафандъра, трябва и да се бръсне. И брадата на Грррау бе запълнила постепенно целия скафандър, бе притиснала гърлото му и го бе задушила.

Край
Читателите на „Слаба конструкция“ са прочели и: