Иван Мариновски
Шестата фонограма

Планета Септа

Частен шифър 52388

за Лари Дебъл

Първа фонограма

Привет, Лари!

Още не съм се отказал от принципа си: или на върха, или си трай, затова не ти се обаждах толкова време — нямаше с какво да се похваля. Скитосвах от планета на планета, изкарвах колкото да хапна и да пийна и толкоз, за друго не стигаше. Е, не съм се преуморявал де, ти ме знаеш, че съм по специализираната работа, физическото усилие ме отвращава! И не бързай да злорадствуваш! Щом си признавам тия несполуки, трябва да си наясно, че всичко е назад, край, приключено!

И така, Лари, отпусни си душата, иди, отвори барчето, налей си една чашка (каквото и да е, важното е да има висок градус в него!) и пий за късмета на брат си! Брат ти е богат, тоест, на път да забогатее, което според мен е едно и също, но нека подред.

Аз съм на Алтея. Повтори това име десет, сто пъти, за да го запомниш добре, защото за брат ти от сега на татък Алтея е не само неговият постоянен адрес, а и сбъдната мечта, бъдеще, щастие!

Естествено, когато пристигнах, нямах и понятие какво е Алтея. Огледах се, ослушах се и се плеснах по челото — Рой, казах си, докато багажът ти е още в куфара, върви си купи билет за първия полет и бягай! Ами представи си: алтейците са обърнали живота си с главата надолу — денем спят (хи-хи), нощем работят и вършат всичко останало. Съмне ли се, почват да си викат добър вечер и лека нощ, мръкне ли се, добро утро, как спахте днеска? Пълна неразбория! В началото мислех, че ми се подиграват с тяхното „добър ден“ в тъмното и все налитах на бой.

А да знаеш как треперят за кожата си! Буквално ме разбирай, вероятно нещо им е сбъркана анатомията! Поразпитах, поразлистих някоя и друга книга и какво? Имат по две кожи — едната, дето са се родили с нея, втората е изобретена от учените им, някаква си предпазна обвивка. Облича се като дреха, пази от удар, от нараняване, от температурни промени, от микроби и вируси, от атмосферно налягане… Ти имаше един старинен часовник (пазиш ли го още?) и на него пишеше: херметик, антимагнетик, противоударен… Горе-долу същата работа! Направо да настръхнеш, че даже хрема да не ги лови!

Отвън тая предпазна обвивка трудно може да се повреди, обаче за отвътре не са успели да решат проблема. Нервира ли се алтеецът, обвивката започва да се деформира, да изтънява на места и се случва — макар и рядко — да се прокъса. Тогава леле-мале! Не че умират или се задушават, нищо подобно, ама като са забравили от рождение какво е вятър да ти разчорли косата или, боже опази, мравка да ти влезе във врата, изпадат в ужас, грабват пулверизатора със залепващата течност и се лепят и кърпят като галоши. Вчера присъствувах на такава „злополука“ (хи-хи), един се пръскаше с пулверизатора и припираше, и се притесняваше, сякаш беше хирург и съшиваше собствената си срязана на две сънна артерия.

Мен специално ме гледаха като човек, решил да се самоубие пред очите им и за да не ги шокирам, взех да ги лъжа, че и аз съм с предпазна обвивка… Кажи сега, брат ми, не заслужават ли да им смъкна и двете кожи (имам предвид да им изтръскам кесиите до дъно), защото са напълно шантави, а аз съм замислил една работа… Спести си, моля те, саркастичната усмивка, известно ми е как се усмихваш, спомена ли ти, че съм замислил нещо, тоя път грешка няма!

Чакай новини и потропвай от нетърпение — обещавам ти сензация!

Планета Септа

Частен шифър 52388

за Лари Дебъл

Втора фонограма

Здравей, Лари!

Ако питаш как се чувствувам, ще си призная: от-вра-ти-тел-но! Ориентирах се към търговията и промишлеността, но там алтейците са непробиваеми. Хитреци и половина! Уж с тънка кожа, уж ала-бала, пък с корави лакти, не ме пуснаха да се мушна и аз до паницата с манната. Малко се поотчаях, но няма да е задълго. Жокеи като мен не яздят кранти от рода на отчаянието, за нас или чистокръвни жребци с бодри имена Надявай се, Не унивай, Вярвай, или нищо! Ще им открия ахилесовата пета и тогава трибуните ще скочат на крака и ще ми ръкопляскат!

Планета Септа

Частен шифър 52388

за Лари Дебъл

Трета фонограма

Лари, слушай, започва интересното!

Знаеш, че обичам да ловя мига и вярвам на случайността! Винаги съм ѝ вярвал и тя до ден-днешен не ме е подвеждала.

Та излизам една сутрин (вечер по нашему) от хотела и се чудя какво да правя. Викам си, случаят не може да не ми подскаже нещо. И той ми подсказа. Както се шляех из града, минах покрай някакво кино и ми скимна да погледна какви филми въртят тия алтейци.

Влизам, настанявам се и чакам да започне. Публиката сериозна, ред след ред навъсени лица; мисля си, ако дават някоя скучна история, ще изляза насред прожекцията независимо дали е разрешено от алтейската етика!

А сега, брат ми, приготви се за филма! Нее, не се надявам да те разсмея, ти си човек сериозен, прекалено сериозен, но аз се хилих и заради теб и ме изхвърлиха от салона. Не бързай, ще ти кажа защо!

Сюжет, според нашите понятия за кино, нямаше. След титрите, съпроводени от тайнствена, със злокобен нюанс музика, на екрана се появи главното действуващо лице, някакъв гангстер, изглежда. Върти този господинчо очите си, върти ги сякаш са на лагери, явно търси някого. Без видими причини взе да се крие зад ъглите, във входовете, по тъмните безистени, докато най-после издебна един мъж, нахвърли се върху него и му скъса предпазната обвивка. Пак без видими причини. Както и да е, скъсал я — голяма работа, ще се закърпи оня. Тъй си мисля, прозявам се от скука, да си ходя ли, да не си ли ходя? Ще се случи ли нещо по-интересно нататък?… Хм. Зрителите наоколо настръхнали, дъхът им чак спрял от напрежение. Защо ли, питам се. А то било, защото на екрана започваше да вали! Сигурно туй ще да е интересното, досещам се, и така излиза. Щом първите капки паднаха върху незащитеното лице на жертвата, салонът изохка болезнено, пък аз прихнах с цяло гърло. Ами, съгласи се, да те ръси нищо и никакъв дъждец, ситен, съвсем безобиден, а ти да се гърчиш, като че ли са те пъхнали под душ със сярна киселина, не е ли смешно? Кисках се и не можех да се спра.

Голям скандал стана. Обвиниха ме, че се отнасям с неуважение към тяхната класическа трагедия! Моля ти се, това било трагедия! Тра-ге-ди-я! Айде де, по-смешна глупост през живота си не бях виждал! Ох, Лари, да беше там! Публиката се разкрещя, лампите светнаха, сочеха ме с пръст, ругаеха, побутваха ме да напусна салона, аз все се хилех и хилех и тогава те с юмруци и ритници ме понесоха навън.

Познаваш ме, не съм от кротките и в друг случай бих им показал, че не понасям да ме налагат, напротив, предпочитам да налагам, но тогава исках само да се смея. Беше ме осенило вдъхновението как ще накарам парите да потекат на потоци в джобовете ми. Сещаш ли се как, Лари? Ааа, няма да ти кажа, оставям ти го за домашно, мисли!

РОЙ

Планета Септа

Частен шифър 52388

за Лари Дебъл

Четвърта фонограма

Хиляди извинения, Лари, че цял месец не ти се обадих, но нямах време, бях потънал до гуша в работа.

Лари, винаги си имал остър ум, реши ли задачката, която ти оставих за домашно упражнение? (Хи-хи!) Не вярвам в разсъжденията ти даже да си се доближил до верния отговор!

И така, щом ме изритаха от киното, се прибрах в хотела весел, бодър и щастлив донемайкъде. Поисках да ми сервират вечерята в стаята, направо пир си устроих, защото си го заслужавах — намерих ахилесовата пета на алтейците! Пирувах сам със себе си целия ден (цяла нощ по тяхному) и се наричах с най-приятни имена. Въобще бях бог в добро настроение. Вселената беше моя, камо ли хотелът! Вдигнах на крак всичко живо. Отде-накъде ще спят, когато на мен ми се танцува? Тичах по етажите, тропах по вратите, прозорци трошах и приканвах алтейците да се веселят с мен.

Пак се стигна до скандал. Настояха да напусна хотела. Що да се разправям с тях? Готово! Грабнах си куфара, отбих се в един магазин и си купих най-добрата кинокамера, каквато имаха. В 20 часа бях на космодрума. В 22 отлетях за Гея, една съседна планета.

Представям си, Лари, колко въпроси си задаваш, като ме слушаш. Е, рано е да ти кажа защо заминах за Гея. Потърпи, ще ти доставя същото удоволствие, каквото доставих и на себе си, когато се върнах на Алтея и си поприказвах с мистър Бънк.

Кой е мистър Бънк ли? Шефът на най-голямата (разбирай най-богатата) филмова къща тук. Важна и надута личност. В началото не искаше да ме приеме. Секретарят му две седмици пееше:

— Кажете за какво се отнася, аз ще докладвам на мистър Бънк.

И аз пеех:

— Абе, приятелче, да беше за твоите уши, да съм ти го казал! Пусни ме при мистър Бънк, нося му нещо, за което ще си оближе пръстите…

Не и не. Накрая го убедих, знаеш, бива ме да убеждавам (не ми струваше прекалено скъпо).

Разговорът се състоя в едно студио. Сигурен съм, че беше трик на мистър Бънк, за да ме смае, да ми покаже какво нищожество съм на фона на огромните декори. Истинска смехория, брат ми! Аз да се смая (хи-хи). Седя си спокойно и чакам появата на филмовия крал.

По някое време двете крила на стъклената врата се люшнаха напред-назад — сякаш изръкопляскаха — и в студиото с енергична крачка влезе мистър Бънк. Познах, че е той, защото се правеше, че не ме забелязва, и защото по-неприятна мутра не бях срещал. Усмихваше се, зъбите му блестяха като никелирани нокторезачки.

Секретарят се хвърли да му докладва:

— Вчера в големия салон филмът беше гледан от три хиляди зрители…

— Естествено. Моите филми се гледат.

— В другите салони…

— Знам. И те са били претъпкани. Какво пишат вестниците?

— Приканват обществеността да бойкотира филмите на конкуриращата ни филмова къща като долнокачествени. Освен това настояват властите да забранят със закон техните филми.

— Добре. А телевизията?

— Прожектират само нашите филми по всички канали.

— Добре, много добре…

Целият този диалог беше отвратително нагласена сцена, изиграна от отвратителни артисти, навярно, за да ме поставят на място. Тоест, с каквото и предложение да идвах, дори и да беше примамливо, дори и да го купеха от мен, искаха да подбият цената, да ме принудят едва ли не да им го подаря, понеже работите им вървят превъзходно, филмовата къща процъфтява и прочие, и прочие — нали го демонстрираха пред мен.

Горкият мистър Бънк, и през ум не му минаваше, че не съм овес за теле като него! Все пак аз си седях в ъгъла чинно и кротко, с нищо не загатвах за присъствието си.

Междувременно започна второто действие на пиесата, приготвена специално за мен.

Мистър Бънк уволни пред очите ми няколко първокласни артисти, подписа изключително важни документи, реши с пренебрежение съдбата на колосално големи суми и чак тогава напомни на секретаря:

— Бях ти наредил да повикаш главния режисьор!

— Чака в приемната, сър.

— Кажи му да влезе.

Режисьорът влезе унил, готов предварително да разпери ръце: „В какво чак толкова съм виновен?“

Мистър Бънк не отвърна на поздрава му, а го посрещна с въпрос:

— Е, докъде стигна? Доникъде?

Режисьорът разпери ръце:

— В какво чак толкова съм виновен? Знаете, сър, че моите филми досега…

— Точно там ми е думата: досега! А сега са нищо! Изхабил си се, а? Май е време да се подменяме…

— Аз се старая…

— Никак не се стараеш! Филмът ти е вял, без динамика, без истински трагизъм, не си заснел дори един кадър, който да разплаче зрителите… Имам идея, затова те повиках. От твоя филм ще, изхвърлим всичко освен главния герой, заради артиста. Той е любимец на публиката, и на него насила ще му сваля предпазната ръкавица и ще го накарат — какво? Мисли, мисли, нещо страшно, най-страшното!

— Да запали клечка кибрит.

— Браво! Може и да не те изхвърля! Представяш ли си какво ще изживеят зрителите, когато техният любимец запали клечка кибрит с гола ръка! С гола! Държи горящата клечка и тя гори, гори, гори, гори…

Режисьорът беше възхитен.

— Сър, вие създадохте покъртителна сцена! Клечката ще угасне на сантиметър от палеца му, сърцата на зрителите ще вият от ужас, че може да го опари… И това ще трае шест секунди! Грандиозно!

— Нека седем — отпусна още една секунда мистър Бънк, — тогава наистина ще стане грандиозно!

Лари, драги Лари, не мога да ти опиша какви усилия полагах да не се тръшна на земята от смях, докато слушах „трагичните“ им сюжети! Все пак трябва да съм се усмихнал, защото мистър Бънк не издържа и ми хвърли изпепеляващ поглед.

— Усмихвате се? Нима имате по-грандиозна идея?

— Ами, щом има „по-“, значи има и „най-“ и това „най-“ е вътре — почуках по чантата си. — Нося един филм и ако разрешите…

— Разрешавам само филми, които пълнят киносалоните!

— Филмът ми е тъкмо такъв, а аз съм едно чудо, каквото не се среща всеки ден — вие просто сте късметлия!

Изявлението ми прозвуча доста самонадеяно, но мистър Бънк явно не беше шашнат, както ми се искаше. Той ме изгледа от глава до пети (сякаш изучаваше бежовия ми костюм) и заприказва авторитетно, тежко, струваше ми се, че под всяка негова дума е окачена оловна тежест като на ония кукли, които, накъдето и да ги килнеш, все се изправят…

— Не съм чувал за чудеса, облечени в бежово. Но за досадници в бежово не само съм чувал, виждал съм ги. Те идват в най-неподходящ момент и носят в чантите си дилетантски филми, които могат да се прожектират и отзад-напред — никой няма да разбере!

Настаних се във фотьойла, без да ме канят, и обясних:

— Предлагам ви нещо, което с един удар ще събори стените на вашите киносалони, защото публиката ще напира да гледа филма и от улицата!

— Аха. И вероятно е толкова трагичен, че още в първите кадри ще припадна?

— Ще припаднете. Надявам се да припаднете от смях!

— От смях ли? Сбъркали сте адреса. Аз произвеждам филми в традицията на класическата алтейска трагедия!

— Ще произвеждате комедии! Това ви го казвам аз, Рой Дебъл! — С тези думи извадих от чантата си касетата с филмовата лента и я поставих в прожекционния апарат в дъното на студиото.

Апаратът забръмча. Мистър Бънк, предварително уверен, че след минута ще ме изрита ведно с глупавата ми лента, изпухтя и изпод вежди се вторачи в екрана. Престанах да гледам към него, само чаках, докато чух сподавеното му пръхтене, после той се заля в неудържим смях…

Ще ме извиниш, Лари, че не довършвам фонограмата, но трябва вече да си намъквам официалните дрехи, понеже съм канен на вечеря у мистър Бънк. Щом се върна (ще имам и други новини), ще продължа.

Планета Септа

Частен шифър 52388

за Лари Дебъл

Пета фонограма

 

Лари, току-що се връщам от двореца на мистър Бънк. Той наистина е крал на алтейското кино и вечерята беше кралска. Там присъствуваха… Впрочем нека ти кажа, че от нетърпение диктувам фонограмата както съм си с официалните дрехи. Протегни ръка и ме потупай по рамото: умен брат имаш, който пръв се е досетил, че щом ние се смеем на техните „трагедии“, то алтейците ще се смеят на… Да, братле, цялата вечер се говори само за моя филм. Мистър Бънк не млъкна, предавам ти думите му дословно:

— Представете си, скъпи мои (така наричаше и най-знатните си гости), една филмова площадка, изровена, изкопана, цялата на дупки и по нея тичат артистите, облечени в зелени предпазни обвивки, и препасани с кожени ремъци — невъобразимо! Тичат на групи, пълзят на групи, извиват се, сякаш тревата ги гъделичка. А над тях хвърлят огромни бенгалски огньове (отлична пиротехника!), които се взривяват ту във въздуха, ту на земята и затрупват артистите с пръст. Те падат, търкалят се, стават, някои се просват в невероятни пози и заспиват въпреки шума. Фантастична игра, скъпи мои! После на екрана зейнаха дълги, но не особено дълбоки изкопи. Вътре седяха артистите, разбира се, които не бяха заспали, с кръгли предпазни шапки от тъмен метал и току си подаваха носа да огледат полето пред себе си. Преструваха се на уплашени от някаква тромава бутафория, придвижваща се на гъсенични вериги, която минаваше през изкопите и артистите пак се търкаляха, и пак заспиваха… Много смешно! Ха-ха-ха! А сватбите, сватбите как бяха направени! И в какъв Дом на младоженците! Полуразрушен, с изпочупени прозорци, пред входа непрекъснато спираха сватбарски коли, украсени с червени кръстове, и виеха със сирените си както се полага. От тях стоварваха младоженците, пък младоженките пренасяха избраниците си с носилки. Неописуем ритуал беше измислил режисьорът! За фантазията на костюмера нямам думи! Момичетата — в бяло, с бели шапчици, отпред им нарисували по едно червено кръстче; момчетата — и те в бели, значи сватбени предпазни обвивки, които не ги покриваха изцяло, а на части, на тоя крака, на оня главата, на трети гърдите… Веселите сцени следваха една подир друга, без скучни паузи и артистите (да се пукнеш от смях!) играеха с абсолютно сериозни лица. Ох, скъпи мои, ами даруването на младоженците! Направо от небето! Долетяха някакви крилати бутафории и давай да хвърляме сватбени подаръци. Опаковали ги в остроноси контейнери със стабилизатори отзад, за да паднат точно в Дома на младоженците. Понеже камерата ги снимаше отгоре, добре се виждаше как се пръскаха, когато се удареха в земята. И най-комичното — сватбарите бягаха, правеха се, че не искат да ги получат, даже се криеха в подземни скривалища, но подаръците се сипеха и там… Ха-ха-ха!…

Чуваш ли, Лари, как се смеят? Аз спечелих! С мистър Бънк сключихме договор (много изгоден, вече съм богат!). Тук са уверени, че на Гея снимам филми с хиляди артисти и каскадьори, със скъпо струващи декори и бутафория. Броят ги за суперпродукция. И на никого не би му хрумнало, че снимам на живо…

Утре отлитам за Гея, искат бързо да им дам втория си филм. Чакам поздравленията ти.

РОЙ

 

О, Лари, щях да забраня! Понеже модата е валидна и за киното и на алтейците рано или късно ще им омръзнат комедиите, тогава ще постъпя така: ще почна да продавам същите филми като трагедии, без да променя и половин кадър, дори заглавията ще запазя. Само ще им открия истината.

— Мили ми алтейци — ще кажа, — хората на Гея нямат предпазни обвивки! Нямат, а стрелят един в друг! Не е ли трагично това?

Планета Септа

Частен шифър 52388

за Лари Дебъл

Шеста фонограма

Уважаеми мистър Дебъл,

Приемете най-искрените ми съболезнования. Вашият брат загина по време на снимките на втората си комедия.

БЪНК