Вяса
Шримад Бхагавадгита упанишада (5)

ПЕТА ГЛАВА

Арджуна каза:

1. Отричането от делата, Кришна, и също йога хвалиш ти. Кажи ми твърдо това от тези две, което по-добро е.

Шри Бхагаван каза:

2. Отричането и на действието йога — от двете всяко най-висше щастие донася. Обаче по-висока от отричането от делата е Карма Йога.

3. Знай, този е завинаги отречен, който ненавист не изпитва, нито пък желание. От двойките противоположности освободен, той бързо се избавя от обвързване.

4. Санкхя и йога за различни невежите, не умните представят. Който във едната е установен, на двете получава плодовете.

5. Там, където чрез санкхя се отива, дотам и йога стига. Едно във санкхя и във йога който вижда, той истината вижда.

6. Но отреченост, о, мощноръки, без йога трудно се постига. Съединен чрез йога, мъдрецът в Брахма бързо стига.

7. Съединен чрез йога, чист във своя аз, със покорено себе, надвил на сетивата, чийто аз на всички същества е азът — дори да действува, той не е обвързан.

8. „Нищо аз не правя“ — съединен, познаващият истината така да мисли трябва — като вижда, чува, пипа, помирисва, храни се, върви, сънува, диша,

9. като говори, дава взема, отваря и затваря — като оставя сетивата с техните обекти да взаимодействат.

10. Към този, който, оставил привързаността, делата върши и на Брахма ги отдава, не се прилепва грях, тъй както към лотоса — вода.

11. Докато действуват със тяло, ум, разум и сетива дори, йогите пречистват аза, изоставили привързаността.

12. Отхвърлил плодовете, съединеният постига устойчив мир, а несъединеният, към делата заради резултата им привързан, в зависимост попада.

13. В ума си от всичките дела отречен, себевладеещият въплътен щастливо пребивава в града със девет порти, без да действува и без действия да причинява.

14. Този управител не сътворява за хората ни задължения, нито дела, нито привързаност към техни плодове — а неговата Мая това извършва.

15. Вездесъщият ничий грях не приема, нито добродетел. Объркани са съществата, защото знанието от незнание прикрито е.

16. В които незнанието от знание е разрушено, в тях знанието като блестящо слънце висшия огрява.

17. В които разумът такъв е, такъв е азът, на това отдадени, които убежище потърсили са в него, изчистват греховете си със знание и стигат там, откъдето никой не се връща.

18. Едно и също виждат мъдрите във брахман образован и смирен, във крава, в слон, във куче и във просяк.

19. Още тук дори от този е победен светът, умът на който в равновесие стои. Безгрешен, към всичките еднакъв е Брахма, затова той в Брахма пребивава.

20. Не бива да се радваш, удоволствие когато получаваш, не бива да скърбиш, когато страдаш. Който със стабилен разум е, незаблуден и знаещ Брахма, във Брахма пребивава.

21. Азът, към насладите отвънка непривързан, щастието придобива, което е във аза. Този аз, съединен със Брахма постига вечно блаженство.

22. От външните контакти породени, непостоянни и носещи страдания са радостите, о, сине на Кунти; не търсят мъдрите наслада в тях.

23. Който тук дори, преди от тялото да се освободи, успее напора на гняв и страст да спре, той съединен е и щастлив човек.

24. Тоз, който в себе си щастлив е, в себе си се наслаждава и вътре в себе си съзира светлина, този йога, съединявайки се с Брахма, тъждествен с Брахма става.

25. Тъждественост със Брахма постигат мъдреците с разрушени грехове, съмненията хвърлили, чийто ум от аза подчинен е; които на добруването на всички същества са се отдали.

26. От гняв и страст освободени, овладели си ума, тези отшелници, познаващи аза, постигат бързо тъждественост със Брахма.

27. Оставяйки отвън обектите на сетивата, погледа между веждите спрял, на прана и апана хода в ноздрите като прекъсва,

28. със подчинени сетива, ум и разсъдък, мъдрецът, към освобождение насочен, лишен от страсти, страх и гняв, завинаги свободен става.

29. Мен знаещ, като приемащ жертвите, а също и усилията; на всички светове като владетел и доброжелател на всички същества — той мир постига.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва пета глава, наречена ЙОГА НА ОТРИЧАНЕ ОТ ДЕЙСТВИЯТА.