Вяса
Шримад Бхагавадгита упанишада (2)

ВТОРА ГЛАВА

Санджая каза:

1. На него, обладания от жалост, облян във сълзи и треперещ, измъчен и с объркан ум, Мадхусудана ето тези думи рече:

Шри Бхагаван каза:

2. Каква е тази недостойност в теб във този труден миг? На благородник тя не подобава; не към рая, а към позор те води, о, Арджуна!

3. Не ставай малодушен, Партха, това не ти подхожда. Позорната мекосърдечност отхвърли. Стани, о, Парантапа!

Арджуна каза:

4. Но как със Бхишма да се бия и също с Дрона, о, Мадхусудана? Как да ударя със стрели онези, за почит дето са достойни, о, Арисудана?

5. На този свят е по-добре с просия да живея, а не почитаните си учители да умъртвя. Ако убия моите учители — макар от алчност да са обладани — опръскана със кръв наслада ще спечеля!

6. Не знам кое е по-добре за нас — да победим или пък да ни победят. Но да живеем няма да желаем, ако убием строените пред нас на Дхритаращра синове!

7. От слабост и от жалост съм целия разтърсен. Объркан е умът ми и питам теб за своя дълг. Кажи ми твърдо кое е най-достойно? В нозете твои падам, просвети ме, аз ученик съм твой!

8. Не виждам мойта мъка, която чувствата изгаря, как ще ме остави — дори богато царство, неоспорвано от никой да спечеля и даже власт над боговете да добия!

Санджая каза:

9. Щом на Хришикеша тез слова изрече, Гудакеша пак повтори на Говинда: „Няма да се бия!“, и замлъкна.

10. На този, който скръбен беше на двете армии в средата, о, Бхарата, усмихнат Хришикеша заговори.

Шри Бхагаван каза:

11. Скърбиш за нещо, за което да тъжиш не трябва, и мъдри думи сякаш казваш. Ала за живите и за умрелите еднакво не тъгуват мъдреците.

12. Никога не е било да не съществувам аз, нито пък ти, нито тези вождове на хората; нито някога ще стане всички ние да не бъдем.

13. Както влезлият във тяло детство, юношество, старост преминава, тъй и тялото се сменя — мъдрият не се обърква от това.

14. Сетивните усещания раждат, Каунтея, горещина и студ, а също удоволствие и болка. Те идват, после си отиват, защото са нетрайни. Приемай ги спокойно, о, Бхарата.

15. Човек, когото не объркват те, о, най-добър между людете, спокоен във страдание и в щастие, той за безсмъртие е зрял.

16. От небитието не се поражда нищо, нито пък реалното да бъде ще престане. Така са вътрешно видели тези двете познаващите истината мъдреци.

17. Това, с което всичко е изпълнено, е, знай, неунищожимо. На неизменното не може никой разрушение да причини.

18. Унищожими всичките тела са. Но знае се, че въплътеният във тялото е вечен, неунищожим и е неизмерим.Затуй — сражавай се, Бхарата!

19. А този, който мисли, че убива, и този, който смята, че е смъртен — и двамата се лъжат. Той не убива, нито е възможно убит да бъде нявга.

20. Той не се ражда, нито пък умира, нито, щом сега го има, да бъде ще престане. Непороден и вечен, неизменен и прадревен, той не умира, когато тялото умре.

21. Като го знае неизчезващ, вечен, нероден и неизменен, кого такъв човек, о, Партха, ще убие, и как ще го унищожи?

22. Тъй както износените дрехи човек изхвърля и нови си облича, така и тялото захвърляйки, във друго, ново тяло въплътеният отива.

23. Оръжията него не разрязват, а огънят не го гори.Водите него не намокрят, а вятърът не го суши.

24. Не може него да разрежеш, не може да го изгориш. Не можеш него да намокриш, не можеш да го изсушиш. Той вечен е и вездесъщ, стабилен, неподвижен, и винаги един и същ.

25. За него казва се, че е неявен, над мисълта и неизменен. Като го знаеш ти такъв, не бива никак да тъгуваш.

26. Но даже ако мислиш, че той вечно се ражда и вечно умира, то пак, о, Мощноръки, не подобава да тъжиш.

27. Родилият се ще умре непременно; умрелият със сигурност ще се роди. За неизбежното не трябва да скърбиш.

28. Неизявени са в началото съществата, по средата — проявени, о, Бхарата, и отново в своя край-неизявени. Какво тук има да тъгуваш?

29. Някой като чудо го съзира, друг говори пък като за чудо, трети го дочува като чудо, но чувайки дори, не го познава никой.

30. Въплътеният, телата всички обитаващ, е вечен и неубиваем, о, Бхарата.За никое от съществата не тъгувай затова.

31. Не трябва да се колебаеш също дълга си като изпълняваш.За кшатрия не съществува радост по-голяма от битката за правда.

32. Небесната врата сама отваря се тогава. Мечтаят кшатриите, Партха, за война такава.

33. Ако ти не изпълниш своя дълг да се биеш-и славата, и дхармата си ще изгубиш, и грях ще сториш също.

34. Ще говорят за позора твой людете вечно, а за този, който уважаван бил е, срамът по-лош е от смъртта дори.

35. Войните велики ще помислят, че избягал си от страх, и за тези, които оценяват те високо, ще паднеш във калта.

36. Думи непристойни твойте врагове ще изрекат, силата ти клеветейки. По-лошо може ли да има?

37. Убит, ти рая ще спечелиш, а ако победиш, земята ще те наслади. Затуй решително за битката стани, о, син на Кунти!

38. Еднакъв в щастие и мъка, в победа, както в поражение, стани, за битката готов! Грях така не ще извършиш.

39. И тъй, описах мъдростта на санкхя. Чуй сега за йога. Със нейното познание, о, Партха, ти на делата оковите ще хвърлиш.

40. По този път усилия безплодни няма, нито препятствия неотстраними. Дори и малко практика такава страха велик от раждане и смърт премахва.

41. Добре когато е насочен, о, радост за потомците на Куру, единен е умът. Различни и безбройни са на нерешителния умовете.

42. Красиви думи неразумните говорят, тълкуват Ведите буквално, Партха, удоволствия желаят и казват: "Тук нищо друго няма!

43. Мечтаят в себе си за рая и в резултат прераждане постигат. Извършват многобройни ритуали наслаждения и власт за да добият.

44. Привързани към удоволствия и власт, с объркан ум — съсредоточеният, неотклонен разум за тях е непознат.

45. Във Ведите за трите гуни се говори, но ти свободен, о, Арджуна, от тях бъди. Над противоположностите, пребиваващ в саттва, без грижа за свойто битие, установен във аза.

46. Доколкото е нужен бент на място, от вода залято, дотолкова са нужни всички Веди за мъдрия, познаващ аза.

47. Делата твое право са, но не и плодовете техни. Не трябва плодовете на делата за теб да бъдат подтик, но към бездействие не се привързвай също.

48. Установен във йога, действай без привързаност, о, Дхананджая, еднакъв във успех и неуспех. Йога се нарича неизменността.

49. Далеч по-ниско е, о, Дхананджая, делото обикновено, от единението с разума. Търси убежище във разума. Жалки са желаещите плодове.

50. Тоз, който е с единен разум, дори на този свят отхвърля и добрите, и лошите дела. Затуй към йога се стреми. Йога е изкуството в делата.

51. Мъдреците, разума обединили, отрекли се на действието от плода, освободени от оковите на вечното прераждане, постигат пълно съвършенство.

52. Когато твоят разум надделее заблудата и мрака, ще бъдеш равнодушен към чутото и към това, което в бъдеще ще чуеш.

53. Щом разумът ти, заслепен преди от шрутите, застане съсредоточен и непоклатим, тогава йога ще постигнеш.

Арджуна каза:

54. Какви са белезите, о, Кешава, на човек, съзнанието на когото в съсредоточеност е пълно? Как този със стабилен ум говори, как седи и как върви?

Шри Бхагаван каза:

55. Човек, когато е премахнал желанията свои от ума си, Партха, насочен в аза и в аза удовлетворен, наричат го човек със съзнание твърдо.

56. Чийто ум сред мъки е спокоен и в удоволствия — с угаснали желания, унищожил страстта, страха и яростта — мъдрец със ум стабилен го наричат.

57. Който непривързан е към нищо и добро и зло посреща без удоволствие и без боязън — съзнанието му е твърдо.

58. Тоз, който отвсякъде отдръпва сетивата, тъй както костенурката свойте лапи — съзнанието негово е твърдо.

59. Когато въплътеният се дръпва от обектите, изгубват сладостта си, защото с тях той не се храни; но вкусът към тях остава. Обаче и вкусът дори изчезва, когато висшето съзреш.

60. А може и човек със различаващ разум, о, сине на Кунти, да се опитва, но сетивата буйни ума му да отнасят.

61. Нека да ги овладее и към мен да се насочи. Човек с разсъдък твърд е този с овладяни сетива.

62. Когато мисли за сетивните обекти, човек привързаност към тях поражда. От таз привързаност страстта възниква, а от страстта се ражда гняв.

63. Гневът заблудата създава, заблудата — объркване на паметта, това объркване — изгубване на разума, на разума крушението пък до падение довежда.

64. Освободен обаче от пристрастие и неприязън, при работа с обектите на сетивата себе си чрез аза контролиращ, той постига чистота.

65. В чистотата страданията негови изчезват. А пък човек със съзнание чисто постига бързо разум твърд.

66. Несъсредоточеният няма разум, нито за битието усет, без усета за битието няма мир, а без мира и щастие е невъзможно.

67. Чийто ум след сетивата ходи, съзнанието му отнесено е тъй, както вятърът отнася лодка по водата.

68. Затова, о, мощноръки, чийто усети са дръпнати на сетивата от всичките обекти, разсъдъкът му е стабилен.

69. Където нощ за всички същества е, будност за съсредоточения става. Което будност е за съществата, е нощ за зоркия мъдрец.

70. Тъй както неподвижно е морето, макар водите да го пълнят непрестанно, така желанията в него се изгубват. Той единствен мир постига, не който удоволствия мечтае.

71. Оставил всичките желания, без страсти, себелюбие и егоизъм, той постига мир.

72. Установяване във Брахма е това, о, Партха. Който стигне там, не се обърква вече. Във него пребивавайки в последния си час постига той тъждественост със Брахма.

ОМ! Така в свещената Бхагавадгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва втора глава, наречена САНКХЯ ЙОГА.