Метаданни
Данни
- Серия
- Упанишади
- Оригинално заглавие
- भगवद्गीता, ???? (Обществено достояние)
- Превод от санскрит
- , 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Корекция
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Шри Бхагаван каза:
1. Отново ще ти обясня за мъдростта, от всички мъдрости най- висша, със знанието на която достигнали са мъдреците върховно съвършенство.
2. В тази мъдрост убежище намерили, достигнали единство с мен — при сътворението те не се пораждат, нито при разрушението страдат.
3. Великият Брахма е моята утроба, там мойто семе слагам и тогава, о, Бхарата, се раждат всички същества.
4. Във всичките утроби, Каунтея, каквито същества да се пораждат, великият Брахма е всъщност тяхната утроба, а бащата аз съм, семето им даващ.
5. Свойствата, от материята породени, са саттва, раджа и също тама; към тялото привързват те, о, мощноръки, неразрушимия му обитател.
6. От тези трите саттва, от замърсяване лишена, блестяща, оздравяваща, привързва със веригите на радост и на знание, о, безгрешни.
7. Знай, раджа се поражда от страстта, източник на жажда и привързаност. Въплътения обвързва тя с желание за дейност, Каунтея.
8. Тама се ражда от незнание и всички въплътени заблуждава. Тя привързва чрез небрежност, мързел и сънливост.
9. Саттва обвързва с щастие , раджа с дейност, а тама пък обърква знанието и обвързва чрез небрежността.
10. Щом надделее над раджа и тама, саттва взема връх; раджа преобладава, щом саттва и тама са покорени, а тама е властна, когато саттва и раджа са слаби.
11. През всичките врати на тялото когато на мъдрост блясъкът сияе, знай че саттва връх е взела.
12. Алчност, дейност, страст към дело, неспокойствие, желание са породени, щом раджа е силна, о, Бхаратаршабха.
13. Мрак, бездействие, небрежност и заблуда — те възникват щом тама е надделяла, о, радост за потомците на Куру.
14. Когато въплътеният смъртта посреща и саттва е най-силна, тогава той достига световете чисти на познавачите на висшето.
15. В раджа щом смъртта го стигне, той ражда се сред тези, които са към делото привързани; а в тама щом умре, той на безчувствените във утробите се ражда.
16. На добрите действия се казва, че саттвични, чисти плодовете биват; на раджа плодът е болка, а невежеството е плодът на тама.
17. От саттва знание се ражда, от раджа алчност произлиза, а тама пък твори небрежност, невежество, а също и заблуда.
18. Които в саттва пребивават, нагоре се изкачват, стоящите във раджа по средата си остават, а тези, които в свойството най-ниско пребивават — в тама — те надолу слизат.
19. Когато виждащият не съзира друг действуващ, а само трите свойства и знае мойта същност, която е над тях, към нея той отива.
20. Над трите свойства щом премине, от които тялото е произлязло, въплътеният от раждане и смърт, нещастие и старост се освобождава и безсмъртие достига.
Арджуна каза:
21. Какви са белезите, боже, на тези, които трите свойства са преодолели? Как те постъпват и как над трите свойства преминават?
Шри Бхагаван каза:
22. Който светлината, дейността, заблудата не мрази, о, Пандава, когато идват, нито пък му липсват щом отсъстват,
23. който безпристрастен е към свойствата и незасегнат; като разбира че само свойствата действуват, твърд в това си състояние,
24. еднакъв в удоволствие и мъка, в себе си установен; еднакъв към пръст, към камък и към злато, еднакъв към мил и към омразен, в равновесие; еднакъв към похвали и към укор;
25. във слава и в позор еднакъв; еднакъв към приятел и към враг; всички начинания отхвърлил, казва се, че той над свойствата е минал.
26. Който неотклонно чрез йога на преданост на мене служи, той над трите свойства преминава и за постигане на Брахма е способен.
27. Защото аз съм всъщност обиталище на Брахма, и безсмъртния, и вечния, дхармата извечна и щастието абсолютно.
ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва четиринадесета глава, наречена ЙОГА НА РАЗЛИЧАВАНЕ НА ТРИТЕ СВОЙСТВА.