Валмики
Рамаяна (21) (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама
(откъси))

ПЕСЕН ДВАЙСЕТА
Рама се среща с духа на баща си. Възхвала на Рама от Индра.
Възкресяване на убитите маймуни. Възхвала на Рама от Шива.
Рама призовава маймуните и мечките да се разотидат по домовете си.

Чопай

Когато в Ланка радост рядка

цареше, слезе Дашаратха, бащата на Лакшман и Рама,

от рая. Щом ги зърна двама да му се кланят живи-здрави,

от сълзи царят се задави. „О тате, с твоите заслуги

сразих врага, когото други не можеха“ — така възкликна

синът и нова радост бликна в очите кротки на баща му,

та от вълнение голямо застанал беше като ням.

А Рама знаеше и сам за бащината обич мила.

Погледна го и с божа сила дари му знание, което

даряват само на небето. Бог Шива каза на Парвати:

„Обратно Рама в рая прати баща си, но не го избави

от бъдещите му появи под други образ на земята,

защото смяташе бащата

сина си за човек от плът —

не вникваше, че е духът на божеството и всемира.

Такъв избава не намира — ще се преражда в образ нов,

дарен с единствен дар: любов към Рама.“ Срещата им кратка

завърши. Тръгна Дашаратха честит към божите чертози,

покланяйки се пак на този, комуто цялата вселена

невидимо е преклонена.

Доха

Бог Индра, виждайки, че здрав е Рама и невредими са Лакшман и Сита,

не се сдържа, похвално слово каза, препълнено от обич и възхита:

Томарчанд

„О дом на добродетел и на слава, о Рама, който верните дарява с покой и разпростира за закрила десницата, в която се е скрила велика сила! Славя ти колчана. Стрелата славя, в него закопчана. Изтреби демоните людоеди начело с Равън. Твоите победи прославям, правейки поклон дълбок, че те донесоха на всеки бог избава от злодея и велик закрилник повелител в твоя лик. От цялата земя свали товара. Величието твое е без мяра. Останалите демони в уплаха неописуема се разпиляха подир смъртта на царя. Где се дяна осанката му, диво възгордяна, когато бяха му се покорили и в пещери се бяха изпокрили безсмъртните, а Равън людоеда преследваше кого къде съгледа: светците мъдри, птиците, стадата, преграждайки им пътя към благата. Къде се дяна? Вдън земя потъна. Каквото бе посял, това пожъна. Изслушай ме сега, о милосърдни, лотосооки, и недей се сърди, че бях до неотдавна сам с надменна душа и мислех — в цялата вселена не може никой друг безсмъртен мъж да бъде тъй велик и тъй могъщ. Но зърнах твоята снага. Пред нея безмерната ми гордост се разсея. Лишен от форма и лишен от плът — такъв предимно тачи те светът, какъвто според ведите те знаем: неразкриваем и непознаваем. Но аз те тача видим и възхвала към теб отправям, царю на Кошала. И тримата с Лакшман и Сита живейте в моята душа честита. Дари ми вяра в теб и отсега довеки считай ме за свой слуга!

Чанд

Дари ми дар да вярвам в тебе всеотдайно, о Рама, охранителю на божествата,

по красотата си надминал Камадева

и вкупом всички хубавци от трите свята.

Ти, който примиряваш всички антиподи във тялото и във душата на човека,

комуто Брама бог и Шива бог се кланят, от милосърдие душата ти е мека.

Доха

И мен помилуй. Твоята повеля,

о Рама, чакам със сърце готово

за дело.“ И всемилостният Рама

отвърна на смиреното му слово:

Чопай

„В сражение с врага безбройни —

маймуни, мечки, храбри войни за мене сложиха глави.

Смили се и ги съживи!“ В постъпките на Рама скрит е

потаен смисъл. Мъдреците избрани само го разбират.

Веднага рухнал би всемирът, ако ли Рама заповяда.

И от безформена грамада отново би го съживил.

Но той към Индра беше мил, оставяйки го да изпита

величието си. С амрита поръси Индра и раздвижи

маймунските и мечи рижи, вдървени от смъртта тела.

Макар че Индра бог поля с амброзията мъртъвците

на двете армии, едните възкръсваха, ония — не.

Когато Рама им отне живота, демоните сляха

души с душата му и бяха спасени да не влизат в нови

повторни жизнени окови. А във армадата космата

превъплътени, божествата се криеха и затова,

безброят мъртви оживя, когато Индра бог ги ливна

с амрита. Радостта им дивна край Рама всичките събра.

Чия душа е тъй добра към своите и толкоз блага

към чуждите, та ги полага дори и в рая? Кой е равен

на Рама, дето даже Равън, от похот и от грях разплут

злодей, в небето всеял смут, дари със участ, за каквато

мечтае съществото свято.

Доха

На колесниците си боговете

се метнаха и със душа щастлива към свойто царство се запъти всеки.

При Рама спря тогава богът Шива.

Ръцете си въздигна към небето

и просълзил се от любов свещена,

задавен от вълнение голямо,

похвално славословие начена:

Чанд

„Помилуй ме, о лъконосецо велики,

о благодетелю на богове и люде, пожар, изгарящ гъсталака от съмнения,

и вятър, гонещ облаците от заблуди.

Незрим и зрим — на доблестите си обител,

о слънце в бездната от грехове и грешки,

о лъв, убиващ слона на страстта чрезмерна,

броди сред храсталака от души човешки!

О хладен вятър, който чашките затваря на лотосите на стремежите суетни!

Мандара за морето на живота! Дай ми

усмивка — в мрака на страха ми да просветне!

Живей в гръдта ми с малкия си брат и Сита.

Навеки обитавай, царю Рама, в нея, украса на земята, радост на светците,

ти, който и страха на Тулси Дас разсея.

Доха

Когато вземеш царската корона,

която винаги ти е принадлежала,

о господарю, знай, и аз ще дойда

да гледам тържеството ти в Кошала.“

Чопай

Когато си замина Шива,

при Рама със душа щастлива в поклон застина Вибхишан,

владетелят нововенчан на Ланка, брат едноутробен

на Равън, само че беззлобен и честен. Кротко му зашепна:

„О царю мой с великолепна ръка, държаща лък могъщ,

прославил се нашир и длъж по трите свята чрез победа

над злия Равън — людоеда — и над войската му, о Рама,

изслушай моята голяма молба. Какво без тебе бях —

човек без род, потънал в грях и с беден ум, а ме отрупа

със милост, та не ще откупя това, дорде съм жив. И днес

ела, стори ми лишна чест — стъпи ми в къщата — да светне

пречистена. Измий се сетне и ти самият — да свалиш

умората от боя. Виж хазната ми, града, палата.

Каквото искаш, за отплата на своите бойци раздай,

И мене считай ме докрай за свой с душа и тяло. Щом

запътиш се към роден дом, вземи със себе си и мен.“

Изслуша с поглед овлажнен добрия си съюзник Рама.

Честити гледаха се двама.

Доха

„О брате, всичко твое е и мое,

и благодарен съм ти за добрата

покана, но минутата е вечност,

помисля ли за брата си Бхарата.

Зове ме той и чака ме, горкият,

отслабнал от молитви и от пости.

Стори така, че скоро да го видя,

а не над братови да плача кости.

Ако ли в Ланка още се забавя,

едва ли жив героя ще заваря.“

За брат си с обич мислеше и сълзи се стичаха по бузите на царя.

„А ти царувай тук и ме почитай

до свойта смърт. С душа щастлива

иди тогава в моя рай в небето,

където всеки праведник отива!“

Чопай

При тия сладкозвучни речи

възрадван Вибхишан се свлече в поклон на Рама пред краката.

По примера му и войската като един пред господаря

се преклони и заповтаря възхвали за снагата яка

и подвизите му. Дочака да свършат дивните слова

и в Ланка пак се озова добрият Вибхишан. В стоцветна

каляска от гирлянди метна товар от перли и брилянти,

от бисери и диаманти, от накити и от одежди.

Усмихнат Рама вдигна вежди, когато Вибхишан изтласка

пред него пълната каляска. „Литни с каляската в небето,

о Вибхишане мой, отдето разлей над нас нашир и длъж

от бисер и одежди дъжд!“ И Вибхишан като с крила

политна. Мигом заваля отгоре дъжд от изумруди

и дрехи. Който се потруди,

събра каквото му се нрави.

Не знаеха какво се прави със диамантите горките

маймуни, нито как се кити човек със накит. Грабва в лапа

маймуна перла и я лапа припряно, сметнала, че туй е

за ядене, а после плюе. И Рама с прелестната Сита

се смяха дълго до насита. На най-великия се нрави

да гледа весели забави.

Доха

Мъжът, чиято същност не постигат

най-мъдрите отшелници дори, когото ведите наричат вечен,

устройваше, с маймуните игри.

„Не ще спечели милостта на Рама

ни с дарове, ни с подвизи пресвяти

човек, а само с обич всеотдайна!“

Така бог Шива каза на Парвати.

Чопай

Маймуни, мечки, пребогато

облечени и цели в злато от накити, пред Рама важни

се сбират. Той ги гледа с влажни очи, задавя се от смях.

Но благ, на всякоя от тях премилостиво поглед спира

и дума царят на всемира: „Сразих чрез вашта сила само

това чудовище голямо — злодея Равън, и престола

зае го брат му с моя воля. Погубени са враговете.

Сега спокойно си вървете. За мене спомняйте си в своите

места. От нищо се не бойте!“