Валмики
Рамаяна (20) (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама
(откъси))

ПЕСЕН ДЕВЕТНАЙСЕТА
Сита се връща при Рама, който я изпитва чрез огън.
Боговете възхваляват Рама.

Чопай

При господаря призован,

в поклон заслуша Хануман: „Иди веднага в Ланка, сине

на Вятъра, и донеси ни от Сита вести, а на нея

предай, че мъртъв е злодея, и връщай се обратно в стана.“

Когато Хануман застана на градската врата под свода,

отвред затичаха в угода ракшаси пътя да му сочат,

поклони правейки му с почит. За пътя той дори не пита —

върви след тях, намират Сита. Разбира Сита в миг кому е

вестител той. Гори да чуе: „Кажи ми, здрав ли е добрият

владетел? Как е той самият и с него малкият му брат,

и цялата му храбра рат?“ „О майко, царят на Кошала

е жив и здрав. Войската — цяла. Умря, убит от Рама, Равън.

Обрядът вече е направен. А на престола го замести

цар Вибхишан.“ От тия вести преблаги тръпнеше честита

душата праведна на Сита.

Чанд

От щастие разплакана, попита Сита:

„Кажи ми, о маймуно мила, за отплата за тая новина каква награда искаш,

защото тя си няма равна в трите свята?“

„О майко, аз получих царство над всемира — отвърна той. — Награда по-голяма няма

от туй, че демонската армия разбихме

и съзерцавам аз божествения Рама.“

Доха

„О сине, нека доблестта свещена

духа ти възвисява цял живот и вечно да е милостив към тебе

потомъкът на слънчевия род!

Чопай

А ти сега се помъчи

да зърнат моите очи мъжа ми дивен, тъмнолик

и колкото в по-ранен миг, то толкова по-благодарна

ще бъда аз.“ И с лъчезарна усмивка Хануман разправи

на Рама, че в цветущо здраве съпругата му се намира.

Зарадва царя на всемира. „О Вибхишане и Ангаде —

наредба Рама им отдаде, — идете с Хануман при Сита.

С поклони, както се почита царица, й се поклонете.

Веригите й са отнети с погубването на злодея.

Върнете се обратно с нея.“ Пристигна пратената свита

в града. Пазачките на Сита

показаха се прелюбезни —

една излезне, друга влезне, една по-ревностна от друга

да стори някаква услуга. Наставя ги, не ги подканя

цар Вибхишан. Приготвят баня и ето я, излиза Сита,

от пленничеството измита, облечена в одежди дивни

и украсена с дивни гривни. Носилка внасят. Чинно чакат,

додето Сита като накит в постелята уханна сяда,

безгрешна, прелестна и млада.

И хубост още по-голяма

добива, мислейки за Рама.

А на носилката от двете

страни с оръжия в ръцете застават възхитени стражи,

недаващи да се покаже отблизо някой и погледне

царицата. Горките бедни маймуни и мечоци мили,

които са се устремили натам, се спират натъжени

пред копия и пред ръжени.

И Рама, трогнат от душа,

заръча: „Свитата пеша да дойде заедно със Сита.

Войската нека до насита да гледа. Сита за войската

не е жена, а майка свята.“ Усмихнат Рама го изрече

и на армадите си мечи, и на маймунските отряди

невиждана награда даде.

А от небесните чертози

се сипеше порой от рози.

И шестваше под цветопада

царицата. Но не награда я чакаше на Рама в стана

за мъките, а разгоряна

свирепа клада — да докаже

сред пламъка, че в стана вражи запазила се е безгрешна.

Сурово Рама я посрещна.

Доха

Загледани в божествения Рама,

срещу жена си строго замълчал,

дори и демониците-пазачки

обхвана ги уплаха и печал.

Чопай

Но Сита, не сгрешила с дело,

ни с дух, ни с дума, срещна смело мъжа си, който заповяда

изпитването й чрез клада. „Лакшмане — каза Сита, — зная,

че ти си стълб на обичая и на закона. Нареди

да палят огъня!“ Преди да чуе скръбните слова

на Сита, мислеше: „Мълва е туй.“ Сега Лакшман в сълзи

обля се, но да възрази на Рама смее ли? Погледна

лика му и от тръпка ледна пронизан, тръгна за дърва.

Самин разпали след това високо отрупаната клада.

Усети Сита, че отпада от нея всеки страх напразен,

и тъй закле се без боязън: „Ако не е прекрачвал друг

освен законният съпруг в сърцето ми, на мъки сито,

то тия пламъци, които са жежки, колкото е в ада,

на мен да донесат прохлада като сандалово дърво!“

И тръгна тя на тържество.

Чанд

В гората от езици огнени навлезе

царицата като в сандалов хладен лег.

„Хвала на Рама! Тоя, който му е верен

и люби го, не знае осквернена чест!“

На Сита отражението само пламна

и допирът от чужди пръсти изгоря

по нейната снага, а тя самата чиста сияеше, любвеобилна и добра.

А богът Агни върна благия си образ

и истинската Сита — стройната жена,

по хубост равна на Лакшми — поведе бавно, до Рама сложи я от лявата страна.

И засия до Рама прелестната Сита —

по-хубава от нея няма в тоя свят, — тъй както редом с някой синкав лотос пъпка разтваря се и разцъфтява златен цвят.

Доха

И дъжд цветя се сипе върху Рама,

и с песни хор от богове го слави,

и танц извиват гъвкави апсари,

и свирят им кинари конеглави.

И редом с дивната царица Сита

сияе Рама в свойто съвършенство. И викат с радост мечки и маймуни:

„Ура за Рама! Рама е блаженство!“

Чопай

Изпрати Рама благодарен

обратно смелия коларин

на Индра. Тръгна си Махали

с поклон към Рама и възхвали.

Дойдоха после боговете,

които вечно са заети със своите користни дела.

Покорно казаха: „Хвала на тебе, милостиви друже

на скръбните. От нас заслужи дотук признателност голяма.

Не ни забравяй пак, о Рама! Злодеят Равън, който в похот

разплул се беше и на поход се вдигна срещу небесата,

срази го твойта сила свята. Велик по дух, велик по тяло,

на земния живот начало, ти Брама си единосъщ,

лишен от страст и злоба мъж. Умът ти чист е и сърцето

от скверността на битието. О Рама, божество всевишно,

не си ти друг — самият Вишну, превъплътен сред океана

във Рибата и във Глигана, във Костенурката, в Джуджето,

в Лъвочовека — вред, където над нас надвисваше беда,

донасяше ни свобода, явил се силен и велик

в какъвто пожелаеш лик. Макар че Равън беше корен

на греховете, непокорен ненавистник на боговете,

и похот с гордост — тия двете злини да бяха му наслади,

о милосърдни, ти му даде подир смъртта му място в рая,

та в рая всеки бог се смая. Божествената наша орис

ни дава власт, но с нея в корист потънахме. Макар в небето

живеещи, от битието

увлечени и от властта,

забравихме благодатта на всепоглъщащата вяра.

Спаси ни, Рама, от поквара!“

Доха

Повдигнаха нагоре боговете

ръце молитвено и сред екстаза

на людете безсмъртни стана Брама

и следното похвално слово каза:

Тотак

„Ние пеем на Рама прослава, лъконосеца, който дарява благодатен покой на всемира. Като лъв той безстрашно раздира побеснелия слон — суетата. А снагата му, дивно излята, превъзхожда дори Камадева. И възпява се Рама в напева на премъдри светци и брамини, непорочни отвека и нине. Повелителя демонски, злия богоборец цар Равън, бе змия, ала Рама бе птица Гаруда и уби го. И всяка заблуда поразява. И всякакви скърби. И не дава от страх да се сгърби пред живота човек, ако люби боголикия Рама. На груби и на гневни обноски е враг. Вездесъщ, велемъдър, всеблаг. Благородните твои прояви са безбройни. Земята избави от проклетото демонско племе, отежнило я с мъки големи. Нероден, вездесъщ и единен, всепрославен, велик, непроклинан. Ти погуби злодея и брата на злодея. А брата с добрата

и покорна душа Вибхишан

възцари. О море-океан

от познание. Чужд на превзети

прехвалби. Аз ти падам в нозете —

към пречисти дела да ме водиш,

да убиваш греха ми в зародиш.

Неизменно към бедните люде

съпричастен, готов да прокуди

всяка тяхна уплаха и с блага

добродетелност той им помага

през менливото бурно море

на живота да плуват добре.

Не погубва безволните хора —

на духа им той става опора,

отстранявайки тежкия грях

да си духом разклатен и плах.

Аз прославям на Рама колчана,

и лъка му прославям, и стана.

И очите му — листи от лотос,

засияли от благост и кротост.

На блаженството ти си обител,

о съпруг на Лакшми, и лечител

на недъга на земните страсти,

о ти, който без труд ги надрасте!

Въплътен си в плътта на нещата

и без плът си. Туй в книгата свята

на премъдрите веди го има.

Светлината така неделима

е от слънцето, нищо, че тя

не е слънце. Расте почитта

на маймуните — гледат към тебе

с благодарност, задето изтреби

непокорните божи врази.

О велики, и богът пълзи

в низостта на живота, когато

не е богу сърцето богато

с всеотдайност, а с алчност за власт.

Милостиви, помилуй и нас.

Отнеми ни критичния разум!

Не умеехме ний да се пазим

от ума изкусител преди

и наченаха наште беди.

И щастливи били сме, нещастни!

Не оставяй бедата да расне, о губител на злото, корона на земята, властител на трона, пред чиито нозе се превива във поклон вездесъщия Шива! О разгадко на мирови тайни, благодат, благодетелю, дай ни, от която по-сладостна няма: любовта към нозете на Рама!“

Доха

И още дълго Брама прародител

не спираше така да го почита

с похвални думи и с блаженство пълно,

в лика му дивен вгледан без насита.