Виктор Суворов
Освободителят (19)

Освободителите

Ураганът от премествания, размествания, преформирования: докомплектувания грабна и мен и ме запокити във 2-ри батальон от 274-ти полк на 24-та Самаро-Уляновска, Бердичевска Желязна, три пъти Червенознаменна, наградена с ордените „Суворов“ и „Богдан Хмелницки“ мотострелкова дивизия от 38-армия на Прикарпатския военен окръг. Думите „три пъти Червенознаменна“ в пищната титла на дивизията означаваше, тя е награждавана с три ордена „Червено знаме“. Но злите езици именуваха дивизията не три пъти Червенознаменна, а „трижди проклета“. Пълното й наименование беше „24-та Ръждясала, Бронекопитна, Трижди проклета“.

Завладяваща гледка е смяната на караула пред Мавзолея. Стотици пъти съм идвал на Червения площад, но все не мога да се налюбувам на точността и на стойката. Влече ме натам. Идвало ми е да стоя с часове и да се любувам.

Пък и как да не се любуваш! Най-добрите измежду най-добрите, изтренирани до артистизъм, по-изтренирани от съветските гимнастици на олимпийските игри. Красавци!

Полкът им е в самия Кремъл. Цял полк на КГБ! Не ти ли се вярва? Тогава мини откъм Александровския парк и погледни колко са етажите на казармата им. Май два. А като се повгледаш — четири. Прозорците са грамадни. През всеки прозорец се виждат два етажа. Само се позагледай и ще видиш, че съм прав. И тъй, четири. Тези, които се извисяват над Кремълската стена. А колко ли етажа закрива стената? А сега влез в Кремъл и погледни казармата откъм Цар топ — ще видиш, че тази наша къща не е просто къща, а грамадна правоъгълна сграда с вътрешен двор. А сега отново излез през Троицката порта в Александровската градина и се опитай да измериш с крачки дължината на тази сграда. Колко ще излязат? Така е, там не един полк, а и повече могат да се поберат, без танковете и артилерията, разбира се.

А сега някой неделен ден наобиколи към Кремъл, полюбувай се колко от тия момчета се разхождат. Пет процента са максимумът, който един командир на полк може да пусне в града едновременно. Но това важи за командирите на обикновените полкове, а в Кремъл полкът не е съвсем обикновен. Дори командирът и да пуща по пет процента от своите орли, все едно доста се насъбират в Кремъл. А ако все пак виждаме не пет само процента, а само два или три, колко ли са останали вътре?

Момчетата ходят важни, наперени. Как да не са наперени? По-рано един Илич пазели, а сега двама. Униформата им е мераклийска: шинелите, калпаците, ботушите — всичко е офицерско. Пагоните — сини, греят златни букви „ГБ“. Чакай, а защо не КГБ, а само ГБ? Има си крушка опашка. „К“ — комитет, тоест. Несолидно. МГБ звучи по-солидно. Но ГБ е най-добре. Държавна сигурност!!! Така по̀ тежи, по-внушително е. Над всички министерства и комитети, включително и над Централния. ГБ е кристалната мечта на комитета. Но не само мечта, разбира се. Щом отсега не се стесняват да отхвърлят първата буква и да демонстрират всеки ден на Централния комитет огромното си презрение към всички видове комитети! ГБ и точка.

И тъй, най-добрите измежду най-добрите. Цял полк, само дето е без танкове. Но танкове и не им трябват кой знае колко, стените на Кремъл още са яки.

Ами ако стане нещо, някое превратче, особено ако армията тръгне с танкове срещу ленинския ЦК? Тогава накъде?

За това, братче, не се тревожи. За такива случаи е измислена дивизията, носеща името на другаря Дзержински. С танкове, с артилерия, с всичко каквото трябва. Вярно, дивизията се нарича дивизия от вътрешни войски, тоест на Министерството на вътрешните работи. Но ти недей вярва на маскарада. КГБ както си поиска, така ще се маскира! Тъй че не гледай униформата на дивизия „Дзержински“. Маскарад! Откога защитата на любимите вождове е преминала в ръцете на МВР? А? Винаги това е била първата задача на КГБ. Тъкмо за това е била създадена дивизията. Така пише и във всички справочници: лично по указание на Ленин и за защита на Ленин лично. А другарят Рой Медведев пише, че охраната на скъпия Илич се била състояла само от двама-четирима души. За дивизията „Дзержински“ обаче другарят Медведев кой знае защо забравя. А дивизията много се гордее с тази си роля. 18 хиляди души и всички вардели само Ленин. И латвийските стрелци се гордеят със същото, и Московското училище „Върховен съвет“, и Кремълските картечарски курсове, глей колко се насъбраха. А вие, другарю Медведев, се пишете марксист ленинец, ама в музея на другаря Ленин май не сте ходили. А там всичко това е казано много ясно.

И тъй, дивизия за охрана на вождовете. Комплектувана от най-добрите измежду най-добрите. От три пъти проверени. От челници в производството, активисти и спортисти.

Освен дивизията „Дзержински“ ГБ си има и други полкове и дивизии. Всичките са комплектувани с елитни войници. Но освен просто войски на КГБ има и войски на правителствените съобщения на КГБ, Много ли са? Много са, я! Връзката с всички министерства и ведомства, с всички републики, краеве, области и райони, с всички изпитателни полигони, космодруми, затвори и лагери, с големите заводи и фабрики, рудници, мини, с всички военни окръзи, армии, корпуси, дивизии и, то се знае, с братските партии. И всичко това е връзка, връзка, връзка. Кабели, комутатори, шифровални машини, подслушващи постове. И всичко това са войски, войски, войски. Най-подбрани, разбира се. Защото човекът всеки ден трябва да слуша тайни и на никого да не ги разказва. И след, като се наслуша на безутешните ни тайни, да не се обеси и да не забегне в Америка. Колко войници се искат тук? Но и това още не е Съветската армия, нито Министерството на отбраната. Тук слушат и докладват на когото трябва за какво си приказват в Министерството на отбраната. Гранични войски — ето къде е главната сила на КГБ. Девет окръга!!! Девет окръга гранични войски, тоест войски на КГБ, с танкове, с вертолети, с артилерия, с бойни кораби.

Всички, естествено, са най-елитни, най-отбрани, защото граничарите са измислени, да не може никой да избяга от прекрасното ни общество. А граничаря никой не го охранява! Стои на самата граница. Една крачка да направи и вече е в чужбина. Та за да не избяга той, и в деветте окръга на КГБ подбират най-добрите и най-най-добрите.

Онези пък, които не са попаднали в тази гигантска организация, попадат във вътрешни войски. Това още не е Министерството на отбраната, това засега е Министерството на вътрешните работи. И още не е армия, макар че също си има полкове, дивизии, танкове и оръдия.

— С какво се занимаваме, братлета?

— Лагера охраняваме.

— Охо, отговорна работа! А много ли сте?

— Че как! Само по закона „За засилване на отговорността за хулиганство“ през последните десет години осем милиона души са влезли в затвора. А и по другите параграфи и закони също вкарват в дранголника. Всичките трябва да ги пазим.

— Сигурно най-добрите вземат при вас, а?

— Ами да. Трябват такива, дето в рода им никой да не е бил осъждан. Освен туй такива, че като пообщуват с пандизчиите, да не попият от тях каквото не трябва, а и да попият, да не го вземат много присърце, а като го вземат присърце, да не разнасят чутото, а и ако го разнасят, да не е надалеч.

— Че откъде ги намирате такива?

— Оправяме се криво-ляво.

И чак онези, които не са попаднали нито в ГБ, нито във вътрешни войски, попадат в несъкрушимата и легендарна Съветска армия.

Всяка уважаваща се армия се състои от три вида въоръжени сили, всеки от които се дели на родове войски. Съветската армия уважава себе си повече от всички и затова се състои не от три вида въоръжени сили, а от пет. Освен Сухопътните войски, ВВС и ВМФ съществуват още два съвсем равноправни компонента: войски на ПВО на страната и Ракетни войски със стратегическо предназначение. Но освен петте вида въоръжени сили съществуват и ВДВ — въздушнодесантните войски, които не са отделен вид въоръжени сили, но не се подчиняват на никого освен на министъра на отбраната. И ги командва армейски генерал, както и сухопътните войски например.

А в същите тези ВДВ има цели осем дивизии, докато цялата британска армия например — четири дивизии. Повтарям: цялата армия на Великобритания се състои от четири дивизии и толкоз!!! Три дивизии са в Германия и една на Острова. Като сравниш това, някак изведнъж представата за агресивността на блока НАТО поизбледнява.

Та въпросните ВДВ подбират най-добрите войници, най-смелите, най-издръжливите, схватливи и развити и най-яки физически. И има защо да е така! Дневни и нощни скокове с парашут във всякакви условия, действия в тила на противника срещу най-важните му обекти. Действия в пълна изолация от своите войски, без подвоз на боеприпаси, гориво и продоволствие, без евакуиране на ранените. Десантниците са длъжни сами да убиват своите ранени, за да не попаднат в ръцете на врага и да не разкрият плановете и намеренията на десанта. На десанта му е нужна внезапност! ВДВ по численост са равни на две армии като британската и са комплектувани с най-първокласни войници: силни, решителни и непоколебими. А онези, които не са попаднали във ВДВ, ги вземат в Ракетните войски със стратегическо предназначение — РВСГТ. Това, че там подбират най-добрите, на нас двамата, разбира се, ни е ясно. Въпросът е колко най-добри войници са нужни там. Общо в РВСП има три армии, всяка от които се състои от три-четири корпуса. Всеки корпус пък се състои от дивизии понякога три, понякога и пет. Така че доста дивизии се събират. Тях изобщо няма какво да ги сравняваме с британската армия.

След като РВСП си подберат във военните окръжия най-добрите войници, идва редът на Войските от ПВО на страната. Там са нужни несравнимо повече войници, но те до един трябва да са от най-добрите. ПВО на страната представлява борбата със спътниците, с междуконтиненталните балистически и крилатите ракети, със стратегическите бомбардировачи и се състои от три рода войски: авиация, зенитно-ракетни и радио-технически войски. Авиацията на ПВО е най-добрата авиация, там са най-бързите самолети прехващачи. Радиотехническите войски пък са хилядите най-различни локатори, които вардят небето ден и нощ. И най-сетне зенитно-ракетните войски. Всички тези три рода войски са съсредоточени в два окръга — Московския и Бакинския, а всеки окръг — това е група армии на ПВО. Освен двата окръга обаче има няколко самостоятелни, неподчинени на окръзите армии на ПВО.

След ПВО идва редът на авиацията. Не смесвайте авиацията с ПВО. Авиацията изобщо, а по-точно казано — ВВС, няма никакво отношение към ПВО. ВВС — това са 16 въздушни армии на фронтовата авиация, 3 корпуса на стратегическата авиация и 6 дивизии на военнотранспортната авиация. Армиите на фронтовата авиация се състоят всяка от шест дивизии, а корпусите на далечната авиация имат по две-три дивизии. Няма да спорим по въпроса, че в авиацията трябва да се намират най-добрите войници, отговарящи на най-високи изисквания.

Чак след ВВС си подбира хора флотът, по-точно казано ВМФ. Флотът също е грамаден, той има и морска пехота, където изискванията са високи като във ВДВ, и колосално количество стратегически ракети, а към обслужващите тези ракети матроси изискванията са също толкова високи, колкото към войниците от РВСП, че дори може би и по-високи, защото изстрелването на ракета от атомна подводница, изпод водата, е несравнимо по-сложно от старта от подземна инсталация, флотът си има и своя ПВО, и много мощна флотска авиация, която към ВВС и към авиацията на ПВО на страната няма никакво отношение. И навсякъде са нужни, разбира се, най-умните, най-грамотните, най-смелите и решителните, най-силните и най-издръжливите.

Всички останали попадат в Сухопътните войски.

А най-добрите, попаднали тук, биват изпращани, то се знае, в чужбина. Нека освободените народи се любуват на своите освободители!!! Ето защо тук са нужни най-добрите — за да не се изложим пред Европа! А много ли хора трябват за въпросната освободена Европа? Много, я!

Да вземем например ФРГ, реваншистката държава, и нейната свирепа армия — бундесвера, с който ежедневно плашат у нас в Съюза всички, от пионерите до пенсионерите. И знаете ли колко дивизии има този реваншистки бундесвер? 12! Общо. Всякакви. Танкови, мотопехотни, егерски, алпийски и въздушнодесантни. И всичките образуват три корпуса, армии при тях няма.

Та срещу тези 12 дивизии само в ГДР ние държим 5 (ПЕТ!!!) армии сухопътни войски и една въздушна армия на ВВС, които наричаме ГСВГ — Група съветски войски в Германия. А освен ГСВГ съществува и Северна група войски — съветските войски в Полша, Централна — в Чехословакия, и Южна — в Унгария, всичките тези четири групи войски трябва да се комплектуват с най-добрите измежду най-добрите.

Новобранците, които по някакви причини не са попаднали сред стотиците хиляди най-добри измежду най-добрите, попадат в сухопътните войски, но вече на територията на Съветския съюз. Нека направо си кажем, че след многобройните подбори на милионите най-добри тук остават само отличните войници, но не толкова отлични, както например в ГБ, ГВ на КГБ, ВВ на МВР, във ВДВ, РВСП, ПВО на страната, ВВС, ВМС, ГСВГ, ЦГВ, СГВ и ЮГВ.

Войниците, които са останали, са отлични, разбира се, първокласни… но не чак дотам.

Та сухопътните войски на територията на Съветския съюз са обединени в 16 окръга, или за по-ясно — в 16 групи армии!!!

И всичките тези армии и групи армии трябва да се комплектуват, но този път не с най-добри, а с онези, които са артисали.

Сухопътните войски на Съветския съюз са гигантски организъм. И смело ще кажем, че нито китайците, нито американците, нито който и да било друг, нито пък всички, взети заедно, не притежават такъв гигантски и мощен организъм.

И как се комплектува такава армия? Най-голямата армия в света? След като по нашите нивя няма кой да прибира реколтата?

Естествено, с предимство и с най-добрите. А сега да си поприказваме за останалите…

Сухопътните войски си имат свои ВДВ, които са със същите униформи, но са подчинени на командващите окръзите, може да се каже, не ВДВ изобщо, а ВДВ на сухопътните войски, Официалното им наименование е Войски със специално предназначение, а за по-кратко — СПЕЦНАЗ.

Сухопътните войски си имат и своя авиация — бригади от противотанкови вертолети. Съществуват и ракетни войски на сухопътните войски, ПВО на сухопътните войски и още ред неща. И при подбора за тях се прилагат същите стандарти, както и при подбора за ВДВ, за ПВО на страната, за ВВС и РВСП.

И чак тогава онова, което е останало, отива за комплектуване на мотострелковите и танковите дивизии.

И тъй, композицията с новобранците е докарана в дивизията.

Най-добрите веднага ги вземат в самостоятелния ракетен дивизион на дивизията. Това е главната ударна сила на дивизията. Шест инсталации за изстрелване, всяка от които може да направи по три Хирошими.

След това подбор на най-добри извършва самостоятелният разузнавателен батальон. После самостоятелният свързочен батальон.

След всичките самостоятелни батальони и дивизиони идва ред на зенитно-ракетния полк на дивизията. Такъв полк има във всяка дивизия и без него по време на бой също няма живот, а поради това най-добрите отиват там.

И чак след този полк идва редът на артилерийския полк. Неслучайно има такава песен:

Умният в артилерията,

контето в кавалерията,

мързеливият във флотата,

глупакът в пехотата.

Та едва след като всички умни ги вземат в артилерията, останалите поемат към мотострелковите и танковите полкове.

Бедата обаче е там, че и във всеки полк си има своя разузнавателна рота, зенитно-ракетна батарея, артилерийска батарея, а сега дори дивизион, своя реактивна батарея, свързочна рота и т.н. Където, разбира се, подбират най-добрите…

Погледнах аз моята гвардейска рота, прехапах устни и нищо не казах. Не викнах офицерите на разговор, не се заприказвах и със сержантите. И при съседните командири на роти не отидох да се запознаем. Погледнах ротата, и това беше…

След запознаването с личния състав е редно да се приемат бойната техника и въоръжението на ротата, а после — имуществото на ротата и боеприпасите. Но не отидох в парка на бойните машини. Не…

Отидох право в офицерската кръчма с лиричното наименование „Звездичка“, не знам дали небесна, дали поредната на пагона, дали Червена на гърдите. Всеки може да тълкува наименованието според потребностите си.

На цицестата бюфетчийка пробутах една оръфана рубла в повече, за да ми донесе бутилка, защото на офицера не му е позволено да си пийне официално. Сложих бутилката под масата и малко по малко, доливайки си в чашата вместо лимонада, до вечерта я пресуших.

Но не се развеселих, не. Само ми докривя още повече. За чий са измислили тая система? Кой я е измислил? Каквото и да си приказваме, на бойното поле ще воюват танкистите и пехотинците, а не ракетчиците, нито гебистите. Противникът трябва да се бие не с бройка, а с умение. А моите гвардейци дори руския не го разбират! Езика на своя командир! И помежду си не могат да се разберат, защото всички нации са размешани. Които горе-долу разбират нещичко, тях отдавна са ги взели или в артилерията, или в разузнаването. Защо трябва да се държи такова стадо?! Да ги изпратят до един в строителните части, по-голяма ще е ползата! А армията да е по-малка, но нека те поне помежду си що-годе се разбират!!! Ами ако започне война? Това е сто пъти по-лошо от арабска войска, там поне офицерите и войниците са си разбирали от приказката. Какво да ги правя тия?

Хайде, няма война, мир е, но нали ще трябва да ги уча на нещо? На тактика например. Ако един ученик не разбира учителя си, дори на шах не можеш го научи да играе. А в шаха цялата обстановка е като на длан, всяка заплаха се вижда, само анализирай. На бойното поле ситуацията е неясна и заплахата може да изникне от всяка посока и внезапно. И противникът не те чака да обмислиш ответния си ход, той мести ли, мести фигурите, провежда блестящи комбинации, без да изчаква ответните ходове. И разплатата за загубата на бойното поле не е шахматната корона, нито някой и друг милион долари, а животът на милиони хора. И на всеки му се иска да спечели. Противникът не е глупак! Той предварително по сто пъти разиграва на електронна машина всяка своя комбинация на бойното поле. Как ще воюваме ние? През 41-ва ги е нямало всичките тия РВСП или ПВО на СВ, та затуй поне пехотните дивизии се комплектували с първокласни войници. Затуй може би сме устояли. И национални дивизии е имало, латвийски, грузински; щом командирът на дивизията разбира руски, това е достатъчно. А сега какво става?

Поръчах си втора бутилка и когато я преполових, усетих такава жалост към себе си и към клетото си отечество, че ми стана просто непоносимо.

Малко преди затварянето на кръчмата на масата ми седнаха двама пехотни капитани — я да се запознаят, я защото търсеха трети за ортак. На поздрава им аз, изглежда, съм отговорил не много учтиво.

— Ново е офицерчето…

— Май плаче…

— Те, новите, все в тоя ъгъл плачат…

— Нищо, ще се съвземе… Ще се очепери… Всички оттук сме започвали.

Това беше последното, което чух. Сигурно двамата капитани, разбрали състоянието и настроението ми, са ме дотътрили късно през нощта до офицерския хотел.

Същата нощ мен, пиян като крак, отново някой ме мъкнал от офицерския хотел до моята рота. Грижливо ме настанили в командирската кола и колоната потеглила.

Същата нощ моят полк бил вдигнат по бойна тревога. Братският народ на Чехословакия ни бил помолил за помощ и защита.