Виктор Суворов
Освободителят (13)

Новите повеи

Москва. Кремъл

Общоармейското съвещание на младите офицери

За това, че началникът на Главното политическо управление на Съветската армия армейски генерал Епишев страда от невероятно тежка склероза, се говореше отдавна и упорито. Злите езици твърдяха, че в момента, в който преобърне страницата, той напълно забравял какво е прочел току-що.

Свикнал съм да не вярвам на слухове, защото точно знаех за централизирания произход на много от тях. По-късно обаче имах възможност да се убедя, че този път те са достоверни.

Епишев се качи на трибуната, окашля се, пийна си вода и зачете с дотеглив монотонен глас за историческите решения на партийния конгрес (които, не знам защо, никога не се осъществяват), за грижите на скъпия Илич, за по-нататъшното развитие на селското стопанство и за укрепването на отбранителната мощ.

Още при първите думи на докладчика многохилядната аудитория се наведе над бележниците си и трескаво започна да конспектира онова, което говореше човекът, заемащ толкова високо положение в партията, армията и държавата. Аз също се наведох над бележника си, преструвайки се, че пиша. Да не записваш онова, което казва докладчикът, значи да изпъкващ на фона на хилядите други. Лично аз изпитвам към писането на конспекти органично отвращение. В случая това беше абсолютно нелепо, първо, защото речта му все едно ще бъде публикувана във всички военни вестници, а второ, защото нещо повече от онова, което ежедневно се публикува в „Красная звезда“, той все едно нямаше да ни каже. И точно така излезе — той като по нотите на отдавна омръзнала мелодия поведе след себе си аудиторията през дебрите на марксистко-ленинското словоблудие. Всичко беше толкова привично! Но изведнъж салонът се размърда…

Епишев прекъсна насред дума ярката си, запомняща се реч и започна да я чете от самото начало. От името и по поръчение… поздрави всички присъстващи, на което салонът му отвърна с бурни ръкопляскания. И всички присъстващи отново започнаха да записват онова, което току-що бяха записали.

След около пет минути Епишев отново прекъсна речта си и зачете ново изречение, абсолютно несвързано с онова, което неочаквано бе прекъснал. Салонът по-скоро усети, отколкото разбра, че докладчикът се повтаря, дава примери, които вече е дал и издига лозунги, които току-що е издигнал.

И тогава всички се досетиха, всички разбраха каква е работата. По недоглеждане на референтите (за какво ли плюскат хайвер тия хора?) на Епишев бяха му дали написания от някого доклад, но в два екземпляра: отначало двете първи страници, след това двете втори и така нататък. У нас в армията не е прието докладчикът да чете речта си предварително, преди да излезе на трибуната, и Епишев непреклонно спазваше неписаното правило. По салона премина лека вълна на недоумение. Но докладчикът, явно несвикнал да забелязва реакцията на публиката, продължаваше монотонното си четене. И си прочете четирийсет страници вместо двайсет, тоест всяка по два пъти. След като завърши историческата си реч, началникът на Глав-ПУР се върна като победител на мястото си в президиума, където седяха министърът на отбраната маршалът на Съветския съюз другарят Гречко и другите склеротици и грохнали маразматици. Никой от тях не беше забелязал станалото.

Някой по-придирчив критик може да възприеме това като несполучлив виц, но аз имам повече от 2000 свидетели. Нещо повече, някои от тях точно така са конспектирали тази реч: с двата увода, с двете заключения и с двайсетте повторения, които започват и завършват насред дума.

Най-интересното в тази история е, че тя се случи през 1969 година по време на общоармейското съвещание на млади офицери. Оттогава минаха над десет години, офицерите от млади се превърнаха в зрели, а другарят Епишев и до днес е на бойния си пост. Неуморно се бори за вечно младото и всепобеждаващо учение. Смело внедрява най-модерните и най-ефикасните методи за влияние върху широките армейски маси. Решително пречупва през призмата на класовата борба най-новото развитие на световната история. Разнася сред армията светлината на непомръкващите ленински идеи.