Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ιλιάς, 760 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 84 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Коста Борисов
Допълнителна корекция
NomaD (2013 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2013 г.)
Източник
bezmonitor.com

Коце е мой колега, работник в цех. Дай Боже на всеки цех по един такъв работник. Коце направи това за удоволствие, и за полза роду.

— Виктор от http://bezmonitor.com

 

Превели от старогръцки Александър Милев и Блага Димитрова

Издателство „Народна култура“, София, 1971 г.

Редакционна колегия: Веселин Ханчев, Николай Бояджиев

Редактор Блага Димитрова

Художествен редактор Васил Йончев

Технически редактор Александър Димитров

ДПК „Димитър Благоев“, София, ул. „Ракитин“, 2

„Народна култура“, София, ул. „Граф Игнатиев“, 2-а

 

 

Издание:

Омир. Илиада

Издателство „Народна култура“, София, 1971 г.

Редакционна колегия: Веселин Ханчев, Николай Бояджиев

Редактор: Блага Димитрова

Художествен редактор: Васил Йончев

История

  1. — Корекция
  2. — Корекция от NomaD и sir_Ivanhoe, отделяне на приложенията като самостоятелни произведения

Петнадесета песен
Отблъскване от корабите

В бягство троянци преминаха рова дълбок с колореди

остри; мнозина пострадаха там от ръцете данайски.

Морни покрай колесниците пъстри те спряха да чакат,

бледи от ужас, избягали с мъка. А Зевс се събуди

5 до златотронната Хера на стръмното било на Ида.

Бързо се вдигна, съгледа троянци и много ахейци —

първите бягаха срамно, ахейци ги гонеха стръвно:

заедно с вторите беше и бог Посейдон земетръсец.

Зърна как Хектор лежеше в полето, а около него

10 тъжно другари стояха: безчувствен, той дишаше тежко,

бълвайки кръв — твърде силен ахеец го беше ударил.

Жалост обхвана бащата на хората и боговете,

страшно към Хера погледна, сърдито така й продума:

„Херо злотворна, лукава! И тази измама е твоя:

15 Хектор божествен от боя извади, разпръсна войските!

Ала не зная дали от престъпните твои коварства

няма ти първа да вкусиш, когато те с мълния шибна.

Помниш ли как ти вися от небето и две наковални

аз окачих на нозете ти, а на ръцете ти сложих

20 златни и здрави окови? В ефира сред облаци висна.

А боговете роптаеха само в Олимп необятен:

никак не можеха близо да дойдат и теб да развържат.

Хванех ли някого, мигом го хвърлях от прага небесен,

чак до земята да стигне замаян; но моята ярост

25 с туй не смири ми безмерната скръб по Херакъл божествен.

Ти с помощта на Борея надигна нестихващи бури,[179]

па злоумишлено с яд го подгони в морето безродно;

тъй го отвлече насила към острова Кос пренаселен.

Аз го измъкнах тогава, макар да бе много изстрадал,

30 сам го отведох отново назад в коневъдния Аргос.

Всичко това ти припомням, та с твоите лукавства да свършиш,

за да узнаеш дали ти помогна любовното ложе,

гдето далеч от безсмъртните легна коварно със мене.“

Тъй каза. А волооката Хера изтръпна от ужас;

35 тя се обърна към него и думи крилати изрече:

„Нека да знае земята, небето обширно над нея,

също водата подземна на Стикс, а пък клетва такава

даже за нас боговете блажени е мощна и страшна;

твойта свещена глава и леглото ни брачно да знаят —

40 в него лъжовно не бих се заклела аз нивга за нищо:

бог Посейдон земетръсец без моя подбуда наврежда

все на троянци и Хектор, а в боя подкрепя ахейци,

сам го подтиква духът му, че милост и жал го обхвана,

щом като в стана съгледа измъчвани клети ахейци.

45 Бих му самата аз мигом предала полезни съвети,

за да поеме по пътя, във който, Крониде, ни водиш.“

Каза. Засмя се бащата на хората и боговете,

па й отвърна тогава и думи крилати издума:

„Ти, волоока властителко Херо! За в бъдеще вече

50 щом ще си с мене съгласна в съвета на всички безсмъртни,

бог Посейдон земетръсец, макар и да иска той друго,

скоро ще почне да мисли еднакво със мене и с тебе.

Ако сега ти говориш съвсем откровено и честно,

при боговете събрани иди и веднага повикай

55 тука да дойдат прочутият с лък Аполон и Ирида.

Тя да отиде във боя сред меднохитонни ахейци

и незабавно да каже на бог Посейдон земедържец:

битката той да прекъсне и в своя дворец да се върне,

Феб Аполон да подбуди ранения Хектор за боя,

60 силата нека му върне и болките в миг уталожи,

дето сега му терзаят сърцето, а всички ахейци

нека прогони обратно и бягство позорно им вдъхне;

хукнали към многовеслите кораби, в стана да стигнат

те при Ахила и той да изпрати Патрокла, когото

65 светлият Хектор със копие сам ще убие при Троя,

след като лично Патрокъл погуби мнозина герои,

заедно с тях Сарпедона, сина ми любим и божествен.

В гняв за Патрокла Ахил всеблестящ ще убие пък Хектор.

Чак след това ще отблъсвам от витите кораби в стана

70 всички троянци безспирно, догдето ахейците вземат

Троя висока по даден съвет от Атина Палада.[180]

Няма гнева си да сдържам и няма това да допущам

някой безсмъртен във боя сега да подкрепя данайци,

без да изпълня на дело молбата на внука Еаков.

75 Както се врекох тогава, когато с главата си кимнах,

в оня ден, в който Тетида в Олимп коленете ми хвана,

молейки чест за Ахила, великия градорушител.“[181]

Тъй каза, а белоръката Хера не бе непослушна.

Тръгна от урвеста Ида далеч към Олимп необятен.

80 Както лети мисълта на човек със фантазия силна,

който е много земи пропътувал и често си мисли:

„Тука да бъда и там“, и бленува, с мечти се опива,

тъй се понесе стремглаво забързана властната Хера,

стигна високо в Олимп недостъпен, намери събрани

85 там боговете безсмъртни в двореца на Зевса Кронида.

Станаха, щом я видяха, поднасяйки чаши за поздрав.

Всички отмина, взе чаша от хубаволика Темида,

тъй като първа на прага притича и срещна тя Хера,

па се към нея обърна и думи крилати изрече:

90 „Херо, защо ти пристигна? Изплашена много изглеждаш.

Сигурно твоят съпруг олимпиецът Зевс те е стреснал.“

А белоръката Хера богиня така й отвърна:

„Ти ме не питай, богиньо Темидо, че знаеш самата

колко е гордо и твърдо сърцето на Зевса Кронида.

95 Хайде започвай ти общия пир с боговете в двореца!

Заедно с всички безсмъртни ще чуеш, богиньо Темидо,

с колко големи беди ни заплашва Кронид велемощен.

Зная, че никой безсмъртен и смъртен не ще се зарадва,

даже сега да пирува все още безгрижен и весел.“

100 Тъй каза достопочтената Хера богиня и седна.

А боговете в двореца на Зевса се много смутиха.

С устните тя се усмихна, но челото с тъмните вежди

тъжно остана. Промълви богинята с укор към всички:

„Клети сме ние, които се сърдим на Зевс безразсъдно!

105 Искаме близо да идем и с тихи молби или сила

да усмирим яростта му, а той си остава нехаен,

никак не страда, понеже се смята безспорно най-горен

сред боговете безсмъртни по своята мощ и всевластност.

Ето защо го търпете, каквото и зло да ви стори.

110 Мисля, че днеска постигна нещастие тежко бог Арес:

родният син Аскалаф му погина в сражение люто —

бурният Арес го смяташе син най-любим сред мъжете.“

Тъй рече Хера. Бог Арес заудря бедрата си крепки

с длани могъщи, застена и тъй проговори през сълзи:

115 „Вий, богове със дворци олимпийски, не ми се сърдете,

че ще вървя сред ахейци, за да отмъстя за сина си,

даже орисан да бъда, от Зевсова мълния гръмнат,

редом със трупове сам да се валям във прах и във кърви.“

Тъй каза. Заповед даде на Страх и на Ужас да впрегнат

120 бързо конете, а сам си облече блестящи доспехи.

Щеше тогава със още по-страшна и с много по-силна

злоба и гняв да избухне Кронид срещу всички безсмъртни,

ала добре, че Атина, изтръпнала за боговете,

мигом от трона си стана и право към входа се спусна,

125 сне от главата на Ареса шлема, а от раменете —

щита и медното копие взе от ръката му яка,

па се обърна със думи такива към буйния Арес:

„Бесен безумец, лишен от разсъдък! Напразно ти имаш

здрави уши, за да чуваш! И разум, и срам си загубил!

130 Мигар не слушаш какво белолакътна Хера разказва,

тъкмо пристигнала тука направо от Зевс олимпийски?

Или желаеш самият, понесъл нещастия много,

ти на Олимп да се върнеш, заставен насила и скръбен,

пък и за всички безсмъртни големи злини да докараш?

135 Тутакси Зевс ще остави ахейци и дръзки троянци,

горе в Олимп ще се качи вилнеещ и нас ще разгони,

редом ще почне да бие невинни наравно с виновни.

Аз те съветвам: гнева си възпирай за своето чедо.

Много герои по-храбри и даже по-мощни от него

140 вече или са избити, или пък ще бъдат избити:

трудно е всички бащи и деца да останат спасени.“

Тъй рече, после принуди свирепия Арес да седне.

Хера извика навън от дома Аполон и Ирида —

беше Ирида вестителка на боговете безсмъртни.

145 Хера към тях се обърна и думи крилати им каза:

„Зевс заповяда веднага да идете двама на Ида.

Щом като стигнете там и съзрете лицето на Зевса,

вие сторете, каквото поръчва и сам ви нарежда.“

След като рече това, достолепната Хера се върна,

150 седна на трона, а бог Аполон и Ирида поеха.

Стигнаха те в многоизворна Ида, на хищници майка,

Зевс далногръмец откриха приседнал на стръмния Гаргар;

облак уханен подобно венец покрай него кръжеше.

Двамата близо се спряха до облакосбореца Зевса.

155 Щом ги пред себе си зърна, в душата си той се възрадва,

дето изпълниха скоро словата на милата Хера.

Първом Ирида погледна и думи крилати й каза:

„Бърза Иридо, иди незабавно при бог Посейдона!

Всичко предай му, недей да ми бъдеш неверен вестител!

160 Ти му внуши да възпре безпощадната битка веднага,

при боговете да иде или във морето свещено.

Ако ли моите думи презре и не иска да слуша,

нека премисли добре във душата си и във сърцето:

може ли сам, па макар и могъщ, срещу мен да излезе?

165 Казвам, че аз съм по-стар на години и много

по-силен. Никакъв страх във сърцето си той не изпитва,

а дръзва да се сравнява със мен, от когото и други треперят.“

Тъй каза. Вихрено бърза Ирида не бе непослушна.

Спусна се право от Ида висока към Троя свещена.

170 Както снежинки и хладна градушка се сипят от облак,

щом ги подгони Борей със дъха си, роден във ефира,

тъй се понесе стремглаво и вихрено бърза Ирида.

Близо застана до славния бог земетръсец и рече:

„Аз съм пристигнала тук, тъмнокъдрави бог Посейдоне,

175 носейки вести за тебе от егидодържеца Зевса.

Той повелява веднага да спреш безпощадната битка,

при боговете да идеш или във морето свещено.

Ако словата му ти пренебрегнеш, не искаш да слушаш,

той те заплашва, че тука ще дойде и с теб ще се бие.

180 Зевс те съветва сега да отбегнеш ръцете му тежки; казва,

че той е по-стар на години и много по-силен.

Никакъв страх във сърцето си ти не изпитваш, а дръзваш

да се сравняваш със Зевс, от когото и други треперят.“

А Земетръсецът славен така й отвърна сърдито:

185 „Горко ни! Ако и мощен, Кронид е говорил надменно,

щом ме заплашва със сила, макар че сме равни по почит.

Трима сме братя от Кронос, които е Рея родила:

Зевс, Посейдон и бог Хадес, владеещ подземното царство.

Всичко на три е делено и всеки частта си получи:

190 с жребий на мене се падна вовеки морето пенливо,

Хадес получи дълбокия мрак на подземното царство,

Зевс пък — небето широко сред облаци и сред ефира:

обща за всички остана земята с Олимп необятен.

Ето защо не живея по воля на Зевса! Спокоен,

195 както и силен, той нека над своята трета владее.

Мен да не плаши с ръцете си, сякаш съм жалък страхливец!

По-добре той ще направи да мъмри със думи обидни

щерките и синовете, които самичък създаде.

Те по неволя ще слушат, каквото им той заповядва.“

200 Вихрено бърза Ирида тогава така му отвърна:

„Трябва ли още сега, тъмнокъдрави бог Посейдоне,

този твой отговор грозен, опасен да кажа на Зевса?

Няма ли ти да отстъпиш? Отстъпват сърца благородни.

Знаеш, че служат Еринии вечно на първородени.“[182]

205 Бог Посейдон земетръсец продума така на Ирида:

„Редно и право, богиньо Иридо, е твоето слово:

много добре е, когато вестител разумно съветва.

Болка несносна без жал ми обхваща духа и сърцето,

тъй като иска да хули и мене Зевс с думи обидни,

210 аз пък на Зевса съм равен по своята сила и жребий.

Все пак сега ще отстъпя пред него, макар да се сърдя.

Но ще ти кажа и друго; ще помня и тази заплаха —

ако без мене, без мъдра Атина, даряваща плячка,

също без Хера почтена, без Хермес, без властника Хефест

215 Зевс ще закриля високата Троя и няма да иска

нея да срине, а сам да дари на аргийци прослава,

нека да знае: враждата ни с него ще трае вовеки.“

Тъй Земедържецът рече, напусна войската ахейска,

скри се в морето и всички ахейски герои скърбяха.

220 Облакосборецът Зевс заговори на бог Аполона:

„Мили ми Фебе, сега доближи меднобронния Хектор,

тъй като бог Посейдон земетръсец, могъщ земедържец,

скри се в морето свещено, изплашен от моята ярост.

Иначе щяха да чуят за нашата битка и други:

225 в мрака дори боговете подземни, съседи на Кронос.

Много добре е за мене, а също за него самия,

дето отстъпи пред моите пестници, макар да се сърди,

тъй като нямаше никак без пот да се свърши борбата.

Хайде вземи във ръцете си мойта егида ресниста,

230 па я размахай и в боя прогонвай мъжете ахейски!

Далекострелецо, имай ти грижа за светлия Хектор,

вдъхвай му сила голяма, догдето ахейците вкупом

стигнат със бягство до своите кораби и Хелеспонта.

После самичък ще дойда с дела и със думи на помощ,

235 да си отдъхнат отново ахейци от бойната мъка.“

Тъй каза. Бог Аполон далномерец баща си послуша,

тръгна от стръмната Ида веднага, подобен на ястреб,

гълъби диви убиващ, най-бръз от грабливите птици.

Лесно откри разсъдливия Хектор, сина на Приама.

240 Хектор бе седнал, сега не лежеше, събираше сили;

своите другари позна, а потта му и задухът спряха,

че го подкрепяше волята мощна на Зевса всевластен.

Бог Аполон далномерец застана до него и рече:

„Хекторе, сине Приамов! Защо надалече от всички

245 толкова слаб си приседнал? В голяма беда ли изпадна?“

А шлемовеецът Хектор с огромни усилия каза:

„Кой си ти толкова мил от безсмъртните, който ме питаш?

Или не знаеш, че днеска при корабни кърми ахейски,

докато трепех войските, Аякс гръмогласен със камък

250 тежко ме блъсна в гърдите, отне ми кипящата сила?

Сметнах, че в същия ден ще отида при мъртвите долу,

право в двореца на Хадес, понеже издишвах духа си.“.

Бог Аполон далномерец отново така му продума:

„Хекторе! Имай ти смелост сега, че Кронид ти изпрати

255 горе от Ида помощник до теб да застава във боя —

Феб Аполон златомечест — аз, който отдавна със грижа

бдях и те бранех, а заедно с теб и високата Троя.

Хайде подтиквай ти всичките колесничари да карат

своите коне бързоноги към вражите кораби гладки!

260 Аз ще минавам напред, за конете ви ще изравнявам

пътя и в бягство позорно ще хвърлям бойците ахейски.“

Сила голяма той вдъхна на Хектор, водач на войските.

Както жребец, във яхъра запиран на ясли, внезапно

скъсва въжето и тичайки, тропа с копита в полето,

265 гордо препуска и често се къпе в реката пенлива,

все нависоко си вдига главата и грива развява

върху плещите си мощни, уверен във своята хубост,

живо краката го носят в желани лъки за конете;

също тъй Хектор раздвижи нозете си и коленете,

270 в боя подтикваше своите, понеже чу божие слово.

Както и псета ловджийски и дръзки мъже от селата

дива коза или пъргав елен виторожец подгонват —

само скала недостъпна и гъста гора ги запазват,

щом е решила съдбата до тях да не стигнат ловците, —

275 пътем при ловния викот и лъв гъстогрив се показва,

в бягство обръща той всички, макар и в лова устремени;

тъй непрестанно данайци преследваха вкупом троянци,

удряйки с мечове звънки и с копия медни, двуостри.

Ала когато видяха, че Хектор в редиците влиза,

280 в ужас изпаднаха всички, душата им слезе в петите.

В миг пред ахейци така произнесе Тоант Андремонов,

пръв етолиец по храброст и опитен с копие яко,

сръчен и в бой ръкопашен; малцина ахейци в съвета

бяха от него по-горе при спор с речовити младежи.

285 Благонамерен към тях, заговори със думи такива:

„Горко ни! Чудо голямо аз виждам с очите си тука:

Хектор отбягна смъртта и отново пристигна във боя.

Всеки от нас се надяваше много, че той е загинал,

смъртно сразен от ръцете на вожда Аякс Теламонов.

290 Някой безсмъртен измъкна и после спаси от погибел

Хектора, в бой подкосил коленете на много ахейци.

Смятам, че тъй ще се случи и днеска. Без помощ на Зевса

високогръмец напред не излиза той, с мощ преизпълнен.

Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа.

295 Да наредим на войската към кърмите тя да отстъпи.

Ние, които се смятаме с гордост най-храбри ахейци,

тук да останем, дано да отблъснем при среща героя

с нашите копия. Вярвам, макар да е много разпален,

няма да смее да влезе сред гъстия строй на данайци.“

300 Тъй каза. Те го послушаха, бяха със него съгласни.

Всички водачи, начело с Аякса и с Идоменея,

с Тевкра, със Мегеса, равен на Арес, и с вожд Мериона,

почнаха да се приготвят за боя, най-храбрите сбрали,

за да пресрещнат троянци и Хектор. Назад се оттегли

305 цялата друга войска към ахейските кораби черни.

Първи троянци нападнаха дружно със Хектор начело,

крачещ широко, а Феб Аполон пък вървеше пред него,

с облак покрил раменете си, носещ опасна егида,

бурна, искряща и цяла космата, която ковачът

310 Хефест предаде на Зевса да всява сред смъртните бягство.

С тази егида в ръцете Феб тръгна да води войските.

Вкупом аргийци ги чакаха; вик се понесе пронизен

мигом от двете страни, смъртоносни стрели полетяха;

копия гъсто запратени все от ръце дръзновени,

315 много попадаха право в телата на смели младежи,

много летяха встрани и не стигаха бялата кожа,

щръкваха вбити в земята, ламтящи за плът ненаситно.

Докато Феб Аполон с неподвижна егида стоеше,

люто громяха стрелите и гинеше вече войската.

320 Щом във лицето направо съзря бързоконни данайци,

Феб я раздвижи, провикна се грозно, духа им в гърдите

силно смути и забравиха своята храброст кипяща.

Както стада от говеда или от овце гъсторунни

биват подгонени в мрака на черната нощ от два звяра

325 тъкмо когато ги никой не чака и липсва пазачът,

също тъй бягаха в ужас безсилните духом ахейци:

страх Аполон им изпрати, а чест — на троянци и Хектор.

Битката вредом кипеше и вожд покосяваше вожда.

Хектор погуби юначния Стихий и Аркезилая;

330 Аркезилай бе повел меднобронни мъже беотийци,

Стихий бе верен приятел на гордия вожд Менестея.

Паднаха Медон и Иас, свалени във бой от Енея.

Медон бе син незаконен на царя божествен Ойлея,

брат на Аякса, живеещ далеч от дома във Филака,

335 след като беше погубил той брата на своята млада

мащеха Ериопида, съпруга на царя Ойлея.

Иас пък беше водач на атинските бойни редици,

син се зовеше на Сфела, потомък на дръзкия Букол.

Полидамант умъртви Мекистея, а в първата схватка

340 Ехий погина от Полит, а Клоний от вожд Агенора.

Парис във рамото горе удари отзад Деиоха,

хукнал сред първите в бяг, и прокара медта си през него.

Докато още троянци събличаха вражи доспехи,

в рова дълбок с колореди проникнаха вече ахейци,

345 тичайки тука и там, зад зида по неволя се скриха.

Хектор извика високо, подбуди троянците в боя:

„Право към вражия стан! Оставете доспехите в кърви!

Ако ли някого видя далече от кораби кухи,

тутакси ще го убия и нито сестри, нито братя

350 нявга ще сложат на тъжната клада убития клетник,

а ще го влачат безмилостно псета пред нашата крепост.“

Тъй каза, рязко замахна с камшика, подкара конете,

гръмко подкани троянци, строени в редици, и с него

викнаха всички към своите коне, колесници повлекли

355 с грохот страхотен; а Феб Аполон предводител им беше,

сриваше лесно с нозе на дълбокия ров бреговете,

плътно засипа средата и равна пътека проправи,

толкова дълга, широка, доколкото с копие хвърлят,

щом се мъже състезават, изпитвайки своята сила.

360 Там се стълпиха троянци, начело със бог Аполона;

вдигнал егида безценна, той къртеше лесно стената.

Както дете край морето, натрупвайки купчина пясък

да си направи от него играчка за детска забава,

после отново я пръска с ръцете си и със нозете —

365 тъй, далнострелецо бог Аполоне, ти срути без мъка

тежката пот на аргийци, а тях ги обърна във бягство.

Щом като спряха най-после при своите кораби гладки,

смелост взаимно си вдъхваха и със ръце към небето,

всеки ахеец се молеше гласно на всички безсмъртни.

370 Нестор, геренският конник, защитник ахейски, най-много

молеше, вдигнал ръце към небето безкрайно и звездно:

„Татко наш Зевс! Ако някога в Аргос, богат със пшеница,

някой за теб е изгарял най-тлъсти говежди и овчи

бутове, молещ дома да се върне, и ти си му кимнал,

375 днес си спомни, Олимпиецо, сетния ден отклонявай!

Не позволявай да гинат ахейци така от троянци!“

Тъй се помоли и силен гръм прати Кронид промислител

в знак, че приема молбите на стария Нестор Нелеев.

Чули тътнежа на Зевса егидодържител, троянци

380 боя си спомниха пак и нападнаха стръвно ахейци.

Както огромна вълна сред моретата широкопътни

корабен корпус надхвърля, подета от бурния вятър,

който надига бучащи вълни със разпенени гриви,

тъй и троянци връхлитаха с вик страховит към стената,

385 гонеха своите коне и до кърмите почнаха боя

с копия яки, двуостри: нападаха те с колесници,

а пък ахейци, високо от своите кораби черни —

мятаха копия дълги, наставени крепко с връх меден,

пазени в техните съдове само за морските битки.[183]

390 Конникът виден Патрокъл, догдето ахейци с троянци

водеха бой до стената, далече от кораби бързи,

в шатрата още седеше при вожда сърцат Еврипила:

с нежни го думи тешеше, поръсваше лютата рана

с билки целебни и тъй облекчаваше черните болки.

395 Щом забеляза, че бясно нападат троянци стената,

а сред ахеици настава гълчава и бягство позорно,

тежко въздъхна тогава и двете бедра си заудря

с длани могъщи, заохка горчиво и тъй заговори:

„Вече не мога при теб да остана ни миг, Еврипиле,

400 нищо, че ти се нуждаеш. Решителна битка започна!

Нека другарят ти предан сега да се грижи за тебе,

аз при Ахил ще побързам, дано го склоня да се бие.

Може би с божия помощ сърцето му с думи ще трогна?

Винаги полза принася съвет от сърдечен приятел.“

405 Още говореше тъй, а нозете го носеха вече.

С мъка ахеици задържаха върлия напор троянски,

все пак не можеха по-малобройния враг да отблъснат,

нито троянци успяха да скъсат данайски редици,

за да проникнат навътре сред кораби и сред палатки.

410 Както отвес изравнява греда-кил за кораб огромен,

ако попадне в ръцете на опитен майстор-строител,

свойто изкуство изучил направо от мъдра Атина,

тъй беше равна борбата на двата враждебни народа.

Много бойци се сражаваха близо до кораби равни.

415 Хектор Приамов нападна открито Аякса прославен.

Двамата хвърляха сили при кораб един, но напразно.

Хектор Аякс не сломи, нито кораба с огън подпали,

нито Аякс го отблъсна, че бог Аполон бе до Хектор.

С копие остро в гърдите удари Аякс Теламонов

420 вожда Калетор, когато към кораба тичаше с огън.

Грохна Калетор в прахта, от ръцете му факелът падна.

Щом като Хектор видя със очи братовчеда си свиден,

проснат безжизнен на прашната почва до черния кораб,

громко извика на всички троянци и всички ликийци:

425 „Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!

Днес не напускайте боя, развихрен на тясно пространство,

ала спасете Калетор, потомък на знатния Клитий,

да не му снемат доспехите, паднал при кораби в стана!“

Тъй каза, своето копие светло запрати в Аякса,

430 но не улучи; срази Ликофрона, потомък на Мастор,

мъж китериец, другар на Аякса, живеещ със него,

след като беше погубил човек във свещена Китера.

С копие медно го Хектор рани над ухото, в главата,

както стоеше наред със Аякса; от кърмата рухна

435 наземи възнак в прахта Ликофрон и мощта го напусна.

В ужас смразяващ изтръпна Аякс и продума на брат си:

„Мили ми Тевкре! Умря Масторид, наш доверен приятел.

Него, макар и пристигнал при нас от далечна Китера,

ние почитахме в къщи наравно с родители мили.

440 Смелият Хектор сега го уби. А къде се намират

твоите стрели бързосмъртни и лъкът, подарък от Феба?“

Тъй рече. Тевкър разбра и завтечен, до него застана,

носейки лък еластичен и много стрели във колчана.

Тутакси почна да сипе поройни стрели към троянци.

445 Първом умери той Клита, блестящия син Пизеноров,

близък на Полидаманта, сина благороден Пантоев.

Клит бе с юзди във ръце, направлявайки в боя конете.

Той ги подкара натам, где фалангите бяха най-гъсти,

да угоди на троянци и Хектор, но злото го стигна,

450 без да го някой отблъсне, макар че желаеха всички.

Носеща вопли стрела във врата изотзад го прониза:

наземи грохна мъжът, а конете се върнаха мигом,

влачейки с шум колесницата празна. Видя ги веднага

Полидамант властелинът и пръв пред конете дотича,

455 даде ги на Астиноя, потомък на Протиаона;

и му поръча най-строго да бъде наблизо с конете,

сам пък се смеси отново със първите бойни редици.

Тевкър изпрати стрела и срещу меднобронния Хектор.

Щеше той боя да спре при ахейските кораби вити,

460 само да беше лишил от душа най-юначния воин.

Скрито това не остана от мъдрия разум на Зевса,

който закриляше Хектор, а слава отказа на Тевкър.

Зевс тетивата, усукана здраво на лъка му точен,

скъса, щом Тевкър в целта заопъва; встрани се насочи

465 тежката медна стрела, от ръката му лъкът изпадна.

Тевкър от ужас замръзна и рече на брат си Аякса:

„Горко ни! Зевс ни отряза военните хитри кроежи!

Същият бог ми изтръгна и лъка сега от ръката,

скъса ми и тетивата, пресукана скоро, която

470 вързах в зори да издържа стрелите, нагъсто летящи.“

А пък великият син Теламонов, Аякс, му отвърна:

„Ти остави да лежат и стрелите безбройни, и лъка,

мили, щом бог ги разпръсва от злоба сега към данайци.

Ала със копие дълго в ръце и със щит върху рамо

475 сам се сражавай с троянци и други войници подтиквай.

Нека без мъка не вземат те нашите кораби крепки,

ако ни нявга надвият; но нека си спомним за боя!“

Тъй каза. Тевкър остави си лъка във свойта палатка,

на раменете си метна веднага щит четирипластен,

480 върху главата си мощна наложи шлем, вещо направен,

с гребен от конска опашка, която се вееше страшно.

Взе си и копие яко със меднозаострен завършек,

мигом навън се завтурна и спря до Аякса наблизо.

Щом като Хектор видя, че стрелите на Тевкър са спрени,

485 гръмко извика на всички троянци и всички ликийци:

„Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!

Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила

тук при ахейските кораби гладки! С очите си зърнах

Зевс как направи безсилни стрелите на воин юначен.

490 Лесно мъжете познават голямата сила на Зевса:

както ония, които дарява със слава по-висша,

също и тия, които потиска и никак не брани.

Днес той смалява аргийската мощ, а на нас ни помага.

Бийте се вкупом при техните кораби. Ако ли някой

495 тук си намери смъртта от стрела или копие точно,

нека умре! То е чест да загинеш във бой за родина.[184]

Живи остават след него съпруга и мили дечица;

къща и ценни имоти ще бъдат запазени цели,

ако ахейците с кораби тръгнат за свойта родина!“

500 Тъй рече, сила и смелост разпали у всеки троянец.

А пък отсреща Аякс поощряваше своите другари:

„Срам е, аргийци! Сега ни остава или да загинем,

или спасени да бъдем и злото сами да отблъснем.

Щом шлемовеецът Хектор ни бързите кораби вземе,

505 смятате всеки пешком ли да тръгне за свойта родина?

Мигар не чувате как насърчава войските си Хектор,

как се стреми да запали днес нашите кораби в стана?

Той призовава троянците не на хоро, а на битка.

Нямаме ние ни план, ни съвет по-разумен от този:

510 в бой ръкопашен да смесим с врага си ръце и геройство.

По-добре в миг да загинем достойно или да живеем,

вместо да страдаме дълго при нашите кораби вити,

мъчени в страшния бой от мъже, несъмнено по-слаби.“

Тъй каза. Сила и смелост разпали у всеки ахеец.

515 Хектор тогава погуби отблизо водача фокейски,

Схедий, сина Перимедов; Аякс уби Лаодаманта,

син знаменит Антеноров и вожд на отбрана пехота.

Полидамант от доспехи лиши килениеца Ота,

верен приятел на Мегес Филеев и вожд на епейци.

520 Мегес го зърна и с копие Полидаманта нападна.

Полидамант се отдръпна встрани и не беше улучен:

бог Аполон не допусна да падне сред първите в боя.

Право в гърдите на Кройсма уцели със копие Мегес,

Кройсъм със шум се събори, доспехите Мегес му смъкна.

525 Мигом към него се втурна изкусният с копие Долопс,

опитен в бурната храброст, внук виден на Лаомедонта,

син първороден на Лампа, най-мощния между мъжете.

С копие Долопс удари всред щита на Мегес, притичал

близо, но беше за Мегес защита солидната броня,

530 плътно споена със плочки метални; Филей я донесе

чак от далечна Ефира покрай Селеент бистроструен.

Гостоприемният цар на герои, Евфит, му я даде,

за да я носи във битки — закрила от удари вражи.

Тя и тогава избави от гибел сина му обичан.

535 Тутакси Мегес прониза със острото копие Долопс;

Той го улучи високо във медния шлем гъстогривест,

гребена с конска опашка преряза; цял гребенът хвръкна

право в прахта на земята, блестящ от боята червена.[185]

Докато с него се биеше Долопс, очакващ победа,

540 цар Менелай гръмогласен пристигна във помощ на Мегес.

Скритом до Долопс се спря и отзад във гърба го умери

с копие. Острото жило, напред устремено, промуши

Долопса пряко гърдите и той по лицето си грохна.

Двамата хукнаха в миг да му смъкнат доспехите медни.

545 Хектор извика към всички бойци, братовчеди на Долопс:

първо похули герой Меланипа, син Хикетаонов,

който през мирното време, преди да нахлуят данайци,

волно пасеше в Перкота говеда, пристъпващи бавно.

След като вече дойдоха данайските кораби вити,

550 той се завърна във Троя, изпъкна сред всички троянци,

тачен в дома на Приама наравно със царските рожби.

Хектор го викна по име, похули го ядно и рече:

„Тъй ли сега, Меланипе, това ще оставим? И никак

твойто сърце се не трогва, че тук братовчед ти погина?

555 Виждаш ли тази борба за доспехите светли на Долопс?

Следвай ме! Бой отдалече не бива да водим с аргийци:

време е тях да изтребим или те високата Троя

чак до основи да сринат и всички в града да избият.“

Каза и тръгна; след него пое Меланип богоравен.

560 А Пък Аякс Теламонов подбуждаше вече аргийци:

„Мили! Бъдете мъже във сърцата със срам благороден!

В тежките битки един се пред други срамувайте вие!

Който войник се срамува, по-често във бой се спасява;

който от битката бяга, изгубва защита и слава.“

565 Тъй каза. Те и сами се стремяха врага да отблъснат;

лесно приеха съвета и с медна стена оградиха

своите кораби здрави, но Зевс подпомогна троянци.

Цар Менелай гръмогласен подтикваше тъй Антилоха:

„Няма от тебе по-млад, Антилохе, сред всички ахейци,

570 няма по-пъргав с нозете, по-самоотвержен във боя.

Хайде нападай! Дано да убиеш герой от троянци!“

Тъй рече и се отдръпна назад, поощрил Антилоха,

който излезе пред строя и след като вред се озърна,

светлото копие хвърли; троянци отстъпиха мигом,

575 щом се прицели към тях. И замахът не беше нахалост;

право попадна във вожд Меланипа, син Хикетаонов

втурващ се в боя: до нянката точно в гръдта го улучи

Наземи с грохот той рухна и мрак му забули очите.

Тъй Антилох налетя, както пес на ранена кошута,

580 тъкмо изскокнала живо от свойто леговище скрито,

гдето ловец я пронизал, сломил коленете й бързи.

Тъй, Меланипе, безстрашният в бой Антилох те нападна,

за да ти вземе доспехите, ала го Хектор съгледа

и срещу него се впусна в разгара на лютата битка.

585 Колкото храбър герой и да бе, Антилох не изтрая,

мигом побягна във ужас, подобен на хищник виновен,

който, щом куче разкъса или говедар при говеда,

хуква стремглаво, преди да пристигнат мъжете стълпени,

тъй Несторид се оттегли, а много троянци и Хектор

590 сипеха с вик нечовешки по него стрели смъртоносни;

спря се и с гръд към врага се обърна, щом стигна при свойте.

А пък троянци, подобни на лъвове суровоядци,

кораб след кораб нападаха върло по воля на Зевса,

който им вдъхна безпримерна мощ, а ума на данайци

595 вече замая, лиши ги от слава, подтикна троянци.

Зевс във душата си искаше слава да прати на Хектор,

който да хвърли връз кухите кораби огън развихрен,

неизтощим; и така на Тетида молбата съдбовна

той да изпълни. Кронид промислител внимателно бдеше

600 блясък от кораб подпален да зърне с очите си само,

мигом тогава той щеше троянци от кораби вражи

с бягство да върне и пак на данайци да спусне прослава.

С мисли такива насочи към гладките кораби право

Хектор Приамов, а той и самият натам се стремеше.

605 Бясно връхлиташе Хектор, подобен на буйния Арес

или на гибелен огън, бушуващ във гъста дъбрава:

бяха устата му в пяна, очите му гневни пламтяха

страшно под мрачните вежди, а над слепоочника

шлемът грозно се вееше горе, когато нападаше Хектор.

610 Верен бранител му беше самият Кронид от ефира,

който със слава и чест го зачете сред много герои,

тъй като той бе орисан за кратък живот на земята.

Мъдра Атина Палада подготвяше вече за Хектор

смъртния ден — за да падне убит от сина на Пелея.

615 Силом опита героят да скъса редиците бойни,

там, гдето зърне по-много войска и отлични доспехи;

въпреки свойто желание той не можа да пробие.

В гъсти редици събрани, ахейците твърдо стояха,

както скала недостъпна на бряг до морето пенливо,

620 дето издържа на силната буря от съскащи вихри

и на вълните стълпени, които се блъскат във нея;

тъй устояха данайци, не бягаха те от троянци.

Хектор, блестящ като пламък, нападаше вредом тълпата,

както налита на бързия кораб вълна, устремена

625 бурно, подхранена с вятър във облаци черни; и цял е

корабът в пяна и вихърът съска с дъха си в платната,

а пък моряците бледи треперят от ужас в сърцето,

след като само на косъм избягват смъртта нежелана,

тъй се вълнуваше силно духът на ахейци в гърдите.

630 Както зъл лъв ненаситен напада безчислени крави

в стадо, което пасе сред голяма и тучна ливада;

а пък пастирът не знае добре да се бори със звяра,

нито умее да брани от смърт виторогите крави,

винаги бърза със първите или с последните в бягство.

635 Хищникът скоком се втурва в средата, една си разкъсва,

другите в уплах далеч се разпръсват. Така и ахейци

бягаха всички във трепет от Хектор и татко ни Зевса.

Хектор тогава уби Перифета, роден във Микена,

син най-любим на Копрей, който нявга отиваше често

640 с вест при Херакъл юначен от името на Евристея.

Беше синът по-достоен от своя баща неизвестен:

имаше качества много — да тича добре, да се бие,

с разум блестеше наравно със първите между микенци.

Слава по-висша на Хектор така Перифет предостави.

645 Както се беше извърнал, препъна се в края на щита,

чак до петите му дълъг, защита от копия остри.

В него се спъна и възнак се просна, а шлемът му меден

гръмна страхотно и в двете му слепи очи се отекна.

Хектор във миг го съзря и завтурнат, до него застана,

650 с копие мушна гръдта му, уби го пред свидни другари.

Те не помогнаха с нищо, макар да скърбяха за него:

всички се плашеха много от богоподобния Хектор.

В бяг приближиха до крайните кораби, първом запрени

чак до морето: след тях и врагът се изсипа. Ахейци

655 волю-неволю отстъпиха първите кораби вече.

Вкупом сгъстени, останаха още при своите шатри,

без да се пръскат из стана: уплаха и срам ги държаха,

непрестанно ахейци взаимно си вдъхваха храброст.

Нестор, геренският конник, защитник ахейски, най-много

660 молеше всеки ахеец, със клетва в баща и във майка:

„Мили другари, бъдете мъже и пред другите хора

срам си вложете в сърцата! И всички сега си спомнете

свойте съпруги и рожби, имот и родители свидни —

както и живите, тъй и умрелите вече отдавна!

665 Аз ви заклевам във тези, които сега са далече:

храбро се дръжте, недейте се впуща във бягство позорно!“

Тъй каза. Сила и смелост разпали у всеки ахеец.

Тъмният облак[186] надвиснал Атина им сне от очите,

пак светлината проблесна от двете страни на ахейци:

670 както при витите кораби, тъй и в полето на боя.

Те гръмогласния Хектор и много троянци видяха:

някои бяха назад и не влизаха в общата битка,

други се биеха вече край бързите кораби в стана.

Но не допадна на гордия воин Аякс Теламонов

675 там да остане, където стояха и други ахейци.

Той нашироко закрачи по корабни палуби равни,

махащ огромното копие, годно за морските битки,

стегнато здраво със гривни и дълго до двайсет два лакта.[187]

Както ездачът изкусен в надбягване лудо с конете

680 четири коня сред много избира и крепко ги свързва,

вихром се спуща по пътя утъпкан към градската крепост,

много мъже и жени занемели с възхита го гледат

как непрестанно и сигурно той през полето препуска,

скача от кон върху кон и летят неудръжно конете,

685 тъй и Аякс се прехвърляше ловко от кораб на кораб

с крачки големи: гласът му се носеше чак до ефира.

Без да замлъква, той викаше страшно на всички данайци

своите шатри и кораби най-упорито да бранят.

Миг не остана и Хектор сред куп здравобронни троянци,

690 ала подобен на черен орел, който с устрем напада

ято от птици крилати, които пасат край реките —

жерави, гъсти или дългошиести лебеди бели,

също тъй Хектор се спусна срещу черноносия кораб:

Зевс го подтикваше днес изотзад със ръката си едра,

695 заедно с него надигаше в боя войската троянска.

Битка свирепа отново избухна край кораби вити.

Би си помислил човек, че войски неуморни и бодри

влизат във боя: със ярост такава се биеха всички.

Те се сражаваха с мисли различни: ахейците клети

700 смятаха, че ще загинат и няма от зло да избягат,

а пък троянците вярваха, че ще подпалят със огън

вражите кораби днес, ще избият мъжете ахейски.

С мисли такива войските една срещу друга напряха.

Хектор се хвана за кърмата стръмна на кораб презморски,

705 нов, бързоходен, докаран при Троя от Протезилая,

който го никога вече не върна във свойта родина.

Около кораба много ахейци и много троянци

почнаха да се избиват взаимно във бой ръкопашен.

Копия, люти стрели не очакваха те отдалече,

710 близо заставаха двете войски и със жаркост еднаква

битката водеха с остри топори[188] и бойни секири,

с мечове прави, големи и с копия медни, двуостри.

Хубави мечове, имащи дръжки със ивици черни,

падаха с трясък навред от плещи и ръце на герои,

715 вчепкани в боя: и черна земята потече във кърви.

След като Хектор се хвана за кърмата, той я не пусна;

сграбил емблемата с длани, така на троянци извика:

„Огън носете и дружно надавайте викове бойни!

Днеска Кронид ни изпрати деня на разплата за всичко:

720 кораби ние да вземем, дошли против божия воля,

сторили много беди по вина на страхливите наши

старци. Аз исках да вляза във битка при корабни кърми,

нашите старци ме спряха, не пускаха също войската.

Но ако Зевс далногръмец тогава ума ни замая,

725 днес той самият напред ни подтиква и в боя ни води.“

Тъй каза. Още по-смело налитаха те на аргийци.

А пък Аякс не изтрая: стрели го обсипваха често.

Мислейки, че ще загине, назад се отдръпна за малко

към седмостъпната пейка[189] и борда нападан напусна.

730 Дебнейки, тука стоеше, отбиваше с копие мигом

всеки троянец, понесъл към кърмите огън нестихващ.

Без да замлъква, той викаше страшно на всички данайци:

„Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!

Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила!

735 Мигар си мислим, че някой помощник зад нас се намира

или пък някаква крепост, която от смърт да ни пази?

Нямаме никакъв град, защищаван със крепостни кули,

в който сега да се браним с народа към нас дружелюбен.

Ние сме тук сред полето на стегнатобронни троянци,

740 чак до морето сме сврени, далеч от земята ни родна;

само ръцете ни носят избава, не бойната леност!“

Рече и силно замахна със своето копие остро.

Всеки троянец, връхлитащ на кухите кораби в стана

с огън разпален в десница, подбуден от Хектор Приамов,

745 беше убиван във миг от Аякса със копие дълго.

Воини дванайсет погуби пред кораба в бой ръкопашен.

Бележки

[179] Борей бил сърдит на Херакъл, понеже погубил синовете му.

[180] По съвета на Атина бил направен дървеният кон, за който се говори в «Одисея» (VIII, 493 и следващи) и в «Енеида» (II, 15–20).

[181] Старите тълкуватели съобщават, че Ахил разрушил двадесет града.

[182] Наследявали имота и властта първородните мъжки деца.

[183] В Омирово време нямало морски сражения. Когато корабите доближавали неприятелски бряг и били възпирани да стоварят войските си, започвала битка: едните от брега, а другите от кораба. В „Илиада“ под морски битки се разбират именно такива сражения.

[184] Тази мисъл звучи като сентенция и боен призив. Тя се среща и у други гръцки и латински поети; Калин (I, 6), Тиртей (X, 1 и 13), Симонид (103, 3), Хораций («Стихотворения», III, 2, 13) и др.

[185] Конските косми на качулката на шлема били често боядисвани с червена боя.

[186] Преди това поетът не съобщава за изпращане на такъв облак.

[187] Един лакът бил дълъг около 50 см. Копието, значи, е било дълго към 11 метра.

[188] Брадвите и секирите били с две остриета, а рядко и с едно острие. В Омирово време служели предимно за сечене, а като бойно оръжие се употребявали рядко.

[189] Пейката била за гребците или за кормчията. Една стъпка като мярка за дължина била равна на 30 см.