Омир
Илиада (7)

Седма песен
Единоборство между Хектор и Аякс
Погребване на мъртвите

Тъй каза светлият Хектор, излезе от портите с устрем.

Заедно с него вървеше и Парис. В душата си двама

искаха колкото може по-скоро борба да започнат.

Както на чакащи дълго и жадно моряци бог праща

5 вятър попътен, когато са морни да порят морето

с гладки весла натежали и техните мишци отпадат,

двамата тъй се явиха, очаквани с жад от троянци.

Там Александър погуби Менестия Ареитоев,

жител на Арна, потомък на славния в бой със криваци^[71]

10 Ареитой и на голямооката Филомедуза.

Хектор удари със своето копие Еионея

в нежната шия под медния шлем и отне му живота.

Главк пък, синът на Хиполох, водач на мъжете ликийски,

с копие в боя улучи във рамото вожд Ифиноя

15 Дексиев, както се качваше във колесницата бърза.

Падна героят в прахта със разслабено, стинещо тяло.

Щом совоока^[72] богиня Атина Палада ги зърна

как най-жестоко избиват аргийците в лютата битка,

вихром се спусна направо от стръмния връх олимпийски

20 в Троя свещена, но бог Аполон от Пергам я съгледа,

тръгна към нея, че искаше той за троянци победа.

Двамата скоро дойдоха при стария дъб във полето.

Пръв Аполон-покровител, потомък на Зевса, й рече:

„Дъще на Зевс гръмовержец, защо ти отново припряна

25 тука дойде от Олимп и защо духът ти е тревожен?

Мигар сега ще дадеш на данайците пълна победа?

Никак не жалиш горките троянци, които погиват.

Но ако ти ме послушаш, то много полезно ще бъде.

Нека прекъснем за днеска войната и всякаква битка.

30 По-късно пак ще воюват, догдето град Троя изчезне,

тъй като двете със Хера желаете твърде отдавна

целият град на Приама да бъде съсипан до камък.“

А светлоока богиня Атина така му отвърна:

„Далекострелецо, нека тъй бъде! Със същата мисъл

35 тука дойдох от Олимп сред троянци и всички ахейци.

Само кажи ми, ний как да прекъснем сечта на мъжете?“

Бог Аполон-покровител, потомък на Зевса, й каза:

„Нека разпалим опасната смелост на Хектор Приамов,

за да извика той виден ахеец във единоборство,

40 двама, един срещу друг, да излязат във яростна схватка.

Медноколенни ахейци, обидени, в миг ще подирят

някого, за да го втикнат във бой с богоравния Хектор.“

Тъй рече и совоока богиня Атина послуша.

Хелен, любимият син на Приама, разбра незабавно^[73]

45 плана, допаднал напълно на двамата силни безсмъртни.

Хелен отиде наблизо до Хектор и тъй му продума:

„Хекторе, сине Приамов, по разум подобен на Зевса!

Би ли сега ме послушал? Нали сме си братя рождени?

Нека да седнат троянците, също и всички ахейци.

50 Сам ти извикай най-храбрия между войските ахейски,

двама един срещу друг започнете безжалостна битка.

Още съдбата ти смърт не предсказва и няма да паднеш.

Чух аз това да говорят сами боговете безсмъртни.“

Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи.

55 Гордо излезе в средата със копие медно в десница,

взе да задържа редиците, всички се спряха веднага.

Цар Агамемнон накара бойците ахейски да седнат.

Бог Аполон сребролък и богиня Атина Палада,

уподобени на ястреби-хищници, кацнаха горе

60 върху високия дъб на егидодържителя Зевса,

гледайки с радост войските. Фалангите гъсти седяха,

страшни с наежени щитове, шлемове, копия остри.

Както Зефирът, внезапно задухал, надига неспирно

нови и нови вълни, та морето чернее от него,

65 тъй и войските нащрек се вълнуваха там сред полето.

Хектор Приамов на двете враждебни войски заговори:

„Чуйте ме вие, троянци и медноколенни ахейци!

Аз ще ви кажа, каквото ме кара духът ми в гърдите.

Нашите клетви високопрестолният Зевс не изпълни,

70 ала замисля да стори злини и на двата народа,

докато вие превземете Троя със яките кули

или загинете при мореходните кораби бързи.

Имате вие отлични герои сред всички ахейци;

този, когото сърцето подтиква със мен да се бие,

75 нека пред всички излезе за битка със Хектор божествен.

Тъй аз говоря и нека Кронид да ни бъде свидетел!

Ако ли мене погуби противникът с копие остро,

мойте доспехи да вземе и в лагера да ги отвози.

Моето тяло да върне обратно във Троя, да могат

80 да ме поставят на клада троянци със свойте съпруги.

Ако ли аз го убия и бог Аполон ме прослави,

аз ще му взема доспехите, сам ще ги в Троя откарам,

ще ги положа във храма на Феб Аполон далномерец,

а пък трупа ще пратя при кораби с навеси дивни,

85 за да го турят във гроб дългокосите смели ахейци,

да му издигнат могила покрай Хелеспонта обширен.

Някога някой от бъдните хора ще казва със почит,

плувайки там с многовеслени кораби близо в морето:

«Тази могила е гроб на ахеец, отдавна загинал;

90 светлият Хектор го нявга във единоборство погуби.»

Тъй ще говорят, а моята слава не ще се затрие.“

Рече така и останаха всички дълбоко смълчани.

Срамно им бе да откажат и страшно им бе да приемат.

Най-после цар Менелай се изправи и с укор им викна,

95 хулейки ядно и стенейки горко в сърцето си мъжко:

„Тежко за вас, самохвалци! Ахейки, но не и ахейци!

Вече позор за данайци от грозен по-грозен ще следва,

щом като никой от вас не излезе в двуборство със Хектор.

Нека да станете всички на пръст и вода незабавно,^[74]

100 тъй като тука седите страхливи, безславни и жалки.

Ето защо аз самичък ще сложа доспехите бойни,

а боговете безсмъртни владеят победния жребий.“

Тъй каза и си облече разкошните бойни доспехи.

Тук би настанал и краят на твоя живот, Менелае,

105 взет от ръцете на Хектор, понеже бе много по-силен,

ако не бяха те спрели със устрем царете ахейски,

също и широковластният цар Агамемнон Атреев,

който ти хвана ръката и думи такива издума:

„Брат Менелае, потомък на Зевса, постъпваш безумно!

110 Глупост не бива да правиш, смири си сърцето печално!

Гневен във бой не налитай с герой по-юначен от тебе,

с Хектора, син на Приама: от него и други треперят.

Даже Ахил се уплаши да влезе със него във битка,

дето мъжете прославя, а той е по-храбър от тебе.

115 Хайде сега си седни между твоите верни другари;

някой герой ще изпратят ахейци в двубоя със Хектор.

Колкото да е безстрашен и жаден за кървава схватка,

все пак той с радост, повярвай, коляно ще сгъне покорно,

ако борбата опасна и тежката сеч би избягнал.“

120 Тъй каза цар Агамемнон, склони Менелая божествен

с реч справедлива; и брат му съвета веднага послуша.

С радост слугите свалиха доспехите светли от него.

А сред аргийците стана цар Нестор и тъй заговори:

„Горко ни! Мъка голяма заплашва земята ахейска!

125 Старият вече Пелей конеборец би скръбно заплакал —

сред мирмидонците мъдър съветник и чуден оратор,

който ме питаше весел отдавна във своята къща,

сам да узнае рода и предците на всички аргийци.

Днес ако чуе, че тези ахейци се плашат от Хектор,

130 често би вдигал ръце боговете безсмъртни да моли,

за да потъне душата му в мрачното царство на Хадес.

Татко наш Зевсе, богиньо Атино и ти, Аполоне,

млад да бях както във дните покрай Каледон бързотечен,

гдето се пилосци биха и с копие славни аркадци

135 близо до Фейската крепост, край буйните струи на Ярдан!

Вожд на аркадците беше Еревталион богоравен,

върху плещите си метнал доспехите ярки на вожда

Ареитоя, когото наричаха криваконосец

както мъжете, така и жените, препасани дивно,

140 тъй като той се не биеше с лък, ни със копие дълго,

само с желязна тояга громеше редиците вражи.

Него погуби Ликург със измама, но не и със сила:

с тая тояга смъртта не отблъсна по тясна пътека.

Ловко Ликург изпревари и с копие в миг го прониза

145 точно в корема; и падна той възнак в прахта на земята.

Снел му доспехите, дадени нявга от медния Арес,

често самичък Ликург ги надяваше в битки сурови.

А пък след време, когато Ликург остаря у дома си,

той ги предаде на своя помощник Еревталиона,

150 който, облечен във тях, предизвикваше всички най-храбри.

Те се бояха, трепереха, нямаха смелост пред него.

Мойто безстрашно сърце ме подтикна да вляза в двубоя:

бях на години най-малък от всички събрани герои.

И се сражавах със него: Атина ми даде победа.

155 Тъй аз погубих героя най-едър и много по-силен:

падна грамаден и риташе буйно на разни посоки.

Ако отново млад стана и прежната сила добия,

то шлемовеецът Хектор ще срещне противник достоен.

Имате вий превъзходни бойци между всички ахейци,

160 ала днес никой не дръзна да влезе във битка със Хектор.“

Старецът тъй ги кореше и скочиха девет водачи.

Първо се вдигна юначният цар на мъже Агамемнон,

после — могъщият син на Тидей, Диомед гръмогласен,

станаха също Аякси, дарени със сила огромна,

165 Идоменей ги последва и с него другарят му предан,

смел Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен.

Тръгна след тях Еврипил, Евемонов сияен потомък,

още Тоант Андремонов и цар Одисей богоравен.

Бяха напълно готови да влязат във битка със Хектор.

170 Нестор, геренският конник, тогава така им продума:

„Жребий^[75] хвърлете веднага и който ще бъде посочен,

той ще зарадва със подвизи медноколенни ахейци.

Сам ще се радва в душата си, ако отбегне щастливо

смъртната, грозна опасност и лютата сеч на войната.“

175 Тъй каза Нестор, мъжете пък жребии с белег снабдиха,

сетне ги сложиха в шлема на цар Агамемнон Атреев.

Всички се молеха, вдигнали свойте ръце към Кронида.

Всеки говореше тъй, към небето широко загледан:

„Зевсе, ти жребия дай на Аякса или Диомеда,

180 или на цар Агамемнон, владетел на златна Микена!“

Нестор, геренският конник, разклащаше шлема. Изскочи

жребият пръв на Аякса, когото желаеха всички.

И глашатай го понесе отдясно навред из войските.

Той го показа на всички най-знатни ахейски водачи.

185 Белега те не познаха, отхвърляше жребия всеки.

Щом глашатаят, обхождайки вредом, пристигна до този,

който със белег го пусна — героят Аякс Теламонов,

той си ръката протегна и Нестор му жребия даде.

Знака погледна, позна го, възторг му изпълни душата.

190 Хвърли го той на земята, до свойте нозе, па извика:

„Жребият мой е, ахейци! Сърцето в гръдта ми ликува,

тъй като смятам сега да надвия юначния Хектор.

Докато сам се обличам във моите бойни доспехи,

вие през всичкото време молете бог Зевса Кронида

195 тихо, на себе си, звук да не чуят троянци надменни,

или пък гласно, понеже от никого ний се не плашим.

Никой не ще ме прогони от боя със сила и хитрост,

колкото той и да иска, щом същото аз не желая:

толкова глупав не съм се родил в Саламин и пораснал.“

200 Тъй рече. Те се замолиха дружно на Зевса Кронида.

Всеки говореше тъй, към небето широко загледан:

„Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!

Дай на Аякс да спечели победа и слава блестяща!

Ако и Хектор обичаш и грижа за него ти имаш,

205 дай и на двамата сила и слава, напълно еднакви!“

Шепнеха тъй, а Аякс си надяваше мед светозарна.

Щом като всички доспехи облече на своето тяло,

тръгна тогава грамаден, подобен на страшния Арес,

който се впусна сред боя с мъжете, прочути смелчаци,

210 пращани да се сражават от Зевс с душегубна жестокост.

Тъй се надигна Аякс исполински, защита ахейска,

с лека усмивка на строго лице и със крачки големи

стъпваше бавно, размахвайки своето копие дълго.

Радост обхвана аргийци, когато видяха едряка,

215 трепет ужасен прониза телата на всички троянци.

Даже сърцето на Хектора трескаво почна да бие,

ала не можеше вече назад да се върне и скрие

между войските, понеже бе сам предизвикал двубоя.

Близо пристъпи Аякс със гигантския щит като кула,

220 щит седмокожен и меден, направен изкусно от Тихий,

майстор кожар най-прославен, отдавнашен жител на Хила,

който приготви му някога щита огромен със седем

кожени реда, а осмия меден отгоре настави.

С него пред свойте гърди Теламонов Аякс исполински

225 близо до Хектор застана и тъй самохвално му каза:

„Хекторе, ти ще узнаеш от нашето единоборство

тука какви храбреци се намират сред тези данайци

и без Ахила, разбиващ войските със лъвска сърцатост!

Той си почива покрай мореходните кораби вити,

230 люто разсърден на цар Агамемнон, водач на войските.

Ний сме мнозина герои, достойни със теб да се бием.

Хекторе, пръв^[76] ти започвай двубоя и лютата схватка!“

А шлемовеецът, гордият Хектор така му отвърна:

„Богороден Аякс Теламонов, водач на войските!

235 Мен ти недей да изпитваш тъй, сякаш съм малко момченце

или девица, която не знае делата военни.

Имам аз опит във битки и кървави мъжеубийства.

Щита си кожен умея да движа наляво и дясно.

Аз се сражавам със него без отдих и смело пред всички.

240 Зная да влизам в метежния бой с колесниците бързи,

зная и жестоко да водя и бой ръкопашен отблизо,

ала с измама не искам да стрелям в такъв като тебе,

след като дълго съм дебнал: открито дано те улуча!“

Рече, замахна и в миг дългосенното копие хвърли.

245 Тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен,

в медния пласт го умери, а той беше осмият в щита.

Острото копие мина шестте разпокъсани слоя,

в седмата кожа заседна. А втори Аякс богоравен

с яд дългосенното копие свое направо запрати.

250 Точно попадна във кръглия щит на прочутия Хектор,

крепкото копие с екот премина през щита му светъл

и през изкусно кованата броня проникна дълбоко;

то му раздра и хитона във долната част до корема.

Хектор чевръсто се сведе и черната гибел отбягна.

255 Двамата мигом измъкнаха своите копия дълги.

Те се нападнаха стръвно, подобно на лъвове хищни

или на диви глигани, със ярост и мощ несломима.

Хектор уцели му щита в средата със копие остро,

ала медта не прониза, върхът се преви и огъна.

260 После се спусна Аякс и замахна във щита на Хектор,

с копие щита проби и отблъсна героя нападащ.

Шията зле му засегна и рукнаха кърви възчерни.

Но шлемовеецът Хектор Приамов не спря да се бие,

малко отстъпи назад и с ръката яка подигна

265 камък огромен, възтъмен и ръбест, лежащ сред полето,

тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен

тъкмо в средата: и цялата медна обковка отекна.

Вдигна Аякс Теламонов с ръцете си камък по-едър.

Сила безмерна напрегна, размаха го и запокити.

270 В миг воденичният камък разкъса на Хектора щита,

а коленете му болно засегна. Притиснат от щита,

Хектор се възнак събори, но бог Аполон го изправи.

Щяха сега да се бият със мечове в бой ръкопашен,

ако не бяха дошли глашатаи на Зевс и на смъртни,

275 двамата мъдри вестители^[77] — лично Тидей и Талтибий:

първият беше троянец, а вторият беше ахеец.

Всеки си скиптъра вдигна сред двамата видни герои.

Опитен в мъдри съвети, Идей заговори тогава:

„Рожби любими! Сега прекратете войната и боя.

280 Облакосборецът Зевс ви и двама еднакво обича.

Двамата вие сте смели; това го разбираме всички.

Вече е нощ и разумно е всеки нощта да зачита.“

А пък Аякс Теламонов така на Идея отвърна:

„Нека повтори, Идее, това и юначният Хектор,

285 тъй като сам призова храбреците на бой ръкопашен.

Пръв да престане: и аз ще последвам, щом той те послуша.“

А шлемовеецът, славният Хектор, така му отвърна:

„Тъй като имаш от бога, Аяксе, и снажност, и сила,

също и мъдрост, а с копие пръв си сред всички ахейци,

290 нека прекъснем за днеска двубоя и грозната битка.

После отново ще почнем, догде божество всемогъщо

нас раздели и победа даде на една от страните.

Вече е нощ, а разумно е всеки нощта да зачита.

Тъй ще зарадваш ти всички ахейци при кораби вити,

295 ала най-много другари и близки, каквито ти имаш.

Аз ще се върна във Троя, великия град на Приама,

за да зарадвам троянци и хубавополи троянки —

тия, които ще дойдат във храма за мен да се молят.

Двама да се зачетем със подаръци скъпи за спомен.

300 Всеки ахеец и всеки троянец така да говори:

«Биха се люто и двамата със смъртоносна омраза,

но си отидоха, свързани с дружба и обич взаимна.»“

Тъй каза Хектор и меча си сребърногвозден му даде,

заедно с ножница дълга и с ремък, изящно изрязан.

305 А подари му Аякс своя бляскав и пурпурен пояс.

После се те разделиха. Аякс към ахейците тръгна,

в същото време и Хектор отиде сред свойте троянци.

Радостни те го видяха да идва запазен и бодър,

вече спасен от ръцете и дивия гняв на Аякса.

310 В Троя поведоха този, когото не чакаха вече.

В срещния лагер ахейци поведоха също Аякса

при Агамемнон божествен, ликуващ от тази победа.

Щом се събраха във шатрата на Агамемнон Атреев,

мощният цар Агамемнон принесе във жертва на Зевса

315 бик угоен, петгодишен, отгледан за бога безсмъртен.

Те го одраха, насякоха всичко на малки парчета.

После го дребно нарязаха, внизаха в шишове остри,

твърде усърдно изпекоха и го навреме свалиха.

Щом като свършиха жертвата, седнаха те на гощавка.

320 Никой от нищо лишен не остана на пира им равен.

Широковластният цар Агамемнон, синът на Атрея,

много почете Аякса с гърба на закланата жертва.

Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,

старецът Нестор започна пред сбраните мъдрост да ниже:

325 той и по-рано им даваше често полезни съвети.

Благонамерен към тях заговори със думи такива:

„Сине Атреев и вие, водачи, на всички ахейци!

Мъртви са вече мнозина от къдравокоси ахейци.

Черната кръв им проля покрай хубавоструен Скамандър

330 бурният Арес; душите им слязоха долу при Хадес.

Трябва да спреш от войната ахейците в ранното утро,

с мулета и със волове убитите нека превозим

тука във стана и нека поставим телата на клада

близо до лагера с цел да откараме белите кости

335 в къщи на техните рожби, когато дома се завърнем.

С пръст от полето да вдигнем до кладата обща могила,

да съградим покрай нея и крепост висока със кули,

вярна защита за нас и за нашите кораби вити.

На крепостта да направим и плътно прилепнали порти,

340 за да излизат през тях колесниците леки за битка.

Нека отвън пред стената и ров изкопаем дълбоко,

който отвред да възпира и пеши, и колесничари:

лагера да не нападат със пристъп троянците горди.“

Тъй каза Нестор и всички водачи това одобриха.

345 Горе в троянската крепост, пред царския дом на Приама,

ставаше бурен и шумен съвет на мъжете троянски.

Пръв пред събраните мъдрият цар Антенор произнесе:

„Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!

Аз ще ви кажа, каквото в гърдите духът ме подтиква.

350 Хайде да върнем Елена аргийка и всички богатства,

тях да откарат Атриди във къщи: свещените клетви

ний нарушихме, нечестно се бием; и никаква полза

няма да имаме, щом не изпълним, каквото ви казвам.“

Тъй рече вождът и седна; сред тях се изправи тогава

355 Парис божествен, съпругът на хубавокоса Елена,

който започна във отговор думи крилати да ниже:

„Ти, Антеноре, говориш неща, неприятни за мене.

Можеш и нещо по-умно от тези слова да измислиш.

Щом сериозно и прямо изказваш това във съвета,

360 ясно е, че боговете ти взеха разумната мисъл!

На конеборци троянци сега ще призная направо:

аз заявявам открито — Елена не мога да върна!

Всички богатства, които докарах във къщи от Аргос,

аз съм съгласен да дам и от моите други да пратя.“

365 Тъй рече Парис и седна. Сред тях се изправи веднага

кроткият старец Приам, на безсмъртните равен по разум.

Благонамерен към тях заговори със думи такива:

„Чуйте ме вие, троянци, дарданци, съюзници славни!

Аз ще ви кажа, каквото в гърдите духът ме подтиква.

370 Хайде сега да вечеряте в Троя тъй както по-рано.

Нощната стража помнете и всички да бъдете будни!

Рано Идей да отиде при гладките кораби вражи,

нека повтори на цар Агамемнона и Менелая

думите на Александър, виновник за лютата свада.

375 Нека им каже той тези разумни слова: ако искат

боя злозвучен да спрем и телата да сложим на клада.

После отново ще почнем, докле божество всемогъщо

нас раздели и победа даде на една от страните.“

Тъй рече. Всички го слушаха, бяха със него съгласни.

380 Седнаха те да вечерят във стана троянски по групи.

Рано Идей се отправи към витите кораби вражи.

Всички данайци, потомци на Арес, намери събрани

близо зад бързия кораб на цар Агамемнон Атреев.

Спря по средата Идей глашатаят и викна високо:

385 „Сине Атреев и вие, водачи на всички ахейци!

Царят Приам и троянските вождове знатни ме пращат

тук да повторя — дано да ви бъде приятно и драго —

думите на Александър, виновник за нашата битка:

всички богатства, които със кораби в Троя докара —

390 как не погина тогава, преди да се случи бедата! —

вече готов е да върне и други да прати от свойте,

само жената законна на цар Менелая прославен

няма да върне, макар че троянци безспир настояват.

Още това предложение искат сега да направя:

395 боя злозвучен да спрем и телата да сложим на клада.

После отново да почнем, докле божество всемогъщо

нас раздели и победа даде на една от страните.“

Каза така и останаха всички дълбоко смълчани.

Цар Диомед гръмогласен най-сетне така им продума:

400 „Никой сега да не взема богатствата на Александър,

нито Елена, понеже безумният даже разбира:

смъртната гибел е вече решена за клети троянци.“

Тъй рече. Всички ахейски водачи със вик одобриха

твърдото слово на конесмирителя вожд Диомеда.

405 Цар Агамемнон тогава продума така на Идея:

„Чуваш самичък, Идее, словата на смели ахейци!

Както на тебе отвръщат, така и на мен ми допада.

Аз одобрявам да бъдат изгаряни нашите мъртви:

нищо дължимо на мъртвите ние не бива да бавим,

410 щом като те са умрели, веднага ги в огън изгарят.

Зевс да им бъде свидетел, съпруг гръмовержец на Хера!“

Каза и скиптъра царски си вдигна към всички безсмъртни.

А пък Идей се завърна обратно във Троя свещена.

Бяха троянци събрани със свойте съюзни дарданци,

415 чакайки нетърпеливо Идей да пристигне от стана.

Той си дойде и, изправен в средата, вестта им предаде.

Там се приготвяха вече троянци така да постъпят:

мъртви едни да докарват, а други — дърва от гората.

Бързаха също аргийци при своите кораби черни:

420 мъртви едни да докарват, а други — дърва от гората.

Слънцето беше огряло полята с лъчите си нови,

от океана бездънен възлязло високо в небето.

Тъкмо тогава се срещнаха двата враждебни народа.

Те разпознаваха мъчно чии са убитите воини.

425 Първом с вода им измиваха черната кръв от телата,

ронейки сълзи горещи; в коли ги товареха мълком.

Царят Приам забраняваше строго троянци да плачат.

Тихо и скръбно те слагаха мъртви тела върху клади.

Щом изгориха телата, поеха към Троя свещена.

430 Също тъй в другия лагер и медноколенни ахейци

тъжни в сърцата си слагаха мъртви тела върху клади.

Щом изгориха телата, поеха към стана ахейски.

Още сред сумрака нощен, преди да изгрее Зората,

около кладата бяха събрани най-знатни ахейци;

435 обща могила грижливо издигнаха с пръст от полето,

па съградиха край нея и крепост висока със кули,

вярна защита за тях и за техните кораби кухи.

На крепостта те направиха плътно прилепнали порти,

за да излизат през тях колесниците леки за битка.

440 Вънка наблизо край нея и ров изкопаха в земята,

много широк и дълбок, с колореди набити по него.

Тъй дългокоси ахейци в зори се потрудиха в стана.

А боговете седяха при мълниевержеца Зевса,

гледайки чудните крепости на меднобронни ахейци.

445 Пръв Посейдон земетръсец с такива слова заговори:

„Татко наш Зевсе! Дали на земята безкрайна остана

смъртен да казва сега на безсмъртните своите мисли?

Или не виждаш, че вдигнаха тук дългокоси ахейци

крепост пред своите кораби, ров изкопаха край нея,

450 и не принесоха те хекатомба на нас боговете?

Нейната слава ще стигне, догдето Зората достига,

другата крепост забравят, която със Феб Аполона

зидахме^[78] с мъка голяма за Лаомедонта героя.“

Облакосборецът Зевс му отвърна със тежка въздишка:

455 „Ти, земетръсецо, боже всесилен, какво ми продума?

Нека се плаши от тези им замисли друг олимпиец,

който далече отстъпва пред тебе по сила и хитрост!

Твоята слава ще стигне, догдето Зората достига.

Хайде по-смело! Щом хубавокоси ахейци се върнат

460 заедно с витите кораби в своята мила родина,

ти крепостта разруши, потопи я напълно в морето,

морския бряг засипи ти отново със пясък и камък,

за да изчезне навеки великата крепост ахейска.“

Докато тъй си говореха Зевс с Посейдон земетръсец,

465 светлото слънце потъна, ахейската крепост се вдигна.

В лагера тлъсти волове заклаха, вечеряха всички.

В същото време пристигнаха кораби с вино от Лемнос,

пратени щедро от царя Евнея, Язонов потомък,

дето го бе Хипсипила родила от вожда Язона.

470 Беше изпратил той вино искрящо по мери хиляда^[79]

на Менелай и на цар Агамемнон, чеда на Атрея.

Къдравокоси ахейци купуваха вино от Лемнос,

плащайки някои с мед и със лъскаво светло желязо,

други — със кожи одрани и с тлъсти големи говеда,

475 трети — със роби. Тогава разкошна гощавка започна.

Ядоха цялата нощ дългокоси ахейци с охота.

Ядоха също троянци със свойте съюзници в Троя.

Зевс промислител замисляше вече злини за ахейци,

грозно гърмейки в небето: и бледен ги ужас обхвана.

480 Върху земята изливаха вино от своите чаши,

никой не пиеше, без да възлее на Зевса всесилен.

После си легнаха тихо и сладкият сън ги обори.