Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Ex Ponto, 1918 (Пълни авторски права)
- Превод от сръбски
- , ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Лирика в проза
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Гларус
- Източник
- bezmonitor.com
Иво Андрич Ex Ponto
Лирична проза
Превели от сръбски Сийка Рачева и Иван Коларов
Оформление Петър Тончев
Редактор Лилия Рачева
Технически редактор Георги Кожухаров
Коректор Мая Халачева
Компютърен набор MagHack
Сръбска. Първо издание. Издателство „Златоструй“, София, ул. „Незабравка“, бл. 315
Отпечатано в ДФ „Полиграфически комбинат“ ISВN 954-8158-04-3
История
- — Корекция
ЕПИЛОГ
Много си самотен и дълго мълчиш, сине мой, буренясал си в мечти, изморен си от броденето на духа. Видът ти е унил, лицето ти — бледо, ресниците ти са дълбоко спуснати и гласът ти наподобява скърцане на килийна врата. Излез в летния ден, сине мой!
— Какво видя в летния ден, сине мой? Видях, че земята е силна и небето вечно, а човекът — слаб и кратковечен.
— Какво видя, сине мой, в летния ден? Видях, че любовта е краткотрайна, а гладът вечен.
— Какво видя в летния ден, сине мой? Видях, че животът е трудно нещо, състои се от неправилно редуване на греха и нещастието и да живееш, значи да редиш измама върху измама.
Ще заспиш ли, сине мой? Не, отче, отивам да живея!