Венцеслав Константинов
Такива ми ти работи

Върви през гората костенурката Марийка, тананика си весела костенурска песничка и поклаща черупка, а на лицето й грее неопределена усмивка. Върви Марийка, а насреща й се задава заблуденият трактор Сигизмунд.

— Я се пази да мина! — виква Марийка и все така се усмихва.

Тракторът Сигизмунд издава нечленоразделен звук, взира се с мътните си жълти фарове и недоумява. Какво ли ще да е това животинче, дето пъпли под носа му и крещи?

— Само без да ме гледаш страшно! — продължава Марийка. — И мъничко по-живо! Да-а-а, такива ми ти работи…

Тракторът се озърта, чуди се какво да прави и като не може да се досети, отстъпва с боботене встрани, за да стори път на костенурката.

Върви Марийка през гората, люлее черупка и песничката й става все по-игрива, а пък неопределената усмивка не слиза от нейното и без това приветливо лице.

А горе в небето се рее орелът Симо — царят на птиците. Забелязва той костенурката и вмигом се спуска да я клъвне.

— Я се разкарай! — подвиква му Марийка. — Че да не те почна! Какво си ме зяпнал? Да, да, такива ми ти работи…

Орелът Симо хлъцва от изненада и кацва на един клон да поразмисли. Струва му се, че тук нещо не е в ред — костенурка, а говори с човешки глас и на всичко отгоре — крещи! Поне да не викаше толкова! Размисля орелът, размисля и като не успява нищо да измисли, отлита.

Слънцето грее, гората тайнствено шуми, птичките радостно чуруликат, а по пътечката крачи костенурката Марийка и с пълен глас пее своята костенурска песничка, подрусва черупка и се усмихва все така неопределено. И ето, насреща й се задава зайчето Шашо-Машо.

Марийка отваря уста да му каже нещо, но зайчето вдига очи към небето и кротко прошепва на ухото й:

— Какъв хубав ден, а? — поглежда я приятелски и изведнъж крясва: — Я се махай да мина, че ако те почна!

Костенурката Марийка се стъписва, глътва си езика и песничката й така и замира недопята на устните, а усмивката й тутакси става определена — плаха и учудена. А зайчето Шашо-Машо суче мустак, покашлюва се изтежко и потропва нервно с краче по рохкавата пръст. По миловидното му лице пълзи неопределена усмивка.

— И мъничко по-живо! — шепне зайчето на ухото й, а с дясната си лапка почесва гальовно лявата бузка на костенурката.

Марийка се опитва да каже нещо, ала не се досеща какво, та иска да поразмисли. Но ето че Шашо-Машо вече запретва ръкави. И така, със замислен израз на иначе приветливото си лице костенурката въздъхва и потъва в девствената гора.

А Шашо-Машо подвиква подире й:

— Та да знаеш, такива ми ти работи!

Сетне тръгва по пътечката, затананиква си бодра заешка песничка и поклаща опашка. Отминава със своята неопределена усмивка.

А откъм другия край на гората се задава…