Венцеслав Константинов
Жабешки истории

Имало едно време едно жабче на име Кики. Жабчето си имало бабче, бабчето си имало очилца, а очилцата — зелено шнурче. На шнурчето висяло червено сърчице, а на сърчицето била изписана буквичката „К“.

Един ден, както си подскачало край езерцето, жабчето Кики видяло, че бабчето седи на едно камъче до брега и плаче ли плаче…

— Защо плачеш, бабче? — запитало жабчето.

— Ъ-ъ-ъ, загубих си очилцата! — изквакало жално бабчето.

— Ами как тъй ги загуби?

— Ей тъй на! Седях си на камъчето и разглеждах слънчевите зайчета по водата и, изведнъж, цоп!, очилцата ми потънаха, ъ-ъ-ъ!

— Не плачи, мило бабче, ей сега ще ти намеря очилцата! — изквакало жабчето Кики, покачило се на едно листо, разперило крачета и, цамбур!, гмурнало се в езерцето.

Водата била прозрачна, слънцето осветявало цялото дъно. Тук рибка премине, там водорасли се люлеят, а пък по-нататък водни охлювчета на криеница играят. Какво по-напред да гледа жабчето! Търсило, търсило, и насам, и натам, но от очилцата — ни следа! И когато вече решило да си върви, не щеш ли, зад стъблото на една водна лилия зърнало някаква буквичка. Жабчето Кики доплувало по-наблизо и видяло, че това е буквичката „К“ — неговата буквичка, доплувало още по-наблизо и видяло едно червено сърчице, доплувало още по-наблизо и видяло зелено шнурче, доплувало още по-наблизо и видяло очилца. „Може пък това да са очилцата на бабчето!“, помислило си жабчето, уловило здраво шнурчето и изплувало на брега. И какво да види, бабчето все тъй седи на камъчето и плаче ли, плаче! Жабчето Кики скрило очилцата зад гърба си, скок-подскок, приближило се, но за всеки случай попитало:

— Бабче, какви ти са очилцата?

— Хубави! — проплакало бабчето.

„Значи, същите са!“, рекло си жабчето, но за всеки случай попитало:

— Ами имат ли си шнурче?

— Имат си!

„Значи, точно същите са!“, рекло си жабчето, но за всеки случай попитало:

— Ами какво им е шнурчето?

— Зелено!

„Значи, съвсем точно същите са!“, рекло си жабчето, но за всеки случай попитало:

— Ами имат ли си сърчице?

— Имат си!

„Значи, наистина съвсем точно същите са!“, рекло си жабчето, но за всеки случай попитало:

— Ами сърчицето какво е?

— Червено!

„Значи, сигурно наистина съвсем точно същите са!“, рекло си жабчето, но за всеки случай попитало:

— Ами на сърчицето изписано ли е нещо?

— Да, буквичка!

„Значи, напълно сигурно наистина съвсем точно същите са!“, рекло си жабчето, но за всеки случай попитало:

— Ами буквичката коя е?

— „К“ — Кики! На бабиното жабче!

— А бе, бабче, защо не каза веднага? — изквакало щастливо жабчето, измъкнало очилцата зад гърба си и ги сложило на носа на бабчето.

А пък бабчето тъй се зарадвало, тъй се разквакало, че прегърнало жабчето, целунало го по мократа жабешка бузка и рекло:

— Щом си такова добричко, значи, днес имаш рожден ден! Хайде, баба да ти направи торта!

И край огряното от слънцето езерце жабчето и бабчето от сърце затропали жабешко хорце!