Хайнрих Бьол
Моята муза

Моята муза на ъгъла чака;

евтино дава на всеки това,

което аз не желая;

когато е весела,

тя ми дарява, каквото поискам,

но весела рядко я виждам.

 

Моята муза е монахиня;

в мрачния дом

зад двойна решетка

тя казва на своя любим

добра дума за мене.

 

Моята муза се труди във фабрика;

вечер след работа

иска да иде с мен да танцува,

но вечер след работа

не е време за мене.

 

Моята муза е стара;

през пръстите тя ме перва

и с изсъхнали устни крещи:

„Напразно, глупако!

Глупако, напразно!“

 

Моята муза е домакиня;

но в шкафа не пази бельо,

а думи;

рядко вратите отваря

и ми дава по някоя.

 

Моята муза е прокажена

като мене;

един-другиму целуваме пяната

от своите устни

и за чисти се обявяваме.

 

Моята муза е германка —

не предлага закрила;

само когато се къпя в драконска кръв,

тя слага длан на сърцето ми

и тъй уязвим аз оставам.

 

1972