Райнер Мария Рилке
Див розов храст

Как извисен стои пред мрачината

в дъждовна вечер, чист и млад;

разперил клонки като дар в тъмата,

но и затворен като розов цвят;

 

с назрели пъпки, тук-таме разкрити,

покарали свободно и без ред:

една над друга вихрено извити,

възбудено напиращи отвред,

 

говори той на странника, преминал

оттам по пътя, в мисли углъбен:

О, виж ме как стоя, в покой застинал,

без дом, ала от всичко утолен.

 

1924