Райнер Мария Рилке
На музиката

Музика: дихание на статуите. Може би:

Мълчание на образите. Ти, език, където езикът

свършва. Ти, време,

изправено отвесно по посока на умиращи сърца.

 

Чувства към кого? О, ти, превръщане

на чувствата в какво? —: в усетен от слуха пейзаж.

Ти, чужденката: музика. Надраснало ни

пространство на сърцето. Най-съкровеното наше,

което надхвърля ни и ни изтласква, —

свята разлъка:

понеже същността ни обгражда

като най-обиграна далечност, различна

страна на въздуха:

чист,

безкраен, вече

необитаем.

 

1918