Зонфрид Щрайхер
Деветдесет дни в Червено море (8)

Плаващ дом

Всеки голям товарен кораб е техническо чудо с огромни размери. Да вземем „Айхсфелд“: 136 м дълъг, 18 м широк, над 7 м газене, 7500 т товароподемност, мощност 9300 к. с., скорост 17 възла, построен преди повече от десет години в холандската корабостроителница „Де Хооп“, плава по линията БАЛТАФРИКА.

Но какво означават цифрите? Или някой може да си представи хамбар с обем 10000 м3? Едва ли. Трябва да си стоял долу в трюма, за да добиеш представа. Макар че „Айхсфелд“ не принадлежи към най-големите товарни кораби на нашия флот, той е много по-дълъг от едно футболно поле. На него могат всекидневно да се изминават по няколко километра. Само каютите на екипажа са разположени на четири етажа, а между най-долната и най-горната палуба има осем етажа.

Екипаж от трийсетина души се грижи машините да работят денонощно, да се съблюдава верният курс и изобщо всичко да функционира безупречно в продължение на седмици и месеци. Спре ли главната машина, ще се лутаме в морето без двигател; повреди ли се радиостанцията, ще ни липсва всякаква връзка със света; откажат ли помощните агрегати, ще се развалят хранителните продукти и замразеният товар. Следователно трийсетте мъже трябва, каквото и да става, надеждно и без прекъсване да поддържат живота на кораба. Ето и екипажът: петима моряци, шестима мотористи, готвач, помощник-готвач, главна камериерка, още две други камериерки, домакин, боцман, електромеханик, електротехник, радист, шеф-механик, първи, втори и трети механик, старши помощник-капитан, втори, трети и четвърти помощник-капитани и самият капитан. В случая трябва да прибавим и нашата шестчленна експедиционна група, както и съпругите на капитана, шеф-механика и третия механик.

За да могат тридесет и девет души на един кораб в продължение на месеци да живеят и да се чувствуват горе-долу добре, необходими са уютно подредени каюти и помещения за хранене и прекарване на свободното време, бордова радиостанция, филмови прожекции, танкове с питейна вода и съоръжения за нейното добиване, автомат за напитки, фотолаборатория, пералня и преди всичко камбуз, който да подсигурява разнообразна храна. Казват, че наред с капитана готвачът е най-важният човек на кораба. Има нещо вярно в това. Настроението на всички зависи в голяма степен от неговото кулинарно майсторство. А нашият готвач се грижи за доброто ни настроение. Влага цялата си душа и сърце в работата. Да го наблюдаваш как работи е истинска радост, а да опитваш приготвените от него ястия — огромно удоволствие. Пълен е с нови хрумвания. Затова всеки понеделник чакаме с нетърпение менюто за седмицата. Запазих листа от миналата седмица. Ето го: понеделник:

кренвирши с къри, кафе, доматен сок (закуска) стек със сметана, картофи, карфиол, плодове (обяд) ориз с месо (вечеря)

вторник:

солянка, сирене бри, кафе, мляко

свинско печено, кисело зеле по баварски, картофи

маринована херинга, картофи

сряда:

сандвич по хавайски, кафе, плодов сок сарми със зеле, картофи, плодове наденица на шиш, ризото

четвъртък:

яйца по избор, кафе, мляко

свински стек „Вестмореланд“, картофи, салата от зеле

студено плато

петък:

сандвич „Браумайстер“, кафе, доматен сок пържена писия, картофи, запържено масло, салата кнедли, боровинки

събота:

пържени яйца с шунка, кафе, мляко

наденица с грах, пудинг

домашна пача, сос винигрет, пържени картофи

неделя:

малък стек с гъби, кафе, мляко

заешко печено, пресен грах, картофи, сладолед

студено плато

Всеки четвъртък и неделя се събираме на кафе. Мотото за неделята е:

„Умереност да бъде твоето повеление,

защото лакомията води в отвъдното селение.“

Смяната на въздуха и добрата храна ни превръщат в истински чревоугодници, макар и да ни е срам да си го признаем. Ако продължаваме така, наличният оловен баласт няма да ни стигне, за да изравним теглото си с подемната сила на водата. Как ли ще се спускаме в Червено море с тия тлъстини?

Показвам с упрек коремчето си на готвача, но той реагира веднага:

— Знаете ли, аз си имам един девиз: „Мъж без коремче е половин мъж!“

Като готвач на кораб, който превозвал туристи по линия на профсъюзите, се научил да приготовлява пикантни ястия. Просто готвенето му доставя удоволствие.

— Тогава защо напуснахте? Или защо не станахте с вашите способности готвач поне в интерхотел?

— Да, защо наистина? Защото, от една страна, бих искал да видя колкото може повече от широкия свят, а като готвач имам възможност да пътувам по различни маршрути. От друга страна, моряците са хубави хора. Сред тях се чувствувам по-добре, отколкото на брега. Добре ми е и със семейството, но всеки път, когато тръгвам на път, сякаш се събуждам за нов живот. Изобщо, докато жена ми е съгласна, ще продължа да плавам.

Макар да съм само от няколко дни на борда, вече съм в състояние да го разбера донякъде. И за мене „Айхсфелд“ се превърна в плаващ дом в най-добрия смисъл на тази дума.