Зонфрид Щрайхер
Деветдесет дни в Червено море (22)

Коралите се вдигат с „парашут“

Повече от седмица сме на котва в рифа Уингейт. Ден след ден от сутрин до вечер работим на кораловата банка. Съсредоточаваме усилията си в изваждането на корали. Първите съдове са напълнени, но ни остава още много работа. Според пресмятанията, за да създадем рифовата диорама, са ни необходими около 7,5 тона варовикови корали, няколкостотин риби и много други рифови обитатели. Най-важните, разбира се, са коралите. Кой знае дали на следващите ни спирки в Червено море възможностите ще бъдат толкова благоприятни. Утре „Айхсфелд“ ще влезе в пристанището на Порт Судан, следователно днес ще трябва добре да се потрудим. На рифа сме дълго преди закуска. Нашата малка флота се е увеличила. Елмеханикът ни докара сал, чиято платформа е много удобна за складиране на коралите. Излиза вятър, вълните се пречупват над плиткия покрив на кораловата банка, лодките неспокойно се поклащат във водата. Йохен и Герхард са вече долу. За коралите отговаря Герхард: той най-добре се ориентира, очакваме да извади и най-хубавите екземпляри. Най-напред маркира всички корали, които Йохен е фотографирал. Едновременно с това обозначава онези от тях, за чието изкъртване са нужни повече водолази.

Събирането на сувенирни корали не представлява никаква трудност. Можеш да ги откъснеш от рифовия покрив и без да се гмуркаш. Важното е да са хубави и не много големи. Ние обаче търсим не какви да е, а избрани видове с определена форма и големина. Не само че не е лесно, понякога дори е съвсем безуспешно. Докато двама от нас подготвят изкопаването на коралите от склона, останалите се опитваме без акваланги да наберем, колкото е възможно повече, от тези разкошни плодове на морето. Ограниченото количество сгъстен въздух пазим за по-големите дълбочини и по-големите корали. Работата с шнорхел, маска и плавници може да бъде дяволски напрегната. Постоянното редуване на гмуркане и изплуване отнема много сили. Добре поне, че разклонените като храсти варовикови корали се откъсват сравнително лесно от кораловата скала. За разлика от тях по-масивните екземпляри, разположени в една равнина, ни довеждат до отчаяние. С вековете те са се превърнали в живи скали, заемащи не малки площи. Откъртването им е безсмислено, защото тежат по няколко тона. За отчупването на половин квадратен метър твърд мадрепоров корал отива около половин час. Кратко вдишване, спускане, закрепване на длетото, замах с чука, удар след удар, изплуване, силно вдишване, изтласкване на водата от шнорхела, отново вдишване и надолу, работа с длетото и пак нагоре. С кратки почивки това продължава 40 минути. Колко съм радостен, когато на края все пак успявам!

Случва се след продължителен труд да установим, че коралът или е прекалено голям, или не може да се откърти, или пък се оказва масивен блок, който не сме в състояние да пренесем. Въобще транспортирането на корали под вода е труден процес. Ако се намират под лодката, е сравнително лесно да се изнесат нагоре. А ако са по-далече? Не е възможно непрекъснато да преместваме лодките. Доволни сме, ако успеем да ги закотвим на удобно място над рифа, където се разливат вълните. В крайна сметка нищо друго не ни остава, освен да пренасяме на ръка. Особено на дълги разстояния това съвсем не е проста работа. Едва ти се удава лекичко да повдигнеш корала от дъното. Но друг изход няма, гмуркаш се, вдигаш корала, плуваш, докато ти стигне въздухът, излизаш, влизаш, продължаваш да мъкнеш… И все така, докато се добереш до лодката.

Започваме къртенето на големите коралови храсти. На дълбочина 15 м има разкошни акропорови корали с диаметър 2 м. Отгоре изглеждат като огромни чинии. Йохен и Карл-Хайнц се спускат с аквалангите. Носят ломове, въжета, чукове, длета и брезентови чадъри, които приличат на малки парашути. Те ни вършат добра работа. Преди да отсечем акропоровия корал, връзваме здравите му клони с въжета за „парашута“. За да му придаде подемна сила, Йохен изважда от устата си дихателния маркуч и подлага мундщука под платнището. Излизащият под налягане въздух от бутилката издува и издига чадъра нагоре като балонен купол. През цялото време храстът се придържа здраво, за да не се обърне при работа с длетото. Докато Карл-Хайнц подлага лома, Йохен замахва с големия ковашки чук. Дръжката вече е почти отсечена. Сега трябва много да се внимава, крехкото коралово колело да не се преобърне и като стъкло да се разтроши на хиляди парчета. Затова Карл-Хайнц дълго стърже с длетото, а Йохен балансира. Най-сетне коралът се помръдва, леко се поклаща на прикачените въжета и като безтегловен се плъзга нагоре. Увиснал на оранжевия чадър, той представлява наистина странна гледка. Малко преди да стигне водната повърхност, Герхард и аз го поемаме и пренасяме до сала. Предаваме го на Хорст и Едвард. Тяхната работа е неприятна, защото през целия ден са изложени на знойната жега. Освен това трябва внимателно да преценяват всяко движение сред капризната си стока.

За да натоварим голямата акропора непокътната на сала, са необходими усилията на четирима от нас, понякога дори и на шестима. Все едно че пренасяме художествено произведение от стъкло. При най-малкото докосване се долавя специфичен звук и част от скъпоценния корал вече е отчупена. По-лесно би било да жонглираш със сурови яйца.

За да пестим време и въздух, се разделяме на групи. Едната кърти долу коралите, другата ги поема и пренася на сала, а третата ги подрежда. Така постепенно овладяваме добива на корали до съвършенство.

Късно след обяд салът е пълен догоре. Докато го откарат до кораба, докато го разтоварят и върнат отново при рифа, ние се отдаваме на заслужена почивка. С наслада се изтягаме под обедното слънце. Охладените ни тела приемат със задоволство горещата му ласка. Минава доста време, докато се стоплим. И една лека закуска не е излишна. Черен чай и малко плодове съживяват духа ни. Само Йохен не си разрешава паузи и непрекъснато се страхува, че ще изпусне най-хубавия мотив. Стои неотлъчно с камерата под вода, за да запечата на фотолента всичко онова, което изобщо може да се заснеме. Хвърля ни поглед, пълен с упрек, който казва: „Как може да се намирате в най-красивия кът на морското царство и да лентяйствувате!“ Усърдието му ни подтиква отново да се спуснем в огромния аквариум под нас.

Този път ме очароват тридакните, мидите-убийци, които не са рядкост върху рифовия покрив. Към тях принадлежат най-големите миди, познати до днес. Те достигат дължина 1,5 м и тегло повече от 200 кг. В една такава мида е била намерена и най-голямата срещана досега перла, тежка 7 кг, дълга 23 см, широка 14 см и висока 15 см. Но перлите не ни интересуват, макар че не бихме се отказали от някой хубав екземпляр.

Дали тридакните наистина са толкова опасни за водолазите, колкото се разказва? Опитният ми обект е 30-сантиметрова мида, наполовина сраснала с кораловата скала. Двете масивни черупки зеят разтворени. Между тях проблясва в красиво синьо месестото мидено тяло. Как ли ще реагира, ако я доближа? Само за опит размахвам ръцете си на около метър и виж ти — още щом сянката ми пада върху нея, тя светкавично и с трясък се затваря. Същото се повтаря и със съседната мида. Опитвам се безуспешно да я разтворя със здравия подводничарски нож. Не помага дори малкият лом. Колкото повече усилвам натиска, толкова по-здраво се свива. Що за мускули имат тези миди? Ако между черупките им попаднат ръка или крак, неминуемо ще бъдат заклещени. За неопитен водолаз това може да означава и смърт.

При следващата тридакна се опитвам да срежа опънатия сфинктер. Пъхам изненадващо ножа в отворената мида, прорязвам мускула и черупките вяло се отпускат. Мидите-убийци могат да се ловят само по този начин и аз отнасям на кораба хубава колекция от тях. Едвард ги проверява основно: „Представете си да занеса на жената перла колкото гълъб!“

Не след дълго изпразненият сал се връща. Отново се заемаме с изморителното отсичане, пренасяне и подреждане на коралите. Групите се сработват все повече и подобряват методите на работа. Едно здраво въже, закрепено горе на рифовия ръб, предотвратява свличането на отчупени от рифовия склон късове. Самите корали се събират в големи пластмасови кошници и се отправят нагоре по описания вече начин. След часове на напрегнат труд салът се напълва до последното местенце. Още няколко такива „добри пратки“ и ще изпълним „плана по коралите“.

Днес извадихме най-голямото досега количество корали, но какво е то в сравнение с огромната коралова планина под нас. Набрали сме само един букет от широката пъстра поляна и затова нямаме никакви угризения, че сме нарушили целостта на рифа. Никой не би имал нещо против подобни действия, когато те са разумни и не носят комерчески характер. През седмиците на нашето пребиваване в Порт Судан ние си останахме единствените, които проявяваха интерес към рифа. Навярно през зимното полугодие нашествениците се умножават. Снабдени с модерна екипировка и харпуни, тези „леководолази“ стрелят по всичко, което им попадне. Подводният риболов, масовото избиване на морски животни за удоволствие се превърна във вредна мода. Някои от тези туристи се държат в рифа като същински вандали. Напомнят ми събирачите на гъби, които смачкват с крака и онези видове, които не могат да им послужат за нищо. Би трябвало ловуването около рифовете да става само с пропуск. За нашата научна работа ние предварително си осигурихме разрешението на суданските власти.

Първият работен етап завършва. Наблюдаваме доволни резултатите от работата си и за кратко време се разделяме с рифа. Пускаме моторите на лодките, вдигаме котвите. Карл-Хайнц прибира кърмовото въже.

— Почакайте! — вика той. — Пластмасовата лодка да не бърза!

— Какво има?

— Бях сложил края на въжето в една тридакна и сега не мога да го измъкна, така здраво е захапано.

— Моментът не е много подходящ за експерименти. Отрежи въжето с ножа и да тръгваме.

След този забавен случай потегляме в добро настроение към кораба. Едновременно с нас до „Айхсфелд“ се приближава и голяма моторна лодка. Група шведски туристи-водолази жестикулират възбудено и се интересуват дали имаме лекар на борда. Един от другарите им пострадал. Какво се е случило? След като изплували с почти празни бутилки от дълбочина 35 м, установили, че един от тях липсва. Преди да го потърсят, трябвало да напълнят бутилките. Само час по-късно го намерили върху една издатина на рифа, но вече не можел да му помогне и най-добрият лекар.

Помръкнали гледаме мъртвия водолаз в съседната лодка и премисляме със свито сърце току-що чутото. За нас то е като предупреждение. Най-страшното за неопитния в кораловия риф е, че той не може да предусети опасността. Водата е чудесна, видимостта добра, наоколо — красота и се чувствуваш толкова добре, че можеш да станеш лекомислен. Именно затова на рифа е необходима строга дисциплина.