Дъглас Адамс
Ресторант „На края на Вселената“ (9)

Глава VIII

— Ее, все така ли ще си седим или какво? — каза Зейфод ядосано. — Онези там пък какво искат?

— Искат вас, Бийблброкс — каза Рууста. — Ще ви закарат на Фрогстар — най-зловещото място в цялата Галактика.

— О, така ли? — каза Зейфод. — Само че първо трябва да дойдат и да ме хванат.

— Вече дойдоха и ви хванаха — заяви му Рууста. — Погледнете през прозореца.

Зейфод погледна — и зяпна.

— Но земята под нас се отдалечава! — ахна той. — Къде отнасят планетата?

— Сградата отнасят — поясни Рууста. — Намираме се във въздуха. Летим.

Край прозореца на кабинета прелитаха облаци.

Навън в откритото въздушно пространство се виждаха тъмнозелените изтребители Фрогстар, които образуваха кръг около изтръгнатата из основи кула на сградата. От тях струяха силови лъчи, които образуваха сложна плетеница и държаха кулата здраво в своята прегръдка.

Зейфод клатеше глава в недоумение.

— С какво съм заслужил това? — каза той. — Влизам в една сграда и те вземат, че я отнасят. Какво толкова съм направил?

— Те не се безпокоят от това, което сте направили, а от това, което предстои да направите — каза Рууста.

— Ама нали аз решавам това!

— Решавахте. Преди много години. А сега се дръжте здраво, защото ще пътуваме с голяма скорост и доста ще друса.

— Ако някога се случи да срещна себе си — каза Зейфод, — така здраво ще се цапардосам, че няма да разбера какво ме е ударило.

Марвин влезе през вратата, изгледа Зейфод с укор, просна се в един ъгъл и се самоизключи.

 

 

На мостика на „Златно сърце“ цареше пълна тишина. Артър се взираше в стойката пред себе си и размишляваше: върху нея бяха подредени пластмасови квадратчета с букви, от които се мъчеше да състави дума. Улови за миг изпитателния поглед на Трилиън върху себе си. После пак се загледа в стойката.

Най-сетне видя думата.

Взе шест квадратчета и ги положи върху дъската, която лежеше точно пред стойката.

Върху шестте квадратчета бяха изписани буквите Д, Е, Л, И, К и А. Сложи ги до буквите Т, Е, Н.

— Деликатен — обяви той. — Точките се утрояват. Страхувам се, че стават твърде много.

Корабът се разтресе и част от буквите се разпиляха за кой ли път.

Трилиън въздъхна и отново започна да ги подрежда.

Нагоре и надолу по смълчаните коридори отекваха крачките на Форд Префект, който обикаляше кораба и блъскаше с юмрук по безжизнените прибори.

Защо корабът не престава да се тресе? — чудеше се той.

Защо се люлееше и клатеше?

Защо не можеше да разбере къде се намират.

Къде всъщност се намираха?

Лявата кула на сградата на ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ се носеше през междузвездното пространство със скорост, която никога досега, а и по-късно не е достигана от никое друго учреждение в цялата Вселена.

В една стая на петнадесетия етаж Зейфод Бийблброкс крачеше ядосано напред-назад.

Рууста бе приседнал на края на бюрото, зает с периодичния преглед на своята хавлия.

— Хей, закъде казахте, че лети тази сграда? — попита Зейфод.

— За Фрогстар — отговори Рууста, — най-зловещото място в цялата Галактика.

— Ще се намери ли там нещо за ядене? — полюбопитствува Зейфод.

— Ядене? Отивате на Фрогстар и се безпокоите дали там има ядене?

— Без ядене може и да не стигна до Фрогстар.

Навън не се виждаше нищо освен трепкащите светлини на силовите лъчи и някакви неясни зелени ивици — вероятно това бяха размазаните силуети на изтребителите Фрогстар. При тази скорост самото пространство бе станало невидимо и дори нереално.

— Вземете — каза Рууста, като подаде на Зейфод хавлията си, — посмучете това.

Зейфод го изгледа тъй, сякаш очакваше от челото му да изскочи една кукувичка и да каже „ку-ку“.

— Пропита е с хранителни вещества — поясни Рууста.

— Вие какво, имате навик да се накапвате по време на ядене ли? — рече Зейфод.

— Жълтите ивици са богати на белтъчини, зелените съдържат витамин C и B-комплекс, а малките розови цветчета съдържат екстракт от покълнало жито.

Зейфод я пое и разгледа с учудване.

— А какви са тези кафяви петна? — попита той.

— Кетчуп — отговори Рууста. — В случай че ми втръсне покълналото жито.

Зейфод помириса хавлията подозрително.

Още по-подозрително засмука единия и край и веднага го изплю.

— Ъъффф — заяви той.

— Да — каза Рууста, — когато и на мен ми се е налагало да смуча този край, след това веднага трябва да се посмуче и другият.

— Защо — попита Зейфод недоверчиво, — какво има там?

— Антидепресанти — каза Рууста.

— Знаете ли, нещо нямам апетит към тази хавлия — каза Зейфод, като му я върна.

Рууста я взе, скочи пъргаво от бюрото, заобиколи го, седна на стола и си вдигна краката.

— Бийблброкс — каза той, като си сложи ръцете зад главата, — изобщо имате ли представа какво ще ви се случи на Фрогстар?

— Може би ще ме нахранят? — предложи той с надежда.

— Може би ще ви нахранят — каза Рууста — с представата за Шеметната бездна на абсолютното прозрение.

Зейфод за пръв път чуваше за подобно нещо. Беше уверен, че е запознат с всички увеселителни заведения в Галактиката, затова предположи, че Шеметната бездна на абсолютното прозрение не е едно от тях. Попита Рууста какво е това.

— Нищо повече — отговори Рууста — от най-жестоката форма на психическо изтезание, на което може да бъде подложено едно разумно същество.

Зейфод кимна примирено.

— Значи — каза той — няма да има ядене, така ли?

— Слушайте! — каза Рууста настойчиво. — Можете да убиете човек, да умъртвите тялото му, да прекършите духа му, но само Шеметната бездна на абсолютното прозрение е способна да унищожи душата на човек! Процедурата трае само няколко секунди, но последиците остават за цял живот!

— Опитвали ли сте някога Пангалактическия Гаргаробластер? — попита Зейфод троснато.

— Това е по-страшно.

— Брейй! — каза Зейфод, силно впечатлен.

— А имате ли представа защо искат да ми сторят това? — добави той след малко.

— Вярват, че този е най-добрият начин да ви видят сметката веднъж завинаги. Те знаят какво целите.

— А не биха ли могли да драснат няколко реда и да ми кажат какво е то, че и аз да знам.

— Вие знаете — изрече Рууста, — много добре знаете, Бийблброкс. Вие искате да се срещнете с човека, който властва над Вселената.

— Може ли да готви? — попита Зейфод, но като размисли, каза: — Не вярвам да може. Ако умееше да сготви едно хубаво ядене нямаше да седне да се безпокои какво става във Вселената. Искам да се срещна с един майстор готвач.

Рууста въздъхна тежко.

— А вие какво правите тука? — запита го Зейфод. — Вие какво общо имате с цялата тази работа?

— Аз съм просто един от тези, които планираха всичко това заедно със Зарниууп, заедно с Йуудън Вранкс, заедно с вашия прадядо. И заедно с вас, Бийблброкс.

— С мен?

— Да, с вас. Казаха ми, че сте се променили, но не допусках, че толкова.

— Но…

— Тук съм, за да свърша една работа. Ще я свърша, преди да ви напусна.

— Каква работа бе, човек? За какво говорите?

— Ще я свърша, преди да ви напусна.

Рууста потъна в ненарушимо мълчание.

Зейфод беше ужасно доволен.