Дилън Томас
И смъртта ще остане без царство

И смъртта ще остане без царство.

Мъртъвците ще се слеят в голотата си,

ще се смесят с луната на запад, с вятъра,

костите им ще се разпилеят в земята,

край нозете им звезди ще огряват нощта.

И да полудеят, няма да пропаднат в мрак,

и в морето да потънат, ще се вдигнат пак.

Влюбените ще умрат, но не и любовта.

И смъртта ще остане без царство.

 

И смъртта ще остане без царство.

На морето под извивките премазани,

дълго ще лежат, но не ще гинат напразно.

Връзвани на колелото, изтезавани,

жилите им ще се скъсат, но ще издържат.

Вярата в ръцете им на две ще се сломи,

ще ги пронижат еднорогите злини.

Всичко ще се скърши в тях, но те ще устоят.

И смъртта ще остане без царство.

 

И смъртта ще остане без царство.

Крясъка на чайките не ще чуят вече,

ни грохота на вълните край бреговете.

Където цвете е цъфтяло, няма цвете

да надигне пак глава под шибащите пръски.

И даже луди и без дъх в пръстта зарити,

пак ще блъскат с главите си през маргаритките

към слънцето, додето слънцето се пръсне.

И смъртта ще остане без царство.