Иван Янев
От полумесеца до петолъчката (4) (1878–1944 г.)

3. Съединението

През пролетта на 1880 г. се наблюдава напрежение между Турция, от една страна и Гърция и Черна гора, от друга. Това дава повод на българи от княжеството и Източна Румелия да се срещат и да обсъждат евентуална съединистка акция. Но като се има предвид изолацията, в която е попаднала Русия след Освободителната война, а също и английската позиция, която е благоприятна за Гърция и Черна гора, но не е такава за една акция, нарушаваща Берлинския договор.^[18] На 10 февруари 1885 г. в Пловдив се създава комитет, който си поставя за цел освобождаването на Македония. Начело на комитета застава Захари Стоянов, а в състава му влизат революционери и участници от Освободителната война.^[19] През лятото на 1885 г. напрежението в Източна Румелия се засилва. Провеждат се редица просъединистки акции от страна на населението. На 25 юли Българският таен революционен комитет заседава в с. Дермендере. На това събрание е взето решение за подготовка на съединението между Княжество България и Източна Румелия. В комитета са включени нови хора за изпълнение на поставените задачи.^[20] В края на август съединистите изпращат при княз Александър Батенберг двама пратеници Ризов и майор Муткуров, като с включването на последния искат да покажат, че войската е съпричастна към готвената акция. Князът, който е бил предупреден от руския външен министър, че евентуална промяна на статуквото на Балканите не е желана, се озовава в твърде деликатна ситуация. Но недоверието, с което е гледан в Русия, не му дава големи възможности за избор и той решава да подкрепи рискованата, но справедлива кауза.^[21] Сигналът за съединението е даден преждевременно от Панагюрище, където на 2 септември трима младежи с развято знаме и изстрели издигат лозунги за съединение. Младежите са арестувани, но под натиска на населението отново са освободени. На следния ден в отсъствие на Захари Стоянов комитетът взема решение за обявяване на Съединението, което трябва да се извърши на 5 срещу 6 септември.^[22] След ювелирната акция по съединението на двете изкуствено създадени области, извършена в първите часове на 6 септември, управляващите в княжеството признават и дават подкрепата си за новосъздаденото положение. На 8 септември в Търново князът издава манифест, с който признава Съединението, а на следния ден, придружен от министър-председателя Петко Каравелов, посещава Пловдив, където е посрещнат изключително радушно от населението.^[23]