Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 5 гласа)

Информация

Издание:

Иван Янев. От полумесеца до петолъчката

Издателство „Историческа мисъл“, София, 2010

ISBN: 978-954-92570-1-4

Редактор: Румяна Каменска-Донкова

Въпроси и коментари можете да изпратите на имейл: [email protected]

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)
  2. — Дребни корекции

20. След смъртта на царя

След смъртта на царя бе необходимо да се преустрои ръководството на държавата. Малолетният Симеон не можеше да управлява самостоятелно и по Конституция трябваше да се избере регентски съвет. За регенти бяха избрани Б. Филов, който ставаше най-силният човек в държавата след царската кончина, княз Кирил и ген. Н. Михов. Така съставеното регентство бе в нарушение на Конституцията по два пункта. Най-напред регентството трябва да се избира от Велико, а не от обикновено народно събрание, какъвто е даденият случай. На второ място, княз Кирил също няма право да бъде регент, тъй като е член на царската фамилия и не е заемал нито един от постовете, посочени в Конституцията и даващи право на хората, които са ги заемали, да бъдат избирани за регенти. За министър-председател е определен досегашният финансов министър Добри Божилов. Така оформилата се конюнктура с нищо не вещаеше някаква промяна във външната политика на страната, но трябва да се спомене, че в управлението не бяха допуснати да влязат крайни германофили, които можеха още по-здраво да прикрепят страната към Германия, която бавно, но сигурно губеше войната.[147] През есента на 1943 г. над България надвисна нова опасност. Започнаха опустошителни съюзнически бомбардировки, които на моменти се превръщаха в тероризъм над страната, тъй като бяха бомбардирани мирно население и граждански обекти. Като най-масирана бомбардировка се сочи тази от 10 януари 1944 г.[148] През април и май 1944 г. от Москва се връчиха поредица от ноти към българското правителство. СССР твърдеше, че българските летища и пристанища се използват от германската армия. Но тези обвинения бяха отхвърлени от правителството. След това СССР поиска възстановяване на съветското консулство във Варна и откриването на такива в Бургас и Русе, но правителството постави условие за развитие на икономическите съветско-български отношения. Фактически съветската нотна офанзива от април и май 1944 г. доведе до падането на Божиловото правителство. Начело на новия кабинет застана Иван Багрянов, който смяташе, че еднакво добре може да комуникира както с Москва, така и с Берлин.[149] На 6 юни положението на Германия стана още по-неудържимо. Англия и САЩ най-сетне откриха втория фронт срещу Вермахта във Франция. В края на юли новото правителство даде съгласие за възстановяване на съветското консулство във Варна, което на този етап да има район на действие както Варна, така също Русе и Бургас. Ако това правителство имаше за цел да подготви завоя на България и безболезненото излизане на страната от губещия лагер, то действията му бяха твърде нерешителни, а от друга страна и възможностите му бяха твърде малки, тъй като на територията на страната все още имаше германски военни формирования. Но все пак правителството се реши и през август изпрати в Турция бившия председател на XXIV-то ОНС Ст. Мошанов, който трябваше да влезе в контакт със съюзниците и да разбере при какви условия България може да излезе от войната.

Бележки

[147] Янев, И. Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.). С., 2006 г., с. 158–161.

[148] Рачев, Ст. Чърчил, България и Балканите (1939–1945 г.). С., 1998 г., с. 218.

[149] Димитров, И. Буржоазната опозиция (1939–1944 г.). С., 1997 г., с. 166–167.