Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 6 гласа)

Информация

Форматиране и корекция
Диан Жон (2010)

Повече информация за сборника „33 любовни романа“, както и начин за покупка на електронното издание можете да намерите в официалния сайт на автора.

 

Издание:

Тихомир Димитров. 33 любовни истории

Българска. Първо (електронно) издание, 2010 г.

Корица: Пенко Скумов, 2010, http://skumov.backyardz.org

Редактор: Биляна Карадалиева, 2010, http://myrimes.wordpress.com

Лиценз

Поставянето на линкове е свободно. Използването на части или на цялото произведение за некомерсиални цели е позволено с посочване на автора и линк към оригинала. Използването с комерсиална цел се заплаща по споразумение. Публикуване на преработки не се допуска по никакви причини.

Как да възнаградя автора?

С ePay:

От: Меню Преводи — Изпратете пари на друг потребител в epay.bg

Получател: КИН 0962521724

Описание: книга

 

С Visa и MasterCard:

От: https://www.epay.bg/credit_wt.cgi

Получател: [email protected]

Описание: книга

 

С банков превод:

IBAN: BG74 CECB 9790 0088 6818 77

Централна кооперативна банка

BIC: CECBBGSF

Получател: Тихомир Димитров

Основание: КИН 0962521724 — КНИГА

 

Сърдечни благодарности!

 

За критики, мнения и впечатления относно съдържанието на тази книга, за издателски предложения и за достъп до цялото творчество на Тихомир Димитров, както и за обратна връзка с автора, моля посетете:

 

Писателския блог на Тишо.

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)

33-lubovni-vloh.png

— Винаги съм искал да бъда цвете: кокиче, минзухарче. Да расна и да гасна с Природата, а не като сега… все същото — намуси се Влох.

— Повечето хора нямат твоите привилегии! — баща му страдаше от липса на чувство за хумор.

— И какъв е смисълът тогава? На всеки 100 години да гледам нова революция, така ли?

— И да се храниш с тях — допълни баша му. — По време на конфликт има много храна.

— Но убийството е грях!

— Гладът е още по-голям грях. Той е равен на самоубийство. Не е грешно да убиваш, за да се нахраниш.

— Но, татко, аз не мога!

— Ще свикнеш, момчето ми, ще свикнеш! — твърдата десница на баща му го погали по бузата — същата десница, която беше откъснала главата на жертвата с един замах.

Вечеряха мълчаливо.

Край
Читателите на „Влох“ са прочели и: