Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Форматиране и корекция
Диан Жон (2010)

Повече информация за сборника „33 любовни романа“, както и начин за покупка на електронното издание можете да намерите в официалния сайт на автора.

 

Издание:

Тихомир Димитров. 33 любовни истории

Българска. Първо (електронно) издание, 2010 г.

Корица: Пенко Скумов, 2010, http://skumov.backyardz.org

Редактор: Биляна Карадалиева, 2010, http://myrimes.wordpress.com

Лиценз

Поставянето на линкове е свободно. Използването на части или на цялото произведение за некомерсиални цели е позволено с посочване на автора и линк към оригинала. Използването с комерсиална цел се заплаща по споразумение. Публикуване на преработки не се допуска по никакви причини.

Как да възнаградя автора?

С ePay:

От: Меню Преводи — Изпратете пари на друг потребител в epay.bg

Получател: КИН 0962521724

Описание: книга

 

С Visa и MasterCard:

От: https://www.epay.bg/credit_wt.cgi

Получател: [email protected]

Описание: книга

 

С банков превод:

IBAN: BG74 CECB 9790 0088 6818 77

Централна кооперативна банка

BIC: CECBBGSF

Получател: Тихомир Димитров

Основание: КИН 0962521724 — КНИГА

 

Сърдечни благодарности!

 

За критики, мнения и впечатления относно съдържанието на тази книга, за издателски предложения и за достъп до цялото творчество на Тихомир Димитров, както и за обратна връзка с автора, моля посетете:

 

Писателския блог на Тишо.

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)

33-lubovni-momiche.jpg

От всички мъже в университета Виктория избра точно мен. Не можех да повярвам на късмета си! Учехме в една и съща група, но до края на втората година тя така и не забеляза присъствието ми. Естествено, аз тайничко я боготворях. Имаше гъвкаво и атлетично тяло. Носеше се спортно облечена и кипеше от енергия. Винаги беше душата на компанията. Смееше се на висок глас. Зад лъчезарната й усмивката обаче виждах да се крие някаква жестока лукавост, която ме пленяваше.

Срещнех ли я в коридора, срамежливо навеждах глава и тя бързо ме подминаваше. Не смеех дори да я погледна в очите, а сърцето ми биеше лудо след всяка такава „среща“. Не мислех, че някога ще събера смелост да я заговоря. Та кой би обърнал внимание на човек като мен? Записах се в университета късно и на 30 бях най-възрастният студент в групата. Почти оплешивяващ, с дълги ръце и отпуснато тяло. Имах малко пари и още по-малко опит с жените. Не зная дали външният ми вид, поведението или ниското ми самочувствие отблъскваха жените. Мисля, че и трите, взети заедно. Бях се примирил, че до края на живота си ще остана сам. Но Съдбата реши друго…

По време на лекции седях на най-високите банки отзад и замечтаният ми поглед се губеше в дългите до кръста, къдрави коси на Виктория. Имахме и други прекрасни колежки, разбира се, но аз, загубенякът, бях влюбен в най-красивата от тях.

Веднъж тя усети, че я наблюдавам и рязко обърна глава. Острият й зелен поглед ме прониза. Излъчваше хладно безразличие, дори леко презрение. Целият се изчервих и потънах в земята от срам. Мисля, че тогава тя ме забеляза за първи път.

След края на лекцията дойде право при мен. Пита ме дали ще й направя малка услуга. „Бих направил всичко за теб, каквото пожелаеш!“ — помислих си, но успях да смотам само нещо като „да“. Каза ми, че задачите по статистика я отегчават до смърт и че няма никакво желание да се занимава със сложния реферат, който имахме да правим за следващия ден. Попита ме дали разбирам от материята. Предложих да напиша и нейния реферат. Казах й, че ще го направя с удоволствие.

— Знаех си — отвърна ми тя, погали ме по бузата и допълни: — Сигурна съм, че няма да ме разочароваш!

После хукна по коридора да догони приятелките си. Смеховете им дълго отекваха в ушите ми, а допирът от дланта й гореше върху бузата ми като въглен.

Прекарах нощта в писане на реферат по статистика. Дадох най-доброто от себе си. Оформих документа до абсолютно съвършенство. Исках не само задачите да бъдат решени правилно, но и графиките и формулите да изглеждат красиво. Опиянявах се от мисълта, че докато кисна над учебниците в мизерната си стаичка, Виктория сигурно се забавлява с приятели някъде навън. Имах невероятната привилегия да направя живота й по-лесен! На собствената си курсова работа отделих само няколко минути сутринта. Като резултат тя получи шестица, а на мен ми писаха четворка.

Бях най-щастливият човек на света! Попита ме как може да ми се отблагодари. Казах й, че да видя усмивка върху красивото й лице е повече от щедра награда за мен. Направо не можех да повярвам на ушите си! Какви думи излизаха от устата ми!

— Ти си прекалено добър с мен и аз не го заслужавам, но въпреки всичко ти благодаря! — целуна ме по бузата и изчезна.

Трудно ми беше да прикрия вълнението си след това. Все едно бях спечелил шестица от тотото! Така започнах да пиша рефератите на Виктория.

Очаквах всеки изпит с нетърпение, а не с тревога, както преди, защото само по време на изпити тя сядаше до мен и аз й давах да преписва. Понякога носех чантата й с учебници. В стола Виктория сядаше и палеше цигара, докато аз търпеливо изчаквах дългата опашка от студенти, за да й донеса това, което си беше харесала от менюто. Обядвах сам, на отделна маса, за да не й преча. Тя нито веднъж не ме покани да се присъединя към нейната компания и слава Богу! Едва ли щях да понеса шегите на нейните приятелки. Скоро ми излезе име и целият университет разбра, че живея, за да служа на Виктория.

Колкото повече угаждах на капризите й, толкова по-взискателна ставаше тя. Повери ми изцяло грижата за колата си — трябваше да е винаги чиста и заредена с гориво. Повредеше ли се нещо, моя беше грижата да обикалям по сервизи. Вечер, а понякога и през уикендите, ме използваше като частен шофьор. Прекарвах часове в чакане, седнал зад волана, докато тя и нейните приятелки се забавляваха в нощните клубове, само и само да ги върна у дома. Никога не участвах в купона. Бях нещо като „момче за всичко“. Виктория идваше от богато семейство, но не харчеше и лев за моите услуги. Не че очаквах да ми плаща. В най-щастливите си мигове получавах целувка за лека нощ и това беше предостатъчно за мен.

Най-много обичах да я придружавам по магазините. Докато изпробваше различни тоалети и ме ползваше като консултант и закачалка едновременно, аз имах шанса тайничко да зърна парченце плът от изкусителното й тяло. Това беше кулминацията в „интимните“ ни отношения. За повече дори не смеех да мечтая. Разнообразявахме пазаруването с обяд или кино. Тогава сигурно изглеждахме като истинска двойка отстрани. В подобни случаи тя разговаряше с мен. Слушах я в захлас. Отговарях само, когато ми поискаше мнението по някакъв въпрос. Обожавах извивките на нежния й глас, езика на тялото й, можех да я гледам с часове как говори. Интересувах се от всичко, което казва. Исках да знам повече за нея, за различните й вкусове, интереси, предпочитания. Така по-лесно щях да й служа занапред.

Понякога ни придружаваше нейна приятелка или братовчедка. Имахме цяла система от правила за такива случаи. Наричахме ги „протокол“. Всъщност, протоколът важеше само за мен. Дамите можеха да правят каквото си поискат. Но Виктория държеше да покаже колко добре ме е „възпитала“. Трябваше да вървя точно зад тях — на две крачки разстояние, за да съм винаги под ръка. Колкото и чанти да носех, от мен се очакваше да отварям вратите на магазини, таксита и заведения. Нямах право да говоря, освен ако не ми зададат въпрос. В ресторантите внимавах чашите им винаги да са пълни. Ходех до тоалетната само с разрешение. Всеки път, когато някоя от дамите ставаше или сядаше на масата, аз ставах прав. Дърпах столове и закачах палта. Никога не започвах да ям първи и спирах, когато някоя от двете приключеше с храненето. Момичетата, които не познаваха естеството на нашата връзка, се впечатляваха от „джентълменското“ ми отношение. Бях щастлив да зная, че Виктория се гордее с мен. Тези, които ни познаваха, ме третираха като боклук.

Това в особено голяма степен важеше за Елица — братовчедка на Виктория. Симпатична девойка, което криеше невероятна омраза към мъжете зад елегантната си външност. Или по-скоро към мъжете като мен. Елица използваше всеки удобен момент, за да ме унижи пред непознати — продавачката в мола, сервитьорката в ресторанта, таксиметровия шофьор… Нерядко си позволяваше да ми удари шамар на публично място. Правеше го с удоволствие, дори когато не бях допуснал никаква грешка. За нея самият аз бях една голяма грешка. На природата. Виктория очевидно не възразяваше срещу грубото й отношение, а моето лично мнение, естествено, нямаше никакво значение.

През леглото на Виктория минаха много мъже, докато бяхме заедно. Аз продължавах да съм й верен и това никак не ме смущаваше. Бях недостоен за леглото й. Щастието ми произлизаше единствено от нейното щастие! Часове наред слушах истории за различните гаджета — бивши и настоящи. Утешавах я, когато имаше нужда от подкрепа и я окуражавах, когато се колебаеше. Понякога си изкарваше яда върху мен. Друг път плачеше на рамото ми. Готов бях на всичко, за да видя отново усмивката на лицето й. Понякога ме викаше в луксозния си апартамент сутрин, за да почистя след бурната нощ, прекарана с поредния любовник. Веднъж ми се наложи да сервирам кафе и на двамата в леглото. Виктория ме представи като домашен прислужник и шеговито подметна, че съм гей. Събрах достатъчно смелост и веднага, след като другият напусна жилището, попитах:

— Защо точно аз? В живота ти влизат и излизат толкова много мъже, но единствено аз имам привилегията да бъда постоянно до теб?

Изгледа ме сериозно. В продължение на няколко секунди мълчаливо се взираше право в очите ми — с онзи свиреп поглед, който ме покори още в началото. Изпитах тревога. Не биваше да си отварям устата! Но после настроението й се промени. Избухна в смях:

— Защото си безопасен — каза ми тя. — Освен това, ти не си никакъв мъж. Намирам това определение за твърде пресилено в твоя случай. „Евнух“ ми се струва доста по-подходящо. Което не ми пречи да ти се радвам и да те чувствам по-близък от всички останали. В духовен план. Единствено с теб мога да проявя истинската си същност. Да бъда себе си. Единствено с теб не играя никакви роли. Не ми се налага, просто! Зная, че ти всичко ще ми простиш. Зная, че си готов на всичко за мен. Зная, че ме обичаш точно такава, каквато съм!

Ето как се превърнах в евнух. Когато слаб мъж се влюби в силна жена, той има много за губене. Когато тя пожелае да го превърне в евнух, може да използва само с думи…

Край
Читателите на „Евнух“ са прочели и: