Добри Жотев
Чучулига

Щом зажари жарко лято

и се люшнат ниви-злато,

с кръшни песни във сърцето

аз излитам към небето.

 

Пея, пея и се вдигам,

облаците бели стигам

и сама сред висините

се здрависвам със орлите.

А пък те край мен се реят,

добродушно ми се смеят:

„Пустата му чучулига,

с тез крилца къде се вдига!“

 

Аз тогава им отвръщам:

„Хей, орли, орли могъщи,

песента ми е крилата,

тя ме вдига в небесата!“